О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в
състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 284/2020
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Атос“
ООД, предявена чрез управителя на дружеството Д.М.В., срещу заповед № 52-ФК/27.01.2020
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС
запечатване на стопанисвания от него търговски обект: автомивка с две клетки за
обслужване на автомобили, находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12 и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
С жалбата е съединено оспорване на обективираното в
заповедта разпореждане на административния орган по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл.
188 ал. 1 ЗДДС, с което е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ
по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. По съображения за немотивираност на разпореждането по
чл. 60 ал. 1 АПК поради бланкетния характер на изложените мотиви се иска да бъде
отменено от съда.
По жалбата срещу допуснатото с разпореждането по чл.
60 ал. 1 АПК предварително изпълнение на наложената със заповед № 52-ФК/27.01.2020
г. принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС съдът намира
следното:
Жалбата е предявена от процесуално легитимирано лице пред
родово и местно компетентния съд и в 3-дневния преклузивен срок по чл. 60 ал. 5 АПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността й съдът прие за установено
следното:
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДДС принудителната
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС /запечатване на обект със
съпътстващата забрана на достъпа до него по чл. 187 ал. 1 ЗДДС/ подлежи на
предварително изпълнение при условията на чл. 60 ал. 1 – 7 от АПК. Препратката към
чл. 60 от АПК означава, че предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС се допуска само по изрично разпореждане на административния орган при
наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 60 ал. 1 АПК. Тъй
като с тази норма е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение
подлежат само влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки
конкретен случай административният орган, допускайки предварителното
изпълнение, следва да обоснове наличието на материално–правните предпоставки,
обусловили упражняването на правомощието му по чл. 60 ал. 1 АПК. Следователно
актът, с който се разпорежда предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа ясни мотиви, указващи на конкретните
фактически обстоятелства, свързани с наличието на поне една от изчерпателно
изброените материално-правни предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК: осигуряването на
живота или здравето на гражданите; защита на особено важни държавни или
обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното затрудняване
изпълнението на акта; съществуваща реална възможност за настъпването на
значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението или по
искане на някоя от страните в защита на особено важен неин интерес, в който
случай административният орган изисква съответната гаранция.
В случая административният орган е мотивирал
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС, позовавайки се на необходимостта от защита на особено важен държавен
интерес; на съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или
сериозно затруднено и на наличието на хипотеза, при която от закъснението на
изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за
бюджета.
Нуждата от защита на особено важен държавен интерес е
обоснована с нормативно установеното задължение на стопанисващите търговските
обекти субекти да издават касови бележки за осъществените в тях продажби,
нарушаването на което винаги води до негативни последици за фиска, тъй като е
свързано с неотчитане на приходи, а оттук и с отклонение от данъчното облагане.
Изложени са разсъждения, че ако не се допусне предварителното изпълнение на
ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за
фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение в
данъчното облагане, би била непосредствена. Подобни съображения са с потенциалната
възможност да се отнесат към всеки случай на констатирано нарушение по чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС - неспазване на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба по установения за това ред. Ако обаче законодателят е
считал, че поради тази потенциална опасност извършването на подобно нарушение
при всички положения трябва да се обвърже с предварителното изпълнение на
наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в специалния закон
щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на мярката по чл. 186
ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към чл. 60 от АПК, при който за
законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложителна
конкретна установеност на обуславящите го причини.
Според останалата част от мотивите на административния
орган видът на търговския обект, местоположението му – в гр. Варна със
значителен поток от хора, характерът на осъществяваната в него дейност, установената
положителна разлика в касовата наличност /в мотивите на разпореждането не е
посочено каква е тя, но според съставения при проверката протокол серия АА №
0355438/25.01.2020 г. е 19 лв./, липсата на отчетени чрез фискалното устройство
продажби за деня към момента на проверката и наличието на непогасени към
27.01.2020 г. публични задължения на провереното лице в размер на 103, 25 лв. създавали
предпоставки с неправомерното си поведение търговецът да накърнява съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укривал
значителна част от продажбите си, последица от което се явявало неправилното
определяне на реализираните доходи. Подобен извод за укриването на значителна
част от продажбите, който да обуслови необходимостта от защитата на особено
важен държавен интерес чрез предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл.
186 ал. 1 ЗДДС, е изграден по-скоро върху предположения, в основата на които до
голяма степен стоят неправилно интерпретирани факти. Нито видът и местоположението
на търговския обект, нито характерът на развиваната в него дейност имат
отношение към обстоятелството укрива ли търговецът приходи от продажбите. Що се
отнася до установената положителна разлика от 19 лв. в касовата наличност и
липсата на отчетени за деня чрез фискалното устройство продажби към момента на
проверката, съпоставени с обясненията на управителя в изготвения опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, според
които разликата се дължи на неиздаването на касов бон, те действително сочат на
извършено в деня на проверката нарушение на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но едва ли са достатъчни за убедителното формиране на
генерален извод, че в обекта поначало /т. е. постоянно/ се укриват значителна
част от продажбите. Позоваването на непогасено задължение на търговеца към
бюджета в размер на 103, 25 лв. няма абсолютно никакво отношение към необходимостта
от допускане на предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС като се
има предвид основанието за нейното налагане – неспазването на реда и начина за
издаването на съответен документ за продажба. Поради това и предварителното
изпълнение на мярката следва да се аргументира като се изхожда пак от това
нарушение.
Твърдението за нарушаване на еднаквите правни условия,
които законът създава за всички правни субекти, тъй като с ненадлежното
отчитане на продажбите с фискален бон търговецът получавал предимство пред спазващите
закона субекти, също не може да обуслови необходимостта от предварителното
изпълнение на мярката, тъй като охраната на държавния интерес, предизвикана от нарушаването
на нормативно зададените условия за осъществяване на дейността на стопанските
субекти, се осъществява със самото прилагане на принудителната административна
мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, която съгласно чл. 22 ЗАНН има за цел да предотврати
и преустанови административното нарушение.
В тази връзка следва да се посочи, че прилагането на
ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС поначало винаги е свързано със защита на засегнатите държавни
интереси от констатираното нарушение на фискалната дисциплина, но това не е
достатъчно, за да се обоснове и предварителното изпълнение на мярката. За него
следва да се установят и да се посочат в разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК други
конкретно обуславящи го причини, които да водят до безусловната необходимост от
неотложното прилагане на разпореденото запечатване на обекта.
Не става ясно и какво точно е имал предвид
административният орган като е заключил, че създадената организация в
търговския обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти като от събраните данни се налагал извода, че една от целите пред
търговеца е именно отклонение от данъчното облагане. Констатираният в деня на
проверката единичен случай на нарушение не може да обуслови подобен генерален
извод. Що се отнася до посочената в разпореждането цел да се коригира поведението
на търговеца към спазване на отчетността и начисляване на дължимите данъци
върху реализираните обороти, следва да се посочи, че тя по никакъв начин не
може да се отнесе към обосноваването на предпоставката по чл. 60 ал. 1 АПК за необходимостта
от защита на особено важен държавен интерес. Съгласно чл. 12 ЗАНН
превъзпитателна е целта на административните наказания, а не на ПАМ, още
по-малко пък на тяхното предварително изпълнение.
Наличието на
другата посочена в разпореждането предпоставка по чл. 60 ал. 1 АПК - съществуването
на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено – е
обосновано с изцяло хипотетични разсъждения, че от изграденото поведение на
търговеца към действие в нарушение на закона било обосновано да се предположи,
че е възможно да възникне хипотеза на промяна на правната форма на
стопанисващия търговския обект или този обект да бъде предоставен за
стопанисване на друг данъчен субект. Необходимостта от предварителното
изпълнение на ПАМ не може да почива на предположения и догадки.
Третата предпоставка, на която се позовава
административният орган - възможност от закъснението на изпълнението да
последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, е аргументирана със
същественото отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния
данъчно задължен субект. Единственият посочен в разпореждането факт /относно
установената в деня на проверката положителна касова разлика от 19 лв./ не е достатъчен
за изграждането на подобен генерален извод.
Липсата на достатъчна обоснованост на предпоставките
по чл. 60 ал. 1 АПК в мотивите на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение обуславя неговата незаконосъобразност, поради което то следва да се
отмени от съда.
В тази връзка следва да се посочи, че тъй като
установената с чл. 60 ал. 1 АПК възможност за предварително изпълнение на ИАА е
изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни
актове, което в крайна сметка е гаранция за законността на изпълнението, до
прилагането на тази възможност трябва да се стига само в крайни случаи – при
ясна и категорично доказана необходимост по смисъла на чл. 60 ал. 1 АПК,
каквато в случая не се установява с мотивите на разпореждането.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за
основателност на жалбата, поради което обективираното в оспорената заповед
разпореждане по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ал. 1 ЗДДС за допускане на
предварителното изпълнение на ПАМ следва да се отмени.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ по жалба на „Атос“ ООД, предявена чрез
управителя Д.М.В., обективираното в заповед № 52-ФК/27.01.2020 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената със
заповедта принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване на
стопанисвания от „Атос“ ООД търговски обект: автомивка с две клетки за
обслужване на автомобили, находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12, и забрана
на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
На основание чл. 188 ал. 2 ЗДДС определението е
окончателно.
СЪДИЯ: