РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Търговище , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101161 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ. Предявен е иск за
отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, с правно осн. чл.186 и сл. от КТ.
Постъпила е искова молба за отмяна на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като ищеца
твърди, че ответника - негов работодател със заповед от 20.07.2020 год. му е
наложил на осн. чл.188, т.2 от КТ във вр. с чл.187, т.3 от КТ дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, която заповед ищеца счита за
незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Ищеца навежда като основания
за неказаконосъобразността на заповедта липсата на мотиви, тъй като не било
конкретизирано за какви нарушения на трудовата дисциплина му се налага
наказание, липсвала конкретизация и кога са извършени нарушенията – дата,
или период. Ищеца счита, че работодателя е бил длъжен да посочи в
заповедта, кои точно трудови задължения не е изпълнил, а след като не е
изпълнил това си задължение, то води до незаконосъобразност на заповедта.
Ето защо ищеца моли съда да постанови решение с което да отмени заповедта
1
на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуалния си
представител.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмени отговор на
исковата молба. В отговора ответника е оспорил изцяло предявената молба,
като е заявил, че е изпълнил императивните разпоредби на закона при
провеждане на дисциплинарното производство, искал е обяснения от ищеца,
преценил е всички обстоятелства, касаещи допуснатите от ищеца нарушения
– неизпълнение на трудови функции, вменени по длъжностна характеристика
и поради това издадената заповед е мотивирана, правилна и законосъобразна.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В съдебно
заседание поддържа изложеното в отговора, чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Безспорно е, че ищеца работи по трудов договор при
ответника на длъжност „ оператор пречиств.станция“ от 29.09.2011 год., като
видно от приложената по делото Заповед № 260/24.06.2020 год. работодателя
, на осн.чл.120 от КТ, във връзка с възникнала производствена необходимост
е възложил на ищеца временно, за периода от 01.07.2020 год. – 31.07.2020
год. да изпълнява длъжността „ монтьор м-ни, оборудване в МФОС“.
Безспорно е по делото, че ищеца не е оспорил преместването на друга
длъжност, на 26.06.2020 год. му е била връчена новата длъжностна
характеристика и от 01.07.2020 год. е започнал да изпълнява възложените му
трудови функции. Видно от приложената по делото докладна записка от
13.07.2020 год., изготвена от Главния инженер до Управителя на ответното
дружество, на 13.07.2020 год., около 11.30 часа, при извършване на проверка
и оглед на района на МФОС, заедно с С. М., целта на която е било да се
установи дали се коси района и дали се мият микрофилтрите (басейни и сита)
е констатирал, че ищеца е напуснал работното си място 20 минути преди
официалната обедна почивка, без да е посочил основателна причина за това, а
при обход на района установил, че ищеца не е изпълнявал основното си
служебно задължение за сезона, а именно ритмично косене на района на
МФОС. В докладната е посочено, че в определени райони въобще не било
2
косено в деня на проверката, а в други имало сухи откоси от минали дни, като
при направена справка било установено, че за времето в което ищеца работи
същия не е получил гориво и не е купувана корда, докато в предходни
периоди – месеците май и юни, когато са били командировани други
служители, били разходвани съответно 29 и 26 литра гориво и е купувана по
една ролка корда. Видно от отбелязването върху докладната записка и искане
за писмени обяснения, приложено на л.7 от делото, в което като приложение е
отбелязана докладна записка от 14.07.2020 год., връчено на ищеца на
15.07.2020 год. работодателят е поискал писмени обяснения от ищеца за
констатираните на 13.07.2020 год. нарушения на трудовата дисциплина –
неизпълнение на възложената работа и т.4 от длъжностната характеристика –
извършване на дейности, свързани с поддържане на санитарно охранителната
зона на МФОС, хигиенизиране, косене, боядисване и други. На същата дата
15.07.2020 год. ищеца е дал писмени обяснения, входирани при ответника на
17.07.2020 год., в които е оспорил констатациите в докладната записка за
допуснати нарушения, заявявайки, че ритмично изпълнява задълженията си,
включително измиването на басейни и сита. Заявил е, че при застъпването му
на новото работно място е имало налични ролки с корда, както и гориво – две
туби от 5 л. и 7 л., от което половината е изразходвал при косене на
участъците, към датата на даване на обясненията. Ищеца е заявил също, че по
отношение на косенето не е бил уведомен каква е нормата и в какви мерни
единици се изчислява – окосени кв.м., изразходвано гориво и т.н. Изложил е
твърдения за обидно отношение към него от страна на Главния инженер,
който е автор на докладната записка. Със Заповед № 305 / 20.07.2020 год.
работодателя на основание Докладна записка от 14.07.2020 год. за нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ – неизпълнение на
възложена работа и т.4 от Длъжностната характеристика от описание на
длъжността, установени при оглед от С. М. – Ръководител ЕР Търговище, на
осн. чл.188, т.2 от КТ и чл.187, ал.1, т.3 от КТ, при спазване на чл.189, чл.193,
ал.1 и чл.194 от КТ е наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Заповедта видно от представените по делото
доказателства е връчена лично на ищеца на 23.07.2020 год.
При така установеното съдът прави следните изводи : Ищеца в исковата
молба е навел като основание за незаконосъобразност на заповедта, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
3
липса на реквизити по чл.195 от КТ на самата заповед, тъй като същата не
била мотивирана, липсвала конкретизация за какво нарушение на трудовата
дисциплина е наказан, не било ясно какво е нарушението и кога е извършено.
Предвид събраните по делото писмени доказателства съдът счита, че
твърденията на ищеца, че заповедта не е мотивирана, с което е нарушен
чл.195 от КТ са неоснователни. Заповед № 305/20.07.2020 г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание съдът приема, че съответства на
императивните изисквания на чл.195 от КТ, същата съдържа името на
нарушителя, наказанието и основанието, за налагането му. Действително в
самата заповед не е посочено конкретното нарушение като изпълнително
деяние и дата на извършаване, но това не води до нейната
незаконосъобразност, доколкото самата заповед препраща към друг документ
– докладна записка от 14.07.2020 год., в който е описано конкретното
нарушение, в какво се състои същото, кога е извършено и от кого, а е
безспорно по делото, предвид направените отбелязвания върху искане за
обяснения и обясненията на ищеца, че докладната записка е била връчена на
последния и същия е бил наясно какво е конкретното нарушение, което му се
вменява и начина по който е било установено, като му е дадена възможност
да даде писмени обяснения, с което е спазена и разпоредбата на чл.193 от КТ.
Съгласно трайно установената практика на ВКС дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани в друг акт на работодателя,
посочен в заповедта за налагане на наказание, съдържанието на който е
станало достояние на наказаното лице, т.е. заповедта е мотивирана по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт
изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено - Решение № 127 от 18.06.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК. Заповедта за уволнение е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към конкретен
акт, изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено - Решение № 122 от
27.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 975/2012 г., III г. о. В този смисъл е и
Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г. о., ГК.
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
4
наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване на
възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез
индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение
относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази
индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките
на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на
доказване факти и вземе решение за законосъобразността на наказанието.
Задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат само в
един акт - обикновено това е заповедта за дисциплинарно наказание, с която
се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е
станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната
процедура и преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага.
Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника обстоятелства и документи, без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите. В тази връзка няма пречка
мотивите на заповедта или част от тях да се намират и в друг документ, който
по силата на препращането ще се счита инкорпориран към заповедта, стига
този документ да е станал достояние на наказания работник или служител
преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му
нарушения. Именно във връзка с реализиране на тази защита на работника
или служителя, следва да се счита изпълнено изискването за мотивиране на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг
документ, а когато заповедта за уволнение препраща към друг документ, то
той следва да бъде връчен на наказания работник най-късно заедно със самата
заповед - Решение № 849 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г., IV г.
5
о., ГК на ВКС и Решение № 152 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 677/2017
г., III г. о., ГК на ВКС. Именно с оглед цитираната съдебна практика съдът
приема,че процесната заповед не страда от пороци и е мотивирана, тъй като
тя препраща към друг документ, в който е отразено установеното
нарушението, датата и мястото на извършването му, начина на установяване
и чието съдържание е станало известно на ищеца от момента в който са му
поискани обяснения от работодателя и в тази връзка е осигурена възможност
на наказания работник да се защити.
При оспорване законността на дисциплинарно наказание в тежест на
работодателя е да докаже, че е спазил всички законови изисквания при
провеждане на дисциплинарното производство и налагането на
дисциплинарно наказание, включително и дали е спазена процедурата по
чл.193 от КТ. В тежест на ответника по пътя на пълно и главно доказване е да
установи, че е изпълнил задължението си да поиска и даде възможност на
ищеца да даде обяснения за конкретното нарушение на трудовата
дисциплина, че е съобразил всички обстоятелства, в това число и обясненията
на ищеца, че е установил конкретно нарушение, и не на последно място, че е
наложил наказание, съответстващо на тежестта на установеното нарушение.
Още в обясненията дадени от ищеца пред работодателя в дисциплинарното
производство същия е оспорил извършването на нарушения на трудовата
дисциплина, такива каквито са посочени в докладната записка, като е заявил,
че не е допускал такива, тъкмо обратното заявил е, че ритмично е извършвал
възложените му по т.4 от длъжностната характеристика дейности. По делото
ответника не ангажира доказателства – писмени, или гласни, въпреки
указанията на съда за разпределение на доказателствената тежест, от които да
се установи, че ищеца действително е извършил нарушенията, за които му е
наложено наказание, не се установи и тежестта на тези нарушения, ако са
били извършени от ищеца. Нито в заповедта за налагане на наказание, нито в
докладната записка, инкорпорирана в нея няма изложени фактически
обстоятелства, или мотиви на работодателя от които да се установи колко
тежки са нарушенията допуснати от ищеца, как се отразяват върху работния
процес, създават ли някаква пречка, или представляват опасност за
правилното функциониране на системите, за които отговаря.
Предвид липсата на доказателства, събрани в хода на процеса, от които
6
да се установят фактическите основания и тежестта на нарушението,
мотивирали ответника да упражни субективното си потестативно право да
наложи именно това дисциплинарно наказание „ предупреждение за
уволнение“, за съда е невъзможно да провери релевантните за спора факти,
респективно правилно ли е определено наказанието, спрямо тежестта на
нарушението. Неизпълнението на посоченото задължение е довело и до
неравнопоставено положение на страните в рамките на съдебния процес,
предвид ограничаване възможността на ищцата за адекватна съдебна защита.
С оглед на това, както и според утвърдената съдебна практика, така
накърненото право на съдебна защита само по себе си е достатъчно за
признаване незаконосъобразност на заповедта. В тази посока е и практиката
на ВКС - Решение № 201/17.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 38/2009г., IV г.о ,
Решение № 393/07.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 1670/2010г. IVг.о, Решение №
593/06.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 31/2010г., III г.о. Съдът счита, че дори и
да се приеме за установено, че ищеца е извършил нарушенията, то при
липсата на доказателства колко тежки са същите, при липсата на данни за
други провинения на ищеца и налагане на предходни дисциплинални
наказания, при все че същия работи при работодателя близо десет години, то
наложеното с атакуваната заповед дисциплинарно наказание се явява
прекомерно, предвид нарушенията, което е отделно основание обуславящо
незаконосъобразността на заповедта, поради нарушение на разпоредбата на
чл.189 КТ. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 461 от
17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., Решение № 333 от
31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 54/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от
10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 112 от
7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК и др.
С оглед изложеното съдът счита, че заповедта с която на ищецът е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски в
производството, а и няма представени доказателства за направени такива.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТРС д.т. в размер на
30 лв.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 305/20.07.2020 год. на Управителя на
„Водоснабдяване и Канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Търговище, бул."***" № *, с която на К. К. К., ЕГН
********** от гр.Търговище, кв.“З.", бл. **, вх. *, ет. * е наложено
дисциплинарно наказание “ предупреждение за уволнение”, на осн. чл.188,
т.2 от КТ и чл.187, ал.1, т.3 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Търговище, бул."***" №
*, представлявано от Управителя Я. К. М., действащ чрез пълномощник
юр.к.Р. М. да заплати по сметка на РСТ държавна такса в размер на 30 лв., на
осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8