Решение по дело №483/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 29
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20211230200483
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Петрич, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200483 по описа за 2021 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
К., ж.к. С.д. ул.„М. Б.“ № ***, област П., представлявано от управителя М. Б. Н., против
Наказателно постановление № 2-24/18.06.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ – гр. Б..
С посоченото НП на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 7 000 /седем хиляди/ лева на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците, за извършено нарушение на чл.136, ал.2, т.3, предл.2 във връзка с чл. 35, ал.3
връзка с ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на императивните разпоредби на закона. Излага се, че
административнонаказателното производство е образувано в нарушение на правилата и
сроковете посочени в чл.34, ал.1, пар.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят е установен на по-
ранен етап, както и противоречие със забраната, регламентирана в чл.24, ал.1, т.6 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН досежно образуването на предходно административнонаказателно
производство със същия предмет, за което има издаден АУАН и същото е прекратено. Сочи
1
се различна правна квалификация на деянието. Иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител, депозирана е
молба, чрез адв. М. С. от САК, с която процесуалният представител на дружеството
поддържа жалбата и всички съображения изложени в нея, като моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РИОСВ-гр. Б. се явява юрисконсулт Т., редовно упълномощен. Последният моли съда да
отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да потвърди процесното наказателно
постановление като напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени
съображения в депозирани писмени бележки, претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща
представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от с.з. В
качеството на свидетели са разпитани С. Б. Р., Д. В. Б., М.Л. К. – Г. и Р.Х. З. – Н..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че на 16.09.2020 г. в РИОСВ – П.н е постъпила
информация от Национален координационен център към МОСВ за извършен на 14.09.2020
г. превоз на отпадъци от превозваща фирма без надлежно разрешение за това, ведно с
представени Приложение VII от Регламент (ЕО) 1013/2006 относно превози на отпадъци и
международна товарителница (CMR), изготвена в гр.С., Г. на 14.09.2020 г. с вписан
превозвач „П.“ ЕООД за отпадък с код 20 01 25 – хранителни масла и мазнини по Наредба
№ 2 за класификация на отпадъците в количество 23680 кг и товарен автомобил с рег. №
***, преминал през ГКПП К.. След извършена проверка в регистъра на издадените от
РИОСВ – П. решения във връзка с чл.35, ал.5 от ЗУО, проверяващите служители от
дирекция КПД, отдел УООП и дирекция АФПД установили, че „П.“ ЕООД притежава
регистрационен документ № 08-РД-222-03/17.07.2020 г. за извършване на дейност по
транспортиране (събиране и транспортиране) на отпадъци, издаден от РИОСВ-П. по реда на
Глава пета, раздел ІІ от ЗУО, като отпадък с код 20 01 25 не е вписан в таблицата с
разрешени отпадъци за транспортиране. Резултатите от проверката са обективирани в
протокол от 17.09.2020 г.,
Въз основа на получените документи, на 30.09.2020г. С. Д. С. - главен експерт – РИОСВ –
гр.П., съставила Акт № 054/2020 г. срещу „П.“ ЕООД за неизпълнение на задължение по
чл.35, ал.3 във връзка с чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците, за това че на
„П." ЕООД не е разрешено извършване на дейност по транспортиране (събиране и
транспортиране) на отпадък с код 20 01 25, съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗУО. В
2
акта е отразено, че актът е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствието на
нарушителя.
АУАН е връчен на 21.10.2020 г. на пълномощник на дружеството жалбоподател, който
възразил, че превозвачът не е уведомен с нарочен Анекс за превоз на отпадъци, като
представил и Заявка-Договор от 14.09.2020 г.
С оглед мястото на извършване на нарушението – преминаване на товара през ГКПП К.,
приложените документи по административнонаказателната преписка по съставянето на
АУАН № 054/2020 г. по описа на РИОСВ-П., ведно със същия, са изпратени на РИОСВ – Б.
по компетентност с придружително писмо, получило вх. № 3745 от 25.11.2020 г. по описа на
РИОСВ – Б..
След изпращане на документите на РИОСВ – Б., с резолюция № 054 от 21.12.2020 г. на
Директор на РИОСВ – Плевен, административнонаказателното производство по съставен
АУАН № 054/2020 г. от 30.09.2020 г. е прекратено поради неспазване на териториалната
компетентност.
След анализ на получените документи, свидетелката ИНЖ. С. Б. Р., гл. експерт при РИОСВ-
Б., възприела същата фактическа обстановка, описана в горепосочения АУАН № 054/2020 г.
по описа на РИОСВ-П. и за нарушение на чл.136, ал.2, т. 3, предл.2 във вр. с чл.35, ал.3 вр. с
ал.2, т.2 от ЗУО, съставила на дружеството жалбоподател Акт № 2-24 от 08.02.2021 г. за
това, че на „П.“ ЕООД не е разрешено извършване на дейност по транспортиране (събиране
и транспортиране) на отпадък с код 20 01 25, съгласно разпоредбите на чл.35, ал.3 от ЗУО,
за която дейност се изисква наличие на издаден регистрационен документ. В акта е
посочено, че е съставен в присъствието на свидетелите М.Л. К.-Г. и Р.Х. З.-Н., в отсъствието
на нарушителя, като нарушението е констатирано в присъствието на свидетеля ИНЖ. Д. В.
Б..
АУАН е връчен на 14.04.2021 г. на М.Б.Н. - управител на дружеството жалбоподател. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение за процесуални нарушения
при съставянето на акта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление
№ 2-24/18.06.2021 г. на Директор на РИОСВ – гр. Б., в което административнонаказващият
орган е възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка, и след като е приел, че е
налице нарушение на чл.136, ал.2, т. 3, предл.2 във вр. с чл.35, ал.3 вр. с ал.2, т.2 от ЗУО от
страна на „П." ЕООД, гр. К. , на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева.
НП е връчено на 22.06.2021 г., видно от известие за доставяне /л.11 от делото/, а
разглежданата в настоящото производство жалбата е депозирана в законоустановения срок
на 24.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства.
3

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните,
районна инстанция намира за установено от правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, и срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7 дневен срок, считано от датата на
връчване на препис от НП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна поради следното:
Както бе посочено по – горе, с атакуваното НП дружеството жалбоподател е санкционирано
на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците, за извършено
нарушение на чл.136, ал.2, т. 3, предл.2 във вр. с чл.35, ал.3 вр. с ал.2, т.2 от ЗУО.
Същевременно, безспорно се установи по делото, че свидетелят С. Р., която е съставила
АУАН, не е възприела директно и непосредствено извършване на нарушение, изразяващо
се в транспортиране на отпадъци от дружеството-жалбоподател. Не е спорно, че към
момента на документалната проверка, служителката на РИОСВ-Б., въз основа на
изпратените й от друго териториално звено към същата администрация документи е
установила, че се извършва превоз на отпадъци и че този превоз се осъществява от „П.“
ЕООД, което дружество не притежава съответния регистрационен документ за
извършваната дейност. Свидетелката сочи, че АУАН е съставен въз основа на официални
документи изпратени от РИОСВ-П., като изложеното се подкрепя и от показанията на
свидетелите по съставяне на акта свид.М. К.-Г. и свид.Р. З.-Н.. Изброените от лицето
документи, приложени по делото, обаче свидетелстват, че и първоначално съставеният от
териториално некомпетентната инспекция акт за установяване на административно
нарушение е издаден само и единствено въз основа на подадена информация, по повод на
която е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в нарочен протокол. В
тази насока са и показанията на свид. Д. Б..
От друга страна, по делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да
става ясно кой и кога е установил най-важното и релевантно обстоятелство по спора, а
именно - фактическото транспортиране на отпадъци. Ако такова превозване на отпадъци
действително е било извършено на посочена в АУАН и НП дата, е следвало да бъдат
положени необходимите усилия за установяване и издирване на конкретни данни и
конкретните лица, които са установили този факт. Липсата на тази информация поставя в
невъзможност и районната инстанция да провери релевантните по делото факти, а именно –
кога е извършено нарушението, от кого точно е извършено и т.н.
Всички събрани по делото доказателства, вкл. и показанията на актосъставителя,
установяват по категоричен начин, че проверка на превозваната стока изобщо не е
извършвана, като свид. Р. се е доверила на представените й документи.
Няма как, при тези данни относно действията на контролните органи, да не се създадат
4
основателни съмнения по отношение отразеното в акта и в наказателното постановление
относно вида на стоката, относно нейно количество, и изцяло относно извършения превоз.
Един от основните принципи - за непосредственост, в настоящето административно
наказателно производство е изцяло нарушен, поради което и настоящия съдебен състав не
може да приеме за доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на описаното в
АУАН и НП административно нарушение.
На собствено основание, обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН, съставен в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. От
приложените по делото доказателства безспорно се установи, че е подадена информация от
Национален координационен център към МОСВ, администрирана с вх. № 5161/16.09.2020 г.
по описа на РИОСВ-П., за извършена дейност на 14.09.2020 г. от юридическо лице, нямащо
съответното разрешение за осъществяването й. С нарочна проверка, резултатите от която са
обективирани в Протокол от 17.09.2020 г., е констатирано нарушението и е установен
нарушителят. Акт за установяване на така констатираното административно нарушение,
извършено от посоченото в констативния протокол дружество, въз основа на който е
издадено и процесното наказателно постановление, е съставен на 08.02.2021 г.
Преклузивният срок за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН е изтекъл.
Настоящият съдебен състав отчита факта, че административнонаказателното производство
по първоначално съставения акт № 054/2020 г. на 30.09.2020 г. от главен експерт д-я „КПД“
при РИОСВ-П. на „П.“ ЕООД, гр. К. е прекратено и преписката е изпратена по
компетентност на РИОСВ-Б.. Но счита, че РИОСВ-П. и РИОСВ-Б. са териториални единици
на една и съща административна структура и като такива, следва служебно да следят за
спазването на всички процедури, производства и срокове по тях.
Още повече, че не става ясно защо документите по преписката, ведно със съставения АУАН
от РИОСВ-П. са изпратени по компетентност на РИОСВ-Б. през м.Ноември 2020 г. (виж
придружително писмо, л.37 от делото), а самото производство по съставения акт е
прекратено с Резолюция № 054 от 21.12.2020 г.
Отделно от гореизложеното, за така констатираното нарушение и установен нарушител са
съставени два акта - Акт № 054/2020 г., съставен на 30.09.2020 г. от главен експерт -
РИОСВ-П. и Акт № 2-24, съставен на 08.02.2021 г. от инж.С. Б. Р., гл. експерт при РИОСВ-
Б.. И двата акта са връчени на нарушителя, без по делото да са приложени доказателства, че
последният е уведомен за прекратяване на административнонаказателното производство по
първия по време съставен АУАН, което създава впечатление у дружеството жалбоподател,
че за едно и също нарушение са образувани две преписки и евентуално ще бъде
санкционирано два пъти. Създалата се неяснота, безспорно води до накърняване правото на
защита на наказаното дружество.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема жалбата на „П.“ ЕООД
за основателна, поради което наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
5
С оглед всичко изложено, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното Наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 2-24/18.06.2021 г. на Директора на РИОСВ
– гр. Б., с което на „П.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.К., ж.к.С.
д., ул.„М. Б.“ № ***, област П., представлявано от управителя М. Б. Н., за административно
нарушение на чл.136, ал.2, т.3, предл.2 във връзка с чл. 35, ал.3 връзка с ал.2, т.2 от Закона за
управление на отпадъците, на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6