№ 603
гр. София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000504113 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.10.2020г по гр.д. № 14237/2019г. на Софийски градски съд, І-1 с-в
ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на И. И. Ж. на осн. чл.226, ал.1
КЗ /отм./ сумата от 72 000лв, представляващи обезщетение за търпените неимуществени
вреди в резултат смъртта на неговия баща И. Г. Ж. при ПТП на 07.11.2014г., ведно със
законната лихва от 18.01.2015г., както и разноски съразмерно на уважената част на иска,
като над присъдения размер до пълния претендиран от 150 000лв искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано само от ищеца в отхвърлителната му част с оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне размер
на обезщетението. Поддържат се доводи, че определеното от първата инстанция
обезщетение е под размерите, приети за справедливи в актуалната съдебна практика. Правят
се и оплаквания против изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредите по чл.51,
ал.2 ЗЗД с доводите, че първоинстанционният съд не е преценил в пълнота всички от
значение факти - настъпването на ПТП в чертите на населеното място и липсата на данни за
наличие на пешеходна пътека в близост до мястото на удара, и на такива за нарушение на
правилата за движение по чл. 113, ал.2 и чл. 114 ЗДвП, защото пострадалият се е движел по
пътното платно, а не е навлязъл внезапно на него и не е пресичал при ограничена видимост.
Евентуално, ако доводите против наличието на принос бъдат отхвърлени, то се поддържат
оплаквания, че неправилно е определено съотношението, в което поведението на
1
пострадалия и това на виновния водач са довели до настъпване на резултата. Поради
изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо
него уважаване на иска в пълния претендиран размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който се правят възражения против оплакванията
относно размера на присъденото обезщетение , който се счита за съобразен с всички
факти по делото, и против тези за наличие на съпричиняване, като се изтъкват конкретни
съображения в подкрепа изводите на съда.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по пряк иск с правна
квалификация чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ за компенсиране на вреди пряко от застрахователя,
причинени при пътно-транспортно произшествие през 2014г по вина на водача на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с цена в размер на
150 000лв. В исковата молба ищецът е изложил подробни обстоятелства относно
произшествието, в резултат на което е загинал неговият баща, вината на водача на
застрахования по риска „Гражданска отговорност” автомобил и причинната връзка с
търпените вреди –подробно описани морални болки и страдания от загубата на родител.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е поддържало възражения
против размера на обезщетението и наличие на основание за неговото намаляване- принос
на пострадалия, поради нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
Настоящият състав след като съобрази предмета на обжалване с оглед на оплакванията
във въззивната жалба и влизане в сила решението в осъдителната му част /до размер от 72
000лв/, следва да приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.226 КЗ /отм./ – легитимацията на ищеца като син на пострадалия и
на ответника, произтичаща от наличието на валиден застрахователен договор с дружеството
–ответник, покриващ гражданската отговорност за л.а. Хюндай Санта Фе с рег. № *** за
периода, в който е настъпило застрахователното събитие, както и всички предвидени
материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на
водача Д. Г., представляващо освен деликт и престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл.
342, ал.1 пр.2 НК, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №
342/2016г. на Благоевградски окръжен съд.
Следователно, спорните пред настоящата инстанция въпроси, предмет на въззивен
2
контрол, се свеждат до съответствието на обезщетението с критериите по прилагането на
чл.52 ЗЗД и във връзка с наличието на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД като основание за
намаляване отговорността на застрахователя.
Пред първата инстанция не е бил спорен механизма на настъпване на произшествието
на 27.11.2014г. в с.***, обл. Благоевград, причинено от водача на л.а. Хюндай Санта Фе,
който при управление в населено място с превишена скорост от около 63 км./ч. в участъка
на излизане от с.*** в посока към с.Парил и преди знак Д12 „Край на населено място”
блъснал пресичащия пътното платно пешеходец И.Ж. /на 75 години/, който в този момент
пресичал попътно на автомобила върху лявата част на платното за движение заедно със своя
брат.
От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза се изяснява, че при
приближаване на автомобила и преди да премине от дясната им страна, спътникът на
пострадалия предприел пресичане от ляво на дясно спрямо движението на превозното
средство, следван от пострадалия на разстояние от около два метра. Първият пешеходец
достигнал до десния край на платното за движение, а пострадалият до средата му, когато
водачът на автомобила реагирал на възникналата опасност със завъртане на волана по
отклоняване и аварийно задействане на спирачната система. Успял да пропусне първия
пешеходец, но реализирал удар с втория, като съприкосновението настъпило между
предната част на автомобила в областта на десния фар с тялото на пострадалия. От изводите
на неоспорената автотехническа експертиза се установява, че пътното произшествието е
настъпило на прав пътен участък след десен завой за посоката на движение на автомобила,
като видимостта след завоя до мястото на удара е определена около 200м за водача и
пешеходците. От техническа гледна точка като причина за произшествието са определени
субективните действия на водача, който не е задействал своевременно спирачната система,
както и поведението на пострадалия пешеходец, предприел пресичане на платното за
движение без да съобрази приближаващия автомобил.
При същите идентично установени факти се потвърждават изводите на първата
инстанция относно наличието на принос на пострадалия, изразяващи се в нарушение на
правилата по чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП и в причинна връзка с настъпването на вредите.
Неоснователни поради това са оплакванията в жалбата на ищеца, акцентиращи на
видимостта на водача, възрастта на пострадалия и липсата на данни да е навлязъл внезапно
на платното за движение. Действително от изводите на експертизата става ясно, че ПТП е
настъпило в чертите на населено место и пострадалият е предприел пресичане на място,
което не е пешеходна пътека. В този случай /когато в близост няма пешеходна пътека/,
пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места по
двулентови пътища в населени места, но при спазване на правилата по чл.113 ал. 1, т. 1 – 4
ЗДвП, от които относими в случая са тези за съобразяване с разстоянието на
приближаващите пътни превозни средства. Според изводите на неоспорената
автотехническа експертиза, видимостта е била достатъчно голяма и за двамата участници в
3
ПТП, поради това пешеходецът е допуснал нарушение на цитираните разпоредби, като не е
съобразил разстоянието на приближаващия автомобил, въпреки че е бил видима за него
опасност и по този начин допринесъл за настъпилия противоправен резултат. Основателни
обаче са оплакванията против съотношението в поведението на двамата участници и
техният принос за настъпване на вредите в стойностно изражение. Приносът на пострадалия
пешеходец, изразяващ се в неправилна субективна преценка на разстоянието за безопасно
преминаване е необосновано завишен спрямо вината на водача на ППС, чиито нарушения са
несъизмерими с него по тежест. Виновният водач е управлявал в границите на населено
место с превишена скорост и не е съобразил задължението си по чл.116 ЗДвП, че дължи
особено внимание към по-уязвимите участници в движението, още повече към възрастни
хора, и че в конкретната пътна ситуация водачът технически е бил в състояние да
предотврати удара. В този смисъл настъпването на ПТП е причинено основно от виновния
водач – нарушаване на разрешената скорост в населено място и неправилни от субективна
страна действия, като недостатъчен контрол на пътната ситуация и късна реакция. По тази
причина настоящият състав приема, че приносът на пострадалия пешеходец в стойностно
изражение ще следва да се определи на 15% спрямо вината на прекия извършител за
настъпване на непозволеното увреждане и в рамките на посоченото се намали
отговорността на застрахователя към ищеца като трето увредено лице.
Във връзка със следващия спорен въпрос за съответствието на обезщетението с
критериите по чл.52 ЗЗД пред първата инстанция е разпитан свидетел, който е близък на
семейството /баща на съпругата на ищеца/, и от чийто показания се установяват
изключително близките отношения между баща и син. Те ползвали общо домакинство и
ищецът разчитал на баща си в отглеждането на децата си –работата му като граничен
полицай и тази на неговата съпруга изисквали чести отсъствия и тогава ги оставял под
надзора на родителя си. Ищецът преживял много тежко инцидента и поради загубата на
майка си от тежко заболяване само 6месеца преди злополуката. Тя била тежко болна и в
продължение на няколко години син и баща споделяли грижите за нея. Внезапната смърт на
бащата се отразила изключително травмиращо на ищеца, чието здраве след това се
влошило- изпадал в нервни състояния, после получил възпаление на жлъчката, която
оперативно била отстранена.
Въз основа на събраните доказателства настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд в достатъчна степен е съобразил всички релевантни обстоятелства
- действителните отношения между ищеца и загиналия, тежестта на понесените
психотравменни изживявания, както и обществено-икономическите условия към момента на
деликта. Преценени са по-високият интензитет на психотравменото преживяване, породено
именно от създадената силна емоционална и доверителна връзка между син и баща, които
факти се установяват от гласните доказателствени средства, както и влошеното психическо
и физическо здраве на ищеца в резултат на преживяната мъка и стрес. Освен
обстоятелствата, имащи отношение към конкретните субективни преживявания на
увреденото лице, при определяне обема на вредите следва и са били отчетени и обективни
4
фактори – социално-икономически условия на живот към момента на настъпване на деликта
/2014г/ и практиката на съдилищата при сходни казуси, която също е обективен израз на
принципа на чл.52 ЗЗД. Поради това определеният размер на обезщетението от 120 000лв
съответства на заложените критерии по прилагане на чл.52 ЗЗД и не се установява
твърдяното нарушение на материалния закон. Отговорността на застрахователя обаче ще
следва да се намали с възприетия от настоящия състав принос от 15 % вместо 40%, в който
случай от сумата 120 000лв ще се приспаднат 18 000лв или дължимото на ищеца
обезщетение ще се изразява в размер на 102 000лв, вместо 72 000лв.
Посоченото ще има за последица отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част за сумата над присъдения от 72 000лв до приетия за дължим размер от
102 000лв и вместо това присъждане на допълнителна главница от 30 000лв, ведно със
законната лихва от приетия за начален момент 18.01.2015г. В останалата обжалвана
отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските.
При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата
инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат
съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. На ищеца не са признати разноски
пред първата инстанция и в тази част решението няма да подлежи на изменение, независимо
от различния правен резултат. Решението в частта относно разноските на ответника,
признати до размер на 250лв и присъдени в тежест на ищеца в размер на 130лв ще следва да
се отмени над сумата от 80лв. На основание чл. 78, ал.6 ГПК на ответника ще следва да се
присъди допълнителна държавна такса от 1200лв и 30лв допълнително разноски, изплатени
от бюджета на съда.
Пред въззивната инстанция се следват разноски и на двете страни съобразно
обжалваемия материален интерес 78 000лв и уважената, респ. отхвърлена част.
Жалбоподателят- ищец не е претендирал разноски, а ответникът е поискал и доказал такива
в размер на 300лв – ю.к. възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, които ще му се следват до
размер от 185лв. В тежест на ответника на осн. чл.78, ал.6 ГПК ще следва да се присъди
държавна такса за въззивното производство съразмерно на уважената част на жалбата на
ищеца, поради това, че последният е освободено лице по чл.83, ал.2 ГПК в размер на 600лв.
Водим от горното, САС в настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.10.2020г по гр.д. № 14237/2019г. на Софийски градски съд, І-1 с-в
в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. И. Ж. против ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп ЕИК ********* по чл.226 КЗ /отм/ иск за неимуществени вреди, търпени
5
вследствие смъртта на баща му И. Г. Ж. при ПТП на 19.12.2014г. над размер от 72 000лв до
установения за дължим от 102 000лв, както и в частта за разноските на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, присъдени в тежест на ищеца над размер от 80лв до присъдения от
130лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп ЕИК ********* допълнително да
заплати на И. Г. Ж., ЕГН **********, от с. ***, обл.***, ул.***, № 1 сумата от 30 000лв
/тридесет хиляди лева/, представляваща разликата между присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на баща му И. Г. Ж. при ПТП на
19.12.2014г в размер на 72 000лв и установеното за дължимо в размер на 102 000лв, ведно
със законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 18.01.2015г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.10.2020г по гр.д. № 14237/2019г. на Софийски
градски съд, І-1 с-в в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК ********* да заплати
допълнителна държавна такса от 1800лв – общо дължима пред първата и въззивна
инстанция и разноски от 30лв по бюджетна смета на съдебна система.
ОСЪЖДА И. Г. Ж. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от
185лв, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписи на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6