Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 1738/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 14.11.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. М.И.срещу Решение
№ 252904 от 23.10.2019 г. по гр.д. № 9795/2018 г. на СРС, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД в условията на разделна отговорност при равни квоти срещу Д.В.П.
и Н.В.П. за сумата от 425,35 лв., от които 324,08 лв. - главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. -****бл. *********, и отразена в обши фактури с № **********/31.08.2015
г., № 0075237/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., сумата от 53,76 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. – 22.01.2018 г., сумата от 40.03 лв.
– главница за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г. и
сумата от 7,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 10.07.2015 г. – 22.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба 12.02.2018 г. до окончателното им изплащане.
Твърди,
че от представеното удостоверение за наследници на В. П. може да са направи
извод, че двамата ответници за собственици на имота при равни квоти. Иска
отмяна на акта в обжалваната част.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от двамата
ответници чрез особения представител адв. М.Д., в който я оспорва като
неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
обжалваното решение е прието, че след като не са представени доказателства за наследствено
правоприемство по отношение на А.Г.П., един от съсобствениците на процесния
имот, не може да се установи само въз основа на удостоверението за наследници
от 1999 г. на другия наследодател В. П. какви са квотите в съсобствеността на
имота по отношение на двамата ответници.
За
уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния
фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено
количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в
сграда - етажна собственост) на
ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването
на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през
определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в
определен размер.
На първо
място, съдът не споделя изводите на районния съд относно липсата на пълно и
главно доказване на факта, че всеки от двамата ответници е собственик на
½ ид.ч. от процесния имот. От Договор за продажба от 20.06.1991
г. се приема, че В. П. и А.П. са придобили по равни части от процесния имот
(чл. 30, ал. 2 ЗС). По делото не е представено удостоверение за наследници на А.П.,
посочена като едно от лицата, закупили процесния имот с договор от 20.06.1991
г., а само удостоверение за наследници на В. П. от 1999 г., от което е видно,
че такива са двамата ответници и А.П..
Съдът
приема за осъществил се само доказания факт съгласно разпределението на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. На основание чл. 30, ал. 2 ЗС
се счита, че В. П. и А.П. са съсобственици на равни части от процесния имот при
липса на доказване на съсобственост в друго съотношение между същите две лица. От
горното удостоверение за наследници се установява наследствено правоприемство
между В. П. от една страна и двамата ответници и А.П. от друга като негови
наследници по закон на равни части от имота или по 1/6 ид.ч. за всеки
сънаследник (чл. 5, ал. 1 ЗН).
А.П. притежава
½ ид.ч. от имота, както и 1/3 ид. ч. от другата половина от имота в
качеството й на наследник по закон на В. П.. А.П. не е страна по делото, не е
установено А.П. да е починала, нито да е наследодател на двамата ответници, при
което двамата ответници като наследници на дела на В. П. отговарят за по 1/ 6
част от дълга като потребители.
От
неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява, че след
извършените изчисления по прогнозни сметки и изравнения дължимата сума за
потребена топлинна енергия е в размер на 324,08 лв. При това положение съдът
изследва основателността на направените в двата отговора на исковата молба
възражения за погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
Заплащането
на топлинната енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният топлоснабден имот, се е осъществявало по реда на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ /на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска/. Тъй като задълженията са възникнали като срочни, то
същите са станали изискуеми на първо число на месеца, следващ месеца, за който
се начисляват /с оглед на това, че се начисляват помесечно и на основание чл.
84, ал. 1, изр. първо ЗЗД/. Така задълженията на ответниците за ТЕ за периода
м. 05.2014 г. - м. 12.2014 г. за сумата в размер на 79,01 лв., която
представлява сборът на месечните задължения за ТЕ за същия период, са погасени
по давност с оглед отразеното в заключенията на счетоводната и техническата
експертиза.
Относно
задълженията за лихви за останалата част от процесния период
През процесния
период след м. 01. 2015 г., вземанията през който не са погасени по давност, приложими
към договорните отношения между страните са Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД ***, в сила от
12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Т.С." ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
За
периода м. 02.2015 г. - м. 07.2016 г. ответниците не са изпаднали в забава
относно заплащането на главницата за ТЕ поради липса на доказателства по делото
дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението си да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет (чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014 г.), нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което исковете за мораторни лихви са
неоснователни за същия период.
За
периода м. 08.2016 г. - м.04.2017 г. съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия "Т.С." ЕАД ***, в сила от 12.08.2016
г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
3 от Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът
дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния
период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в приложимите Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е
необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал.
1 ЗЗД/. В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура от
31.07.2017 г. е изтекъл на 14.09.2017 г. Следователно ответникът е изпаднал в
забава в плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2017 г.
Изчислен
от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез интернет калкулатор на www. nap. bg,
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2018 г.,
начислена върху сумата от 94,52 лв., е 3,41 лв.
Предвид
изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи частично, като се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца по
1/6 от сумата от 3,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2017 г. до 22.01.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 53,76
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Представеният
договор за извършване на топлинно счетоводство е сключен между етажната
собственост на процесния адрес и „В.Е.С.“ ЕООД, като не са представени
доказателства за правоприемство между същото дружество и третото лице помагач
по делото – „Т.С.“ ЕООД, за което се твърди, че е извършвало дялово
разпределение в топлоснабдения имот. Този извод се стабилизира и от
неоспореното от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Според същото
заключение в имота не е извършвано дялово разпределение през исковия период.
Поради това искът за главница за дялово разпределение е неоснователен, което
влече неоснователност и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение.
По
гореизложените съображения всеки от двамата ответници дължи по 1/6 от остатъка
от претендираната сума за главница за ТЕ в размер на 245,07 лв. или сума в размер на 40,85
лв.
С оглед
на гореизложеното и при частично съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта
по иска за ТЕ за сумата от 81,70 лв.,
а по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ - за сумата от 1,14 лв., и потвърдено за остатъка от сумата по иска за ТЕ до
пълния предявен размер от 324,08 лв., както и по исковете за мораторна лихва
върху главницата за ТЕ до пълния предявен размер от 53,76 лв., и изцяло в
частта по исковете за главница за ДР и за мораторна лихва върху главницата за
ДР.
По
разноските
С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените
процесуални действия от ищцовото дружество, както и материалният интерес по
делото, за исковото производство е дължимо юрисконсултско възнаграждение (ЮВ) в
размер на 25 лв., а за въззивното производство - сума в размер на 12,50 лв. съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, имайки предвид, че
съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер
(Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г.
о.).
В
исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 1225лв., от които
100 лв. за държавна такса, 500 лв. за депозити за експертизи, 600 лв. за
депозити за особени представители и 25 лв. за ЮВ, а в настоящото производство –
сума в размер на 337,50 лв., от които 300 лв. за депозити за особени
представители, 25 лв. за държавна такса и 12,50 лв. за ЮВ.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от исковете сума в размер на 238,58
лв. за исковото производство и 65,73 лв. за въззивното производство.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 252904 от 23.10.2019
г. по гр.д. № 9795/2018 г. на СРС В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
- в частта, с която исковете за главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. -****бл. *********, на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******срещу
Д.В.П., ЕГН: ********** и Н.В.П., ЕГН: ********** са отхвърлени до сумата от 81,70 лв.;
- в частта, с която исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *******срещу Д.В.П., ЕГН: ********** и Н.В.П., ЕГН: ********** са отхвърлени
до сумата от 1,14 лв., както и
- изцяло в частта за разноските, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН: ********** и Н.В.П.,
ЕГН: ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******в условията на разделна
отговорност, всеки от тях по 40,85 лв.
- главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 02.2015 г. – м. 04.2017
г. за процесния имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 12.02.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН: ********** и Н.В.П.,
ЕГН: ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******в условията на разделна
отговорност, всеки от тях по 0,57 лв.
– мораторна лихва върху главница за незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2017
г. – 22.01.2018 г. за процесния имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252904 от 23.10.2019 г.
по гр.д. № 9795/2018 г. на СРС В СЛЕДНАТА
ОСТАНАЛА ЧАСТ по исковете за:
- горницата до пълния предявен размер от 324,08 лв. - главница
за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. за горепосочения
имот;
- горницата до пълния предявен размер от 53,76 лв. – мораторна
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
– 14.09.2017 г. за горепосочения имот;
- сумата от 40,03 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г.;
- сумата от 7,48 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 10.07.2015
г. - 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 12.02.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.В.П.,
ЕГН: ********** и Н.В.П., ЕГН: ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******сумата
в размер на 238,58 лв. - разноски за исковото производство и 65,73 лв. -
разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице-помагач на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.