О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.01.2017 г. гр.Белоградчик
Белоградчишкият районен съд втори състав
На шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
като разгледа докладваното от
съдия Антов
гр. дело
№ 534 по описа за 2016 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Видинската
Митрополия срещу Община Ч., обл. В..
Предявеният
иск е с посочено пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК – за установяване правото на
собственост в/у недвижими имоти.
В
обстоятелствената част на иск. молба се твърди, че процесните имоти са били
собственост на Църковно настоятелство с. П., обл. М..
Петитума
съдържа искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че правото на собственост в/у имотите принадлежи на
Църковно настоятелство с. П., като местно поделение на Видинската Митрополия.
В изпълнение на указания за
отстраняване на нередовности дадени с разпореждане от 24.10.2016г., подписалия
иск. молба конкретизира, че:
- ищец
по делото е Църква “Свето Възнесение Господне” с. П., обл. М. /чрез Видински М.
Д. – на осн. чл. 95 т.17 от УБПЦБП/ и
-
претендира да се признае за установено, че правото на собственост в/у спорните недвижими
имоти принадлежи на Църква “Свето Възнесение Господне” с.П . обл. М.
Съдът провери допустимостта на
предявения иск като намира, че същият е недопустим и производството
по делото следва да бъде прекратено.
І. Съдът приема, че Видински
Митрополит Д. /на осн. чл. 95 т.17 от УБПЦБП/ е предявил едно чуждо право без
да има качеството на проц. субституент по см. на чл. 26 ал.2 ГПК.
Съгл.
чл.26 ал.2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд
Правото
на епархийския митрополит да завежда съдебни дела относно вещни права в/у недв.
имоти в интерес на църкви и епархийски манастири е установено само в УБПЦБП, но
не и в нормативен акт. Член 10 ал.2 изр.2
от Закона за вероизповеданията/ЗВ/ придава нормативна сила на Устава на БПЦБП
само относно нейното устройство и управление, но не и относно възможността
епархийския митрополит да участва в гражданския
процес като процесуален субституент.
Съгл. чл. 30 ал.1 ГПК “ЮЛ се
представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или
според устройствените им
правила”.
Поради
изложеното по-горе Видинският митрополит не представлява храма/църквата/ в с. П.
по закон.
Неприложима
е и разпоредбата на чл. 30 ал.1, предл. второ ГПК.
Видинският
митрополит не може да представлява храма в с. П., обл. Видин, тъй като твърди,
че е представител по силата на УБПЦБП/чл. 95 т.17/, а не по силата на
устройствените правила на юридическото лице/съгл. чл.13 ал.1 от
УБПЦБП във вр. с чл.10 ал.2 ЗВ/ -Църквата “Свето Възнесение Господне”.
ІІ. Дори да се приеме, че
епархийския митрополит може да предявява пред съд права на местните поделения
на митрополията, то предявеният иск е също недопустим.
Процесуалната
легитимация е процесуална предпоставка и то от категорията на
абсолютните – за нея съдът е длъжен да следи служебно.
Надлежна
страна е носителят на правото на иск за разрешаване на пр. спор, който е
предмет на иск. процес.
Проц.
легитимация е принадлежността на правото на иск. Проц. легитимиран е носителят
на правото на иск.
В иск. молба се твърди, че иска е
предявен относно вещни права в/у недвижими имоти в интерес на местно поделение на БПЦ - Църква “Свето възнесение
Господне” в с. П.,
обл. М.
Предвиденият в Закона за вероизповеданията/ЗВ/ режим на
регистрация на вероизповеданията установява запазване статута на съществуващите
към момента на влизането му в сила поделения на вероизповеданията/така решение № 141/21.07.10г. на ВКС по гр.д. №
345/09г., ІІ г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Съдът е положил усилия да бъде
изяснена активната проц. легитимация на ищеца като с разпореждане от 18.11.2016г.
е изискал от Община Ч., обл. М. данни вписано ли е в регистъра на община Ч.
местно поделение на БПЦ - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М. по реда на чл. 16 Закона за
изповеданията/отм./
Изискал
е и от ОС Монтана информация вписано ли е служебно
от ОС Монтана местно поделение на БПЦ в с. П.,
обл. М. - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М. по реда на § 2 ал.4 ЗВ
Видно от писмо изх. №
УС-694/06.12.2016г. и от писмо изх. № ХО-3-1/10.01.2017г. на Община
Ч. в регистъра на общината въобще не е вписано местно поделение на БПЦ - Църква
“Свето възнесение Господне” с. П., обл. М.. Не са открити и документи за
предаване Регистъра на местните поделения на вероизповеданията на ОС Монтана в
изпълнение разпоредбата на § 2, ал.4, изр.3 ЗВ.
Видно от писмо изх. № 421/29.11.2016г.
и от писмо изх. № 452/23.12.2016г. на ОС Монтана в Регистъра за
вероизповеданията при ОС Монтана не е вписано местно поделение на БПЦ - Църква
“Свето възнесение Господне” с. П., обл. М. по реда на § 2 ал.4 ЗВ, нито е предаден на съда Регистър
на местните поделения на вероизповеданията от Община Ч., обл. М.
Съгл.
чл. 6 от Закона за изповеданията/отм./ от утвърждаване на устава на
изповеданието освен то/изповеданието/, също и местните поделения на
изповеданието, в случая - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М.придобиват
качеството на юридическа личност.
Ако местното поделение на
вероизповеданието е заварено юридическо лице по смисъла на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, то не изгубва своята правосубектност по силата на
новия закон, не
изгубва правосубектност и поради неизвършване на служебното вписване.
Доказателства за регистрирация на
местно поделение на БПЦ в община Ч. по реда на чл. 16 ЗИ/отм./, в който
случай то
не изгубва своята правосубектност по силата на ЗВ/ така решение № 141/21.07.10г. на ВКС по гр.д.
№ 345/09г., ІІ г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/ не бяха
представени.
Предвид изложеното не се
установи въобще съществуването на местно поделение на БПЦ – Църква “Свето
възнесение Господне” с. П. - самостоятелен правен субект, чието вещно право на
собственост в/у недв. имоти е предявено
от Видински Митрополит Д. на осн. чл. 95 т.17 от УБПЦБП.
Съдът следи служебно за наличността както на
процесуалната правоспособност, така и за процесуалната дееспособност, като
изхожда не от твърденията на страните, а от обективното им съществуване като
техни правни качества. Съгласно чл. 27 ал.1 ГПК във вр. с чл. 28 ГПК юридическите
лица се ползват само с процесуална правоспособност.
В
случая е предявен иск за защита права на неправосубектна
страна/ не ЮЛ или ФЛ/, поради което е невъзможно изпълнението на разпоредбата
на чл. 26 ал.4 ГПК.
Страни по делото
могат да бъдат само процесуално правоспособни лица, което е условие за
допустимостта на процеса. Решението, постановено с участието на неправоспособна
страна е процесуално недопустимо, независимо от това дали на съда е била
известна липсата на правосубектност или не./така Решение № 166/28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 306/2010 г., I г.о. –
постановено по реда на чл. 290 ГПК/
Съдът приема, че предявеният иск в
защита право на неправосубектна страна е недопустим.
Ищеца,
чието право е предявено - местно поделение на БПЦ – Църква “Свето възнесение
Господне” с. П. не притежава процесуална правосубектност и поради това не е и
не може да бъде надлежна страна.
Проц.
легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
Ищеца не
е надлежна страна и няма проц. легитимация.
При нейната липса, съдът не е
длъжен да дава указания за отстраняване на нередовности на иск. молба, тъй като
порока е непоправим/т.5 на ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК /
Т.е.
предявяването на иск от името на ненадлежна страна е нередовност на иск. молба,
която не може да се отстрани по пътя на оставянето и без движение и даване на
указания.
Поради
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
Прекратява
производството по гр.д. № 534/2016г. на РС Белоградчик
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС Видин в едноседмичен
срок от връчването му на Видинския Митрополит Д.
Районен съдия :