№ 13559
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110103552 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Е. С. Д. за сумата от 276,04 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 4245871 от 27.08.2021г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство от 27.08.2021г., сключен между длъжника и
„Файненшъл България“ ЕООД, сумата от 85,03 лв., представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2021г., сключен между
длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия от 31.03.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г.
до изплащане на вземането, сумата от 12,93 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № 4245871 от 27.08.2021г. за периода от 06.09.2021г.
до 22.11.2022г., сумата от 12,61 лв., представляваща лихва за забава по договор за
паричен заем № 4245871 от 27.08.2021г. за периода от 06.09.2021г. до 05.04.2022г.,
както и сумата от 60 лв., представляваща такси за събиране на вземането.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава на 30.01.2023г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за дължимо
възнаграждение по гаранционна сделка (предоставяне на поръчителство), сключена
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 27.08.2021г. и такси за събиране на
вземането, съдът намира следното:
В конкретния случай се касае за сключен договор за паричен заем между длъжника
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с поръчителството на свързано с кредитора
лице – „Файненшъл България“ ЕООД /от служебно извършена справка в Търговския
регистър се установява, че първото дружество е едноличен собственик на капитала на
второто дружество/. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
1
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на
Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да
следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко
от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва
от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
С клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е вменено задължение на заемателя
в срок до три дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят да
поставени от кредитора изисквания, банкова гаранция или поръчител – одобрено от
заемодателя дружество. В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договор за
потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги
или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за
кредит /каквито са посочените вземания/, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна
практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в
заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида
на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на
потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания
заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията,
произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните
вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с
тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Нищожна е и клаузата за начисляване таксите, събирани като разходи за събиране
на вземането поради забава в плащането, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33,
ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва.
2
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата от 24,36 лв. /8,12
лв. държавна такса и 16,24 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Е. С. Д., ЕГН **********, в
частта за сумата от сумата от 85,03 лв., представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 27.08.2021г., сключен между длъжника и
„Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 31.03.2022г., за сумата от 60 лв., представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията, както и за направените по делото разноски в
размер на 24,36 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3