№ 1115
гр. София, 28.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Е. Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.6 от НПК.
Със свое протоколно определение от 09.11.2022 г. по протокол № 732 от 11.11.2022 г.,
постановено по НОХД № 338/2022 г., СОС - 1 наказателен състав, произнасяйки се на
основание чл. 248 ал.1 т.6 от НПК по въпроса относно прилаганата спрямо подсъдимия М.
Р. Г. мярка за процесуална принуда, е потвърдил взетата спрямо него мярка за неотклонение
задържане под стража.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от адвокат Т. Г., упълномощен
защитник на подсъдимия М. Г., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че неправилно не е била изменена търпяната от подсъдимия мярка за процесуална
принуда. Сочи се, че подсъдимият Г. е задържан под стража седем месеца и половина, като
се изтъква, че това вече се явява неразумен срок на задържане. Заявява се, че Г. не е
злоупотребявал с права и че дори до момента не е правил искане за смекчаване на
прилаганата спрямо него мярка за неотклонение след първоначалното му задържане.
Излагат се и аргументи за липсата на доказателства в насока, че подсъдимият би
възпрепятствал провеждането на процесуално-следствени действия и че би затруднил
разкриването на обективната истина. Прави се оплакване, че неправилно
първоинстанционният съд е обосновал извод за наличие на опасност от укриване при
определяне на по-лека мярка за процесуална принуда. Изтъква се, че подсъдимият е с
установена самоличност и с известен постоянен адрес на територията на с. Бутан, на който
може да бъде намерен, както и че не е налице реална опасност да извърши престъпление,
доколкото е с необременено съдебно минало. Твърди се също, че по отношение на
подсъдимия не са налице започнали и незавършили наказателни производства. Сочи се, че
поведението му винаги е било коректно, че се е явил доброволно за предявяване на
обвинението пред РП-Сливница, както и преди това пред полицейския инспектор при
1
ОДМВР след получаване на призовка. Релевират се и твърдения, че бащата на подсъдимия е
починал на 01.11.2022 г. и че последният не е могъл да го изпрати. Предвид гореизложеното
подалият частната жалба защитник счита, че понастоящем не са налице кумулативно
предвидените изисквания за продължаване прилагането на най-тежката мярка за
неотклонение – задържане под стража. Моли въззивния съд да се произнесе с определение, с
което да отмени наложената на подсъдимия Г. мярка за неотклонение задържане под стража
и да определи по-лека такава.
Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка
с данните по делото и като служебно провери правилността на атакуваното определение,
намери следното:
Обсъждайки в разпоредителното заседание въпроса относно взетата мярка за неотклонение
по отношение на подсъдимия М. Р. Г., първостепенният съд лаконично е приел, че
прилаганата спрямо Г. мярка за процесуална принуда /във вид на МНО/ е пропорционална
на тежестта на повдигнатото му обвинение и съответна на целите по чл. 57 от НПК, както и
че същевременно срокът на прилагането й – около 7 месеца – не надхвърля разумния.
Въззивният съд напълно споделя тези доводи и също счита, че в случая не са налице
основания за смекчаване на прилаганата спрямо подсъдимия Г. мярка за неотклонение
задържане под стража.
В атакуваното определение окръжният съд не е изложил нарочни съображения относно
наличието на обосновано предположение подсъдимият да е съпричастен към извършването
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. САС счита, че и в
настоящото производство по контрол на законосъобразността на прилаганата по отношение
на подсъдимия Г. мярка за неотклонение задържане под стража, на първо място, следва да
бъде обсъден въпроса дали продължава да е налице обосновано предположение този
подсъдим да е вероятен извършител на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
След като извърши собствена оценка на приобщените до момента доказателствени
материали, въззивният съд счита, че е налице достатъчна по своя интензитет степен на
вероятност подсъдимият М. Г. да е съпричастен към инкриминираната му престъпна дейност
с предложена от държавното обвинение правна квалификация по 124 ал.1 вр. чл. 128 ал.2 вр.
с ал.1 от НК. Тук следва да се отбележи, че в това производство по контрол на
законосъобразността на задържането под стража не се предвижда и допуска подробен и
задълбочен анализ на доказателствените източници, като е достатъчно от приобщените
доказателствени материали да може да се изведе съществуването само на значителна
вероятност обвиненото лице да е съпричастно към престъпното деяние, за което е му
формулирано наказателно обвинение. А такава /вероятност/, както бе вече посочено, в
случая все още продължава да съществува досежно инкриминираната престъпна дейност на
подсъдимия Г..
В атакуваното определение първостепенният съд не е обсъдил и опасността от укриване на
2
подсъдимия Г.. Съобразявайки данните по делото, че след инкриминираната дата, на която
се претендира вероятно да е извършено от негова страна посегателството спрямо В. С. В.,
М. Г. е напуснал обитавания от него адрес в гр. Божурище и че след това в продължителен
период от време не е бил открит, включително и на постоянния му адрес по регистрация в с.
Бутан, област Враца, въззивният съд намира, че в случая все още съществува и не е
преодоляна реалната опасност от укриване на подсъдимия.
Вярно е, че към посочения момент Г. не е имал никакво процесуално качество и в частност
такова на обвиняем, поради което той не е имал и задължения да се предаде на органите на
МВР и да признава вината си. Но реално той е извършил действия, насочени и довели до
промяна на адреса на местоживеенето му, при което за определен период от време се е
установил на неизвестен по делото адрес, като по този начин недвусмислено е обективирал
волята и желанието си адресът му на местопребиваване да бъде неизвестен, включително и
за държавните органи. На практика тези му действия са били насочени към укриването му
след извършването на предполагаемото престъпно деяние спрямо пострадалата В. В. и
затова са от естество да обосноват в достатъчно висока степен реален риск от укриване в
хода на водения срещу него наказателен процес. Този риск в случая се обосновава и от
данните, че той не е пребивавал трайно на постоянния си адрес по регистрация в с. Бутан,
област Враца, който е и единственият известен негов адрес по делото на територията на
Република България. Същевременно рискът от укриването му не се преодолява от
обстоятелствата, че подсъдимият е с установена самоличност и че има валидни документи за
самоличност, доколкото те са съществували и във времето, в което е осъществил
коментираното по-горе поведение, и обективно не са го възпрели да се установи на друг
неизвестен адрес и по този начин да се укрие, включително и от правоохранителните
органи, за един сравнително дълъг период.
Окръжният съд не е изложил и конкретни съображения относно продължаване
съществуването на опасност от извършване на престъпление.
Трайно установена е практиката на ЕСПЧ, че преценката за наличието на реална опасност
обвиненото лице да извърши престъпление следва да се основава на комплексна оценка на
редица обстоятелства, сред които тежестта и сериозността на обвинението и
характеристиките на самото деяние; личността на обвиняемия и цялостното му поведение
преди, по време и след деянието. Съобразно тези положения и на базата на комплексната
оценка на редица обстоятелства, а не само на тежестта на повдигнатото обвинение.
въззивният съд счита, че все още продължава да съществува и реална опасност от
извършване на престъпление. В случая престъпното деяние, за което М. Г. е привлечен към
наказателна отговорност, се характеризира със сравнително висока степен на обществена
опасност, като в тази връзка следва да бъдат отчетени обстоятелствата относно напълно
безпричинната и безмотивна физическа агресия над пострадалата, която е довела до
настъпването на смъртта й. Същевременно по делото са налице данни и за други предходни
посегателства на подсъдимия спрямо пострадалата, както и за упражнена физическа агресия
по отношение на дъщеря й С. Б., осъществена по време на извършването на самото
3
разследвано престъпление. Тези факти на проявявана физическа агресия от страна на
подсъдимия извън инкриминираната престъпна дейност касаят личностната му
характеристика и го определят като личност със завишена степен на обществена опасност,
което от своя страна определя и съществуването на сериозен риск от извършване на
престъпление в случай на смекчаване на упражняваната спрямо него процесуална принуда.
В обобщение, въпреки необремененото съдебно минало на подсъдимия Г., но предвид
значителната тежест на разследваното престъпление; начина, по който е извършено;
отрицателните личностни характеристики на подсъдимия, изводими от данните за
проявявана от него и преди това физическа агресия спрямо пострадалата, както и спрямо
различни от пострадалата лица, настоящият състав счита, че са налице обстоятелства, които
като обосноваващи риск от извършване на ново престъпно посегателство са от естество да
оправдаят продължаване на задържането му под стража. Още повече, че в случая не се касае
за прекалено дълъг период на задържане, доколкото към настоящия момент
продължителността на задържането е под 8 месеца, досъдебното производство е
приключило и делото още на 13.06.2022 г. е било внесено в първоинстанционния съд с
обвинителен акт.
Следва да се отбележи, че общественият интерес от предотвратяване извършването на
престъпление може да обосновава задържане под стража, когато има основателни причини
да се смята, че ако бъде освободено, съществува значителен риск обвиняемото лице да
извърши ново престъпление от същия сериозен вид като това, за което му е повдигнато
обвинение. В конкретния казус, като отчете всички гореизброени обстоятелства, въззивният
съд намира, че такъв риск все още съществува напълно реално, а не хипотетично.
Апелативният съд счита, че в случая смъртта на бащата на подсъдимия Г., макар да има
своето негативно морално отражение за последния, не е обстоятелство, което да е
противопоставимо на обществения интерес от задържането му във връзка с предполагаемо
извършеното престъпление по чл. 124 ал.1 вр. чл. 128 ал.2 вр. ал.1 от НК и което само по
себе си да налага изменение на прилаганата спрямо него мярка за процесуална принуда в по-
лека.
Горните съображения мотивират въззивният съд да оцени като напълно неоснователни
всички оплаквания и възражения на защитата, на които се основава искането за изменение
на мярката за неотклонение в по-лека.
А доколкото мярката за неотклонение няма за цел да обезпечава провеждането на конкретни
действия по разследването, както и разкриването на обективната истина /виж чл. 57 от
НПК/, напълно неотносими към предмета на настоящото произнасяне се явяват изложените
в частната жалба аргументи за липсата на доказателства, че подсъдимият би възпрепятствал
провеждането на процесуално-следствени действия и че би затруднил разкриването на
обективната истина.
Предвид така изложеното настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен
решаващия извод на първостепенния съд, че прилаганата спрямо М. Р. Г. мярка за
4
неотклонение „задържане под стража“ не следва да бъде изменяна в по-лека и че следва да
бъде потвърдена. А това, от своя страна, обуславя решението на въззивния съд да потвърди
атакуваното определение.
Мотивиран от тези съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СОС, 1 наказателен състав от 09.11.2022 г. по
протокол № 732 от 11.11.2022 г., постановено по НОХД № 338/2022 г. по описа на същия
съд, с което е потвърдена взетата спрямо подсъдимия М. Р. Г. мярка за неотклонение
задържане под стража.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5