№ 276
гр. Благоевград, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.“ Е. с ЕИК, представлявано от управителя В. В.
против Наказателно постановление № 5-11/07.12.2021г., издадено от директора на
РИОСВ-Благоевград, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.200, ал.1,
т.6 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.48,
ал.1, т.3 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка.
Сочи се, че по време на проверката обект „ТМСИ и Асфалтова база” не били
в режим на регулярна работа, като дружеството- ползвател „А.” Е. уведомило „Г.”, че
дейностите в ТМСИ са временно преустановени, поради дадени от РИОСВ-
Благоевград предписания, като единственият период, в който инсталацията е работила
е по време на 72-часови проби след отстраняване на възникнала авария. Поддържа се,
че взетата проба от води на 09.07.2021г. е компрометирана и/или взета неправилно в
отсъствие на представител на „Г.” ЕООД или „А.” Е., като същата била взета при
извършване на посочените 72-часови проби след отстраняване на възникнала авария.
Навежда се, че с оглед ползването на пречиствателното съоръжение от „А.” Е.
неправилно административнонаказателната отговорност е ангажирана на „Г.” ЕООД.
Поддържа се несъответствие между словесното описание на нарушението, правната му
квалификация и санкционната норма, въз основа на която е наложена имуществената
санкция. Твърди се необоснованост на размера на имуществената санкция, като се
поддържа и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството- жалбоподател се представлява от юрк.Д.,
която поддържа подадената въззивна жалба.
1
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Т., който излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено. Акцентира, че независимо от сключения през 2015г. договор за наем на
съоръженията с „А.” Е., „Г.” ЕООД е подало заявление за разрешение за заустване,
като именно „Г.” ЕООД е и титуляр на издаденото разрешително. Моли в полза на
наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
„Агромах”ЕООД стопанисва Асфалтова база и Трошачно-миячна
сортировъчна инсталация (ТМСИ), в землището на с. Бело поле, общ. Благоевград, м.
Полето.
На 05.01.2015г. „А.” Е. в качеството на наемодател и „А.” Е. в качеството на
наемател сключили договор за наем, съгласно който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване на подробно описаните в Приложение 1
към договора „Машини и съоръжения”. Съгласно Приложение 1 към договора част от
машините и съоръженията, предмет на договора са Асфалтова база и Трошачно-
миячна сортировъчна инсталация.
Във връзка с експлоатацията на притежаваната от „А.” Е. асфалтова база и
функциониращото ТМСИ, директорът на БДЗБР издал на „А.” Е. Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
43120067/26.09.2016г. Съгласно разрешителното промишлените отпадъчни води от
промиване на инертните материали постъпват за утаяване в трисекционен утаител с
размери 50м/24м/4м, като след прочистване се заустват в р. Струма в точка с
координати:N-42°142.6”, Е-23°2`30.6”.
След извършена реорганизации в дейността на „А.” Е. било променено
наименованието на дружеството на „Г.” ЕООД като съществуващият ЕИК на
дружеството бил запазен.
По повод постъпил на 08.07.2021г. в БДЗБР сигнал за замърсяване на
р.Струма от базата на „Г.”, на 09.07.2021г. С.С.- главен експерт при РИОСВ-
Благоевград, П. ШК. и ЕМ. ЯН. – служители в Дирекция „Контрол” при БДЗБР в
присъствието на Д. М. –началник производство в „А.”Е. извършили извънредна
проверка на обект „ТМСИ и Асфалтова база”, находящи се в с. Бело поле, общ.
Благоевград, стопанисван от ”Г.” Е..
В хода на проверката контролните органи установили, че Трошачно-миячната
сортировъчна инсталация (ТМСИ) работила, като пречиствателното съоръжение към
съответната инсталация била със запълнен обем и не осигурявало необходимия
времепрестой за преминаването на водите с оглед тяхното утаяване, като на изхода на
пречиствателното съоръжение се зауствали видимо непречистени мътни води, които
постъпвали в р.Струма.
Свидетелката Б.Г.- служител на Регионална лаборатория Благоевград в
Изпълнителна агенция по околната среда при МОСВ взела проба от отпадъчните води
в Пункт № 1 RW 34120067_1 изход трисекционен утаител за последващо изпитване на
неразтворени вещества, за което е съставен Протокол за вземане на извадка от води
№521/09.07.2021г. на Регионална лаборатория –Благоевград.
В хода на проверката, проверяващите не били уведомени от свидетелката М.
или от намиращите се на място служители на „А.” Е. за извършван ремонт на ТСМИ,
както и че същото не работи, а на 09.07.2021г. били извършвани проби за работата на
2
съоръжението.
При проведеното изпитване на взетата проба в Пункт № 1 RW 34120067_1
изход трисекционен утаител от заустваните в р.Струма отпадъчни води от ТМСИ,
собственост на „Г.” ЕООД от акредитираната за това Регионална лаборатория
Благоевград в Изпълнителна агенция по околната среда при МОСВ по показател
3
неразтворени вещества бил установен резултат от 2445 mg/dm при индивидуално
3
емисионно ограничение (ИЕО) - 50 mg/dm .
Свидетелката С. отразила направените от проверката на място констатации в
Констативен протокол № 38-11/09.07.2021г., а тези съдържащи се в Протокола за
изпитване № 02-0198/12.07.2021г. в Констативен Протокол 42-11/21.07.2021г., като
екземпляри и от двата протокола са връчени на представител на „Г.” ЕООД.
Свидетелката С. счела, че на 09.07.2021г. в р.Струма се заустват отпадъчни
води, като не се спазват индивидуалните емисионни ограничения, определени в
3
издаденото Разрешително за заустване по показател НРВ- при ограничение 50 mg/dm
- 3
предвид установения резултат 2445 mg/dm като по този начин „Г.” ЕООД е
извършило нарушение на чл.48, ал.1 т.3 ЗВ.
На 29.07.2021г. в присъствието на свидетелите Д.М. и Иван М. и
упълномощено от управителя на „Г.” ЕООд лице, С. съставила срещу дружеството
АУАН № 5-11/29.07.2021г. На същата дата актът бил връчен на упълномощено от
управителя на дружеството лице, което го подписало без да обективира възражения.
Такива не са постъпили и в предвидения с 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 07.12.2021г директорът на РИОСВ-
Благоевград издал обжалваното НП, което е връчено на представител на
санкционираното дружество на 09.12.2021г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите С., Ш., Янакакиева, Г., А., М., М., Г., М. и А., както и
приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства:
Заповед №РД-8/10.01.2011 г.; Сертификат за акредитация на Българска служба за
акредитация БСА рег. №135 ЛИ от 11.03.2020 г., Писмо от Министерството на
околната среда и водите с изх. №95-00-3025/13.07.2021 г.; Заповед №РД-709/09.07.2021
г.; Писмо от РИОСВ – Благоевград с изх. №749/07.12.2021 г.; Известие за доставяне;
АУАН №5-11/29.07.2021 г.; Пълномощно; Разписка от 29.07.2021 г.; Констативен
протокол №42-11/21.07.2021 г.; Писмо от РИОСВ – Благоевград с изх. №437/20.07.2021
г.; Писмо от Регионална лаборатория – Благоевград с изх. №13461/19.07.2021 г.;
Протокол от изпитване №02-0198/12.07.2021 г.; Протокол за вземане на проба/извадка
от води №521; Протокол за проверка №38-11-Пр-1 от 09.07.2021 г.; Констативен
протокол №38-11/09.07.2021 г.; Разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води №43120067/26.09.2016 г.; Писмо от РИОСВ -
Благоевград с изх. №749/07.12.2021 г.; Писмо от Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ с изх. №РР-01-33/26.09.2016 г.; Договор за наем на
машини и съоръжения №3 от 05.01.2015 г.; Фактура №**********/30.07.2021 г.; А. Е.
приложение №1 към Договор за наем на машини и съоръжения №3; Писмо от Агромах
Продакшън с изх. №90/07.10.2021 г.;Фактура №**********/31.10.2021 г.; Фактура
№**********/15.10.2021 г.; наказателно постановление №С-1- 11/07.01.2021 г. както и
влязло в сила Решение №904317/19.05.2021 г. постановено НАХД №155/2021 г. по
описа на Районен съд – Благоевград ведно с писмо от РИОСВ – Благоевград с изх.
№11/08.01.2021 г. Писмо от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с изх.
3
№РД-11-46(5)/27.04.2022 г.; Декларация по чл. 194б от Закона за водите с вх. №КД-09-
720-/1/02.02.22 г. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.; Декларация по чл. 194б от
Закона за водите с вх. №КД-09-720/28.01.22 г. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.;
Декларация по чл. 194б от Закона за водите с вх. №КД-09-665/29.01.22 г. за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.; Декларация по чл. 194б от Закона за водите с вх. №КД-09-
721-/1/02.02.22 г. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021г.; Декларация по чл. 194б от
Закона за водите с вх. №КД-09-721/28.01.22 г. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.;
Декларация по чл. 194б от Закона за водите с вх. №КД-09-667/29.01.22 г. за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.; Декларация по чл. 194б от Закона за водите с вх. №КД-09-
723-/1/02.02.22 г. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.; Декларация по чл. 194б от
Закона за водите с вх. №КД-09-723/28.01.22 г. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.;
Извлечение от отчет по сметка от Първа инвестиционна банка от 29.04.2021г.;
Извлечение от отчет по сметка от Първа инвестиционна банка от 18.03.2021 г.;
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №43120064/26.09.2016 г.; Разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №43120066/26.09.2016 г.;
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №43120067/26.09.2016 г.; Придружително писмо от „Г.“ Е. с вх.
№6030/18.04.2022 г. с приложения 8 бр. Фактури с №**********/31.03.2021 г.,
№**********/29.04.2021 г., №**********/31.05.2021 г., №*********/30.06.2021 г.,
№**********/30.07.2021 г., №**********/27.08.2021 г., №**********/30.09.2021 г.,
№**********/29.10.2021 г. по Договор за наем на машини и съоръжения за 31.03.2021
г. от ЛБ Сервиз ЕООД; Сервизен протокол от 02.04.2021 г.; Сервизен протокол от
15.12.2020 г. от ЛБ Сервиз ЕООД; Вътрешно-сервизен протокол от „А.“ Е. от
06.01.2021 г. – 15.07.2021 г.; Отчетен списък на работата на пресевна инсталация
ТМСИ, касаещ периода от време на проверката – 19 листа.
В основа на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите С., Ш., Я. и Г. тъй като същите са последователни, пълни и
хронологически издържани. Същевременно показанията на тези свидетели намират
опора в приетите по делото писмени доказателства, като чрез тях същите
възпроизвеждат непосредствено си възприятия за обстоятелства, относими към
предмета на делото.
Съдът приема за достоверни и показанията на свидетелите А., М. и М., като
отчете пълнотата и непротиворечивостта им и това, че същите кореспондират с
писмените доказателства.
При анализа на показанията на свидетелите Г., М. и А. съдът отчете
служебната зависимост на Г. от дружеството жалбоподател и тази на другите двама
свидетели от „А.” Е.. Предвид горното и с оглед констатираните противоречия в
показанията на тримата свидетели, съдът счита, че същите следва да бъдат
кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат показанията на свидетелите за датата и
мястото на извършената от контролните органи проверка, както и това, че М. е
присъствала при извършената в Асфалтовата база проверка и вземането на проба в
Пункт № 1 RW 34120067_1 изход трисекционен утаител от заустваните в р.Струма
отпадъчни води от ТМСИ. Въззивната инстанция се довери и на показанията на тези
свидетели, че Асфалтовата база и ТМСИ се ползвали от „Агромах продакшън”. В
посочените части показанията на свидетелите са непротиворечиви и последователни,
като се подкрепят от показанията на служителите на РИОСВ-Благоевград и БДЗБР, и
приложения по делото договор за наем от 05.01.2015г.
4
Съдът обаче не кредитира показанията на тримата свидетели, че ТСМИ не
функционирало към датата на извършване на проверката, а проверката съвпаднала
извършването на проби за правилното функциониране на съоръжението след извършен
ремонт. На първо място тези данни се появяват за първи път при разпита на
свидетелите в хода на съдебното следствие, като същите не са съобщени при
извръшването на проверката от присъствалата на мястото М.- служител на „А.“ Е..
Отделно от горното, независимо че свидетелите сочат, че проби за функционирането
на съоръжението били извършвани само в деня на проверката, не може да не бъде
отчетено и че сигналът за замърсяване на р. Струма от производствената база на „Г.” е
постъпил в БДЗБР на 08.07.2021г., т.е. един ден преди извършването на проверката.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и установи фактическата
обстановка и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален
ред.
Показанията на М. и М. и писмените документи са източник на
доказателствена информация за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
От показанията на С., Ш., Я. и Г., Протокол от вземане на проба от води
№521/09.07.2021г., протокол от изпитване №02-0198/12.07.2021г., Констативен
протокол № 38-11/09.07.2021г., и Констативен Протокол 42-11/21.07.2021г се
установяват всички съществени елементи от състава на санкционираното с НП
административно нарушение като време, място и субект на нарушението, както и
обстоятелствата около извършването и установяването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни
органи. АУАН е съставен от длъжностно лице, упълномощено на основание чл.201,
ал.1 ЗВ със Заповед № РД-709/09.07.2021г. на министъра на МОСВ, а атакуваното НП
е издадено от директора на РИОСВ- Благоевград, надлежно упълномощен на
основание чл.201, ал.2 ЗВ със Заповед № РД-8/10.01.2011г. на министъра на МОСВ.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им, като съдържат
всички изискуеми с разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението, дата и място на извършването, обстоятелствата, при
които е извършено и неговата правна квалификация.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното чл. 48, ал.1, т.3 ЗВ задължение за водоползвателите
- титуляри на разрешителни да поддържат необходимото качество на водата в
5
съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните, същото
следва да се счита за извършено към датата на установяването неизпълнението на
посоченото задължение. В конкретния случай датата на установяването на
обстоятелството, че в р.Струма се заустват отпадъчни води, като не се спазват
индивидуалните емисионни ограничения, определени в издаденото Разрешително за
заустване по показател НРВ е установената дата на заустване на водите -09.07.2021г.,
която е и отразената, както в АУАН, така и в НП дата на извършване на нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
дружеството като титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 43120067/26.09.2016г. не е изпълнило
задължението си да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните, при ограничение на 50
3
mg/dmНРВ коректно е квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1 т.3 ЗВ е
законосъобразна.
Неизпълнението на вмененото с цитираната разпоредба задължение се
доказва чрез направените при извършената на 09.08.2021. проверка от служител на
РИОСВ- Благоевград и БДЗБР констатации, подробно описани в констативните
протокол и АУАН и резултатите от изпитването на взетата проба от Пункт № 1 RW
34120067_1 изход трисекционен утаител от заустваните в р.Струма отпадъчни води от
ТМСИ, собственост на „Г.” ЕООД и обусловили извод за нарушаване на предвидените
в разрешителното емисионни огранчения при изхвърлянето на отпадъчни води в
р.Струма по показател неразтворени вещества, а оттам и за извършено нарушение на
чл.48, ал.1, т.3 ЗВ.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и
безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
С оглед изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на чл.
200, ал.1, т.6 във вр. чл. 48, ал.1, т.3 ЗВ, тъй като на 09.07.2021 г., „Г.“ Е., в качеството
си на титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 43120067/26.09.2016г. не е изпълнило задължението си да
поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания
и условията на разрешителните. Ирелевантно за административнонаказателната
отговорност е отдаването под наем на процесните съоръжения с оглед
законоустановеното с чл.48, ал.1, т.3 ЗВ задължение за титуляра на разрешителното.
Ето защо при отдаването под наем на съответното съоръжение именно „Г.“ Е. като
титуляр на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 43120067/26.09.2016г. е следвало да
организира и контролира стриктното изпълнение на предвиденото с чл.48, ал.1, т.3 ЗВ
задължение.
С разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ законодателят е предвидил
6
налагането на глоба, съответно имуществена санкция от 1 000. 00 до 5 000. 00 лева,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от същия закон,
водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и
условията на разрешителните. На основание чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011г.
за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, по смисъла на чл.
200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Ето защо правилно на основание чл. 200, ал.1 т.6 ЗВ наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на „Г.” ЕООД в качеството му
на титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води № 43120067/26.09.2016г. за нарушение на чл.48, ал.1, т. 3 ЗВ.
В този смисъл са и Решение № 987 от 19.04.2019 г. на АдмС - Благоевград по
в. к.н.а.х.д. № 191/2019 г, Решение № 387 от 2.08.2019 г. на АдмС - Благоевград по
к.н.а.х.д. № 33/2019 г. и Решение № 188 от 15.01.2021 г. на АдмС - Благоевград по
к.н.а.х.д. № 429/2020 г., в което е разяснено, че цитираната Наредба е издадена в
изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите
компетентност по чл. 135, ал. 1, т. 13 ЗВ, да регламентира реда и начина за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в
разрешителните за заустване. Един от параметрите, които следва да се определят с
издаваните по реда на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. разрешителни за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е за индивидуалните
емисионни ограничения на характерни замърсители/показатели на отпадъчни води по
потоци. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване се
определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания подход по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 53 ЗВ, който представлява регулиране на заустването на
отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-
добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води,
от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в
повърхностното водно тяло приемник на отпадъчните води, от друга страна. В този
смисъл, заустването на отпадъчни води при неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, сочи на
противоправност на деянието, квалифицирано като нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ,
за което следва да се носи административно-наказателна отговорност.
Въззивната инстанция намира и за справедлива и съобразена с обществената
опасност на нарушението санкция в размер близък до определения от закона минимум.
Размерът на имуществената санкция е определен при отчитане на предвидените в чл.
27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, в тази част многократното превишение на установените
с Разрешителното емисионни ограничения, както и представените по делото данни за
извършени от страна на наказаното дружество и други нарушения свързани със
замърсяване на водите на р. Струма от производствената база на „Г.” ЕООД и
неспазване на емисионните норми и ограничения /чл.69, ал.1 ЗООС/. Ето защо
индивидуализираната в размер на 1500лв. имуществена санкция съответства на
характера на извършеното нарушение и би постигнала, визираните в ЗАНН цели.
7
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина наказаното дружеството не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е формално такова / „на просто извършване"/. Същото е
довършено с факта на неизпълнение на предвиденото в чл.48, ал.1,т .3 ЗВ задължение,
без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат.
По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително приложението на
чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, неизпълненото от страна на дружеството задължение
не само създава риск, но и причинява реално замърсяване на околната среда.
Предвид горното в случая не са налице основания за изменение или отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно
постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза учреждението,
организацията, чийто орган е издал акта се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените открити
заседания и разпитаните свидетели, съдът намира, че за производството пред Районен
съд-Благоевград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
малко над минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане
на правната помощ, а именно възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5-11/07.12.2021г., издадено
от директора на РИОСВ-Благоевград, с което на „Г.“ Е. с ЕИК, с адрес на управление
с. Бело поле, общ. Благоевград, производствена база на „Г.” ЕООД, представлявано от
управителя В. В. на основание чл.200, ал.1, т.6 ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 ЗВ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „Г.“ Е. с ЕИК,
8
с адрес на управление с. Бело поле, общ. Благоевград, производствена база на „Г.”
ЕООД, представлявано от управителя В. В., ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ- Благоевград
сума в размер на 100лв /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направени в производството пред РС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9