№948
гр.***, 22.07.2019г.
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 44-ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1512 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул.“***“, № 10, представлявано от ***с ЕГН ********** против Наказателно постановление №№ 330428-F377138/30.03.2018г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности - ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Посочва се, че действително е налице пропуск от страна на жалбоподтелката, но че глобата е прекомерно висока и непосилна за заплащане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник - юрисконсулт Петкова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението не е маловажно, като правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като се касае за формално нарушение. Пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На Дружеството- жалбоподател- „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул.“***“, № 10, представлявано от ***с ЕГН ********** е бил съставен АУАН № F 377138 от 19.03.2018 г., от свидетеля Г.Д.А., за това че на 19.02.2018 година при извършена проверка на търговски обект - за продажба на плодове зеленчуци и други пакетирани стоки, находящ се в гр. ***, ул. „***" № 2 и стопанисван от Дружество „*** ЕООД“, с ЕИК по БУЛСТАТ ***. При проверката на Книгата за дневни финансови отчети за 2018 г., съхранявана в обекта, е установено, че за дати 15.02.2018 г. и 16.02.2018г., проверяваното лице не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, с което е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. )дена от МФ. В потвърждение на това е представен допълнително КЛЕН /Контролна лента на електронен носител/ за периода 14.02.2018г.-19.02.2018г., от който е видно, че дневните обороти не са приключвани в края на работния ден.
Като доказателство в резултат от извършената проверка и направените констатации на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл.50, ал. 1 от ДОПК са съставени ПИП cep. АА №0267972/19.02.2018 г. С ПИП сер. № 1167794/19.03.2018 г. е приобщен, като доказателство КЛЕН /Контролна лента на електронен носител/ за периода 14.02.2018г. - 19.02.2018 г., от който е видно липсата на приключване на дневните финансови отчети за 15.02.2018 г. и 16.02.2018 година.
Във връзка с направените констатации е съставен АУАН № F 377138 от 19.03.2018 г.. за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, връчен на управителката на Дружеството лично. Същата не е вписала възражения по акта, впоследствие такива също не са били депозирани. Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Въпреки безспорно установеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение, съществено ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на материалния закон, като неправилно е изписана нарушената материална норма и неправилно АНО не е приложил относиматата към конкретното нарушение санкционна норма и по този начин е издал едно незаконосъобразно постановление. Това е така по следните причини:
Както в АУАН, така и в НП е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 39,
ал.1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
С обжалваното НП за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 вр с чл.118,ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция от 500лв. за това, че на 19.02.2018 година при извършена проверка на търговски обект - за продажба на плодове зеленчуци и други пакетирани стоки, находящ се в гр. ***, ул. „***" № 2 и стопанисван от Дружество „*** ЕООД“, с ЕИК по БУЛСТАТ ***. При проверката на Книгата за дневни финансови отчети за 2018 г., съхранявана в обекта, е установено, че за дати 15.02.2018 г. и 16.02.2018г., проверяваното лице не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби, с което е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. )дена от МФ. В потвърждение на това е представен допълнително КЛЕН /Контролна лента на електронен носител/ за периода 14.02.2018г.-19.02.2018г., от който е видно, че дневните обороти не са приключвани в края на работния ден. Според използвания от АНО чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.; Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Разпоредбата предвижда още, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, но нарушението е с правна квалификация по чл.185, ал.2 от ЗДДС, а не по ал.1 на същия закон. Посочената от АНО като нарушена Наредба №Н-18 е нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, т.е. описаните в НП факти кореспондират със състава на нарушението по чл.185, ал.2 ЗДДС, а не с това по ал.1 на същата норма. В АУАН и НП изрично не е посочено, че осъщественото нарушение не е довело до неотразяване на приходи, поради което на основание чл. 185, ал. 2 изречение второ от ЗДДС наказващият орган индивидуализира размера на наказанието по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Ето защо в случая според съда остава неясна волята на АНО защо дружеството е санкционирано за нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС, след като описаното в обстоятелствената част на НП деяние „неотпечатване на дневен финансов отчет“ е нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС и всъщност кореспондира с нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
С оглед тези си констатации, настоящият съдебен състав счита, че е налице противоречие между фактите и избраната от АНО санкционна норма, което съществено нарушава правото на защита на дружеството. Това разминаване между факти и правна квалификация води до невъзможност да се разбере за какво всъщност нарушение е наказано дружеството- по чл.185, ал.1 ЗДДС или по чл.185, ал.2, изречение второ вр. с чл.185, ал.1 ЗДДС, поради което и обжалваното понастоящем НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Ако не се приеме, че това разминаване между факти и право съставлява процесуално нарушение, то тогава ще е налице нарушение на материалния закон. Деянието на дружеството е неправилно квалифицирано по чл.185, ал.1 ЗДДС вместо по чл.185, ал.2, изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС, защото дневния финансов отчет не представлява документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т.е. неиздаването му няма как да съставлява нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Доколкото производството по оспорване на наказателно постановление пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища (действащи като въззивна инстанция) е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В конкретния случай, обаче правилната санкционната норма, която следва да се приложи предвижда по-тежко наказание, поради което и няма процесуална възможност с настоящето решение съдът да измени наказателното постановление, прилагайки правилната санкционна норма.
В конкретния случай, поради изложените по-горе доводи настоящият съдебен състав счита, че е налице съществено нарушение на материалния и процесуалния закон при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, поради което и обжалваното понастоящем НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, ***кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №330428-F377138/30.03.2018г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности - ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул.“***“, № 10, представлявано от ***с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - *** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Ненкова
Вярно с оригинала: М.Р.