Определение по дело №7484/2019 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. София 28.11.2019 г.

           

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа гр.дело № 7484 по описа за 2019 г., съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Прокуратурата на Р. България иск, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС, чл. 7 от ЗОДОВ, чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 от Хартата на ЕС. Ищецът обосновава иска си с твърдение за неизпълнение на задължение на органите на ПРБ по пр.пр. № 413/2018 г. на АСП (вероятно ищецът има предвид Апелативната специализирана прокуратура) и пр.пр. № 721/2018 г. на СП, не назначил на ищеца служебен адвокат, не извършил разпит пред съдия, не назначил разследващ орган по ДП, не провел разследване по жалбите на ищеца, а прекратил производството по тях.

По делото е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Р. България гр. София. По искане на съда, е представена прокурорска преписка № 413/2018 г. на АСП и пр. пр. № 721/2018 г. на СП.

Съдът, след като се запозна с изложението в обстоятелствената част на исковата молба и съдържанието на преписките, установи следното:

Преписка № 721/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура е била образувана по жалба с вх. № 721 от 15.05.2018 г. от Е.Д.М. срещу Р.И., К.Р.и Г.Г., които са съдии в Апелативния специализиран наказателен съд, с твърдение, че са го лишили противозаконно от свобода на 02.11.2017 г. по ВНЧД № 336/2017 г. на АСНС. От съдържанието на жалбата и материалите по преписката се установява, че действието, което е било предмет на прокурорската проверка, е произнасяне на горепосочените съдии като членове на въззивен съдебен състав по мярка за неотклонение на ищеца по досъдебно производство.

Според изложеното в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Изложените обстоятелства, на които ищецът обосновава претенцията си, не съответстват на нито една от хипотезите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ. Цитираните от ищеца актове на ЕС не съставят самостоятелно основание на исковата претенция, а съдът следва да определи нейната квалификация според действащите норми на вътрешното право, тъй като те регулират непосредствено правото на ищеца да търси обезщетение за непозволено увреждане, каквото той твърди. Според горните съображения, приложими за предявения иск са общите гражданскоправни норми на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съдът намира предявения иск за процесуално недопустим, поради следните съображения:

Твърдението на ищеца Е.Д.М. е за неправомерен отказ на органи на прокуратурата да образуват досъдебно производство срещу съдии, които са се произнесли като членове на въззивен съдебен състав по мярка за неотклонение, взета на същия ищец като обвиняемо лице в наказателно производство. Произнасянето на гражданския съд по твърдение на ищеца за неправомерен отказ на прокуратурата да образува наказателно производство по същество задължително включва преценка на гражданския съд дали деянието, на което се позовава ищецът, е престъпление. На първо място, тази преценка не е в правомощията на гражданския съд, по аргумент от чл. 124 ал. 5 от ГПК. Съдът може да се произнесе по въпроса дали едно обстоятелство от значение за гражданско правоотношение е престъпно само в предвидените в цитираната алинея хипотези - при невъзможност да се образува или при прекратяване на наказателно производство на основанията по чл. 24 ал. 1 т. 2-5 от НПК. По аргумент на по-силното основание, гражданският съд няма правомощия да се произнася по престъпния характер на едно деяние, когато наказателното производство не може да бъде възбудено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК – когато деянието не е престъпление. Въпросът дали едно деяние е престъпление, се преценява от органите на прокуратурата и законът изключва съдебна проверка на тази преценка. Следователно, след като в хода на предварителна проверка от прокурор се е установило, че няма данни за престъпление, съдът не е оправомощен в гражданско производство да извършва преценка дали едно деяние има престъпен характер.

На второ място, ищецът е изложил пред органите на прокуратурата твърдения за извършено престъпление от съдии, които са се произнесли по мярка за неотклонение на същия ищец. Съдиите не носят наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Искът, предявен от ищеца срещу Прокуратурата на РБ, по същество включва разглеждане на твърдение за извършено престъпление от съдии, постановили съдебен акт по наказателно дело с участие на същия ищец. Допускането на такъв иск от гражданския съд  противоречи на принципа за независимост на съдиите при осъществяване на правомощията им, съгласно цитираната разпоредба на чл.132 от Конституцията.

Изложеното дава основание на първоинстанционния съд да остави без разглеждане предявения от Е.Д.М. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и да прекрати настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            Оставя без разглеждане предявен с искова молба вх. № 74602 от 06.06.2019 г. от Е.Д.М. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС, чл. 7 от ЗОДОВ, чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 от Хартата на ЕС за обезщетение в размер на 100 000 лева за отказ на Специализираната прокуратура по пр.пр. № 721/2018 г., потвърден от Апелативната специализирана прокуратура по пр.пр. № 413/2018 г. да образува досъдебно производство срещу съдии от АСНС.

            Прекратява производството по гр. дело № 7484/2019 г. на СГС.

            Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: