№ 304
гр. *****, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110156840 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Е. П. П. срещу С. В. С. евентуално
съединени установителни искове с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1
ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН, конститутивен иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и
конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на майка си – С. Й.а П., починала на
24.06.2022 г. Последната, по време на брака си с бащата на ищцата П. Ц. П., придобила
по силата на Нотариален акт № ***, том LXXXII, дело 16434/1994 г. правото на
собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. *****, ж.к. „**********“, бл.
***, вх. И, ет. 9, заедно с прилежащото му избено помещение № 25 с площ от 2,47
кв.м, заедно с 1,156 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху държавно място. След смъртта на П. Ц. П. същият
бил наследен от ищцата, майка С. П. и М. П. Ц. – негова дъщеря от предходен брак.
Последната продала на ищцата собствената си 1/6 идеална част по силата на
Нотариален акт ***, том I, рег. № ***, дело 25/2006 г. След смъртта си С. П. оставила
като наследници по закон ищцата и сина от предходен брак – В. А. С.. Въз основа на
изложеното ищцата счита, че е собственик на 4/6 идеални части от имота, а В. А. С. –
на 2/6 идеални части от имота.
Твърди, че В. А. С. предявил пред нея права по завещание, на което е даден вид
да е съставено от С. П. на 04.01.2016 г., и въз основа на което тя завещава 1/6 идеална
част от описания имот в полза на ищцата Е. П. П., а останалите 3/6 идеални части
завещава в полза на С. В. С., син на В. А. С., както и че в завещанието е вписана
тежест – в имота до края на живота си да остане да живее В. А. С., а след смъртта му,
във владение да влезе С. В. С.. Оспорва така представеното пред нея завещание, като
твърди то да не е написано и подписано от С. П., поради което иска да бъде
прогласено за нищожно. Поддържа нищожност на завещанието и на основание чл. 42,
б. „в“ ЗН поради това, че същото противоречи на закона и на добрите нрави и че в
него е вписана невъзможна тежест поради това, че завещателката не може да определи
кой да живее в имота след смъртта . При условията на евентуалност иска същото да
1
бъде унищожено при твърдения, че към момента на изготвянето му завещателят не е
бил способен да завещава. При условията на евентуалност, в случай, че се установи
действителност на завещанието, твърди, че с извършването му запазената част от
наследството на С. П. е накърнена, поради което иска да бъде възстановена, като се
намали завещанието до размера на разполагаемата част.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди и недопустимост на
производството поради недееспособност на ищцата.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи
от фактическа страна следното:
От представено по делото удостоверение за правно ограничение с изх. № РОК23-
ВК08-*****, издадено от С. О., район ******* /л. 86/, се установява, че ищцата Е. П.
П. не е поставена под правно ограничение.
По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том LXXXII,
дело № 16434/94 от 18 юли 1994 г. /л. 82/ П. Ц. П. и С. Й.а П. са придобили правото на
собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. *****, ж.к. „*******“, бл. ***,
вх. И, ет. 9, заедно с избено помещение № 25, заедно с 1,156 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Съгласно удостоверение за наследници /л. 7/ П. Ц. П., починал на 21.06.2003 г., е
оставил за свои наследници по закон С. Й.а П. – съпруга, и двете си дъщери – М. П. Ц.
и Е. П. П..
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том I,
рег. № ***, дело № 25 от 2006 г. от 06.02.2006 г., съставен от нотариус Н. В. с рег. №
014 в НК, вписан в СВ – гр. ***** с вх. рег. № 4214 от 06.02.2006 г., акт № 83 том VIII,
дел № 21В6/06 /л. 9/, М. П. И. продава на съсобственика си Е. П. П. собствената си 1/6
ид.ч. от апартамент № ***, находящ се в гр. *****, ж.к. „*******“, бл. ***, вх. И, ет. 9,
заедно с избено помещение № 25, заедно с 1,156 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Не се спори, и а видно от
посочения ЕГН, М. П. Ц. и М. П. И. са едно и също лице.
Видно от представено удостоверение за наследници изх. № РОК22-УГ01-
****/1/20.07.2022 г. /л. 6/ С. Й.а П. е починала на 24.06.2022 г. и е оставила за свои
наследници по закон двете си деца В. А. С., ЕГН ********** и Е. П. П., ЕГН
**********.
Приложено е саморъчно завещание, съставено на 04.01.2016 г. от С. Й. П. от гр.
*****, по силата на което тя завещава в полза ва дъщеря си Е. П. П. 1/6 ид.ч. и в полза
на внука си С. В. С. 3/6 ид.ч. от апартамент № *** на девети етаж във вход И в
жилищен блок № ***, находящ се в ж.к. „*******“, придобит от нея и от съпруга П.
Ц. П.. В завещанието след разпоредителната воля по отношение на идеалните части
върху правото на собственост е вписан още следния текст: „…като поставям условие:
синът ми и баща на С. В. С. – В. А. С., да остане да живее в жилището до края на
живота си, след което С. В. С. да влезе във владение.“.
2
Завещанието е обявено на 05.06.2022 г. от нотариус В. Г., рег. № *** в НК и
вписано в СВ – гр. ***** под № *****/31.08.2022 г., акт № ***, том XII, дело
49449/22, имотна партида ******.
Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-графическа експертиза,
изготвено от вещото лице Г. М., ръкописният текст в саморъчно завещание от името
на С. Й.а П. с дата 04.01.206 г. е написан, а подписът за завещател е положен от С. Й.а
П..
Във връзка с доказване на иска за унищожаемост на завещанието поради липса на
завещателна дееспособност на С. П. към момента на съставянето му по делото са
събрани гласни доказателства и е изслушано заключение по съдебно-психиатрична
експертиза, изготвено въз основа на тях.
Според показанията на свидетеля Б. Л., която е във фактическо съжителство с
бащата на ответника – В. С., се установява, че последните месеци преди С. П. да
почине, е била на легло, като е живяла в апартамента в ж.к. „*******“ /процесния/
заедно със сина си В. С. и дъщеря си Е. П.. Страдала е от диабет, като приемала
медикаменти и във връзка със заболяване на сърцето, но те не оказвали влияние върху
съзнанието и кондицията и не е била диагностицирана с психично или душевно
заболяване.
От показанията на свидетеля Н. С., сестра на С. П., също се установява, че С. не е
имала проблеми с психичното си състояние, макар да е страдала заради сърдечни
здравословни проблеми.
Според показанията на свидетеля Е. И.а, роднина на Д., за който тя твърди да е
приятелят на ищцата Е., също се установява да е запозната С. да е страдала от диабет и
сърдечен порок. Обяснява, че като лекар знае, че поначало такива здравословни
проблеми са в състояние да предизвикат промени в мозъка, поведението и
съжденията. Твърди, че последно е видяла С. през 2021 г. по нейни спомени, но не
може да каже тогава С. да е била в неадекватно състояние. Знае от това, което колеги
били споделяли, че преди да почине С. била в много тежко състояние, но лично
отказала операция.
Съгласно показанията на св. Д. Т., който твърди да е близък приятел на ищцата,
той многократно е карал С. П., която имала сърдечен порок, до болница. Твърди, че
психиатри са давали лекарства – „Кавинтон“ и „Ноотропил“. По-късно по време на
разпита си казва, че веднъж са я водили на психиатър – около 2014 – 2015 г., който
казал, че С. имала деменция или склероза, което налагало да приема лекарства.
Обяснява, че С. от години е имала проблем, вследствие на който се е изгубвала и е
изпадала в състояние „да гледа в една точка в продължение на час-два“, не можела да
познае него и дъщеря си, не помнела какво се е случило, нито можела да контролира
крайниците си в такова състояние. Твърди, че в това положение била изпаднала
включително дни преди да почине, което се случвало няколко пъти в месеца. Сочи,
че С. не приемала редовно лекарствата си за диабет.
Съдът не кредитира показанията единствено на свидетеля Д. Т.. Същите
3
противоречат не само съдържателно на останалите събрани гласни доказателства по
отношение на изследваните правнорелевантни факти, във връзка с установяване на
които са допуснати гласни доказателства, но и в частта относно отношенията му с
ищцата противоречат на показанията на св. Е. И.а, която е негов роднина. При това
отчита и евентуалната му заинтересованост по см. на чл. 172 ГПК, както и
обстоятелството, че същият е разпитан последно – в отделно съдебно заседание.
Некредитиране на показанията на св. Т. не променя крайния фактически извод за
недоказаност на твърдяното състояние на С. П., което да изключи способността й
валидно да извършва действие, доколкото според приетото по делото заключение по
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице М. К., специалист по
психиатрия. Според същото нито от показанията на свидетелите на ищцата, нито от
тези на ответната страна може да се направи извод С. П. да е страдала от психично
заболяване, поради което към момента на съставяне на завещанието тя е осъзнавала
своите действия и е притежавала способност да действа разумно.
За доказване на твърдението на ответника, че наследодателката С. П. е
притежавала и друго имущество към датата на смъртта си, е представено решение по
поземлена комисия Брезник с изх. № 2933/26.02.1993 г. /л. 126 и л. 143/, удостоверение
за наследници на Й. С. С. /л. 128/, и С. С. И. /л. 205/, както и доказателства за пасиви
към наследството – размер на задължение по договор за кредит към момента на
смъртта на наследодателя, които доказателства са относимо при разглеждане по
същество на иска с правно основание чл. 30 ЗН и за формиране на наследствена маса.
Във връзка с необходимостта от формиране на наследствена маса при разглеждане
на иска по чл. 30 ЗН е прието заключение по съдебно-техническа и оценителна
експертиза, съгласно което стойността на завещаното имущество – 4/6 ид.ч. от
процесния имот, към датата на откриване на наследството – 24.06.2022 г., е в размер на
98 507 лв. Според допълнително заключение по СТОЕ стойността на възстановената с
решение на поземлена комисия нива, представляваща ПИ с идентификатор
63519.70.127, към 24.06.2022 г., възлиза на сумата от 2039 лв.
Съгласно заключение по съдебно-автотехническа експертиза действителната
/средна пазарна/ стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********,
номер на рама VWWZZZ3CZ7E******, опредЕ. към 24.06.2022 г., е в размер на 8944
лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Предвид представеното удостоверение за правно ограничение с изх. № РОК23-
ВК08-*****, издадено от С. О., район ******* /л. 86/, съгласно което ищцата Е. П. П.
не е поставена под правно ограничение, съдът приема, че същата е дееспособна,
поради което неоснователно се явява възражението на ответника в този смисъл.
По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за
признаване за нищожно на саморъчното завещание, направено от С. Й.а П. поради
това, че то не е написано и подписано от завещателя, в тежест на ответника е да
4
докаже, че при съставянето на процесното саморъчно завещание е спазена
изискуемата от закона форма /чл. 25, ал. 1 от ЗН/ - същото да е написано и подписано
от лицето, сочено като завещател.
Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, поради
което тежестта на доказване истинността на завещанието пада върху страната, която се
ползва от него, в случая – ответника.
Ето защо, по иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от
ЗН в тежест на ответника е да докаже, че при съставянето на саморъчното завещание е
спазена изискуемата от закона форма и то е съставено от лицето, посочено в него като
завещател.
Завещанието е доброволен едностранен отменим формален акт, с който едно лице
се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно
е саморъчното завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на
чл. 25, ал. 1 ЗН - завещанието да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател,
да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него и
подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. Съгласно приетата по
делото съдебно-графическа експертиза, ръкописният текст в саморъчно завещание от
името на С. Й.а П. с дата 04.01.206 г. е написан, а подписът за завещател е положен от
С. Й.а П., поради което завещанието е автентично. Поради това искът с правно
основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отхвърлянето на иска по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН налага разглеждане
на втория евентуално съединен иск за нищожност на завещанието.
По иска с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН нищожно е завещанието, когато то
или изразеният в него мотив, поради който единствено е направено разпореждането,
са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, или условието или
тежестта са невъзможни. За основателността на този иск ищцата следва да докаже, че
тежестта е невъзможна, както и че завещанието противоречи на закона и на добрите
нрави /предвид уточнение на исковата молба, направено в молба от 11.10.2023 г. и
поддържано в първото открито съдебно задание, проведено на 21.11.2023 г./.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
При преценка на основателността на наведеното основание за невъзможност на
тежестта, съдът съобрази трайната съдебна практика, според която, за да се определи
дали модалитетите, вписани в завещанието са невъзможни, следва да се тълкува
волята на завещателя, като се изходи от целта на завещанието, обичая и
добросъвестността, а отделните клаузи следва да се тълкуват във връзка помежду си.
Както условието, така и тежестта следва да са насочени да породят действие към
момента, когато завещанието произвежда действие – след откриване на наследството,
като противното е несъвместимо с безвъзмездния му характер.
5
Като вид модалитет и юридически факт условието представлява бъдещо
несигурно събитие. То може да не зависи от волята на човек /казуално, случайно
събитие/, или да е съзнателно човешко действие /потестативно/, както и със смесен
характер, а в зависимост от начина, по който е обвързано с действието на сделката, да
е отлагателно или прекратително. От друга страна тежест в завещанието е налице,
когато на лицето, на което се завещава, се вменява задължение да извърши нещо,
когато завещанието породи действие, т.е. след откриване на наследство.
Заинтересованото лице може да иска изпълнението на възможна тежест, съгласно чл.
18 ЗН.
Конкретиката на случая сочи, че процесното завещание предвижда в имота до
края на живота си да остане да живее лице различно от тези, на които се завещава
право на собственост - а именно В. А. С., а след смъртта му във владение да влезе
един от другите двама бенефициери – С. В. С.. Това разпореждане се покрива по
съдържание с акт на учредяване на вещно право на ползване. При това в случая
едновременно с това се вменява задължение на лицата, в полза на които се завещава
собствеността, да се съобразят с волята на завещателя друго лице да се ползва от
имота, като ограничава тяхното право на собственост. Законът не изключва
възможността посредством завещателно разпореждане да се учредява ограничено
вещно право, но до обема, притежаван от завещателя. При условие, че със завещанието
едновременно се изразява воля за придобиване на идеални части от имота от едно лице
/или няколко лица, както е в случая/, съчетано с изразена воля за учредяване на право
на ползване по отношение на трето лице, то последната следва да се разглежда и като
тежест по отношение на лицата, в полза на които се завещава голата собственост. Ето
защо изразеният в завещанието модалитет следва да се разглежда като тежест.
Невъзможността на тежестта може да е както фактическа, така и правна.
Последната може да се изразява в противоречие и несъответствие на изразената воля
със закона. В случая правната невъзможност следва от недопустимостта на първо
място завещателят да учредява право на ползване по отношение на целия имот, когато
самият той притежава само част от него – в случая ищцата притежава по наследство от
баща си и по силата на прехвърлителна сделка общо 2/6 ид.ч. от имота, като
останалите 4/6 ид.ч. са били собственост на завещателката. Тази тежест наподобява
завет на плодоползване по см. на чл. 17, ал. 2 ЗН, но касае целия имот, включително
частта, която не е собственост на завещателя. Завещателят може да се разпорежда
валидно само до размера на притежаваните от нея идеални части. При това
разглежданият в настоящото производство случай е различен от този, когато със
завещанието се прехвърля повече от притежаваната от завещателя идеална част от
имота, при което завещанието ще произведе действие до размера на притежаваната от
завещателя част. В случая се касае за тежест, поради което невъзможността следва да
се разгледа общо – не е възможно тежестта да породи действие в една част, а за друга
част от имота да не породи такова. Изразената в завещанието воля за ограничаване на
ползването от заветниците, един от които е съсобственик със завещателя, поначало не е
годна да произведе действие спрямо другия съсобственик, който притежава идеални
6
части върху имота преди завещанието, и не го обвързва.
На следващо място, при преценката на правната невъзможност на тежестта, съдът
съобрази, че задължение за заветниците да осигурят безпрепятственото ползване на
имота от трето лице до края на живота му, а след смъртта му във владение на имота да
влезе само един от заветниците, разкрива сходство с уредената в закона хипотеза на
забранената фидеикомисарна субституция. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН
заветникът не може да бъде задължен да запази и предаде след своята смърт на трето
лице завещаното имущество било чрез вменяване на задължение за заветника да
завещае имуществото на посочено от наследодателя лице, било чрез вменяване на
задължение за заветника да не извършва приживе разпореждания с това имущество с
цел то да бъде придобито след смъртта му от негов наследник по закон.
Фидеикомисарната субституция представлява сложна юридическа конструкция,
посредством която наследодателят изразява в завещанието си воля кое лице да
придобие наследственото имущество след смъртта на назначения от него заветник и не
се квалифицира като тежест по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗН. В случая, както бе
посочено, изразената воля не се покрива с хипотезата на фидеикомисарна субституция,
защото не касае прехвърляне на собствеността върху завещаното имущество, а само я
наподобява, което прави и възможно разглеждането като тежест, при преценка на
правната невъзможност на която може да се направи съпоставка със забранената от
закона хипотеза. При това, констатираното сходство с последната в случая е само
допълнителен аргумент за невъзможност на тежестта.
По изложените съображения, съдът намира, че процесното саморъчно завещание
е нищожно поради невъзможна тежест.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие съединените при
условията на евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б.
„а“ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание, съставено на 04.01.2016 г. от С. Й.а
П., починала на 24.06.2022 г., обявено на 05.06.2022 г., и с правно основание чл. 30 ЗН,
следва да бъдат оставени без разглеждане.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за
производството с Определение № 5661/10.02.2023 г., поради което на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
195,93 лв. по уважения иск.
Ищцата е представлявана от адв. К. въз основа на предоставена безплатна правна
помощ по чл. 38 ЗА като материално затруднено лице. Поради това на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. Е. К., САК, личен № ********** сумата в размер на 2163,39 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ,
изчислено според минималното адвокатско възнаграждение по предявения иск.
Предвид изхода на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени
7
разноските, които е направила за отхвърления евентуален иск, а именно – тези в
размер на 600 лв. за изготвената по делото съдебно-графологическа експертиза. Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. П., ЕГН ********** срещу С. В. С., ЕГН
********** главен установителен иск с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, съставено на 04.01.2016
г. от С. Й.а П., починала на 24.06.2022 г., обявено на 05.06.2022 г., поради това, че то не
е написано и подписано от С. П., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по съединения при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН, предявен от Е. П. П., ЕГН ********** срещу
С. В. С., ЕГН **********, че саморъчно завещание, съставено на 04.01.2016 г. от С.
Й.а П., починала на 24.06.2022 г., обявено на 05.06.2022 г., е нищожно, поради това че
в него е вписана невъзможна тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Е. П. П., ЕГН ********** срещу
С. В. С., ЕГН ********** под условията на евентуалност конститутивен иск с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание, съставено
на 04.01.2016 г. от С. Й.а П., починала на 24.06.2022 г., обявено на 05.06.2022 г., и
конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от
наследството, оставено от С. Й.а П..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. С.,
ЕГН ********** да заплати на адв. Е. К., САК, личен № ********** сумата в размер
на 2163,39 лв., представляваща възнаграждение за оказана на ищцата Е. П. П., ЕГН
********** безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. П. П., ЕГН ********** да заплати на
С. В. С., ЕГН ********** сумата в размер на 600 лв., представляваща платеният от
него депозит по съдебно-графологическа експертиза във връзка с отхвърления главен
иск по чл.42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. В. С., ЕГН ********** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 195,93 лв., представляваща държавна
такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8