М О Т И В И
по Присъда №260000/22.08.2022г.
по н.о.х.д.№403/2019г. по описа на ***кия окръжен съд
С обвинителен акт
ОП-гр.*** е повдигнала обвинения срещу подс.С.С.С., за това, че:
На 01.03.2013г. в гр.***, ул.„***“
№67, в сграда, ползвана от „***“ООД-гр.***, като управител на „***“ООД-гр.***, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – осигуряване на
безопасни условия на труд, представляваща източник на повишена опасност,
допуснал нарушения на:
1.Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обн.ДВ. бр.104 от
23.12.1997г.
Чл.6.
Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се
допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд.
Чл.14.(1) Юридическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, юридическите лица, които ползват работещи,
предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и
лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други са длъжни да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
(2) Лицата
по ал.1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това
дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица.
Чл.18.
Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или
работно място се използват от няколко предприятия или организации,
работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и
безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и
координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
2. Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване. (Издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на здравеопазването, обн.ДВ бр.88 от 08.10.1999г.)
Чл.52.(1) За работни места, които съдържат
опасни зони, в зависимост от степента на риска:
1. се поставят установените знаци
за безопасност;
2. се прилагат средства,
препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони;
3. се предприемат необходимите
мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони.
(2) В местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи
обекти, се прилагат мерките съгласно т.1, 2 и 3 на ал.1, като причинил смъртта
на Б.М.С. с ЕГН **********, която настъпила на 30.09.2014г. в гр. ***,
квалифицирано като престъпление по чл.123 ал.І от НК.
В проведеното на 28.09.2020г.
разпоредително съдебно заседание, съдът разясни на процесуалните представители
на пострадалите от смъртта на Б.М.С., неговата съпруга – свид.Й.Г.С., неговите дъщери - свид.М.Б.С. и свид.П.Б.С. и неговата майка – свид.Д.М.Д.
възможността да предявят граждански искове срещу подсъдимия, респективно да се
конституират като частни обвинители и граждански ищци в процеса.Те заявиха
желанието си за това.Предявиха, чрез упълномощени процесуални представители,
първите три в лицето на адв.С.К. *** последната чрез адв.М.Д. *** граждански
искове срещу подсъдимия и пожелаха да бъдат конституирани като граждански ищци
и частни обвинители в процеса, а адв.К. и адв.Д. да бъдат приети като техни
повереници.След което съдът изслуша становищата на страните, оттегли се на
тайно съвещание, съобрази разпоредбата на чл.88 ал.2 от НПК и с оглед
обстоятелството, че не е преклудирана възможността посочените лица да предявят
своята претенция за реализиране на деликтната
отговорност на подс.С.С.С. по реда на ГПК в отделно съдебно производство
прецени, че съвместното разглеждане на предявените граждански искове в
наказателното производство ще забави процеса.Поради тази причина не ги прие за
съвместно разглеждане в настоящият процес и конституира пострадалите Й.Г.С., М.Б.С.,
П.Б.С. и Д.М.Д. единствено като частни обвинители в процеса, а адв.К. и адв.Д.
прие като техни повереници.В разпоредителното съдебно заседание се направи
искане от процесуалните представители на подсъдимия да се проведе съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, тъй като подсъдимия признавал
фактите изложени в показанията на свидетели с №11 и №12 от списъка на лицата за
призоваване, посочени от прокуратурата в обвинителния акт, а именно свид.С.С.С. и свид.П.И.С..След
което съдът изслуша становищата на страните, оттегли се на тайно съвещание и
прецени, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
процесуални нарушения насрочи такова, като прие, че съответните действия
по разследването са извършени при условията и по
реда, предвиден НПК съдът одобри съгласието да не се провежда разпит на свидетелите и
предупреди подсъдимия, че няма да се събират доказателства за фактите изложени
в показанията на свид.С.С.С.
и свид.П.И.С. и че те ще се ползват при постановяване
на присъдата.
В съдебно заседание на 02.11.2020г.
отново бе направено изрично искане от подс.С.С. и неговите
защитници, производството пред
първата инстанция да
бъде проведено като
съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371 т.1 от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло изложеното
в показанията на свид.С.С.С.
и свид.П.И.С..Изричното желание на подс.С. бе да не се разпитват тези двама свидетели, тъй
като бил съгласен изцяло с показанията им.
Представителят на ***ка
окръжна прокуратура поддържа изцяло така
предявеното обвинение по чл.123 ал.І от НК, твърдейки, че
същото се доказва
по безспорен и категоричен начин
от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното
следствие доказателства.Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и
всички доказателства по делото отправя предложение, при определяне на наказанието съдът да се съобрази
с конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от 2/две/ години, изтърпяването на което на основание чл.66
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3/три/ години.По този начин се счита,
че ще
бъдат постигнати целите на
превъзпитанието, тъй като престъплението било извършено от подсъдимия С.
при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на минали
осъждания, липса на висящи и неприключили други наказателни производство и добри
характеристични данни за личността му.В подкрепа на това се сочи, че деянието
по чл.123 ал.1 от НК е било извършено при форма на вина – непредпазливост, по
смисъла на чл.11 ал.3 от НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Прокурорът не изрази становище по
отношение на веществените доказателства по делото, както и по отношение на
мярката за неотклонение на подсъдимия, а по отношение на разноски, поиска да
бъдат възложени на подс.С..
Поверениците на частните обвинители
напълно споделят становището на
представителя на ДОП и се придържат към казаното от него, като
пледират на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание от вида лишаване
от свобода и да му бъдат възложени разноските им по делото.
Защитникът на подсъдимия – адв.Н.М. ***
изразява становище, че от всички събрани и проверени в хода на досъдебното и
най-вече съдебно следствие факти и обстоятелства, действително и категорично се
доказало, че подсъдимият не е извършил деяние, което следва да се квалифицира
по смисъла на чл.123 ал.1 от НК.Такова деяние, извършено от подс.С.
не се доказвало, както от обективна, така и от субективна страна, предвид което
и предвид изискванията на разпоредбата на чл.303 от НПК - престъплението да
бъде доказано по безсъмнен и безспорен начин, да не съществуват никакви
съмнения и предположения такива, каквито съществуват в обвинението и то в
голяма част, пледира съдът, да го оправдае, като го признае за невиновен по
така повдигнатото му обвинение.
Сочи, че още в досъдебната фаза и до
края на съдебното дирене, подс.С. е давал обяснения
за станалото, като е съдействал изцяло за разкриване на обективната
истина.Твърди, че подсъдимият действително е ръководител и собственик на
търговското дружество, но от така формулираното обвинение не било ясно, каква е дейността,
представляваща източник на повишена опасност, при изпълнение на която подс.С. е допуснал немарливо изпълнение.Смята, че
неправилно прокуратурата е определила осигуряването на безопасни условия на труд
като дейност, представляваща източник на повишена опасност, а не като
задължение на всеки един работодател при упражняването на такава дейност да
осигурява такива безопасни условия на труд.Сочи, че в диспозитива на
обвинителния акт липсва посочване на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при изпълнението на която
подсъдимият е допуснал немарливо изпълнение, със съставомерен резултат -
смъртта на Б.М.С..Според защитника в настоящия случай липсва елемент от
обективната страна на престъплението и само това го прави несъстоятелно като
обвинение, тъй като трябва по пътя на логиката и въз основа на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт участниците в процеса – подсъдимия,
защитниците, частните обвинители и съдебния състав да извеждат извод, каква
точно е правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена
опасност.Твърди, че трагичното събитие на 01.03.2013г. се намира в причинна
връзка не с поведение на подсъдимия, а с поведението на самия пострадал, който
бил с работно място в с.Стожер, общ.***ка и по
собствена инициатива е посетил сградата в гр.*** за среща със свид.Х.Ж..Б.М.С. не е бил викан от подсъдимия да ходи в
тази сграда, нито е бил натоварван със задача да ремонтира автомобила на свид.Ж..Отделно от това не е и трябвало да се качва на
втория етаж, в който все още, както стана ясно, което е безспорно установено по
делото, е имало довършителни работи – ангажимент на изпълнителя-строител.Счита,
че е следвало да се обърне внимание и да се търси причинноследствена връзка
между инцидента и неизпълнение от страна на изпълнителя строител, на неговите
ангажименти по договора и, че не може подс.С. да бъде
държан отговорен за настъпилия инцидент само за това, че той се е случил в
обект, собственост на дружеството, в което той изпълнява ръководни и
организационни функции, при недовършени СМР-та, изпълнявани от друго юридическо
лице.В подкрепа на твърденията си сочи практика на съдилищата и разпоредби от
ЗУТ/Закона за устройство на територията/
- чл.163 ал.2 т.1, чл.163а ал.1 и чл.169 ал.1 и 3 и чл.40 от Наредба №2 за
Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи към строителя, който извършва СМР-та,
сочещи именно строителят, изпълняващ строежа, в случая СМР, като лице задължено
да осигурява безопасността на труда и на мерките за опазване на живота и
здравето на хората на строителната площадка, което не се изключва от факта, че
в договора с изпълнителя не са уредени отношенията по безопасността на труда.
Алтернативно се иска деянието да се
преквалифицира като такова по чл.123 ал.4 от НК, тъй като съгласно съдебната
практика, за непредпазливите деяния, причинили смъртта на пострадали лица,
приложението на съответния привилегирован състав е допустимо, когато
подсъдимият е изпълнил изискването да направи всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия и неговото спасяване.Твърди, че утвърденото в
доктрината и съдебната практика разбиране е, че формулировката на понятията
„всичко зависещо за оказване на помощ на пострадалия“, употребена в чл.343а от НК, чл.134 ал.4 от НК и „всичко зависещо за спасяване на пострадалия“ в чл.123
ал.4 от НК, по същество имат едно и също правно значение, като смята, че с
посочените правни норми, законодателят поощрява всички действия, които
обективно и субективно са насочени към спасяване живота на пострадалия.В тази
връзка сочи Постановление №1/1983г. на Пленума на Върховния съд във връзка с
аналогична разпоредба при престъпленията при транспорта, че помощта трябва да е
била необходима, за прилагане на привилегирования състав на ал.4 на чл.123 от НК и изключена, когато настъпи веднага или почти веднага.Сочи ,че при тази
квалификация, към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за наказателно
преследване, тъй като предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ от три години
и съгласно чл.80 ал.1 т.4 от НК наказателното преследване се изключва по
давност, ако не е възбудено в продължение на пет години, а в случая с прилагане
на абсолютната давност от 7 години и 6 месеца следва да се прекрати наказателното
производството.
Вторият защитник на подсъдимия – адв.Х.Х. *** поддържа казаното от адв.М. и изразява становище, че
от всички събрани и проверени в хода на досъдебното и най-вече в съдебно
следствие факти и обстоятелства, действително и категорично се доказало, че
подсъдимият не е извършил деяние, което следва да се квалифицира по смисъла на
чл.123 ал.1 от НК.Според него в случая се касаело за случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, тъй като подс.С. не е бил длъжен,
нито е могъл да предвиди, че пострадалия Б.С. ще посети сградата, при
положение, че работното му място изобщо не е в нея, нито е бил викан от подсъдимия
да отива там, още по-малко да предвиди, че отивайки там, дори и да е във връзка
с работата му, няма да изчака в приемната, намираща се на първия етаж, каквато
е била организацията във фирмата.Нито пък, че качвайки се на втория етаж, няма
да върви към офисите, които се намират в посока, противоположна на мястото,
откъдето е паднал.Сочи, че от заключението на ВЛ по съдебно-медицинските
експертизи е видно, че на пострадалия не е била извършена проба за наличие на алкохол
или упойващи вещества в кръвта, както и какви са били показателите на кръвната
захар и кръвното му налягане, предвид безспорно установените налични заболявания
– захарен диабет и хипертония, което евентуално би могло да обясни нелогичното
му поведение, респ. отклоняването му от пътя към офисите.По отношение на
пострадалия нямало издадена заповед да се яви в офиса на сградата и той нямал
работно място, което да е фиксирано в сградата, освен това счетоводителката - свид.Д.Д. изрично го е предупредила,
че управителят на дружеството С.С. към този момент го
няма в сградата.
Твърди, че е познавал лично пострадалия
и знаел предишната му професия - пожарникар, т.е. човек с безусловни рефлекси,
изградени във времето, които предполагат, че той по естеството на предишната си
работа има изграден безусловен рефлекс да се самосъхранява, а при този инцидент
имал абсолютно неадекватно поведение.Насочил се към място, в което явно и
категорично се вижда, че следва опасност, което по една или друга причина е
маркирано с край на границата, по-вече от 30 см. теракотната подова, била с
друг цвят, т.е. от там следва опасност и показва край на площадката.Сочи, че разстоянието
от стълбището до края на площадката е по-вече от няколко метра и според него е
допустимо състоянието на пострадалото лице към онзи момент да е било
неадекватно, да е било прединсултно, да е било прединфарктно, или поведението
му да е неадекватно на ситуацията и той не се е съобразил въобще с
маркировката, която е била направена не защото така трябва да бъде цветово изградена,
а защото трябва да сигнализира опасност, т.е. каквито и да е действия да е бил
предприел управителят С.С., той нямало да може да
предотврати този опасен инцидент, който е бил въпрос на случайно събитие.
При предоставената му последна дума
подсъдимият С.С.С. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, отново разказа своята версия на случилото се, като
изрази съжаление за смъртта на Б.М.С., с когато бил в добри отношения и изказа
съболезнования към близките на починалия.Заяви, че е направил всичко по силите
си да му помогне, като е осигурил редки и скъпи животоспасяващи и
животоподдържащи лекарства и медикаменти.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
Подс.С.С.С. е
роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, с полувисше образование, работи като управител
на „***“ООД-гр.***, неосъждан,
с ЕГН **********.
Подсъдимият С.С.С.
е управител на „***“ООД-гр.*** и „****“ООД-с.***, общ.***ка, където е и съдружник.Такъв бил и към момента на
злополуката – 01.03.2013г.Дейностите на дружеството са производство на земеделска
продукция, покупка на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален или
преработен вид в страната и чужбина и други непротиворечащи на закона.От 13.11.2011г. за длъжностно
лице по безопасност
и здраве в „***“ООД-гр.***
бил назначен свид.Р.П.В., като същият изпълнявал и длъжността ръководител организация на труда.Съобразно длъжностната характеристика задълженията му в тази
връзка били свързани с ръководство, организиране, подпомагане и контролиране дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, организиране на провеждането на различните видове инструктаж, да отговаря за спазване
на единните държавни и фирмени норми, правила и инструкции за безопасни и здравословни условия на труд при проектирането,
изграждането, усвояването
на производството, разширяването,
реконструкцията, модернизацията
и експлоатацията на производствените
мощности, да поддържа връзка със служба по
трудова медицина.Тази дейност той осъществявал и в „****“ООД-с.***, общ.***ка по устно споразумение със собствениците и управители на
фирмите.
Около 18-20 години преди 2013г.,
търговското дружество представлявано от подс.С. закупило
бивш автомобилен сервиз в гр.***, находящ се в гр.*** на ул."***" №67.Съобразно
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №111, том.XVII, рег.№26389, дело №3144/19.12.2008г. сградата е с призната за собственост
на СД „Съдружие ***“, представлявано от С.С.С., чийто
правоприемник е „***“ООД-гр.***.
Сградата имала два етажа и от 2010г. в
нея се извършвали строително-монтажни работи, като към 01.03.2013г. все още не
е била пусната в експлоатация.Тя била стопанисвана от „***" ООД с
управител подс.С.С.С..На
първия етаж на сградата се извършвала трудова дейност, там се помещавало
счетоводството на двете фирми и се намирала приемна, в която двамата управители
приемали служители и гости.В офис-сградата на втория етаж се помещавали управителите
на „***“ООД и „***“ООД, съответно подс.С.С.С. и брат му – свид.И.С.С., както и секретарката на подс.С.
- свид.Т.П.И..Там посетители не били допускани, а
когато се налагало някой от управителите слизал в приемната, тъй като сградата била в състояние на недовършен ремонт
и достъпът до втория етаж се осигурявал от временно изградено, необезопасено
стълбище, разположено непосредствено край стените на фоайето чрез вградени
конзоли.На втория етаж бил оформен отвор с размери четири на три метра, който
не бил обезопасен с перила или ограждения.Отворът се намирал вдясно от
стълбището, като разстоянието от десния край на последното стъпало на втория
етаж на площадката до необезопасения край на площадката било 2,7 метра.Краят
на етажната площадка бил обозначен с
други на цвят подови плочи, по-тъмни, като по данни на свидетелите, работещи в
сградата маркировката е била направена по този начин за да сигнализира
опасност и да заостри вниманието на минаващите.В сградата са се извършвали строително-монтажни работи, като дружеството
„***" ООД-гр.***
представлявано от подс.С.С.
имало подписани договори за извършването им с различни фирми изпълнители.Били
сключени следните договори: със „***"ЕООД-гр.*** за изграждане на ВиК инсталация от 25.05.2011г.
без посочен срок на действие; със „****"ЕООД-гр.*** за ремонт на
описаната сграда от 06.07.2011г. без посочен срок на действие; със „***"ЕООД-гр.*** за изграждане на ел. инсталация от 01.08.2011г. без посочен срок на
действие; със „****"ЕООД-гр.*** за довършителни работи от 25.05.2012г.
без посочен срок на действие; с „***"ООД-гр.***за изработка и монтаж на
стълби до втория етаж на сградата от 26.06.2012г. за срок от 25/двадесет и пет/
дни от сключване на договора и с „***"ООД-гр.*** за изработка на обезопасителни парапети на стълбите до втория етаж на
сградата и на етажната площадка на този етаж от 18.02.2013г. за срок от
20/двадесет/ дни, като не били уредени отношенията по безопасността на труда
между възложител и изпълнител в нито един от тях.
Пострадалият Б.М.С. работил на длъжност „домакин" към „***"ООД-с.***,
общ.***ка през периода от
28.06.2004г. до деня на инцидента - 01.03.2013г., видно от Трудов договор
№4/28.06.2004г.Задълженията му били – съхранение и разпределение на горива,
препарати, торове, семена, резервни части и готова земеделска продукция.Имал е
задължение да се грижи за техническата изправност на наличните МПС и земеделска
техника и да ги представя на годишни технически прегледи.Работното място на
пострадалия Б.С. е фиксирано в базата за съхранение на земеделска продукция
в с.***, общ.***ка.Той е бил запознат
с длъжностната си характеристика, след което бил инструктиран и допуснат на
работа, което е удостоверено с негов подпис и издадена от работодателя му служебна
бележка.Когато се е налагало да получи служебен аванс Б.С. е посещавал офис
сградата, находяща се в гр.***, на ул."***"
№67, която била ползвана от „***"ООД и „***"ООД и където се намирало
счетоводството на неговия работодател - „***"ООД-с.***.
На
01.03.2013г. сутринта свид.Х.Д.Ж. пътувал с личния си
автомобил от Свиленград към гр.***, като водил свои познати, желаещи да закупят
от „***"ООД селскостопанска техника.На автомагистралата автомобила се
повредил и трудно се добрал до гр.***.Когато пристигнал се свързал с
пострадалия и го помолил да отстрани повредата на автомобила.Срещнали се дал му
ключа за колата и се уговорили, когато отстрани повредата да му върне
автомобила и ключа.Б.С. изпълнил обещаното и тъй като не разполагал със
средства да заплати ремонта около 11,30ч. посетил офис сградата, находяща се в гр.***, на ул."***" №67 за да
получи служебен аванс от счетоводството на „****"ООД.Влязъл в служебното
помещение,намиращо се на първия етаж и ползвано от счетоводителката – свид.Д.Г.Д..Тя му предала необходимата сума от 300 лева за
да бъде заплатен извършения ремонт и оформила за това ордер, който подписали
двамата.Пострадалият взел парите и споделил на свид.Д.Г.Д.,
че търси свид.Х.Д.Ж..Свид.Д.
му отговорила, че не е виждала свид.Ж. от сутринта,
когато му сервирала кафе в приемната на първия етаж.Б.С. излязъл от
счетоводството на първия етаж и се качил по стълбището до втория етаж.В
помещение, намиращо се срещу стълбището и преградено от етажната площадка със
стъкло се намирал свид.Х.Ж., който го видял и му
помахал да го изчака.Според него, пострадалият го видял, но необяснимо защо
вместо да го изчака или да отиде при него се отклонил от пътя си с около 3
метра, прекосил етажната площадка и паднал на първия етаж от височина 3,80м.Други
хора на етажната площадка на втория етаж не е имало и пострадалият не е бил в
контакт с други лица.Незабавно след падането на помощ на Б.М.С. се притекли
намиращите се по това време в сградата свид.Х.Д.Ж., свид.Д. Г.Д., свид.С.П.И. и свид.Д. Д. Я..Б.С. бил паднал по гръб в посока север-юг и
се намирал в безсъзнание, според свид.Ж., който пръв
се отзовал на помощ, като от устата и носа му изтичала кръв.Бил повикан екип на
„Спешна помощ“ и със съдействието на част от присъстващите, включително и подсъдимия,
пострадалият бил качен в линейката и отведен в МБАЛ-гр.***, където бил приет в
ОАИЛ и му били проведени спешна реанимация и последващо оперативно
неврохирургично лечение.След тях пристигнали и служители на полицията, които
направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото
наказателно производство, като към протокола бил съставен и фотоалбум.Следва да
се отбележи, че при приемането на пострадалия в МБАЛ-гр.*** не му е била взета
кръвна проба за изследване за наличие на алкохол или други упойващи вещества в
кръвта.Същият ден обектът бил проверен от инспектори от Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.***, които съставили предписание за множество нарушения на
разпоредбите на Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване и тези на Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /ДВ. бр.102/22.12.2009г./.По време на продължителното болнично лечение в
МБАЛ-гр.*** в терапията, приложена по отношение на пострадалия са били включени
белтъчен препарат Хуман Албумин и противоедемна терапия. Представени са по
делото доказателства - фактури за закупуването им с дати 1-ви, 3-ти, 4-ти и
9-ти март 2013г., доказващи, че по-голямата част от тези препарати са били
осигурявани от подсъдимия, което бе потвърдено от свид.П.
Русев, от лекуващия лекар - свид.М.Г. и най-вече от
близките на Б.С..Няколко месеца по-късно пострадалият е преместен в МБАЛ„Св.Анна"-гр.***,
откъдето бил изписан на 11.07.2013г. с окончателна диагноза „Дифузна травма на
главния мозък", като бил предаден на грижите на близките си.На
30.09.2014г. Б.М.С. починал.
Така установената фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите: Х.Д.Ж., Д.Г.Д., И.С.С., П.И.И., Д.В.Т., К.Т.А., Р.П.В.,
И.В.П., Т.П.И., С.С.С., П.И.С., Л.П.П., Й.Г., С., П.Б.С., М.Б.С., М.И.И., М.Х.Г.,
П.Р.П. и Р.П.В., подробните обяснения на подсъдимия С.С.,
приложените като веществено доказателство документи, приложените по делото
писмени доказателства-събрани в хода на досъдебното производство, служебно
изисканите от съда и тези, представени от защитата в хода на съдебното
следствие, приобщени към доказателствения материал към приключване на съдебното
дирене.В своята цялост посоченият доказателствен материал се явява относително
еднопосочна и взаимно допълваща се съвкупност от обективни констатации и
субективни възприятия, вариращи в
напълно допустими граници и без да са налице съществени и непреодолими
противоречия.Установените дребни несъответствия в значителна степен са резултат
от значителния период от време, изминал от инцидента, както и от субективното
отношение на разпитваните към воденото следствие и търсената отговорност.
При така установената фактическа обстановка, предмет на спора по същество
се явява експертната интерпретация на установените по делото факти:
От
заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство и
приета по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице - Б.М.С. с №9/2013г. от 14.03.2013г. е видно, че
при инцидента от 01.03.2013г. е получил следните увреждания: контузия на
главата, контузия на мозъка и мозъчния ствол, счупване на черепната основа,
кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни обвивки, счупване на пет ребрени
дъги вдясно парастернално и осем ребрени дъги вдясно паравертебрално/л.29-32
от т.1 на ДП/.Пострадалият е бил в тежко общо състояние - кома, на командно
дишане и с реална опасност за живота непрекъснато след датата на инцидента до
смъртта му.Въпреки проведеното интензивно и специализирано оперативно лечение е
настъпил летален изход.
В хода на
досъдебното производство е назначена и приета по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни със задача да обследва и установи има ли причинноследствена
връзка между трудовата злополука от 01.03.2013г. и настъпилата смърт на
пострадалия Б.М.С. на 30.09.2014г., от заключението на вещото лице е видно, че
съществува пряка причинноследствена връзка между настъпилия инцидент – падане
от високо и настъпилата смърт на Б.М.С./л.199-208 от т.1 на ДП/.
От
заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство и
приета по делото тройна комплексна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни с №121/2019г. безспорно е установена пряка
причинно следствена връзка между уврежданията настъпили в резултата на
падането на 01.03.2013г. и настъпилата смърт на Б.М.С. на 30.09.2014г.Според
вещите лица черепномозъчната травма е довела до трайно/перманентно/ вегетативно състояние на организма известно и като
„будна или надпределна кома“, при което смъртта е неизбежен изход, независимо
от полаганите грижи.ВЛ смятат, че наличните при Б.М.С. преди травмата
заболявания – захарен диабет и повишено артериално налягане е възможно да са
допълнителни фактори за влошаване на състоянието на пострадалия, но не са
водещи причини за настъпването на смъртта.Според тях провежданото лечение и
грижи са били адекватни и своевременни.
В хода на досъдебното производство е назначена и приета по делото съдебнотехническа експертиза
за безопасни условия на труд, от заключението на вещото лице е видно, че при осъществяване на дейността
си
„***"ООД са допуснали следните нарушения на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд/обн.ДВ. бр.124 от
23.12.1997г./, а именно чл.6 – „Въвеждането в експлоатация на нови
реконструирани или модернизирани
обекти се допуска при доказано съответствие с
изискванията за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд“.; чл.14
ал.1 – „Юридическите лица, които самостоятелно
наемат работещи, юридическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия за труд във всички случаи, свързани
с работата, както на работещите,
така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.“; ал.2 на същия член – „Лицата по ал.1 носят за отговорност
за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по
този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни
органи или е възложена на други компетентни
служби или лица.“ и чл.18 – „Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези
рискове.“ и на Наредба №7 от 23.09.1999г. - За
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия за труд на работните
места и при използване на работно оборудване/издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването, обн.ДВ. бр.88 от 08.10.1999г./, а именно чл.52 ал.1
– „За работни места, които съдържат опасни
зони, в зависимост от степента на риска“: точка 1 - се поставят установените знаци за
безопасност; точка 2 – се
прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони
и точка 3 – се предприемат
необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в
опасните зони и ал.2 на същия член - В местата, където съществува риск от
пропадане на работещия или от падащи обекти, се прилагат мерките съгласно т.1,2
и 3 на ал.1.
Заключенията
на вещите лица по описаните експертизи не бяха оспорени от подс.С.С.С. и неговите процесуални представители, както и от
останалите участници в процеса и се кредитират изцяло от
настоящата инстанция, като изготвени
напълно безпристрастно от
компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с изискванията
в конкретната област.
От изложеното дотук следва, че въпроса за
вината на подсъдимия следва да бъде преценявана изключително въз основа
на изискуемите от закона действия, които той е следвало да предприеме в подобна
ситуация и съответно извършените от него фактически действия.Централно за правния спор се явява учението за причинната връзка.Тя е преди всичко философска, диалектическа категория и в своята същност не е
правна,
но в наказателноправната материя, тя има основно значение, когато се търси връзката между две явления.Винаги следва да
се прави разлика, тъй като в основното си значение, като диалектическа категория, причинната връзка е такава между явленията, което е и основна закономерност на действителността.Дадено явление предизвиква друго, което се явява неминуемо, логическо продължение на предходното и така до крайния резултат, който е
неизбежен.
При наказателното право се търси винаги наказателноправнорелевантната причинна
връзка,
която се проявява и при останалите, но предимно по резултатните престъпления, какъвто е настоящия случай, без значение
от формата на вината.В случая се касае за резултатно, непредпазливо, увреждащо престъпление по смисъла на чл.123 от НК,
без значение по ал.1 или ал.2.Основна истина е, че в наказателноправен аспект, не
всяка връзка между деянието и крайния резултат е достатъчна от обективна страна за наказателна отговорност.Това дали конкретно
деяние на определено лице е причината за настъпване на вредоносните
общественоопасни последици, не винаги е елементарен въпрос.Следва да се прецени
дали той е такава предпоставка, без която престъпния резултат неминуемо не би
настъпил.Ако едно начално човешко действие дава хронологическо начало на един
процес, което хронологическо начало може да бъде нарушаващо определени норми,
това още не значи, че не могат да настъпят нови, отделни, самостоятелно водещи,
т.е. на собствено основание действия на други лица, които
пряко да причиняват престъпния резултат.В диалектическо отношение причинната
връзка между действията на две лица съществува, но това не е достатъчно за наказателна релевантност на
причинната връзка и по тези въпроси има пребогата теория и съдебна практика.По необходимост в настоящото дело и с оглед повдигнатото обвинение, следва да се припомнят някои основни неща.
Съгласно
постулатите на Постановление №2 от 27.IX.1979г., Пленум на ВС,(изм. с Постановление №7
от 6.VII.1987 г., т.2 относно субектите на престъпление по чл.123 ал.1 от НК „Тези престъпления могат да бъдат извършени както от работници, така и от
лица с отговорни функции в предприятието или организацията.Следователно субекти
могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или
дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането,
ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно или
безаварийно изпълнение.“.Например правно
регламентираната дейност представляваща източник на повишена опасност в
конкретния случай строителномонтажни работи извършвани в офис сградата на
дружеството, може да обхваща и действия на пряко изпълнение, и дейност от
организационен, ръководен и контролен характер, т.е. субект може да бъде и
лице, което не осъществява пряко посочената дейност, но има задължения по
организация, ръководство и контрол върху тази дейност, така че тя да се изпълнява
правилно и безопасно.Доколкото длъжността, която е изпълнявал подсъдимия е била
управител, той очевидно е бил на ръководна длъжност и принципно би могъл да
бъде субект на престъпление по чл.123 ал.1 от НК, тъй като очертаните му
задължения и правомощия да включват организация, контрол и ръководство по
отношение на дейността, извършвана от пострадалия, стига да не е делегирал тези
стои правомощия на друго длъжностно лице, със съответна длъжностната характеристика.Следва
да се посочи, че от значение е характера на дейността и фактическото съдържание
на правата и задълженията на подсъдимия, а не какво е наименованието на
длъжността му.Подсъдимият е имал организаторски и контролни функции във връзка
с управление и ръководство на предприятието.Той е имал задължения от
организационен, ръководен и контролен характер при осъществяване на ежедневната
дейност на предприятието, включително и дейността на пострадалия Б.С., но само
и единствено тази съобразно длъжностната му характеристика.Подсъдимият е
работодател на пострадалия, като има
такова качество по смисъла на всички нормативни актове - на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, на §1 т.8 от ДР
на Наредба №7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на Кодекса на труда.
На процесната
дата подсъдимият нито е възлагал работа на пострадалия, нито е имал представа
каква е конкретно извършваната му дейност, а именно среща със свид.Х.Ж. в процесната офис
сграда.При така установената фактическа обстановка спорно по делото е дали
подсъдимия като работодател е нарушил конкретно вменените му различни правила
за безопасност и здраве при работа и ако е допуснал такива нарушения налице ли
е причинна връзка между допуснатите нарушения и причинената смърт на
пострадалия.
Твърдяните нарушения са инкриминирани от обвинението, което вменява на подс.С.С. неизпълнение на съвкупност от публичноправни
задължения, както следва:
Такива по
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, обн.ДВ. бр.104 от
23.12.1997г. - Чл.6. Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или
модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Съгласно цитираната норма, въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване
на здравословни и безопасни
условия на труд.В случая се доказа, че на 01.03.2013г. офис сградата,
находяща се в гр.***, на ул."***" №67 не е
била пусната в експлоатация, без да е доказано изискваното съответствие.Строителномонтажните работи са се
извършвали само на етажната площадка на втория етаж, където не е имало работни
помещения.Такива е имало само на първия етаж – счетоводството и приемната.Разпоредбата е абсолютно неотносима към процесния казус, доколкото касае реда за въвеждането
в експлоатация на
нови, реконструирани или модернизирани обекти, тъй като в случая се касае за
козметични промени в съществуващ обект, видно от договорите със строителя и
приложените фактури за извършена работа.
Чл.14.(1)
Юридическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите лица,
които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява
временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в
съдружие с други са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд
във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички
останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните
помещения, площадки или места и (2).Лицата по ал.1 носят отговорност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от
задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се
осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или
лица.Цитираните правни норми следва да се прилагат във връзка с други разпоредби от
горепосочения нормативен акт, сочещи при каква работна дейност се изисква конкретното поведение от техния работодател
– а именно работи на височина, като са отразени превантивните мерките, които следва да се предприемат,
за да се постигне безопасност
и здравословни условия на труд чрез подходящо
оборудване, предпазни мерки, приспособления и прочие.Несъмнено случаят не засяга такава хипотеза,
доколкото пострадалия
С. не е работник който полагал труд
в тади сграда и на височина от 3.80 м, без да бъдат обезопасен по никакъв начин.Безспорно е, че в сградата се е извърщвала дейност с характер
на строителномонтажни работи. Несъмнено пострадалия С. е бил работник
и е полагал
труд, но
това не е неговото работно място и той не следва да се
намира там.
Чл.18. Когато
един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно
място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите
съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия
на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите
си за предпазване на работещите от тези рискове.Съгласно тази
законова разпоредба, когато един обект,
работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място
се използват от няколко предприятия
или организации /както е в настоящия случай/, работодателите съвместно по писмена
договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно
за рисковете при работа и координират
дейностите си за предпазване на работещите от тези
рискове.За процесната офис сграда
не са сключени споразумения за координиране на осигуряването на ЗБУТ при съвместно извършване на СМР на обекта, но предвид факта, че тя се използва съвместно от „***“ООД-гр.*** и „***“ООД-с.***, общ.***ка, а по време на инцидента – 01.03.2013г. и от фирмите
извършващи СМР - „***"ЕООД-гр.***, „***"ООД-гр.***и „***"ООД-гр.***
и такива по Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване /издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн.ДВ бр.88 от
08.10.1999г./. - Чл.52.(1). За работни места, които съдържат опасни зони, в
зависимост от степента на риска - 1. се поставят установените знаци за
безопасност; 2. се прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица
в тези зони и 3. се предприемат необходимите мерки за предпазване на
упълномощените работещи при влизане в опасните зони и ал.2 В
местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи обекти,
се прилагат мерките съгласно т.1, 2 и 3 на ал.1.Очевидно
е, че твърдяното задължение е неотносимо към казуса.Първата норма се отнася до работни места, които съдържат опасни зони, като в
зависимост от степента на риска се разпорежда поставянето на установените знаци
за безопасност, прилагането на средства, препятстващи достъпа на неупълномощени
лица в тези зони и предприемането на необходимите мерки за предпазване на
упълномощените работещи.Въпреки липсата на каквато и да било обосновка относно
вменяването на тези задължения на подсъдимия, установената фактическа
обстановка е напълно различна.Единственият вход на ремонтираната сграда е до стаята на счетоводството, където е следвало да отиде пострадалия,
който е знаел къде следва да се срещне с някой от управителите, и то при
условие, че има уговорена среща.Като дългогодишен служител във фирмата той е бил
запознат с вътрешния ред.Тази осъществена в изпълнение на закона
съвкупност от превантивни мерки е следвало да възпрепятства достъпа на външни
лица до опасните зони, но в действителност пострадалият е пренебрегнал
забраната за влизане на територията на обекта и в нарушение на служебните си
задължения, описани в длъжностната му характеристика се качил на втория етаж на
ремонтираната сграда, където е възникнала и злополуката.Подсъдимият
не попада в кръга на задължените от посочените разпоредби лица, а предмет на
друго обвинение е въпросът за вината на строителя, за осигуряването на технически ръководител и
определянето на бригадири.Тезата на обвинението е, че подсъдимият е следвало да
подсигури чрез поставянето на парапети или други съответни ограждения стълбището
до втория етаж в сградата и самата етажна площадка на този етаж, за да
предотврати падането от височина, а ако това е било технически невъзможно, да
осигури безопасността чрез съответните сигнали, маркировки, предупредителни и
забранителни знаци.
Както и в посочените по-горе случаи, на подсъдимия са пришити публичноправни задължения без да бъдат изведени фактите,
идентифициращи го като на адресат на конкретните нормативни изисквания,
респективно като субект на нарушаването на същите.Това е така,
защото в сградата съобразно представените по делото договори са работили
съвместно „***“ООД-гр.*** и „***“ООД-с.Стожер, общ.***ка, а по време на инцидента – 01.03.2013г. и от фирмите
извършващи СМР - „***"ЕООД-гр.***, „***"ООД-гр.***и „***"ООД-гр.***.
На следващо място следва
да се отбележи, че злополуката от 01.03.2013г. се намира в
причинна връзка не с поведение на подсъдимия, а с поведението на самия
пострадал, който бил с работно място в с.***, общ.***ка
и по собствена инициатива е посетил сградата в гр.*** за среща със свид.Х.Ж..Б.М.С. не е бил викан от подсъдимия да ходи в
тази сграда, нито е бил натоварван със задача да ремонтира автомобила на свид.Ж..Отделно от това не е и трябвало да се качва на
втория етаж, в който все още, както стана ясно, което е безспорно установено по
делото, е имало довършителни работи – ангажимент на изпълнителя-строител.Извън
това от заключението на ВЛ по съдебно-медицинските експертизи е видно, че на
пострадалия не е била извършена проба за наличие на алкохол или упойващи
вещества в кръвта, както и какви са били показателите на кръвната захар и
кръвното му налягане, предвид безспорно установените налични заболявания – захарен диабет и хипертония, което евентуално би могло да обясни нелогичното му
поведение, респ. отклоняването му от пътя към офисите.Факт е, че въпреки забраната пострадалият
самоволно е влязъл до втория етаж в сградата и самата етажна площадка на
този етаж в
състояние, създаващо реална опасност от тежък инцидент.Без знанието и
съгласието на собствениците в нарушение на
трудовата дисциплина е останал в обекта, поемайки пълната отговорност за действията си.В
случая подсъдимият нито е бил длъжен, нито е могъл да знае, че пострадалият е
все още в сградата, нито е могъл да предвиди, че ще си причини увреждания,
несъвместими с живота.
Според настоящият съдебен състав е
следвало да се обърне внимание и да се търси причинноследствена връзка между
инцидента и неизпълнение от страна на изпълнителя строител, на неговите
ангажименти по договора, тъй като не може подс.С. да
бъде държан отговорен за настъпилия инцидент само за това, че той се е случил в
обект, собственост на дружеството, в което той изпълнява ръководни и
организационни функции, при недовършени СМР-та, изпълнявани от друго юридическо
лице.В подкрепа на тези твърдения е константната практика на съдилищата и
разпоредбите от ЗУТ/Закона за устройство
на територията/ - чл.163 ал.2 т.1, чл.163а ал.1 и чл.169 ал.1 и 3 и чл.40
от Наредба №2 за Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи към строителя, който
извършва СМР-та, сочещи именно строителят, изпълняващ строежа, в случая СМР,
като лице задължено да осигурява безопасността на труда и на мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, което не се
изключва от факта, че в договора с изпълнителя не са уредени отношенията по
безопасността на труда.
С оглед изложените
констатации и съображения съдът прие, че подсъдимият не е извършил или допуснал
извършването на вменените му нарушения, както и че въпросните публичноправни
задължения, инкриминирани от обвинението, не са в причинно-следствена връзка с
процесния резултат.На основание чл.304 от НПК подс.С.С.С. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.123 ал.1
от НК.
Воден от изложените
фактически констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: