Решение по дело №8744/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6708
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20191100508744
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

  РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 8744 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на присъединения взискател Б.Т.Г. срещу разпореждане на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег. № 925 и район на действие СГС, обективирано в протокол от 20.03.2019 г. по изп. дело № 2165/2018 г., с което е оставено без уважение искането му за насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-116 от кв. 16 по плана на гр. София, местност в.з. Горна баня, с административен адрес: гр. София, ул. ******.

В жалбата се твърди, че така постановеният от съдебния изпълнител отказ да извърши исканото от него изпълнително действие е незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 452, ал. 1 от ГПК повелява, че извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, каквото разпореждане длъжникът по изпълнението е извършил не само след налагането на възбраната, но и след образуването на изпълнителното производство, поради което то е недействително и по отношение на него, а и съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК в изпълнителното производство има правата на първоначалния взискател.

Длъжникът Б.О.Б.не е подал възражения по жалбата, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за нейната неоснователност поради действието на възбраната, наложена в производството за обезпечаване на иск, а не в изпълнителното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 20.08.2013 г., подадено до ЧСИ М.Д.с рег. № 787 и район на действие СГС от взискателя Г.Б.ООД, въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2013 г., издаден по постановено по гр. дело № 2330/2012 г. на САС решение, за заплащане от длъжника Б.О.Б.на сумата 104 997.850 лева – дължима по договор от 09.09.2008 г.

С молбата на взискателя Г.Б.ООД е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение върху собствен на длъжника Б.Б.недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-116 от кв. 16 по плана на гр. София, местност в.з. Горна баня, с административен адрес: гр. София, ул. ******, заедно с построената върху него еднофамилна двуетажна вилна сграда, и върху вземания на същия от банкови сметки в страната. Изложено е в молбата, че върху недвижимия имот на длъжника е наложена възбрана, като заедно с изпълнителния лист в полза на взискателя са приложени нотариален акт № 24 от 03.10.2007 г. и обезпечителна заповед от 18.07.2011 г. по гр. дело № 7249/2009 г. на СГС, според които и приложената справка по лице от Служба по вписванията – София за периода от 01.01.1992 г. до 20.08.2013 г. след вписването на 21.07.2011 г. на възбраната, наложена за обезпечение на паричното притезание на взискателя Г.Б.ООД върху недвижимия имот, придобит от длъжника по договор за продажба от 03.10.2007 г., други вписвания по партидата на същия, включително и за имота, не са извършвани.

Въз основа на разпореждане от 20.08.2013 г. на съдебния изпълнител е изпратена покана за доброволно изпълнение от 23.08.2013 г. до длъжника, връчена му лично на 24.09.2013 г. Призовка за принудително изпълнение върху недвижимия имот е връчена на длъжника на 20.11.2013 г., изпълнението върху който е обжалвано от него поради несеквестируемост на имота, с който той се е разпоредил с договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 13 от 13.09.2013 г. в полза на своята сестра М.Б., т.е. след вписване на възбраната като обезпечение на иска и след образуване на изпълнителното производство по молбата на обезпечения кредитор.

С молба от 03.07.2015 г., подадена до ЧСИ М.Д., взискателят Г.Б.ООД е поискал производството по изп. дело № 387/2013 г., образувано по неговата молба да бъде продължено от ЧСИ И.Ч., при който е било образувано изп. дело № 450/2015 г. Въз основа на молба от 18.08.2015 г. на взискателя Г.Б.ООД съдебният изпълнител на 07.12.2015 г. е извършил опис на възбранения недвижим имот, а от 15.04.2016 г. до 15.05.2016 г. е провел публична продан на същия.

С молба от 03.05.2016 г., подадена до съдебния изпълнител, жалбоподателят Б.Г. е поискал присъединяването му към изпълнителното производството, като към нея е приложил изпълнителен лист от 22.04.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 20883/2016 г. на СРС, за заплащане от длъжника Б.Б.на сумата 80 000 лева, дължима по запис на заповед от 14.03.2012 г. с падеж – 14.03.2014 г. (така заповед за изпълнение от 22.04.2016 г.) С разпореждане от същата дата на основание чл. 456 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил жалбоподателят като кредитор по изпълнителното производство. Поканата за доброволно изпълнение на задължението към присъединения взискател е връчена на длъжника, чрез неговия пълномощник, на 10.06.2016 г.

С протокол от 17.05.2016 г. за купувач на имота от проведената по производството публична продан е обявен първоначалният взискател Г.Б.ООД, като на 26.05.2016 г. съдебният изпълнител е издал постановление за възлагане на имот, което не е влязло в сила.

На 28.11.2017 г. взискателят Г.Б.ООД е съобщил на съдебния изпълнител за извършена цесия относно вземането му по производството с договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2017 г., сключен между него и С.К.ЕООД, който по възлагане от цедента е съобщил за цесията на длъжника на 05.12.2017 г.

С разпореждане от 08.03.2018 г., поради невнасяне от обявения купувач на цената на имота, на основание чл. 494, ал. 1 от ГПК проданта е обявена за нестанала. На 08.03.2018 г. жалбоподателят и присъединен взискател Б.Г. е поискал извършването на нова продан на поземления имот, за който съпругата на длъжника твърди и представя доказателства, че е придобит през време на брака, сключен на 31.12.1997 г. Такава молба от присъединения взискател е подадена и на 14.05.2018 г.

С протокол от 11.06.2018 г. ЧСИ И.Ч. е пристъпил към извършване на нов опис и оценка на имота съобразно правата на длъжника, като е указал на присъединения взискател да внесе депозит за възнаграждение на вещото лице.

Във връзка с това искане на присъединения взискател и становището на първоначалния взискател за противопоставимост на разпоредителната сделка от 2013 г. на присъединения взискател Б.Г. – така молба от 11.03.2019 г., съдебният изпълнител Р.Г.-Ч., при който е продължило производството, с протокол от 20.03.2019 г. по изп. дело № 2165/2018 г. е оставил без уважение искането на присъединения взискател за насочване на принудителното изпълнение върху имота. Съдебният изпълнител е приел, че присъединеният взискател, в случай на налагане на обезпечителна възбрана извън производството по принудително изпълнение, какъвто е разглежданият, може да защити правата си само по реда на исковото производство чрез иск по чл. 135 от ЗЗД или да посочи друго имущество на длъжника в рамките на изпълнителното производство, от осребряването на което да се удовлетвори.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата от 01.04.2019 г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за съобщаване на обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител на 26.03.2019 г. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие.

Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК и възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 от ГПК, имат един и същ ефект - запазване на имота на длъжника в неговия патримониум и осигуряване на ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 от ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на кредитора, по чието искане е наложена възбраната, както и на всички други присъединени кредитори, в случай на вече образувано изпълнително производство – арг. от чл. 401 и чл. 453 от ГПК. Поради това действие на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот. В този смисъл разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая възбраната върху недвижимия имот е наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК на иск за парично вземане на първоначалния взискател Г.Б.ООД и е надлежно вписана в книгите по партидата на длъжника, който към този момент се легитимира като собственик на имота. Длъжникът Б.Б.е бил собственик на същия и към момента на образуване на изпълнителното производство по молбата по чл. 426 от ГПК на обезпечения кредитор, който за принудителното събиране на вземането е поискал провеждането на принудително изпълнение върху възбранения недвижимия имот. Тъй като възбраната върху имота е била вписана въз основа на издадена в полза на взискателя обезпечителна заповед още на 21.07.2011 г, вписването на нова възбрана от съдебния изпълнител за вземането на взискателя Г.Б.ООД не е било необходимо при започването на изпълнителното производство, а поради вече започналото принудително изпълнение наложената възбрана е обезпечавала и вземанията на присъединилите се кредитори – арг. от чл. 401 във вр. с чл. 453 от ГПК и чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК. Процесуалният закон в чл. 456, ал. 1 от ГПК предвижда изрично възможността за встъпване на кредитор във висящ процес, образуван по молба на друг взискател, от момента на неговото образуване до изготвянето на разпределението от съдебния изпълнител, поради което ирелевантен за настъпването на последиците от присъединяването, респ. за посоченото действие на възбраната, е моментът от този времеви период на присъединяването на кредитора, респ. на издаването на съдебния акт, удостоверяващ правото му на принудително изпълнение, в каквато насока са част от изложените от съдебния изпълнител мотиви.

Разпоредителната сделка по нотариален акт № 13 от 13.09.2013 г. на длъжника Б.Б.с възбранения имот в полза на неговата сестра е извършена не само след налагане на възбраната, но и след започването на изпълнителното производство, поради което тя е непротивопоставима и на присъединения взискател и жалбоподател в настоящото производство Б.Г. – арг. от чл. 401 във вр. с чл. 453 от ГПК. Изложеното и разпоредбата на чл. 457, ал. 1 от ГПК, съгласно която присъединеният кредитор има същите права в изпълнителния процес както първоначалния взискател, водят до извода, че жалбоподателят Б.Г. като присъединен взискател разполага с правната възможност да иска принудително събиране на вземането си чрез насочване на изпълнението върху възбранения недвижим имот във висящото изпълнително производство, образувано по молбата на взискателя Г.Б.ООД, по чието искане е наложена възбраната. Последният, респ. неговият частен правоприемник – С.К.ЕООД, се счита съгласно чл. 459 от ГПК винаги за присъединен по право взискател при насочване на принудителното изпълнение върху възбранения недвижим имот (така и т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), поради което евентуалното му „оттегляне на изпълнителния лист“ е без правно значение. При възникването на спор между кредиторите относно съществуването на вземането на някой от тях същият може да бъде решен само по исков ред чрез предявяване на предвидения в чл. 464 от ГПК иск. Предвид тези съображения жалбата на присъединения взискател Б.Г. се явява основателна, а обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител – незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Т.Г. разпореждане на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег. № 925 и район на действие СГС, обективирано в протокол от 20.03.2019 г. по изп. дело № 2165/2018 г., с което е оставено без уважение искането му за насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-116 от кв. 16 по плана на гр. София, местност в.з. Горна баня, с административен адрес: гр. София, ул. ******.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                                              2.