Решение по дело №921/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 596
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20203420100921
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Силистра , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
Секретар:Ивелина М. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420100921 по описа за 2020 година
Ищецът М. Т. Н. твърди, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което моли съда да го прекрати. Като причина за разстройството на брачната връзка
изтъква допусната от съпругата му изневяра, която станала повод за фактическата раздяла
на страните, настъпила през м. декември 2019 г. Претендира направените по делото
разноски.
Ответницата Ц. П. Н. чрез назначения си по делото особен представител изразява
становище, че предявеният иск е основателен.
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Страните са сключили граждански брак на 23.08.2018 г., за което е съставен акт за
граждански брак № .от същата дата на Община Б. С.. От брака си съпрузите нямат
непълнолетни деца. По делото бе разпитана свидетелката М. Ч., майка на ищеца, от чиито
показания стана ясно, че след сключването на брака страните установили местоживеенето
си в Г., а година по – късно се разделили, като в края на 2019 г. ищецът се завърнал в
страната без съпругата си, с която повече не подновили съвместния си живот. Като причина
за раздялата ищецът изтъкнал пред свидетелката допуснатата от съпругата му брачна
изневяра, но тъй като събраните в тази насока данни се базират единствено на собствените
му твърдения, изложени както в исковата му молба, така и в разказа му пред неговата
майка, съдът счита, че това евентуално провинение на ответницата не следва да се
1
разглежда като доказано по надлежния ред основание за разстройството на брачната връзка.
Така изнесената фактическа обстановка налага заключението, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване е
основателно. От изслушаните свидетелски показания се установи, че в течение на
съпружеския си живот страните не са оправдали взаимните си очаквания, нито са съумели
чрез взаимни компромиси и съвместни усилия да преодолеят възникналите помежду им
недоразумения, които постепенно са ги отчуждили и са заличили способността им да
общуват като семейство. Намирайки отношенията си за незадоволителни, съпрузите са
възприели раздялата като най – приемлив изход от семейните си проблеми, поради което са
прекратили своето съвместно съжителство преди около 1 година. Преустановяването на
съвместния им живот илюстрира липсата на стремеж и готовност за полагане на усилия за
оздравяване на засегнатата от разногласията им семейна връзка и е белег на загубеното
доверие и разбирателство между съпрузите. Прекратяването на емоционалната и физическа
близост между тях, както и липсата на общи материални и житейски интереси, разкрива
отпадането на семейната общност и заместването й с идеята за самостоятелно продължаване
на жизнения път на всяко от обвързаните в брак лица. Става ясно, че невъзможността им да
съхранят общото семейство се е оказала непреодолима, тъй като окончателния характер,
който придават на своята раздяла индицира нежеланието и неспособността им да анализират
проблемите в отношенията си и да преосмислят поведението, което ги е предизвикало.
Поради изложените причини съдът намира, че в това си състояние бракът на страните
съществува само привидно, тъй като тяхната връзка се явява лишена от естествената си
същност и безполезна от гледна точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите
в нея лица. Формалното поддържане на семейство, фактически неспособно да осъществи
вменените му от закона и от обществото функции, се явява ненужно и безпредметно, поради
което в съответствие с направеното в настоящото производство искане неговото
юридическо заличаване следва да бъде допуснато. При разтрогването на брака не следва да
се търси вината за неговото разстройство поради липсата на нарочно искане за произнасяне
по този въпрос.
Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и
въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в
бъдеще. Тъй като ответницата не е направила искане за възстановяване на предбрачното си
фамилно име, следва да се постанови, че след прекратяването на брака тя запазва брачното
си такова.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това
производство в размер на 30 лв., които следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат
върху ответницата. Цитираната разпоредба гласи, че съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
2
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Тъй като в конкретния
случай не е направено искане за изследване на въпроса за вината за разстройството на
брачната връзка, разноските на ищеца за държавна такса и адвокатски хонорар следва да
останат за негова сметка, а ответницата следва да му възстанови внесения от него депозит за
особен представител, назначен за да обезпечи нейните интереси в бракоразводния процес.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 23.08.2018 г., за който е
съставен акт за граждански брак № ..от същата дата на община Б. С. между М. Т. Н. с ЕГН
********** и Ц. П. Н. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.
След прекратяването на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име “Н.”.
ОСЪЖДА Ц. П. Н. с ЕГН ********** от с. П., общ. Б. С., обл. В., ул. „В.“ № .да
заплати на М. Т. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. О.“ № ., ет. ., ап. направените от
него разноски за назначаване на особен представител на ответницата в размер на 300 лв.
(триста лв.), като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така
посочените.
ОСЪЖДА Ц. П. Н. с ЕГН ********** от с. П., общ. Б. С., обл. В., ул. „В.“ № .да
заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер
на 30 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред С.окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3