Р Е Ш Е Н И Е
№
38 19.02.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на ……...…двадесет
и втори януари…..…….. две хиляди и двадесета
година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…….П.Д……….…………………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..……
като разгледа докладваното от …….съдия Петкова…..……..………………….
Въззивно гражданско дело …………….№ 431 по описа за 2019 година…..…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 266/10.05.2018 година, постановено по гр.д. № 24 по описа за 2018 година,
Районен съд - Хасково е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 227
ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Х.С.М. против Ш.Ю.Б. за отмяна на дарението, извършено от
нея в негова полза, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
118 том 2, рег. № 3589,
дело № 182/21.04.2016 г. на нотариус № 353, а именно – на собствената й
½ ид.част от следния недвижим имот: УПИ № VI-89,90 в кв.4, по плана на
с.***, одобрен със заповед № 2454/1936 г., с площ от 910 кв.м., ведно с
построените в имота къща с РЗП от 70 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП от 7
кв.м., при граници на имота: улица и УПИ V-87,88, VII-93 и VIII-93, като си е
запазила правото на безвъзмездно ползване на описания имот, докато е жива. С оглед изхода на спора съдът е
възложил деловодните разноски в тежест на ищцата Х.М..
Недоволна от така
постановеното решение е останала въззивницата Х.С.М., която чрез пълномощника
си адв. Г. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на решението, за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивницата настоява, че изготвеният от първоинстанционния съд
доклад не бил съобразен със заетата от
ответника позиция по спора. Макар че в отговора на исковата молба ответникът
бил признал предявения иск, в първото съдебно заседание той оспорил претенцията
с твърдението, че въпреки затрудненото си материално положение не преставал да
полага грижи за своята майка. Съдът приел оттеглянето на признанието на иска и
допуснал събирането на доказателствата, след което, обаче, ги ценил
едностранчиво, като изградил изводите си само на тези, представени от
ответника. Въззивницата счита, че съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства сочи на единствено възможният извод, че са налице предпоставките
за отмяна на дарението, поради недаването на издръжка от страна на дарения
тогава, когато дарителят има нужда от такава. Неправилни били изводите и по
отношение на липсата на съдействие в предоставянето на издръжката от страна на
дарения.
С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
и направените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемия Ш.Ю.Б..
С
решение № 364/12.10.2018 година, постановено по в.гр.д. № 459/2018 година така
подадената въззивна жалба е била уважена, а първоинстанционното решение –
отменено. С решение № 163/19.06.2019 година, постановено по гр.д. № 4903/2018
година на ВКС, 4 г.о., решението на ХОС е било отменено, а делото – върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
При
новото въззивно разглеждане на делото страните поддържат позициите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на
обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните, констатира
следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран като такъв с правно
основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД, а произнасянето на РС-Хасково
съответства на заявената за разглеждане претенция.
При разглеждането на делото
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от страните
доводи и възражения. Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и
не е допуснал сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал
до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което правилно го е отхвърлил. Изложените от първоинстанционният съд
мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Възприема
се и изложената от РС-Хасково фактическа обстановка, поради което ХОС се
придържа към нея. В настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства,
но те не само не налагат изводи, различни от тези, до които е достигнал
районният съд, но и потвърждават извода за обоснованост и законосъобразност на
атакувания съдебен акт.
Така, от писмо изх. №
02-260-6500/4385/26.07.2018 година на Областна дирекция*** става ясно, че Ю.Б. не е кандидатствал за подпомагане пред ДФЗ по Директни плащания - Схема за преходна
национална помощ за тютюн необвързана с производството. Били са подавани
заявления от съпругата му З.З.Б. за подпомагане по Директни плащания на площ
през 2016 г. и 2017 година, като за 2016 година тя е получила плащане в размер
на сумата 2154 лева - на 04.05.2017 година, а за 2017 година е получила
плащане от 2036,45 лева - на 24.04.2018
година.
Видно от писмо на ОД на ДФ
„Земеделие“ – *** изх. № 02-260/6500/438573/19.09.2019 година, за 2018 година съпругата
на ответника е получила плащане по схема ПНДТ в размер на 1935 лева. Но
доколкото плащането е извършено на 18.04.2019 година, то е ирелевантно и не
следва да се взема предвид при преценка паричните възможности на ищеца да дава
издръжка за исковия период.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза с в.л. Ц., заключението на която
съдът възприема изцяло. На база доказателствата по делото и статистическите
данни, вещото лице заключава, че за издръжката на 82-годишната ищца е
необходима средномесечна издръжка 307, 59 лева – на база статистическите данни
за паричен разход на лице за периода и 313,53 лева – на база статистически
данни за общ разход на лицето за периода.
Така изчислената средномесечна издръжка на ищцата се доближава до линията на
бедност за 2017 година, която е определена
с ПМС № 23/2017 година в размер на 314 лева. За 2018 година линията на
бедност е определена на 321 лева, като този индикатор показва минимумът от
средства на месец, които са нужни за покриване на жизнените потребности от
хранителни и нехранителни стоки и услуги на лице.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза с в.л. И.М. става ясно, че за контролирането на
наличните у ищцата заболявания средномесечно са необходими: 16,61 лева за
сърдечно-съдови заболявания и 21,59 лева – за поддържането функцията на бъбреците. Освен това, за около
6 месеца в годината се налага прием на лекарства за стомашно-чревните
заболявания, които възлизат на около 40 лева месечно. По този начин,
средномесечните разходи на ищцата за лекарствата се равняват на около 60 лева.
Отделно от това ѝ се налага да спазва диетичен режим, свързан с
яйчно-картофено оризова диета, пресни зеленчуци и плодове. Видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, при изчисляване на разходите на ищцата, за
поддържането на здравето са заложени 23, 36 лева. С оглед заключението на в.л. М.,
тази сума следва да бъде увеличена на 60 лева средномесечно и по този начин
общия средномесечен разход, необходим за издръжката на ищцата, ще се равнява на
около 350 лева (на база статистическите данни за общ разход). Няма спор по
делото, че ищцата получава пенсия и добавки в размер за процесния период средно
230 лева.
Според в.л. Ц., за издръжката на
59-годишния ответник, ако се приеме, че той не е разходвал парични средства за
храна, са необходими 221,03 лева (на база статистически данни за паричен
разход), а потребителският паричен разход възлиза на 193 лева. Ако ли в тези
стойности бъде калкулирана и стойността на храната, то средномесечната издръжка
на ответника ще е 360,80 лева на база статистическите данни за общ разход, а
потребителския общ разход – 333,36 лева. В същото време, на база събраните по
делото доказателства следва да се приеме, че през процесния период цялото
домакинство на ответника е разчитало на парични средства в размер на около 305
лева. Ответникът декларира, че е безработен и за 2017 година заедно със
съпругата му са получили общо 3650 лева, от които 930 лева – субсидия за
отглеждане на тютюн и 2720 лева – за предадения тютюн. Следователно,
средномесечният доход от тютюн на домакинството му за една година е 304,16
лева. Ако се приеме, че субсидията, посочена в личната декларация на ответника,
е идентична с плащанията по схема ПНДТ (удостоверение от 26.07.2018 година) и
ако се вземе нейният размер при калкулацията на средномесечната разполагаема
сума, получена от тютюн, то тя ще бъде 406,22 лева. Но не само за ответника, а
за двамата членове в домакинството – ответника и съпругата му, за която са
представени писмени доказателства, че страда от психично заболяване.
Не се установи по убедителен начин –
какви доходи добива ответникът в резултат на продажба на месо от закланите
крави (с оглед твърденията на свидетелите). Няма данни той да се занимава с
отглеждане на животни по занятие, като животновъд. Т.е. очевидно се касае за
епизодични продажби на излишъци от месо, което е честа практика в частните
стопанства. Не са представени доказателства за конкретни продажби и на
конкретни стойност, релевантни за процесния и предшестващия период, а
основаване на съдебно решение на догадки е недопустимо. Поради това съдът не
калкулира това перо в общия средномесечен приход на домакинството на ответника.
Няма основание за изключване на цялото перо “храна“ от изчислените от в.л. Ц.
необходими разходи за издръжката на ответника. Установи се по делото, че
домакинството му има зеленчукова градина, крава и теле, но не може да се счита,
че ответникът покрива нуждите си от храна изцяло от личното си стопанство.
Поради това, като съобрази заключението на вещото лице Ц. и свидетелските
показания за начина на задоволяване на потребностите от храна в домакинството
на ответника, съдът приема, че за покриване на неговите лични нужди, включая
само частично храна, са необходими средномесечно 314 лева, колкото е линията на
бедност, определена за 2017 година с ПМС № 23/2017 година.
Следва да се отбележи, че събраните
доказателства за получените от семейството на ответника плащания по ПНДТ за
2017 година в размер на 2036,45 лева са ирелевантни, тъй като сумата е
изплатена на 24.04.2018 година, т.е. след предявяването на иска. Същото се
отнася и за плащанията за 2018 година, които са получени на 18.04.2019 година.
Покупно-продажната сделка, на която се позовава ищцата – извършена с нотариален
акт № 75, том.втори, рег.№ 7471,дело № 263 от 2018 г. при която Ш.Ю.Б. е
придобил урегулиран поземлен имот втори- 94 с площ от 680 кв.м. находящ се в
квартал 7 по плана на с.*** за сумата от 1500 лева, е извършена на 17.07.2018 година.
Това е повече от осем месеца след предявяването на иска за отмяна на дарението,
т.е. след края на периода, за който съдът дължи преценката на възможностите на
ответника да дава издръжка. Поради това също не води автоматично до извода, че
щом като ответникът е имал парични средства за покупката на този имот през м.
август 2018 година, то е разполагал с достатъчно средства да дава издръжка на
майка си в периода след поканата на 30.06.2017 година до предявяването на иска
на 03.01.2018 година. Освен това, както вече бе посочено по-горе, в
периода след завеждането на иска до закупуването на имота семейството на
ответника е получило плащане по схема ПНДТ – 2036,45 лева и това също може да
бъде обяснение за произхода на средствата за закупуването на имот на стойност
1500 лева.
По този начин, по делото е установено,
че както ищцата, така и ответникът през процесния период, за който е била
претендирана издръжката, са имали средномесечни приходи в размер, по-малък от
линията на бедност за 2017 година: ищцата – пенсия с добавки в средномесечен
размер 230 лева, а ответникът – плащанията по схема ПНДТ и приходите от
продажбата на тютюн общо в среден размер за месец 203,11 лева (половината от
получените от съпругата му суми, лично ответникът нито е кандидатствал, нито е
получавал субсидии). Несъмнено, предвид установената линия на бедност, а и с
оглед заключението на вещото лице за персонално необходимата издръжка, ищцата е
имала нужда от допълнителни парични средства за допълване на общо необходимата
издръжка. Но в същото време, ответникът не е имал необходимите средства за да
дава такава издръжка, тъй като получаваните от него доходи не са били
достатъчни за покриването на неговите собствени необходими месечни разходи за
издръжка.
От гореизложеното следва изводът, че
ответникът няма материална възможност да дава издръжка на ищцата. А ако дава
такава, то ще постави себе си в по-лошо положение от това на дарителя-ищцата,
каквото задължение няма. Поради гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 227 ал. 1
б. „в“ ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен. Като е разсъждавал в същия
смисъл, районният съд е постановил правилно – законосъобразно и обосновано
решение, което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд споделя и останалите
изводи на РС и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предвид изхода от делото, на въззивницата не се
дължат разноски за въззивната инстанция. Основателно е искането на въззиваемия
за присъждане на направените разноски заучастие на адвокат
в производството по в.гр.д. № 459/2018 година на ХОС, гр.д. № 4903/2018 година
на ВКС и в.гр.д. № 431/2019 година на ХОС. То е доказано, защото се представят надлежни доказателства за действително
направени разноски, поради което следва да бъде уважено.
Що касае до включените от адв. Р. разноски за адвокат за първоинстанционното
производство в размер на 400 лева, то те правилно са присъдени с решение по
гр.д. № 24/2018 година на ХРС и повторно произнасяне по тях не се следва.
Мотивиран
от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266/10.05.2018 година, постановено по
гр.д. № 24/2018 година по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Х.С.М.,с ЕГН **********
*** да заплати на Ш.Ю.Б. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на 600 лева представляваща направени съдебни и деловодни разноски във
въззивната и касационна инстанции.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.