№ 172
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500128 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по
въззивни жалби и на двете страни по спора, разрешен с обжалваното решение
№ 260025/29.11.2022г., постановено по гр.д. № 389/2020г. по описа на ОС –
Шумен.
Ответникът СУ „Никола Вапцаров“, с.В. обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която е осъдено да заплати на ищеца „Ил Бе Са“ ЕООД
сумата от 40 000 лева, по предявен частичен иск от 100 000 лева, с която
училището се е обогатило за негова сметка чрез увеличаване стойността на
поземлени имоти № 027019 и № 027021, находящи се в землището на с.В.,
вследствие на подобренията на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 05.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част. Сочи се, че съдът не е
обсъдил всички направени възражения и релевантни факти, установени с
ангажираните по делото доказателства, в резултат на което е направил
неправилни изводи за заплащане на сумата от 40 000 лева в полза на „Поли-
ка“ ЕООД и за основателност на предявения иск. Иска се отмяна на съдебния
акт в обжалваната част и отхвърляне на предявения срещу СУ „Никола
Вапцаров“ иск.
Ищецът „Ил Бе Са“ ЕООД обжалва първоинстанционното решение в
частта по уважения срещу него насрещен иск, по който е осъдено да заплати
1
на СУ „Никола Вапцаров“ сумата от 30 000 лева, предявена като частичен иск
от 77 231 лева, с която сума дружеството неоснователно се е обогатило, и
представляваща стойността на изсечени кайсиеви дръвчета, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 06.11.2020г. до
окончателното й изплащане.
Оспорват се изводите на съда за доказаност и основателност на
предявената срещу дружеството насрещна искова претенция, в частност, че в
процесните имоти е била налична дървесина в приетото от съда количество. В
тази връзка се сочи, че неправилно е било кредитирано заключението по
последната експертиза, вместо това на в.л. по втората /в.л. инженер лесовъд
от гр.Варна/. Отправеното искане е за отмяна на решението в тази част и
отхвърляне на предявената насрещна искова претенция.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори, с които всяка
една от страните оспорва като неоснователна въззивната жалба на насрещната
страна.
В с.з. въззивните жалби, съответно отговорите се поддържат.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Със същото съдът се е произнесъл по предявен от „Ил Бе Са“ ЕООД
против СУ „Никола Вапцаров“, с.В. частичен иск с правно основание чл.59
ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева, при размер на целия иск от
100 000 лева и по предявен от ответника насрещен частичен иск със същото
правно основание за сумата от 30 000 лева, при размер на цялата претенция
от 77 231 лева, ведно със законните лихви върху главниците, считано от
предявяване на исковете.
В исковата си молба първоначалният ищец „Ил Бе Са“ ЕООД е изложил
твърдения, че в качеството си на арендатор, по силата на сключен на
30.08.2017г. с Училищното настоятелство на СУ „Н.Вапцаров“, с.В. договор
за аренда, е започнал да стопанисва пустеещи до този момент земи в
землището на с.В., съставляващи имоти с пл.№ 027021 и № 027019, с обща
площ от около 312 дка. Същите са имали статут на овощна градина,
бракувана със Заповед № РД-144/20.06.2012г. на ОД „Земеделие“ – Ш..
Твърди, че съгласно представеното на арендодателя, преди сключване на
договора, инвестиционно намерение, е предприел действия по
облагородяване на земята и превръщането й в обработваема площ -
прочистване и изкореняване на наличните храсти и коренища, раздробяване и
смилане на изсъхналата дървесина, фрезуване, уплътняване и подравняване
на почвата. За извършването на тези дейности е била наета външна фирма,
използвана е била собствена механизация и работна ръка, а общата стойност
на направените разходи възлизала над 166 000 лева, без ДДС. По предявен от
СУ „Н.Вапцаров“ иск с правно основание чл.108 ЗС, с решение на ОС-Шумен
по в.гр.д. № 95/2020г. е прието, че процесният договор за аренда е
непротивопоставим на училището, поради което и настоящият ищец е осъден
да му предаде владението върху отдадените под аренда имоти. Твърди, че
извършените дейности по превръщане на имотите от пустеещи в
2
обработваеми земи увеличават стойността им с поне около 100 000 лева,
което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на неговото
обедняване /намаляване на имуществото му с направените разходи/. С оглед
на това е предявил и иска си за осъждане на ответното училище да му заплати
сумата от 40 000 лева, съгласно допуснато изменение по чл.214 ГПК,
претендирани като част от 100 000 лева, представляващи по-малката сума
измежду увеличената стойност на имотите и направените разходи.
По повод дадени от настоящата инстанция указания по отстраняване на
констатирани нередовности на исковата молба – уточняване твърдените
дейности и разходи по пера, с молба от 02.05.2023г. е конкретизирано, че в
периода м.септември 2017г. – м.ноември 2017г. по сключен договор с „Поли-
ка“ ЕООД като изпълнител са извършени от това дружество дейности в част
от имот с пл. № 027019 и изразяващи се в раздробяване на дървесината с
тежка механизирана техника, фрезуване, уплътняване и подравняване на
почвата. Обработени са били около 80 дка от тази имот, за което на
изпълнителя е било заплатено възнаграждение в размер на 48 000 лева с ДДС.
Останалата част от имотите са били прочистени и обработени в периода
октомври-декември 2017г. със собствена механизация и работници. Уточнено
е, че предмет на предявения частичен иск от 40 000 лева е сумата,
съставляваща направени разходи за заплащане възнаграждението на „Поли-
ка“ ЕООД.
С отговора по чл.131 ГПК искът е оспорен с възражения за неговата
неоснователност. Наведени са твърдения, че към датата на сключване на
арендния договор процесните градини са били изоставени и пустеещи. Сочат
се пороци на действията по извършеното бракуване, както и че
изкореняването на дърветата е станало без надлежно разрешение от
компетентните за това органи. Оспорват се твърденията за извършени от
дружеството-ищец действия, водещи до увеличаване стойността на имотите и
за извършени разходи в сочения размер. Относно твърдяното плащане в полза
на „Поли-ка“ ЕООД се оспорва извършвани от това дружество дейности в
имота, както и извършено в негова полза плащане от страна на „Ил Бе Са“
ЕООД.
В срока по чл.131 ГПК СУ „Н.Вапцаров“ е предявило насрещен иск за
сумата от 30 000 лева, претендирана като част от сумата от 77 231 лева,
представляваща стойността на изсечената в двата процесни имота дървесина,
с която сума се твърди, че „Ил Бе Са“ ЕООД неоснователно се е обогатило.
Наведените фактически основания на тази искова претенция са, че
извършеното бракуване на овощните дръвчета е било незаконосъобразно –
Заповед № РД 27/2012г. е издадена в нарушение на чл.18 ЗСПЗЗ, липсва
сезиране от собственика, компетентен да постанови бракуването е бил
министъра на земеделието и храните. Наред с това не са били налице
предпоставките за бракуване, тъй като дръвчетата са плододавали. Твърди се,
че с отсичането на 9 359 броя кайсиеви дървета, „Ил Бе Са“ ЕООД е
реализирало дървесина в размер на 1 309 куб.м., на стойност 77 231 лева, с
3
която сума същото неоснователно се е обогатило за негова сметка.
Насрещният иск е оспорен от ищцовото дружество като неоснователен.
Твърди, че към датата на сключване на арендния договор в двата имота не е
имало гора или годна дървесина, която да бъде изсичана и извозвана.
Налични са били само бурени, коренища и трънаци, без стойност, които са
били изкоренени и смлени на място. Счита за ирелевантни доводите относно
законосъобразността на бракуването на овощните дървета.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите
оплаквания, въз основа становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено от ангажираните по делото
доказателства, че с договор за аренда от 30.08.2017г., сключен между Съвета
на настоятелите към училищното настоятелство при СУ „Н. Вапцаров“ в
качеството му на арендодател и „Ил Бе Са“ ЕООД като арендатор, на
последното е била предоставена за срок от 20 стопански години земя с
кайсиеви насаждения, бракувани съгласно протокол от 21.06.2021г. на
Комисия по Заповед № РД 27-144/2012г., съставляваща по плана за
земеразделяне на землището на с.В. имот № 027021 с площ от 173.881 дка и
имот № 027019 с площ от 137.899 дка, както и че с влязло в сила в хода на
настоящото производство решение по в.гр.д. № 95/2020г. на ОС – Шумен,
постановено по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС е прието в
отношения между страните, че училището е собственик на процесните имоти,
възстановени му по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 4-П31/10.02.1999г. и
Решение № 4В/25.10.1994г. на ПК – с.В., а сключеният договор за аренда му е
непротивопоставим, поради което и арендаторът е осъден да му предаде
владението. Представени са доказателства за насрочен въвод, като не се
оспорва неговото осъществяване.
Не е спорно между страните и това, че след сключване на процесния
договор за аренда, в изпълнение на уговореното в чл.4 от него, „Ил Бе Са“
ЕООД е предприело фактически действия по промяна начина на ползване на
земята от „овощна градина“ в „земеделска земя“ - имотите са били изчистени
от наличната в тях растителност, извършени са съответните мероприятия по
обработване на земята. Извършени са били и действия от страна на
училищното настоятелство по провеждане на съответната административна
процедура. В тази връзка от доказателствения материал по делото /писмени
доказателства вр. промяна на предназначението, заключенията на САЕ и
събраните гласни доказателства/ безспорно се установява, че към 2018г. и
към настоящия момент процесните имоти съставляват обработваема
земеделска земя.
Спорното е какво е било състоянието на отдадената под аренда земя към
датата на сключване на арендния договор, в какъв обем и на каква стойност
са направените от "Ил Бе Са" ЕООД разходи и в частност, с оглед
претендираната в настоящия процес по предявения частичен иск сума от 40
4
000 лева, дали същата е действително направен разход, съставляващ
извършено плащане по договор за възлагане към "П.-К." ЕООД.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства съдът
приема за установено, че към 30.08.2017г. процесната овощна градина е била
пустееща и неподдържана, с обрасли храсти и дървесни израстъци, а
преобладаващата част от кайсиевите дръвчетата са били с изтекъл
амортизационен срок.
Според показанията на св.Р. Х. още към 2012г. имотът е бил обрасъл с
храсти, като гора, плододаващите дръвчета са били съвсем малко - по едно-
две на 100 метра, повечето били изсъхнали, до представянето на
инвестиционното намерение от страна на "Ил Бе Са" ЕООД и сключването на
договора за наем никой не се е грижил за градината. Аналогично е
описанието, дадено в показанията и на св.Б. Ф. и св.Ст. Ст.. Същите са
посещавали имота непосредствено след сключване на договора за аренда по
повод на това, че между св.Ф. и "Ил Бе Са" ЕООД е бил сключен договор за
сеч на дърветата /приет като доказателство по делото/, а св.Ст. е бил негов
работник. Именно поради това, че всичко е било обрасло с храсти и издънки
не е било възможно да бъде извършена ръчна сеч.
Коментираните показания изцяло кореспондират и на установеното
състояние на имота от вещите лица Ж. И. и С. Н. към релевантния период въз
основа на използваните от тях данни - изображения от Google Earth, а от в.л.
Н. и ортофотоснимки, находящи се в ОД "Земеделие" - Шумен. Според
същите градината е създавана в период до 1994г., впоследствие, видно от
изследваните изображения, не са извършвани действия по нейното
поддържане, констатират се самоизрасли храсти и други дървесни видове.
За това, че към 2013-2014г. училищната градина не е била поддържана,
в междуредията е имало пораснали храсталаци, шипки, къпини, джанка сочи
в показанията си и св.Д. Д.. Същият не знае към този период градината да е
била стопанисвана от училището, не е виждал плодове по дърветата или
изсъхнали дървета, но уточнява, че не се е разхождал навътре.
Индиция за състоянието на имота е и отразеното в Протокол от
21.06.2012г. на комисията, назначена със Заповед № РД-27-44/20.06.2012г. на
Директора на Областна дирекция "Земеделие", гр.Ш., съгласно който е
констатирано, че насажденията от кайсии в имоти №№ 027021 и 027019 са с
изтекъл амортизационен срок на годност, не е получавана продукция през
последните три години, с оглед на което е взето решение за тяхното
бракуване. Обстоятелството, че искането за бракуване не е било направено от
собственика е без значение за настоящия спор, доколкото по аргумент от
чл.18, ал.2 ЗСПЗЗ вр. чл.14, т.49 от Устройствения правилник на ОД
"Земеделие" /ред. ДВ бр.21/2012г./ именно съответната областна дирекция е
компетентния орган да постанови бракуване на трайни насаждения с изтекъл
амортизационен срок. Или съставеният констативен протокол удостоверява
констатации на длъжностни лица, направени в кръга на тяхната служба.
Съдът не кредитира показанията на ангажирания от ответната страна
5
свидетел св.О. К.. Освен, че е заинтересован от изхода от спора, в качеството
му на работещ в ответното училище и съпруг на настоящата директорка на
училището, показанията му не кореспондират на останалия доказателствен
материал. По делото липсват каквито и да било други доказателства,
установяващи, че до преди 6-7 години градината е била охранявана, а
дръвчетата плододавали. Показанията му са и вътрешно противоречиви.
Представените по делото доказателства за проведена тръжна процедура
от Община Венец през 2008г. и сключен договор за наем с ЕТ "Т. Т. - Ил. Ж."
относно процесната градина не сочат на извод за състоянието й към 2017г.,
различен от направения по-горе. Собственикът Ил. Ж. е разпитан като
свидетел и в показанията си същият сочи, че няма никаква представа от
въпросната градина, оспорва подписът в договора за наем да е негов.
За установяване на твърденията относно направените разходи от страна
на "Ил Бе Са" ЕООД по делото е приет като доказателство договор от
18.09.2017г., сключен между "Ил Бе Са" ЕООД и "П.-К." ЕООД, съгласно
който ищецът е възложил на "П.-К." ЕООД извършването на механизирана
обработка в двата процесни имота – раздробяване на дървесина, смилане,
фрезуване, уплътняване и подравняване на почвата след фрезуване. В чл.3 от
този договор е уговорено възнаграждение в размер на 500 лева на декар, без
ДДС, платимо по банков път или с насрещна услуга след подписан протокол
за 100 % приемане на работата и краен срок на разплащане 18.09.2021г.
Представен като доказателство е и протокол от 02.04.2021г. за приемане
на работа по договор от 18.09.2017г., в който са обективирани изявления за
изпълнение на договора само досежно имот № 027019 на стойност 40 000
лева.
Съгласно споразумение за прихващане от 09.05.2021г. задължението на
"Ил Бе Са" ЕООД към тази дата е в размер на 48 000 лева, а на "П.-К." ЕООД
към "Ил Бе Са" ЕООД - 11 988 лева, с което е извършено прихващане и
определен остатък по задължението на "Ил Бе Са" ЕООД - 36 012 лева. За
сумата от 48 000 лева е била издадена и фактура от 05.04.2021г. с вписано
основание /услуга/ - механизирана обработка – имот 027019. С платежно
нареждане от 11.05.2021г. „Ил Бе Са“ ЕООД е заплатило в полза на „Поли-
Ка“ ЕООД сумата от 36 000 лева.
Според показанията на св.К. Б. – управител на „Поли-Ка“ ЕООД, както
към 2017г., така и към датата на подписване на приемателния протокол и
споразумението за прихващане, договорът от 18.09.2017г. е бил изпълнен
частично, тъй като възложителят е имал забележки относно дълбочинната
обработка. Свидетелката няма спомен за каква част от имота е изпълнението,
но сочи, че поради неизпълнението в цялост от страна на "Ил Бе Са" ЕООД
първоначално е нямало плащане, впоследствие са постигнали споразумение
за заплащане само за изпълнената част, което станало на по-късен етап /през
2021г./.
Съвкупният анализ на така коментираните доказателства обуславя
извода на съда за доказаност на твърденията на ищцовото дружество за
6
направени разходи - заплатено възнаграждение по договор за възлагане
извършването на дейности по прочистване на процесните имоти и подготовка
на земята за земеделски нужди в размер на сумата от 48 000 лева с вкл. ДДС.
Договорът, приемателният протокол и споразумението за прихващане не са
оспорени относно тяхната автентичност. Възражение за антидатиране на
договора не е направено. Ето защо като частни писмени документи същите
удостоверяват направените от името на двете дружества изявления.
Уговореният срок за плащане в чл.3 от договора следва да се разглежда като
израз на договорната свобода на контрахентите.
Частичното изпълнение на работата от страна на "П.-К." ЕООД и
съответното заплащане на следващото се за това възнаграждение, макар и
извършено след завеждане на исковата молба, са установени от съставения
приемо-предавателен протокол, споразумението, извършения превод на
сумата от 36 000 лева и показанията на св.Б..
Този извод не е опроверган от показанията на св. С. С. С., който сочи,
че като служител на "Ил Бе Са" ЕООД е извършил прочистването на цялата
градина, изразяващо се в почистване на гюрлюка - раздробяване и смилане на
клони и тръни. Свидетелят не знае кой е почиствал клони, вършина и корени,
нито е виждал някой да изнася смляното от него. В същото време предметът
на договора, сключен с "П.-К." ЕООД е за механизирана обработка за
разчистване на терена, включваща не само раздробяване и смилане на
дървесината, но и по фрезуване, уплътняване и подравняване на почвата.
Обстоятелството дали "Ил Бе Са" ЕООД действително е имало
задължение към "П.-К." ЕООД е ирелевантно за настоящия процес, поради
което и направените от СУ "Н. Вапцаров" възражения в тази връзка са
неотносими.
Съгласно заключението на в.л. Н. по първата САЕ превръщането на
процесната земя от пустееща в обработваема земеделска площ е увеличило
стойността й със сумата от 108 524.50 лева, съизмерима със стойността на
направените разходи за тази промяна. Близка до тази стойност е и приетото в
заключението на в.л.С. Н. по последната САЕ – същата сочи, че увеличената
стойност на двата имота е 132 500 лева, също съизмерима със стойността на
разходите за дейностите, които следва да се направят за почистване и
рекултивиране на терена. Съдът кредитира именно посочената от тази
експертиза увеличена стойност, доколкото заключението е компетентно и
обосновано, при отчитане обстоятелството, че в.л. Н. по първата САЕ е
изготвяло частна експертиза в полза на ответника, а в.л.Ж. И. по втората САЕ
е взела за отправна точка цената на затревена площ, каквато характеристика
към 2017г. отдадената под аренда овощна градина е нямала.
Увеличаването стойността на имота, собственост на училището и
обстоятелството, че разходите за това са извършени от ищеца "Ил Бе Са"
ЕООД сочи на извода, че е осъществен фактическият състав на чл.59 ЗЗД.
Налице е неоснователно обогатяване за СУ "Н. Вапцаров" за сметка
обедняването на дружеството, поради което и за неоснователно обогатилия се
7
е възникнало задължението да заплати на обеднелия сумата, с която се е
обогатил до размер на обедняването.
Претендираната от "Ил Бе Са" ЕООД сума от 40 000 лева, съставляваща
направен и доказан разход за част от извършените мероприятия, довели до
увеличаване стойността на имота, не надвишава размера на обогатяването,
поради което и предявеният частичен иск за нейното заплащане е основателен
и следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск:
Установеното по-горе състояние на отдадената под аренда овощна
градина не изключва възможността наличната в нея дървесина да бъде
реализирана като дърва /материал/ за огрев, в каквато насока са и изводите на
вещите лица по трите САЕ. Стойността й като такава суровина безспорно
съставлява имуществено благо, което собственикът на земята не е могъл да
получи. Макар по делото да няма ангажирани доказателства за
осъществявани продажби на остатъците от отсечените дървета и коренища,
то при отчитане площта на имота и промененото му предназначение е
логично, че този материал не е останал там.
За определяне обема и стойността на добитата дървесина съдът
кредитира заключението на последната САЕ, изготвено от в.л.Н.. Същата като
лицензиран оценител на трайни насаждения притежава необходимата
квалификация, заключението й е пълно и обосновано, основано на
допълнителен снимков материал /за разлика от заключението на в.л.И./ и
използване на сравнителен аналог на кайсиеви дръвчета на възраст над 15
години.
Съгласно това заключение при норма на засаждане по 50 дръвчета на
декар, след приспадане на съответните проценти поради изтичане на
амортизационния срок на част от тях и за неправомерно изсичане/увреждане,
към 2017г. броят на кайсиевите дръвчета в двата имота /цялата градина/ е бил
по 15 бр./дка или общо 4 680 бр.. Приблизителният обем на дървесината от
трупи, корени и клони, която би могъл да се добие от тях е 856 куб.м., което
по средни цени за дърва от склад в гората е на стойност 40 660 лева, без ДДС.
В този размер следва да се приеме, че е налице обедняване от страна на
СУ "Н. Вапцаров" за сметка обогатяването на "Ил Бе Са" ЕООД. С оглед на
това и предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 30 000 лева
следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадането на изводите относно изхода от спора с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби разноските по
делото за настоящата инстанция следва да останат в тежест на страните, така
както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025/29.11.2022г., постановено по гр.д.
№ 389/2020г. по описа на ОС – Шумен.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9