№ 11375
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110156754 по описа за 2021 година
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 56754/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Б...... ЕАД срещу „С....“ ООД, като се твърди, че между
ищеца и „М...“ АД имало сключен застрахователен договор за застраховане на плащания по
договор за продажба срещу краткосрочен вътрешен търговски риск с период на валидност
02.02.2020 г до 01.02.2021 г. Поддържа, че по силата на застрахователния договор било
осигурено застрахователно покритие по отношения вземанията на застрахования „М...“ АД
срещу ответника, произтичащи от договори за продажба за периода на застрахователното
покритие. Навежда подробни доводи по отношение клаузите и условията на сключената
застраховка, като на длъжника бил определен кредитен лимит от 100000,00 лева. Излага
съображения, че в периода на застрахователно покритие били сключвани договори за
покупко-продажба, като застрахованото лице било издало фактури на обща стойност от
100274,11 лева. Твърди, че ответника не бил изпълнил задълженията си по договорите, като
били образувани застрахователни преписки (именувани „Претенции“), както следва: 1)
претенция № 119341/07.12.2020 г. по която се дължала сумата от 20506,24 лева; 2)
претенция № 120778/06.01.2021 г. по която се дължала сумата от 37493,57 лева; 3)
претенция № 122741/19.01.2021 г. по която се дължала сумата от 24664,95 лева; 4)
претенция № 124231/15.02.2021 г. по която се дължала сумата от 17287,39 лева. Излага
съображения, че по застрахователните преписки били заплатени суми, както следва: сумата
от 33774,21 лева по претенция № 120778/06.01.2021 г.; сумата от 22198,46 лева по претенция
1
№ 122741/19.01.2021 г., сумата от 18455,62 лева по претенция № 119341/07.12.2020 г. и
сумата от 15558,65 лева по претенция № 124231/15.02.2021 г., които суми представляващи
90 % от непогасеното вземане. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника. Навежда доводи, че е поканил
ответника да заплати дължимите суми, но последният бил единствено заплатил сумата от
4500,00 лева. Излага съображения, че се дължала мораторна лихва в размер на 297,34 лева за
периода от 02.02.2021 г. до 31.03.2021 г. върху главницата по претенция №
119341/07.12.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 426,42 лева за периода от
01.04.2021 г. до 19.07.2021 г. претенция № 119341/07.12.2020 г., както и сумата от 1415,38
лева – мораторна лихва за периода от 19.02.2021 г. до 19.07.2021 г. върху главницата по
претенция 120778/06.01.2021 г., както и сумата от 900,27 лева – мораторна лихва за периода
от 24.02.2021 г. до 19.07.2021 г. върху главницата по претенция № 122741/19.01.2021 г.
Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
претенциите на ищеца са неоснователни и недоказани. Поддържа, че от представените по
делото доказателства не ставало ясно, че процесните фактури са предмет на
застрахователния договор, съответно, че се дължи заплащането на застрахователно
обезщетение. Навежда доводи, че при получаването на фактурите не били уведомени, както
и липсвало отбелязване върху самите фактури. Излага съображения, че по две от фактурите
като получател бил Васил Петков, който не бил получател на нито една стока, а освен това
подписът не бил негов, както и лицето не разполагало с представителна власт. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 101 ГПК, като на ответника
следва да се предостави възможност да отстрани нередовностите по подаване на отговор на
искова молба, като в срок до откритото съдебно заседание представи пълномощно за
процесуално представителство от адв. Р.И., респ. надлежен представител на дружеството с
изрична писмена молба да потвърди действията на адв. Иванова или да се яви в
деловодството на съда и да приподпише отговора на исковата молба, което да се удостовери
от деловодителя на състава.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу неговия контрахент и/или неговия
застраховател, ако е налице застраховка обезпечаваща гражданската отговорност във връзка
с изпълнението на договорите за търговска покупко-продажба.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу контрахент и/или неговия застраховател, ако е налице
застраховка обезпечаваща гражданската отговорност във връзка с изпълнението на
договорите за търговска покупко-продажба изисква кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между „М...“ АД и ищеца по имуществена застраховка; 2) „М...“ АД да е изпълнило
задълженията си по договорите за търговска покупко-продажба, съответно за дружеството
2
да е възникнало вземането за заплащане на покупната цена; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
неизпълнение от страна на ответника по договорите.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника в срок до откритото съдебно заседание
представи пълномощно за процесуално представителство от адв. Р.И., респ. надлежен
представител на дружеството с изрична писмена молба да потвърди действията на адв.
Иванова или да се яви в деловодството на съда и да приподпише отговора на исковата
молба, което да се удостовери от деловодителя на състава.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение, съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК
ще приеме, че не е подаден отговор на искова молба.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3