Решение по дело №15486/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261581
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100515486
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 03.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. ЛОРА ДИМОВА                                               

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   15486 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 210787/05.09.2019г. по гр.д. № 74831 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 119-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №2031967/23.11.2018г. на П.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.Г.,*** срещу  З.к.Л.И.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 405 вр. с чл. 386 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 4160лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.11.2018г. до изплащането й, представляващи  застрахователно обезщетение, като ищецът П.П.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на ответника „З.к.Л.И.”АД, ЕИК ***** разноски по делото в размер на 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5160566/04.10.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 30.09.2019г. от ищеца П.П.К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че събраните по делото доказателства  установявали основателността на исковете. Вредите били настъпили поради управление на автомобила с несъобразена скорост, същите били в причинно-следствена връзка с ПТП, размер на обезщетението било установено от заключението по авто-техническата експертиза. Към момента на ПТП бил с по-малко от 0,5 промила алкохол в кръвта, което било в рамките на допустимото по Закона за движение по пътищата и ответникът  нямал основание да откаже да плати обезщетението. Не бил употребил алкохол при процесното ПТП. Същото настъпило на път за работа на ищеца, алкохолни изпарения в издишания въздух можело да се получат и при употреба на хигиенни средства и храни. Отделно, не било установено че вредите са настъпили поради конкретно неизпълнение на задължението на застрахования по договора.  Разпоредбата на т.27, раздел ІХ от ОУ сочела за изключен риск събитие, настъпило в следствие на алкохол в кръвта на водача, така само по себе си употребата на алкохол не водело до изключен риск.  Не му било дадено предписание за извършване на медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта и това била причината да не го направи.Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете –„З.к.Л.И.”АД, ЕИК ***** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалвана част е правилно. Посочило е, че съгласно т. 27.3 , раздел ІХ от ОУ изключен риск са вредите, настъпили  по причина или в следствие на употреба на алкохол. Без значение било количеството на алкохол в кръвта. В случая по делото било установено, че при процесното ПТП ищецът бил употребил алкохол и правилно районният съд отхвърлил исковете.  С исковата молба ищецът посочил, че е употребил алкохол, едва в последствие променил твърденията си, сочейки, че бил ползвал вода за уста. Последното на било установено по делото. Без значение по делото било дали при процесното ПТП ищецът е бил на път за работа. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №2031967/23.11.2018г. на П.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.Г.,*** срещу  З.к.Л.И.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати  сумата от 4160лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.11.2018г. до изплащането й, представляващи  застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при  ответника ЗК Л.И.”АД автомобил ”БМВ”, модел „316ТИ Компакт”, рег. №  *****” по застраховка „Каско” полица №  93001810023810/23.03.2018г.,  настъпили на 12.06.2018г. в гр. София на ул. „Зографи Молерови” ” поради движение с несъобразена със състоянието на релефа на пътя скорост. Навел е твърдения, че управлявал автомобила си  на 12.06.2018г. , но поради движение с несъобразена със състоянието на релефа на пътя скорост реализирал ПТП с бордюра в ляво по посока на движението му и друг паркиран автомобил, уведомил органи на Пътна полиция, съставен бил Протокол за ПТП № 1691604/13.06.2018г., автомобилът бил огледан от ответника на 19.06.2018г., на 22.06.2018г. и на 04.07.2018г., ответникът отказал да плати обезщетение. Посочил е, че в Протокола за ПТП било записано че при изследване с техническо средство се установил алкохол в кръвта под 0,5 промила,  същото било несъществено и това била причината законодателят не го приеме за административно нарушение. Не бил употребил алкохол, при процесното ПТП отивал на работа нощна смяна и бил ползвал вода за уста, не си бил направил кръвно изследване , защото нямал такова предписание от органи на МВР. Претендирал е разноски.

Ответникът „З.к.Л.И.”АД, ЕИК ***** ,в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че процесните вреди не били настъпили от ПТП с механизъм, посочен в исковата молба, а и ПТП настъпило поради употреба на алкохол от ищеца, което било изключен риск съгласно т. 27.3, раздел ІХ от ОУ.  Размер на претендирано обезщетение бил прекомерен. Претендирало е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско ”    93001810023810/23.03.2018г., Общи условия, описи на щетите по щета № 0000-1201-18/252179, писмо от 24.07.2018г. и от 12.09.2018г., съгласно които на 23.03.2018г. ЗК”Л.И.”АД и П.П.К. са сключили договор за застраховка „Каско” за период от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. за територия на Република България за автомобил ”БМВ”, модел „316ТИ Компакт”, рег. №  *****при застрахователна сума от  5200лв., по искане на застрахования е образувана щета за обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на 12.6.2018г., ищецът е огледал щетите  на три отделни дати, като е констатирал че такива има по мигач преден десен, преден капак, калник преден десен, десен праг, дясна врата, панел заден десен и лайсната му, стъкло задно дясно, , средна колона, заден десен подкалник, заден десен панел, дясна врата, предна броня, подкалник, , брава на дясна врата, задна дясна врата и облицовка на таван, но е отказал да изплати обезщетението пода и наличие на изключен риск – ПТП било настъпило по причина или в следствие на употребя на алкохол. Съгласно  т. 27.3. , раздел ІХ от ОУ по застраховка „Каско” застрахователят не покрива щети, когато са настъпили по причина или в следствие на управление на МПС след употреба на алкохол или други упойващи средства от водача на МПС. Съгласно чл. 35, раздел Х от ОУ при тотална щета размерът на застрахователното обезщетение не може да надхвърля 80% от застрахователната сума.

По делото е приет неоспорен от страните Протокол за ПТП № 1691604/13.06.2018г., носещ подпис за  ищеца и за органи на КАТ, посетили местопроизшествието, АУАН  № 621191/13.06.2018г., съгласно които на 12.06.2018г. в 20,30ч.  в гр.  София, на ул. „Зографи Молерови” № 10 е настъпило ПТП, при което П.П.К. като водач на ”БМВ 316”, рег. №  *****поради движение с несъобразена с релефа на пътя скорост реализира удар в бордюр в ляво като се измества и удря паркирания в ляво автомобил Фолксваген Пасат”, при което по БВМ с нанесени вреди по преден десен  калник, броня, преден капак, предна дясна врата, заден десен панел, стъкло, задна броня и други, на П.К. е съставен АУАН. В протокола за ПТП е посочено, че ищецът е бил изследван за алкохол в кръвта си е установено, че има такъв със съдържание под 0,5 промила, не е даден талон за кръвна проба.

С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят по начин, описан в протокола за ПТП, пазарната стойност на работи и части за отстраняването на същите към дата на ПТП била в размер на 9613,39лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2018г., договора за застраховка е сключен през 2018г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.,).

Предявените искове са с правно основание чл.  405 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.  405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.

Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.

Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане , каквото е застраховка „Автокаско” се определя  по правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната  стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на  стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,  при условие, че тя не надхвърля уговорената застрахователна сума и отразяват реалната  стойност. Застрахователната сума при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е стойността, срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда. Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка.  Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение  № 115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено, че на 12.06.2018г. в гр. София на ул. „Зографи Молерови” № 10 е настъпило ПТП, при което П.П.К. като водач на застрахован пир ответника по застраховка „Каско” автомобил - ”БМВ 316”, рег. №  *****е нарушил правила за движение по пътищата и се е движел с несъобразена с релефа на пътя скорост , в следствие на което е реализирал удар в бордюр в ляво, изместил се е и е ударил паркирания в ляво автомобил Фолксваген Пасат”, при което по БВМ с нанесени вреди по мигач преден десен, преден капак, калник преден десен, десен праг, дясна врата, панел заден десен и лайсната му, стъкло задно дясно, , средна колона, заден десен подкалник, заден десен панел, дясна врата, предна броня, подкалник, , брава на дясна врата, задна дясна врата и облицовка на таван, пазарната стойност на вредите към дата на ПТП е 9613,39лв., застрахователната сума  е 5200лв., ищецът е поискал от ответника да му се изплати обезщетение през юни 2018г. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото Протокол за ПТП, застрахователна полица , описи на щети, заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.

Спорни въпроси по делото са дали при настъпилото събитие поведението на водач на „БМВ“ е било неизпълнение на задълженията му по договора с ответника и дали събитието е покрит застрахователен риск по имуществената застраховка „Каско”.

В тежест на застрахователя е да установи по делото възраженията си основани на твърдения, че е налице изключен застрахователен риск. В тежест на ищеца е да установи, че показанието на апарата за проверка на алкохол в кръвта се дължи на ползване на хигиенни средства, а не на употреба на алкохол.

В конкретния случай от приетите по делото неоспорени от страните Протокол за ПТП се установява, че при проверка на ищеца е установено, че при процесното ПТП апарат за проверка е отчел алкохол в кръвта на ищеца под 0,5 промила. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ и за възприети от органи на КАТ обстоятелства обвързва съда с материална доказателствена сила. Тази доказателствена сила в случая не е опровергана по делото и съдът приема за установено, че уредът е отчел наличие на алкохол при ищеца под 0,5 промила. По делото не е установено причината за така отчетена стойност на е различна от употреба на алкохол, поради което и съдът прима за установено, че същото се дължи на прием на алкохол от ищеца.

 От приетите по делото Общи условия по застраховка „Каско” се установява, че съгласно чл.  т. 27.3, раздел ІХ изключен риск по застраховката са вреди, които са настъпили  „...по причина или в следствие на ...” на управление на МПС след употреба на алкохол. В тежест на застрахователя е било да установи по делото обстоятелствата, които обосновават приложението на  тази разпоредба от ОУ. По делото не е установено процесното ПТП да е настъпило в следствие на употребата на алкохол от ищеца. Приетите по делото Протокол за ПТП и АУАН сочат като причина за ПТП движение с несъобразена с релефа на пътя скорост. Наличието на алкохол в кръвта на ищеца, която обаче е под 0,5 промила не позволява извод, че употребата на алкохол от ищеца  е причинила настъпването на ПТП. Вярно е, че употребата на алкохол води до промени в поведението. Качествените изменения на поведението след употреба на алкохол са  различни при различните хора. Въздействие на алкохол има тогава, когато то влияе върху възприятията и реакциите на водача до степен, предпоставяща в общия случай създаване на опасност на пътя. Такова въздействие законодателят е приел, че е налице тогава, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 промила и само това поведение подлежи на санкция -аргумент от чл. 5, ал. 3 и чл. 171 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).. Законодателят е приел, че общото правило е, че концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила не води до повлияване на поведение на водач, което да създава опасност на пътя. Този законодателен подход обоснована извод, че съдържанието на алкохол в кръвта от 0,5 промила или по-малко не създава опасност при управление на превозно средство. С оглед гореизложеното съдът прима, че само по себе си управлението на автомобил след употреба на алкохол, довела до конкцентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила не може да обоснове извод, че същото е повлияло на поведение на водач и дата е довело  до настъпване на ПТП.

При така възприето и като съобрази разпоредбата на т. 27.3, раздел ІХ от ОУ  съдът приема, че в случая  изключен риск са вреди от ПТП, настъпило не при употреба на алкохол изобщо, а само ПТП което е „по причина или вследствие” на  употреба на алкохол. В случая застрахователят не е ангажирал доказателства по делото, че процесното ПТП е настъпило по причина или вследствие на употреба на алкохол от ищеца. Установеното количество алкохол в кръвта на ищеца е под 0,5 промила, поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че същото  не позволява извод, че употребеният алкохол от ищеца му е въздействал по начин, който предпоставя създаването на опасност на пътя и сам по себе си е да достатъчен, за да обоснове извод, че е бил причина за процесното ПТП.

С оглед гореизложеното съдът приема, че поведението на ищеца не попада в хипотеза на чл.  27.3, раздел ІХ от ОУ и не е основание да се откаже изплащане на обезщетение.

При така възприето съдът приема, че по делото е установено, че настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск по договора за имуществена застраховка, поради което и поради съображения изложени по-горе за останалите предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на ответника, то съдът приема, че иска за изплащане на  застрахователно обезщетение в размер на 4160лв. е основателен. Размерът на същото е съобразен с разпоредбата на чл. 35, раздел Х от ОУ сочеща обезщетение до 80% от застрахователна сума при тотална щета, с  уговерената застрахователна сума от 5200лв. и установеното от вещото лице, че пазарната стойност на вредите е 9613,39лв.

Следва да се присъди и лихва от подаване на исковата молба.

При така възприето съдът приема, че решението на Софийски районен съд в обжалваната част следва да се отмени, като се постанови друго, с което исковете се  уважат.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника-ответник по исковете, решението  на СРС следва да се отмени в частта, в която такива са поставени в тежест на ищеца. Така ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски , както следва: за производството пред СРС държавна такса от 166,40лв., разноски за възнаграждение за вещо лице от 200лв., разноски за възнаграждение за адвокат от 550лв.; за производство пред СГС държавна такса от 83,20лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 210787/05.09.2019г. по гр.д. № 74831 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 119-ти състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №2031967/23.11.2018г. на П.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.Г.,*** срещу  З.к.Л.И.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 405 вр. с чл. 386 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 4160лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.11.2018г. до изплащането й, представляващи  застрахователно обезщетение,  като П.П.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.к.Л.И.”АД, ЕИК ***** разноски по делото в размер на 100лв., като вместо него постановява:

ОСЪЖДА З.к.Л.И.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.Г.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4160лв., (четири хиляди сто и шестдесет лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.11.2018г. до изплащането й, представляващи  застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при  ответника ЗК Л.И.”АД автомобил ”БМВ”, модел „316ТИ Компакт”, рег. №  *****” по застраховка „Каско” полица №  93001810023810/23.03.2018г.,  настъпили на 12.06.2018г. в гр. София на ул. „Зографи Молерови” ” при ПТП по Протокол за ПТП №1691604/13.06.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 999,60лв. (деветстотин деветдесет и девет лева и 0,60лв), представляващи разноски по делото в производството пред СРС и СГС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.