№ 576
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №359427/29.10.2021 г., подадена от Столична община, чрез юрк. П. П., срещу
Решение №266009/07.10.2021 г. по гр.д.№730/2021 г. на СГС - I ГО - 22 състав, в частта
му, с която е осъдена Столична община да заплати на ищцата Д. В. А., на основание
чл.49 от ЗЗД, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от падане на 14.10.2020 г. в гр.
София, около 11,25 ч. на тротоара срещу сградата на ОПП-СДВР КАТ, ул."Лъчезар
Станчев"№4, поради наличието на плосък бетонов фундамент в Г-образна форма, при
което ищцата е получила счупване на долния край на лявата лъчева кост на типично
място, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, за периода от
14.10.2020 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в осъдителната му част, поради погрешни фактически и
правни изводи на съда относно основанията за ангажиране на отговорността на СО.
Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка за това как и при
какви обстоятелства са претърпени уврежданията от ищцата, и дали са причинени на
мястото, описано в исковата молба. Не е установен чрез пълно и главно доказване
фактическият състав на деликта. Ищцата е доказала настъпването на вредата, но не е
доказала, че настъпването им е по вина на Столична община. Фактът, че улиците и
тротоарите са общинска собственост на Столична община, не е достатъчен да обоснове
причинна връзка между настъпването на увреждането и вероятно бездействие на СО,
както и ангажирането на отговорността на СО. За ангажирането на отговорността не е
достатъчно установяването на вероятност за противоправно поведение, а същото
следва да е установено по несъмнен начин. Ищцата, като пешеходец, има задължение
да положи дължимата грижа за собствената си безопасност, като отделя необходимото
1
внимание при придвижването си по тротоарите, като именно поради неизпълнението
на това нейно задължение е настъпило увреждането. Причинната връзка не се
предполага, а е следвало да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване.
Дори да се приеме, че такава причинна връзка между инцидента и настъпилите вреди е
налице, то настъпилия инцидент е резултат от случайно събитие, или по изключителна
вина на ищцата. Решението е постановено при нередовна искова молба - съдът не е
указал на ищцата да конкретизира точно мястото, на което твърди, че е станал
инцидента, като по възможност да посочи на кой конкретно тротоар на ул."Лъчезар
Станчев" се е случил той. Допуснати са съществени процесуални нарушения - съдът не
е обсъдил всички релевирани от ответника възражения, направени в отговора на
исковата молба, уточняващите молби, изявленията в хода по същество и в
депозираната писмена защита. Съдът е формирал изводите си за наличие на причинна
връзка на базата на показанията на свидетели, които не са били очевидци на
инцидента, както и въз основа на показанията на заинтересован от изхода на делото
свидетел /дъщерята на ищцата/. Приетите СМЕ и СТЕ не установяват виновно
поведение на СО. СМЕ установява факта на самото увреждане, но не и мястото, датата
и часа на инцидента. Приетата СТЕ е видно, че бетоновият фундамент може да е
резултат от действия на трети лица, за чиито действия СО не носи отговорност. Не се
установява и механизма на увреждането, като същото може да бъде предизвикано и по
различен начин. Поради липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между
претърпените увреждания от ищцата и поведението на СО, както и при липсата на
останалите елементи на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. При условията на евентуалност се
поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо висок размер
на обезщетението. Настоява се за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му
част, и отхвърляне на предявения иск изцяло, а при условията на евентуалност - за
намаляване по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, като
се приеме, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата в по-
висок процент от определения от първостепенния съд. Заявява се претенция за
присъждане в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение и
направените разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. Извън срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№260764/07.01.2022 г., подаден от Д. В. А.,
чрез адв. К.М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на
ответника и се настоява за оставянето й без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Неоснователни се поддържа, че ищцата се е
самоувредила, като не е отделила нужното внимание при придвижването си -
установено е наличието на неремонтиран, несигнализиран и необезопасен участък от
тротоара, поради бездействие на СО. Тезата за възможност бетонният фундамент да е
поставен от трети лица, е неоснователна - за СО съществува нормативно задължение
по чл.11 от ЗОС да стопанисва и поддържа в изправност имуществото си, при
неизпълнение на което носи отговорност за вредите, причинени на трети лица.
Доводът, че в тежест на ищеца е да изключи по несъмнен начин всички хипотетични
2
възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния. Твърдяния от
ищцата механизъм на получаване на увреждането е установен от събраните гласни
доказателства и от заключението на СМЕ. Установена е причинната връзка между
неизпълнението на задължението на ответната община и процесното увреждане,
получено от ищцата. Определеният от съда размер не е прекомерен, а справедлив с
оглед установените по делото неимуществени вреди на ищцата. Така депозираният
отговор, макар и след изтичането на срока за отговор на въззивната жалба, има
характер на становище по съществото на спора, което страната има право да депозира
до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, поради което
следва да бъде прието и ценено от въззивния съд.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, в производство с участието на процесуално легитимирани и
правосубектни страни, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 14.10.2020 г., при падане
на тротоара на ул.“Лъчезар Станчев“ в района на поставен павилион на отсрещната
страна на улицата срещу сградата на ОПП-СДВР (КАТ), находяща се на ул.“Лъчезар
Станчев“ №4, ищцата е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се във
фрактура на лявата ръка, с което са й били причинени болки и страдания. Спорни по
делото са наличието на противоправно и виновно поведение на служители на
Столична община, както и наличието на причинна връзка между такова поведение и
настъпилата за ищцата вреда. Спори се по размера на справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на принос на пострадалата
за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в неполагане на дължимата грижа
за себе си – непроявяване на обичайното внимание при придвижването за съобразяване
на особеностите на пътния участък.
Във връзка със спорните между страните въпроси, по делото се установява
следното:
От приетата по делото Техническа експертиза вх.№346762/03.09.2021 г. /на л.41-
45 от делото на СГС/ се установява, че на описаното от ищцата място на настъпване на
увреждането, в източния край на тротоара на улица „Лъчезар Станчев“ с кадастрален
идентификатор № 68134.802.2256, пред поземлен имот с кадастрален идентификатор
№68134.802.966, с административен адрес: гр. София, район Изгрев, ул.“Лъчезар
Станчев“ №7, са налице стари бетонови фундаменти – остатък от старо строителство
на преместваеми съоръжения, изпълнени върху съществуващата асфалтова настилка
на тротоара, съгласно изготвена Пояснителна схема към заключението на вещото лице.
Налице е денивелация между ръба на фундамента над нивото на асфалтовата настилка
на тротоара, като нивото на фундаментите е неравномерно, и по линията А-Б
денивелацията е около 11 см., по линията В-Г средно около 12-13 см., а по линията Г-Д
3
е средно около 14-17 см., като всички ръбове са частично обрушени. Тези фундаменти
вероятно са били предназначени за осигуряване на стабилност при монтиране на
предишни временни постройки, или за повдигане на нивото на настилката срещу
странични течове от разположения от юг имот, като няма данни кога и за какъв обект
са били изпълнени /същите са заснети на изображение от м. март, 2012 г. в Гугъл-земя
на същия пътен участък, към който момент върху тях не са заснети поставени
преместваеми съоръжения/. Понастоящем при огледа на място експертизата е
установила, че върху бетоновите фундаменти, в източния край на тротоара, са
разположени две търговски съоръжения – павилион за сандвичи, и на запад от него –
павилион за напитки. Процесната зона на фундаментите е разположена пред
съоръжението за напитки, състоящо се от количка, хладилник за напитки (източно от
количката) и ракла за сладолед (северозападно от количката). За съоръжението за
напитки е издадено Разрешение за ползване на място за извършване на търговия на
открито върху терен общинска собственост №298/17.09.2020 г. /на л.28 от делото на
СГС/, със срок на валидност от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. Тротоарната площ пред
сградата на ул.“Лъчезар Станчев“ №7 е с широчина, която нараства от запад на изток,
като в най-широката си част е около 6,0 м., а в зоната на бетонния фундамент с
мобилното търговско съоръжение общата ширина на тротоара е от 4,75 м. до 5,53 м.
Между уличното платно и бетонния фундамент от западната страна, при линия А-В е
около 66 см.- 87 см., след буква В нараства до 1,85 м., до 2,13 м. при буква Д. В източна
посока след буква Д се редуцира до 1,58 м., а след още 1,50 м. навлиза в зона със старо
дърво с широк ствол и храстовидна растителност. Експертизата установява, че улица
„Лъчезар Станчев“ с кадастрален идентификатор № 68134.802.2256 е записана в
кадастралните регистри като общинска публична собственост на Столична община.
Съдът кредитира така приетото заключение, като го намира за компетентно
изготвено, подробно и обективно, изгответно след оглед и измервания на място, и след
проучване на относимите документи по делото и в Столична община. Същото
кореспондира на приетото по делото писмено доказателство – писмо изх.№РИВ20-
КЦ51-680/04.12.2020 г. /на л.17/ от СО - район Изгрев, от което е видно, че във връзка с
постъпил сигнал на 27.10.2020 г. до Контактен център за неравен тротоар срещу КАТ е
извършена проверка от експерти от район „Изгрев“ на Столична община, която е
установила на мястото наличие на стар фундамент, разположен на част от тротоара,
който създава неудобство при преминаване на пешеходците, и налага необходимост от
предприемане на мерки за ремонтиране на тротоара.
За установяване на претърпените от ищцата травматични увреждания, и
търпените от нея болки и страдания във връзка с тях, по делото е приета съдебно-
медицинска експертиза /на л.46/, от която се установява, че на 14.10.2020 г. ищцата Д.
В. А., на 53 години, е претърпяла вътреставно счупване на лявата лъчева кост
(рентгенологично определена като вентрална Бартън фрактура). Увреждането е
характерно при падане от собствен ръст с подпиране на ръка, и отговаря на съобщения
от ищцата механизъм на получаването му. Увреждането е причинило на ищцата
трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок не по-малък от 3
месеца при обичаен ход на възстановяване. Пострадалата е ползвала отпуск по болест
във връзка с това увреждане за срок от 134 дни. Непосредствено след увреждането е
претърпяла консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация, която е
премахната на 19.11.2020 г. Впоследствие е била хоспитализирана в МБАЛНП“Св.
Наум“ в периода от 25.02.2021 г. до 02.03.2021 г., по повод на оплаквания за изразени
болки в лява предмишница и китка, с изтръпване по улнарната повърхност на лявата
4
ръка и първи и пети пръст, намалена сила на ръката, и оток около китката вляво. След
премахването на гипса останала изразена болка в областта на лявата предмишница и
китка, слабост в дланта и локален оток, с усещания за пробождания от игли в цялата
предмишницаи китка, нарушено е усещането в пръстите, и няма сила на захвата. През
нощта болката е с голям интензитет. Констатирана е нарушена биомеханика на
движенията на про- и супинация. При извършения личен преглед на ищцата за нуждите
на експертизата на 03.09.2021 г. е установено от вещото лице, че лявата ръка на
ищцата, в областта на китката и дланта, са леко по-оточни от дясната. Ищцата се
оплаква от болки в китката при претоварване и промяна на времето, и слабост в лявата
ръка. Опипва се по-изразено уплътнение на проекцията на лъчевата кост в китката.
Разперването на пръстите настрани при лявата ръка е изразено в по-ограничен обем от
това на дясната ръка. Силата на захвата при лявата ръка е по-малка от силата на
захвата при дясната ръка, въпреки че ищцата е левичарка и по принцип си служи
предимно с лявата ръка.
Съдът намира заключението на медицинската експертиза за компетентно
изготвено, логично, обосновано, и кореспондиращо на приетите по делото медицински
документи Съдебномедицинско удостоверение №407.11/2020 г. от 03.11.2020 г. /на
л.12/, Лист за преглед на пациент в спешно отделение №31037/14.10.2020 г. /на л.13/,
Амбулаторен лист №2660/27.10.2020 г. /на л.14/, Амбулаторен лист №2053/24.11.2020
г. /на л.15/, Епикриза от ИЗ №1524/2021 г. от МБАЛНП „Св. Наум“ изх.
№124/02.03.2021 г. за хоспитализация на ищцата в периода от 25.02.2021 г. до
02.03.2021 г. /на л.52-53/, както и на събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Б. Д. и К. А., поради което го кредитира.
От показанията на св. К. А. се установява, че пред м. октомври, 2020 г. ищцата
му се обадила по телефона около обяд, и го повикала спешно да отида пред КАТ.
Когато пристигнал, видял ищцата да седи на пейка. Казала му, че се била наредила на
опашка за кафе, и паднала, като се хлъзнала по фундамент, върху който било
поставено кафенето. Била в лошо състояние – била много разстроена, в шок, едва
държала ръката си, която била много подута, и смятала, че е счупена. Била в
безпомощно състояние. Коляното й било ожулено, и трудно се придвижила до колата
си. Свидетелят я закарал до Спешното отделение на Окръжна болница с нейната кола,
и прибрал колата до дома й. Впоследствие счупването на ръката на ищцата не се
излекувало – след като свалили гипса, ръката останала подута, продължавала да я боли.
Ищцата започнала да ходи на рехабилитации, но ръката не се оправила и продължавала
да я боли. Ищцата работела в производството на Булсатком, но се принудила да
напусне работа, защото вече не можела да ползва пълноценно ръката си. Изнервила се,
променила се, не можела да спи от болките, не можела вече да си изпълнява
задълженията.
От показанията на св. Б. Д. /дъщеря на ищцата/ се установява, че на 14.
октомври, 2020 г., майка й отишла в КАТ да дерегистрира старият им лек автомобил, и
към обяд свидетелката се обадила да майка си да разбере дали е успяла да свърши тази
работа. При обаждането научила от майка си, че е паднала, като стъпила на някаква
неравност пред будка до КАТ, където се наредила на опашка, и има съмнение, че е
счупила ръката си, като е потърсила помощ от свой приятел – К., който я е откарал до
болницата. Свидетелката отишла в Окръжна болница, където намерила майка си в
спешния кабинет и очаквала да наместят разместените кости. След около час тя се
появила с гипс на ръката. Изглеждала зле, пребледняла, не можела да се движи добре.
След прибирането в дома на ищцата тя се нуждаела от помощ, за да се съблече.
5
Впоследствие около месец, докато била с гипс, ищцата имала нужда от чужда помощ
при обслужването – при преобличане, при хранене. Ищцата е левичар – лявата й ръка
е водеща. Преди увреждането ищцата оказвала значителна помощ на свидетелката при
отглеждането на нейното дете, което било на 5 години, но поради травмата тя не
можела да помага на дъщеря си дълго време. До датата на разпита на свидетелката
ищцата не се е възстановила – след свалянето на гипса често получавала мускулни
крампи, продължава да има оток на ръката, трудно се обслужва, има нужда от помощ
при пренасяне на покупките, изпитва болки. След инцидент станала по-нервна, имала
проблеми със съня, станала избухлива. Вече не била в състояние да работи обичайната
си работа – преди това работела с ръцете си в производство на приемници.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката й родствена връзка с ищцата /която е нейна майка/,
обуславяща интерес от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът
намира показанията на свидетелката за логични, последователни, и изцяло
кореспондиращи на представените по делото писмени доказателства и показанията на
св. К. А., поради което ги кредитира.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че към 14.10.2020 г., на тротоара на улица „Лъчезар Станчев“ в гр.
София, с кадастрален идентификатор № 68134.802.2256, записана в кадастралните
регистри като общинска публична собственост на Столична община, пред поземлен
имот с кадастрален идентификатор №68134.802.966, с административен адрес: гр.
София, район Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“ №7, са били налице стари бетонови
фундаменти, изпълнени върху съществуващата асфалтова настилка на тротоара, със
съществена неравномерна денивелация между ръба на фундамента над нивото на
асфалтовата настилка на тротоара от 11 см. до 17 см., чиито ръбове са били частично
обрушени, и са създавали неудобство за движението на пешеходците. Съдът намира за
установено от фактическа страна, че именно във връзка с така съществуващите стари
фундаменти, на 14.10.2020 г. ищцата Д. В. А., тогава на 53 години, е загубила
равновесие и е паднала, при което е получила травматично увреждане на лявата ръка,
която при ищцата е водеща, изразяващо се във вътреставно счупване на лявата лъчева
кост (вентрална Бартън фрактура). Увреждането е причинило на ищцата трайно
затруднение движенията на левия горен крайник, с обичаен срок на възстановяване не
по-малък от 3 месеца. За лечение на увреждането ищцата не е била хоспитализирана,
като е получила спешна медицинска помощ и консервативно лечение, при което е
извършено наместване на счупените кости и е поставена гипсова имобилизация.
Ищцата не се е възстановила в рамките на обичайния възстановителен период, като
възстановяването е протекло с усложнения – след премахването на гипсовата
имобилизация 35 дни след увреждането останала изразена болка в областта на лявата
предмишница и китка, с усещания за пробождания от игли в цялата предмишницаи
китка, изтръпване по улнарната повърхност на лявата ръка и първи и пети пръст,
намалена сила на ръката, и оток около китката вляво. В резултат от силни болки през
нощта бил нарушен сънят й. Настъпилите усложнения наложили провеждане на
физиотерапия, и хоспитализация в неврологично отделение в периода 25.02.2021 г. до
02.03.2021 г., като въпреки това пълно възстановяване не е настъпило. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд на 14.09.2021 г. ищцата
все още не е била възстановена от увреждането, болките в лявата ръка продължават,
силата на захвата на лявата ръка е намалена, намалена е възможността за разперване
настрани на пръстите на лявата ръка. В резултат от увреждането на водещата ръка,
6
ищцата е била напълно неработоспособна за период от 134 дни /близо 5 месеца/, а след
това е продължила да е неспособна да работи обичайната си работа в производството
на приемници, и се е наложило да я напусне. Продължава да изпитва трудности в
самообслужването, и за някои домакински дейности /напр. пренасяне на покупки/ да се
нуждае от чужда помощ. Настъпилото травматично увреждане, търпените
продължаващи болки, загубата на самостоятелност и невъзможността да изпълнява
обичайните си задължения, се отразило съществено на психиката на ищцата – станала
нарвна и избухлива, променил се характерът й. Съдът взема предвид, че към момента
на травматичното увреждане ищцата е била в работоспособна възраст – 53 години, в
добро здраве, водеща независим живот, упражняваща трудова дейност, и значително е
подпомагала своята дъщеря в отглеждането на нейното дете /на 5 години/. В резултат
от увреждането обичайният начин на живот на ищцата значително се е влошил – тя
загубила работата си, защото в резултат от последиците от увреждането вече не можела
да я върши, не можела да подпомага дъщеря си и да се грижи за внучето си както
преди, а самата тя започнала да се нуждае от чужда помощ за някои от дейностите по
самообслужването и домакинството.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост, като съгласно чл.8, ал.5 от ЗП, собствеността се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, включително обхвата на пътя, съгласно чл.5,
ал.1, т.1 от ЗП. Съгласно чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища също се осъществява от съответната община. Следователно,
налице е вменено на Столична община законово задължение по чл.31 от ЗП да
ремонтира и поддържа тротоарите в границите на урбанизираната територия на
Столична община. Същата е следвало да изпълнява тези свои задължения, чрез свои
служители, или чрез възлагането на изпълнението на тези отговорности на съответни
трети лица – изпълнители, по предвидения за това законов ред. В резултат от
бездействието на Столична община да изпълни задължението си по чл.31 от ЗП да
ремонтира тротоара на ул.“Лъчезар Станчев“ в посочения участък, като отстрани
съществуваща значителна неравност на тротоарната площ, предизвикана от
съществуващ стар фундамент със значителна денивилация - от 11 см. до 17 см. спрямо
нивото на околната тротоарна площ, с неправилна форма /Г-образен, с различна
ширина в различните си части, и с различна височина в различни негови участъци/, и в
пряка причинна връзка бездействието на Столична община като собственик, да
отстрани този съществен дефект на тротоарната площ, ищцата се е спънала и паднала,
в резултат от което е получила травматично увреждане, изразяващо се в вътреставно
счупване на лявата лъчева кост и е претърпяла свързаните с него болки и страдания.
Следователно, по делото се установяват елементите от фактическия състав на
гаранционната отговорност на ответната Столична община по чл.49 от ЗЗД –
установява се противоправно бездействие на служители на Столична община, да
поддържат тротоарните площи на ул.“Лъчезар Станчев“ в състояние, което е годно и
безопасно за обикновената им употреба по предназначение, което е в пряка причинна
връзка с полученото от ищцата травматично увреждане, и претърпените от нея болки и
страдания. Доколкото по делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства,
изключващи виновното поведение на служителите на Столична община, съдът намира
за установен по основание предявеният от ищцата иск за обезвреда.
Съобразно вида и характера на установеното по делото травматично увреждане
– фрактура на водещата за ищцата ръка, търпените от нея интензивни и
продължителни болки и страдания, настъпилите усложнения във възстановителния
7
процес, липсата на пълно възстановяване и остатъчните негативни последици /слаб
захват, продължаващ оток, болки и нарушение на чувствителността на пръстите на
лявата ръка/, загубата на възможността да извършва обичайната си трудова дейност,
негативната промяна в начина на живот на ищцата, съдът намира, че определеният от
първостепенния съд размер на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от 30 000 лв. не е завишен. Оплакванията на въззивника в тази
връзка съдът намира за неоснователни.
Настоящият състав на съда не споделя изводите на първостепенния съд за
наличие на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Тя не е
била длъжна да очаква, че върху тротоарната площ ще има неравност със значителна
денивилация спрямо околната тротоарна площ, с която трябва да се съобрази, тъй като
съществуващото необичайно препятствие върху тротоарната площ не е било
обозначено. Вървейки върху тротоарната площ, предназначена за безопасно движение
на пешеходците, ищцата не е била длъжна да предполага, че ще срещне препятствие от
подобен характер. Не е могла да предполага къде точно свършва бетонният фундамент,
поради неправилната му форма, не е можела да предвиди точната денивилация, която
трябва да преодолее, тъй като се установява, че същата е била различна в различните
части на фундамента. Обрушените ръбове допълнително са способствали за
подхлъзване и нарушаване на равновесието на пешеходците. Ето защо, оплакванията
на въззивника, че ищцата е проявила невнимание и не е положила дължимата грижа за
собствената си безопасност като пешеходец, са изцяло неоснователни. Въпреки това,
поради липса на въззивна жалба от ищцата във връзка с приетия от първостепенния съд
принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат до размера от 20%,
решението на първостепенния съд е влязло в сила, и настоящата инстанция не може да
го ревизира в тази част.
Изложените съображения обуславят неоснователност на въззивната жалба, и
потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.
При този изход от спора, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени
разноските за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Същата е
претендирала със списък по чл.80 от ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в полза на процесуалния й представител адв. К.М., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер на 1250 лв. Насрещната страна е релевирала
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно – претендираният размер от 1250 лв. е равно на минималният размер,
изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при обжалваем интерес от 24 000 лв. Поради
отхвърлянето на въззивната жалба изцяло, претендираното адвокатско възнаграждение
следва да се присъди изцяло в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №266009/07.10.2021 г. по гр.д.№730/2021 г. на СГС -
I ГО - 22 състав, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е осъдена Столична община
да заплати на Д. В. А., с ЕГН **********, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 24 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
8
страдания, в резултат от падане на 14.10.2020 г. в гр. София, около 11,25 ч. на тротоара
срещу сградата на ОПП-СДВР КАТ, ул."Лъчезар Станчев"№4, поради наличието на
плосък бетонов фундамент в Г-образна форма, при което е получила счупване на
долния край на лявата лъчева кост на типично място, ведно със законната лихва върху
тази сума, за периода от 14.10.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Столична община, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78,
ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат К.М. М., с личен №**********, сумата от 1250 лв.
/хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на Д. В. А., с ЕГН **********, във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9