Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 12.10.2020 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело №229/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по, изпратена по подсъдност от
АС – Варна, жалба на К.Х.К. от *** срещу Решение № 2153-03-42/ 22.06.2020 г. на
директора на ТП на НОИ- Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу
Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Варна. Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на
закона и необоснованост. Твърди се, че на 29.06.2018 г. К. К. е била назначена
на безсрочен трудов договор с „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***,
като „***“ в магазина на дружеството, намиращ се в *** – ***, като на
02.07.2020 г. постъпила на работа. След настъпване на временна
неработоспособност поради бременност и раждане, от НОИ било изплатено част от
дължимото обезщетение. Относно потвърдения, с оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Варна, отказ за изплащане на паричното обезщетение за бременност
и раждане за остатъка до 410 дни, се сочи, че и към настоящия момент трудовият
договор с осигурителя „***“ ЕООД не е прекратен. Твърди се, че до настъпване на
временна неработоспособност жалбоподателката е
работила в „***“ ЕООД, което не е в производство по ликвидация или
несъстоятелност и не е прекратявало търговската си дейност. В жалбата е изложен
довод, че К. К. отговаря на изискванията на чл.48а от КСО, което е било взето
предвид от длъжностното лице в НОИ, извършило първоначалната преценка за
правото да се получи парично обезщетение за бременност и раждане, като е
заплатено част от това обезщетение. Посочва се, че след смъртта на едноличния
собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД и отказ на Дирекция „Инспекция
по труда“ – *** да прекрати трудовия договор на жалбоподателката
с дружеството, тя е в невъзможност да подаде сама документите си за получаване
на претендираното обезщетение. В съответствие с
изложеното се прави искане да се отмени оспорения административен акт. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Варна, в
писмено становище на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Излага
подробни мотиви за законосъобразност на оспореното решение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От заверено копие на ТД № ***/ *** г., се
установява, че на посочената дата, между „***“ ЕООД, представлявано от
управителя Р. Д. Б. и К. Х. Д., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, е сключен
трудов договор с място на работа – обекти на дружеството в ***, уговорен е
размера на трудовото възнаграждение, срока за изплащането му, продължителността
и отчитането на работното време. Договорът е подписан от страните по него – К.
Д. и „ ***“ ЕООД, действащо чрез управителя си. Приложена е длъжностна
характеристика за длъжността „ ***“, утвърдена от управителя на „***“ ЕООД и
подписана от К. Д. на 29.06.2018 г. За сключения трудов договор, на 02.07.2018
г., е изпратено уведомление по чл.68, ал.5 от КТ от работодателя до ТД на НАП.
От заверено копие на трудова книжка, серия **, № ** се установява, че в същата
има вписвания относно начало и край на трудова дейност на жалбоподателката,
считано от месец декември 2012 година, включително заверен трудов стаж.
Последното вписване в трудовата книжка удостоверява начало на изпълнение на
трудово правоотношение с „***“ ЕООД от 02.07.2018 г., като липсва отразяване на
прекратяване на трудово правоотношение, съответно – заверен трудов стаж.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката
К.К. е родила дете на *** г. Безспорно е също и, че от
28.05.2019 г. тя е във временна неработоспособност – от 28.05.2019 г. до
01.06.2019 г., от 15.06.2019 г. до 07.07.2019 г., от
08.07.2019 г. до 21.08.2019 г., като са ѝ издадени съответно болнични
листове за общо заболяване и за бременност и раждане, за които в ТП на НОИ – ***
са представени съответните приложения по Наредба за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), с данни, относно правото
ѝ на парично обезщетение. На жалбоподателката
са издадени също болнични листове за бременност и за майчинство, с периоди на
временната неработоспособност от 22.08.2019 г. до 22.08.2019 г, от 23.08.2019
г. до 03.10.2019 г., от 04.10.2019 г. до 19.11.2019 г., за които в ТП на НОИ –
Варна са представени съответните приложения по НПОПДОО с данни, относно правото
й на парично обезщетение.
Съгласно административната преписка по
издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна, на 16.05.2019
г. е починал собственикът и управител на „***“ ЕООД, което е работодател,
съответно – осигурител на жалбоподателката. След тази
дата, на 22.08.2019 г. в ТП на НОИ - Варна е представено Заявление-декларация, вх.
№ ***, за промяна на съответното ТП на НОИ. В посочения документ „***“ ЕООД,
чрез Р. Д. Б. — управител е декларирало, че дружеството ще извършва обособена
дейност на територията на ***, поради което ще представя документите за изплащане
на обезщетения от ДОО в ТП на НОИ – Варна. Във формуляра на заявлението е
вписано също, че Р. Д. Б., като управител на „***" ЕООД, упълномощава И.
Д. П. ЕГН ********** да представи заявлението. Упълномощаването е направено на 10.05.2019
г.
На 23.08.2019 г. в ТП на НОИ – Варна от „***”
ЕООД, представлявано от Р. Д. Б. е представено Заявление за упълномощаване за представяне
на документи по електронен път в НОИ с Квалифициран електронен подпис (КЕП) на
упълномощено лице, с което с упълномощил „***“ с ЕИК *** чрез И. Д. П. да
ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя с
КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име, т. е от името на Р.
Б.
На 28.11.2019 г. за К.К.
от „***“ ЕООД е подадено Удостоверение – приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх.
№ ***, считано от 20.11.2019 г., за данните от заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50.
ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. Посочено е, че на лицето е разрешен отпуск
по чл.163, ал.1 от КТ със заповед № **/ *** г., за периода от 20.11.2019 г. до 20.08.2020
г. По заявлението е започнало изплащането на парично обезщетение.
При последващи
служебни проверки, отразени в констативен протокол № *** / *** г. е установено,
че след смъртта на управителя на „***“ ЕООД Р. Б. продължават да се подават
данни за осигуряване по чл.5, ал.4 от КСО на жалбоподателката,
като последно това е станало на 25.02.2020 г.
С Разпореждане № *** / ***г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Варна, на основание чл.40. ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от НПОПДОО, на жалбоподателката е отказано отпускане на
парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 от КСО за
остатъка до 410 дни с мотив, че след извършена проверка на контролните органи е
установено, че незаконосъобразно, след смъртта на представляващия осигурителя „***"
ЕООД Р. Д. Б., от негово име са подадени документи за К.К.
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание
чл.50, ал.1 от КСО за остатъка до 410 дни.
С оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена жалбата срещу
разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Варна. Мотивите на горестоящия
административен орган са, че не е възможно представеното в ТП на НОИ – Варна
Удостоверение — приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, за данните от заявление-декларация
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.
50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни на К.К., с
вх. № *** / *** г. да е извършено от Р. Д. Б., като управител на „***"
ЕООД, тъй като е след датата на неговата смърт. На следващо място, е прието, че
не е възможно на 23.08.2019 г., след смъртта на едноличния собственик и управител
на „***” ЕООД, ЕИК *** - Р. Д. Б., същият да е извършил упълномощаване за
представяне на документи по електронен път в НОИ с КЕП на упълномощено лице,
съответно няма как и на тази дата той да е подписал представеното в ТП на НОИ Варна
Заявление за упълномощаване за представяне на документи по електронен път в НОИ
с КЕП на упълномощено лице, с което се упълномощава „***", ЕИК ***, чрез И.
Д. П. да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да
представя с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име. Посочено
е също така, че жалбоподателката не е представила
заповед, с която й е разрешено ползването на отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ, за
периода от 20.11.2019 г. до 20.08.2020 г., което е необходимо, за да й бъде
изплатено парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни
норми.
Съгласно фактическите основания в обжалвания
административен акт на директора на ТП на НОИ – Варна, жалбоподателката
няма право на парично обезщетение по чл.50, ал.1 от КСО, за остатъка до 410,
защото представеното на 28.11.2019 г. Удостоверение — приложение № 10 към чл. 9
от НПОПДОО, вх. № *** не е извършено от управителя на „***“ ЕООД, нито от
упълномощеното от същия лице. Следващото посочено в решението на директора на
ТП на НОИ - Варна основание е, че не е представена заповед по чл. 163, ал. 1 от КТ за разрешаване на отпуск, за периода от 20.11.2019 г. до 20.08.2020 г.,
което е необходимо, за да й бъде изплатено парично обезщетение по чл. 50, ал. 1
от КСО.
Посочените мотиви в обжалваното решение не
съответстват и са в противоречие с нормата на чл.50, ал.1 от КСО, съгласно
която Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично
обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди
раждането. В настоящия случай е установено, че жалбоподателката
К. К. отговаря на условията на чл.48а от КСО – има 12 месеца осигурителен стаж
като осигурена за общо заболяване и майчинство.
От събраните в административното производство
доказателства става ясно, че тя има сключен трудов договор за неопределен срок
с осигурителя "***“ ЕООД, започнала е да изпълнява трудовите си задължения
по този договор на 02.07.2018 г., което обстоятелство е отбелязано и в
трудовата ѝ книжка. Издадени са болнични листове за общо заболяване, а
впоследствие за бременност и раждане. Нито един от тези документи не е оспорен
от ответника в настоящото производство.
Обстоятелството, че едноличният собственик и
управител на осигурителя – „***“ ЕООД е починал на 16.05.2019 г., преди
настъпване на временната неработоспособност на жалбоподателката
на 28.05.2019 г., не води до извод, че тя няма право на обезщетение. Всъщност,
както се установи по делото, на К. К. е отказано обезщетение за остатъка до 410
от общото обезщетение за бременност и раждане. Изложените в обжалваното решение
мотиви за отхвърляне на жалбата ѝ срещу разпореждането на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, са необосновани. От
събраните доказателства става ясно, че търговското дружество-осигурител „***“
ЕООД е продължило да осъществява дейност и след смъртта на управителя и
едноличен собственик на капитала. Съгласно писмо, изх. № ***/ *** г. на ТД на
НАП – Варна, офис *** „***“ ЕООД има въведено в експлоатация фискално
устройство за дистанционна връзка (ФУДВ) от 19.06.2018 г., което е дерегистрирано на 12.09.2019 г. ФУДВ е на адрес в *** –
магазин, като за периода от 25.06.2018 г. до 23.03.2019 г. има регистрирани
продажби на ФУДВ. В цитираното писмо на ТД на НАП – Варна, офис *** се сочи, че
за „***“ ЕООД в информационните масиви на НАП има отразени фактури от и към
регистрирани по ЗДДС лица след месец май 2018 г.
В настоящия случай се установи, че след
смъртта на управителя на „***“ ЕООД, дружеството е продължило да осъществява
дейност, като на адреса в ***, където се твърди, че е работила жалбоподателката, като са отчитани продажби от
регистрираното ФУДВ именно на този адрес: ***. Действително съгласно чл.157,
ал.1 от ТЗ, Дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице,
се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. По делото не са събрани данни за наличието на
посочените в нормата хипотези на продължаване дейността на ЕООД, поради което
със смъртта на едноличния собственик на капитала би следвало да се приеме, че
ЕООД „***“ се е прекратило. Това означава, че то престава да осъществява
търговска дейност, но съществува в правния мир като юридическо лице. След
прекратяване на дружеството трябва да се извърши ликвидация и, когато са
уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен,
ликвидаторите искат заличаване на дружеството – чл. 273, ал.1 от ТЗ.
От изложеното следва, че изложените в
оспореното решение мотиви за отхвърляне на жалбата срещу разпореждането на
ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което е отказано изплащане на
остатъка от 410 от паричното обезщетение за бременност и раждане, са неотносими към преценка за правото на жалбоподателката
да получи исканото обезщетение. Това налага да се отмени решението на директора
на ТП на НОИ – Варна и потвърденото със същото разпореждане на по изплащането
на обезщетенията и помощите, като преписката се върне на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна за произнасяне по
заявеното искане за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка от 410 дни. Административният орган следва да извърши преценка
съществуват ли основанията по чл.50 от КСО, във връзка с чл.48а от същия
кодекс, съответно да вземе предвид и разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощите от ДОО.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 400
лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/
*** г. На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Варна следва да бъде
осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер
на 400 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.173,
ал.2, предл. 3-то АС – Кърджали
РЕШИ:
Отменя Решение № 2153-03-42/
22.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Варна, с което е отхвърлена жалбата на
лицето срещу Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна.
Изпраща преписката на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна за ново
произнасяне при спазване на дадените с настоящето решение указания по
прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Варна да
заплати на К.Х.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на
400 лв. (четиристотин лева).
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“е“
от КСО.
Съдия: