№.312
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110155625 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 240,00 лв. – възнаграждение по сключен договор за сервизно
обслужване на сигнално-охранителна система, пожаро-известителна система
и видеонаблюдение от 15.07.2008 г., сумата 14 009,59 лв. – възнаграждение по
сключен договор за физическа охрана от 01.01.2013 г., сумата 41,28 лв. –
неустойка за забава по чл. VI, т. 2 от договор за сервизно обслужване на
сигнално-охранителна система, пожаро-известителна система и
видеонаблюдение от 15.07.2008 г. за периода 04.07.2022 г. – 10.10.2022 г.,
както и сумата 502,50 лв. – мораторна лихва за неплатено възнаграждение по
договор за физическа охрана от 01.01.2013 г. за периода 13.05.2022 г. –
12.10.2022 г. Претендират се и законната лихва от 13.10.2022 г. и разноски.
Ищецът твърди, че на 15.07.2008 г. сключил с ответника договор за
сервизно обслужване на сигнално-охранителна система, пожаро-известителна
система и видеонаблюдение, по силата на който извършвал услуги по
абонаментно поддържане и ремонт на притежаваната от ответника сигнално-
охранителна система, пожаро-известителна система и видеонаблюдение
срещу уговорено възнаграждение в размер на 120 лв. с ДДС месечно. Твърди,
че на 01.01.2013 г. между страните е сключен и договор за физическа охрана,
по силата на който ищецът предоставил услуги по осигуряване на физическа
охрана на обект на ответника, а с анекс № 8 от 11.02.2022 г. възнаграждението
за услугата било уговорено в размер на 5 315,08 лв. с ДДС месечно.
Поддържа, че по договора от 15.07.2008 г. издал фактури за абонаментни
услуги № ./24.06.2022 г. и № ./14.07.2022 г. на обща стойност 240 лв. с ДДС,
която сума не е платена от ответника. Във връзка с договора от 01.01.2013 г.
1
издал фактури за предоставени охранителни услуги № ./03.05.2022 г., №
./01.06.2022 г., № ./01.07.2022 г., № ./01.08.2022 г. на обща стойност 21 260,32
лв., като след частично плащане останал дължим остатък от 14 009,59 лв.
Твърди, че поради неплащане на падежа ответникът е изпаднал в забава и
дължи неустойка за забава по отношение на вземанията за възнаграждение по
договора от 15.07.2008 г. и мораторна лихва по отношение на вземанията за
възнаграждение по договора от 01.01.2013 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. С
молба от 07.04.2023 г. ответникът оспорва основателността на предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните са налице валидни облигационни отношения по
договори за охранителни услуги, по силата на които е предоставил на
ответника уговорените услуги за процесния период на стойност в
претендираните размери.
От приетия по делото договор за сервизно обслужване на сигнално-
охранителна система, пожаро-известителна система и видеонаблюдение от
15.07.2008 г. се установява, че „З.“ АД (преобразувано чрез вливане във „В.“
ЕООД) се е задължило да осигури абонаментно поддържане и ремонт на
притежавана от „А.“ АД (преобразувано чрез вливане в „А.“ АД) сигнално-
охранителната система, пожаро-известителната система и
видеонаблюдението срещу уговорено възнаграждение в размер на 1 920 лв.
без ДДС годишно. Съгласно раздел III, т. 1 договорът се сключва за времето,
през което обекта се охранява от ищеца, като съобразно раздел VII, т. 2
договорът се счита продължен за още една година, ако един месец преди
изтичане на срока или продължението му, една от страните не заяви писмено
пред другата, че желае да бъде прекратен или изменен. Видно от приетия
анекс № 1 от 01.02.2014 г. възнаграждението е променено в размер на 100 лв.
без ДДС месечно.
От приетия по делото договор за физическа охрана от 01.01.2013 г. се
установява, че „З.“ АД (преобразувано чрез вливане във „В.“ ЕООД) е поело
задължение да осигури физическа охрана на обект на „А.“ АД (преобразувано
чрез вливане в „А.“ АД) – шоурум и сервиз, намиращи се в с. Т., ул. „К.“ №.
срещу уговорено възнаграждение в размер на 1 600 лв. без ДДС, платимо до
10-то число на текущия месец. Съгласно чл. 3 от договора същият се сключва
за срок от една година, а съобразно чл. 20 договорът се счита за продължен за
още един период, ако един месец преди изтичане на срока или
продължението му, една от страните не заяви писмено пред другата, че желае
да бъде прекратен или изменен. Видно от приетия анекс № 8 от 11.02.2022 г.
възнаграждението е променено в размер на 4 429,23 лв. без ДДС месечно.
2
Следователно през исковия период между „В.“ ЕООД и „А.“ АД е
съществувала облигационна връзка с предмет – физическа охрана и сервизно
обслужване на сигнално-охранителна система, пожаро-известителна система
и видеонаблюдение.
От приетото по делото споразумение от 12.08.2022 г., сключено между
„А.“ АД и „В.“ ЕООД, се установява, че „А.“ АД признава и се задължава да
заплати на „В.“ ЕООД сума в общ размер на 26 815,40 лв. с ДДС, дължими за
предоставени охранителни услуги въз основа на договор за физическа охрана
от 01.01.2013 г. и договор за сервизно обслужване от 15.07.2008 г. в срок до
20.10.2022 г. на 4 бр. вноски, от по 6 703,85 лв. всяка. Съгласно т. 5 от
споразумението действието на договор за сервизно обслужване на сигнално-
охранителна система, пожаро- известителна система и видеонаблюдение от
15.07.2008 г. и договор за физическа униформена охрана от 01.01.2013 г. се
прекратява по взаимно съгласие на страните, без предизвестие, считано от
15.08.2022 г.
Приети са по делото фактури за абонаментни услуги № ./24.06.2022 г. и №
./14.07.2022 г. на обща стойност 240 лв. с ДДС, както и фактури за
предоставени охранителни услуги № ./03.05.2022 г., № ./01.06.2022 г., №
./01.07.2022 г., № ./01.08.2022 г. на обща стойност 21 260,32 лв., ведно с
електронна кореспонденция, от съдържанието на която се установява, че
фактурите са връчени на представител на ответника.
Изложеното се потвърждава от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява, че процесните фактури са
двустранни осчетоводени от страните по делото, като ответникът е ползвал
правото си на данъчен кредит.
Ето защо съдът намира, че ищецът е предоставил уговорените услуги, като
за ответника е възникнало задължението да заплати уговореното
възнаграждение.
Съгласно приетата и неоспорена от страните счетоводна експертиза за
исковия период на името на ответника са издадени 6 броя фактури на обща
стойност 21 500,32 лв., от които е погасена сумата 7 250,73 лв., като
остатъкът от дължимата сума с ДДС е 14 249,59 лв. Стойността на дължимите
услуги за исковия период е в общ размер на 14 249,59 лв. с ДДС, с оглед на
което исковете следва да се уважат изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважените
главници от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна уговорка за неустойка с посоченото съдържание
и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на
вземанията за неустойки в претендираните размери.
3
Съгласно раздел II, т. 5 от договор за сервизно обслужване на сигнално-
охранителна система, пожаро-известителна система и видеонаблюдение от
15.07.2008 г. разплащанията се извършват в 3-дневен срок, считано от датата
на представяне на платежния документ, а според раздел VI, т. 2 при забава в
плащането на договорените суми, възложителят дължи неустойка в размер на
0,2 % от дължимото за всеки просрочен ден след срока. В случая не е спорно,
че падежът на най-старото задължение е настъпил на 04.07.2022 г.,
следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 05.07.2022 г.
Според приетата счетоводна експертиза размерът на неустойката
съобразно уговореното в раздел VI, т. 2 от договора, изчислено върху
главницата от 240 лв. възлиза на 42,96 лв.. С исковата молба ищецът
претендира вземане за неустойка в размер на 41,28 лв., поради което искът за
неустойка следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на главен дълг
в размер на 14009,59 лв. - възнаграждение по сключен договор за физическа
охрана от 01.01.2013 г.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая
съобразно чл. 6 от договора между страните е уговорен падеж до 10-то число
на текущия месец. Предвид това, спрямо процесните вземания длъжникът е
изпаднал в забава, считано от 11.05.2022 г. Видно от заключението на
приетата по делото счетоводна експертиза размерът на мораторната лихва,
изчислен върху всяка отделна фактура възлиза в размер на 383,91 лв.. До
посочения размер предявеният иск за мораторна лихва следва да се уважи.
По разноските.
При този изход с право на разноски разполагат и двете страните. В полза
на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата в общ размер
на 446,39 лв. за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира, че е пропуснато да бъде събрана дължимата за
производството държавна такса, поради което на основание чл. 77 ГПК
следва да осъди ищеца да заплати по банкова сметка на СРС сумата в размер
на 591,73 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което не му се следват.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК . да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК . на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 240,00 лв. – възнаграждение по сключен договор за
4
сервизно обслужване на сигнално-охранителна система, пожаро-известителна
система и видеонаблюдение от 15.07.2008 г. и сумата 14 009,59 лв. –
възнаграждение по сключен договор за физическа охрана от 01.01.2013 г., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 41,28 лв. – неустойка за забава по раздел
VI, т. 2 от договор за сервизно обслужване на сигнално-охранителна система,
пожаро-известителна система и видеонаблюдение от 15.07.2008 г. за периода
04.07.2022 г. – 10.10.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 383,91 лв. –
мораторна лихва за неплатено възнаграждение по договор за физическа
охрана от 01.01.2013 г. за периода 13.05.2022 г. – 12.10.2022 г., ведно със
законна лихва върху присъдените главници, считано от датата на исковата
молба – 13.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 446,39 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва над присъдената сума 383,91 лв. до пълния предявен
размер 502,50 лв.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК . да заплати по банкова сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата 591,73 лв. – държавна такса за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5