Решение по дело №7591/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5684
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110207591
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5684
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110207591 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЮРОСПИЙД“ ООД, с ЕИК *********
срещу наказателно постановление №698618-F699362/19.04.2023 г. на
директор на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП –
София, с което за четири нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ са наложени на основание чл.5
ал.1 ЗОПБ - имуществена санкция в размер на 4 500 лв. на основание за
извършено плащане в брой на сумата от 9 000 лв. по РКО № 85/20.01.2023 г.;
имуществена санкция в размер на 4 300 лв. за извършено плащане в брой на
сумата от 8 600 лв. по РКО №90/23.01.2023 г.; имуществена санкция в размер
на 4 500 лв. за извършено плащане в брой на сумата от 9 000 лв. по РКО
№100/26.01.2023 г. и имуществена санкция в размер на 4 300 лв. за извършено
плащане в брой на сумата от 8 600 лв. по РКО №127/27.01.2023 г.
Жалбоподателят-ЮЛ излага доводи за нарушение на процесуалните
правила - чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН не посочена дата на извършване на
нарушението/ята, като едновременно е посочен период 20.01.2023 -
27.01.2023 г., но и е посочено, че нарушенията са извършени на съответната
дата на изплащане на сумите и издаване на съответния РКО за всяко от
1
плащанията; не е налице яснота относно колко нарушения са вменени в
отговорност на дружеството; няма яснота защо дружеството е санкционирано
върху пълния размер на посочената престация, като същевременно
визираният в ЗОПБ праг от 10 000 лв. се надвишава не с първото цитирано
плащане по РКО № 085/20.01.2023 г., а с второто по РКО №090/23.01.2023 г.;
не е посочено мястото, където е извършено нарушението/ята. Твърди се и
недоказаност на нарушението/ята, поради размера на предадената сума по
РКО, която е под 10 000 лв. Прави се възражение за евентуална липса на
компетентност на СРС при разглеждане на делото.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. А-САК, която предлага на съда да
отмени НП. Претендира разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт ГЕОРГИЕВ,
който излага доводи за правилност и законосъобразност на НП, тъй като
коректно е посочено колко на брой нарушения са вменени на жалбоподателя,
посочено е, че датите на извършване на нарушенията са тези на издаване на
РКО, съотвестващи на извършени плащания. Предлага на съда да потвърди
НП като законоссъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от
жалбоподателя-ЮЛ.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира
същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:

На 28.02.2023 г. в ТД НАП София дирекция СДО била извършена
проверка от контролните органи на въззиваемата страна, като било
установено следното:
На дата 01.01.2016 г. е сключен договор за заем между „ЮРОСПИЙД"
ООД в качеството му на заемодател и ИЦИ в качеството му на
2
заемополучател.
Съгласно чл. 1, заемодателят се съгласява да отпусне заем на
заемополучателя, с максимален размер до 200 000 лв. Заемополучателят има
право многократно да възстановява получени по този договор средства, както
и да иска повторното им отпускане до посочения размер в чл.1. Договорът
няма уговорен срок на действие.
С Анекс от 01.06.2019 г. е променен максималният размер на сумата по
чл.1 - на 400 000 лв.
С Анекс от 01.10.2020 г. е променен максималният размер на сумата по
чл.1 - на 500 000 лв.
От страна на „ЮРОСПИЙД" ООД на контролните органи са
предоставени РКО за възстановени суми, както следва:
1/ РКО №085/20.01.2023 г. за възстановени средства, съгласно Договор
от 01.01.2016 г., изплатена сума в брой в размер на 9 000 лв. от страна на
„ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
2/ РКО №090/23.01.2023 г. за възстановени средства, съгласно Договор
от 01.01.2016 г., изплатена сума в брой в размер на 8 600 лв., от страна на
„ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
3/ РКО №100/26.01.2023 г. за възстановени средства, съгласно Договор
от 01.01.2016 г., изплатена сума в брой в размер на 9 000 лв., от страна на
„ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ; 4/ РКО №127/27.01.2023 г. за
възстановени средства, съгласно Договор от 01.01.2016 г., изплатена сума в
брой в размер на 8 600 лв., от страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
Всички тези РКО са намерили отражение по дебита на сметка 49912 01
Други кредитори в лева.
Контролните органи приели, че дружеството е извършило наушение на
чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ, тъй като в качеството си на заемодател е извършило
плащания в брой на суми под 10 000 лв. по посочените по-горе РКО, които
обаче представляват част от парична престация в общ размер на 35 200 лв. по
Договор за заем от 01.01.2016 г., Анекс от 01.06.2019 г. и Анекс от 01.10.2020
г.
Тези четири нарушения са извършени в периода от 20.01.2023 г. до
27.01.2023 г., на съответната дата на изплащане на сумите и издаване на
3
съответния РКО за всяко от плащанията. Нарушенията са установени на
28.02.2023 г.
Свидетелката Л. Х. Р заемаща длъжността главен инспектор по
приходите при Териториална дирекция на НАП София съставила и връчила
надлежно на представляващ АУАН cep. AN № F699362/17.03.2023 г.
Жалбоподателят-ЮЛ депозирал писмено възражение в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН с оплаквания, идентични с тези в жалбата.
Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелката Л. Х. Р, както и от събраните по делото писмени
доказателства - ИПДПОЗЛ №П-22222523034772-040-001/20.02.2023 г.,
хронология счетоводна сметка 501 „Каса в левове" за периода от 01.11.2022 г.
до 31.01.2023 г., Договор за заем от 01.01.2016 г., анекс от 01.10.2019 г., анекс
от 01.10.2020 г., РКО, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК.
Анализираната по-горе доказателствената съвкупност, събрана по
делото по реда на ЗАНН и НПК е еднопосочна, взаимно обусловена и
достоверна. По аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК съдът
намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Приложените по делото заповеди удостоверяват
компетентността на актостъставителя и наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се
разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и
също основание, чиято обша стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Между страните няма спор за фактите, а именно, че на дата 01.01.2016
г. в гр.София е сключен Договор за заем между „ЮРОСПИЙД" ООД в
4
качеството му на заемодател и ИЦИ в качеството му на заемополучател, като
заемодателят се съгласява да отпусне заем на заемополучателя, с максимален
размер до 200 000 лв., с Анекс от 01.06.2019 г. е максимален размер увеличен
на 400 000 лв. и с Анекс от 01.10.2020 г. - на 500 000 лв. /всички анекси са
сключени в гр-София/.
С РКО №085/20.01.2023 г. е изплатена сума в брой в размер на 9 000 лв.
от страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ, с РКО №090/23.01.2023 г.
е изплатена сума в брой в размер на 8 600 лв. от страна на „ЮРОСПИЙД"
ООД в полза на ИЦИ; РКО №100/26.01.2023 г. е изплатена сума в брой в
размер на 9 000 лв., от страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ и с
РКО №127/27.01.2023 г. е изплатена сума в брой в размер на 8 600 лв., от
страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
Тези 4 бр. РКО са отразени по дебита на сметка 49912 01 Други
кредитори в лева.
В тази връзка в отговор на възражението в жалбата, че СРС не е местно
компетентен да разгледа настоящото дело, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като видно от договора за заем и анексите към него,
всички те са сключени в гр.София. Четирите броя РКО са с място на издаване
с. Петърч, но правното основание за извършеното предаване на парична сума
в брой е именно Договорът за заем, който е сключен в гр.София. Дори да се
приеме обратното, то проверката за компетентност на съда, по правилата за
подсъдност на делото е следвало да бъде направена най-напред в стадия
„подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ на
основание чл. 247б НПК, приложим съгласно чл. 84 ЗАНН. Вече решен
обаче, този въпрос не подлежи на пререшаване от същия съд, като в тази
насока, следва да се има предвид, че евентуалното нарушение на правилата на
местната подсъдност не съставлява съществено процесуално нарушение. /в
този смисъл и Определение № 37 от 4.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. №
313/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова/.
По същество на спора, съдът намира, че договорите за заем не са
изключени от хипотезата на чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ, правната природа на
основанието за извършеното предаване на парична сума в брой, стига да не
попада в изключенията на чл.2 ЗОПБ се явява ирелевантна за
съставомерността на деянието, поради което е и неоснователно възражението
5
на жалбоподателя, че не е налице нарушение по чл. 3 ЗОПБ.
Отпускането на паричен заем представлява плащане по смисъла на
ЗОПБ. Съгласно чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ, плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, на стойност,
равна на или надвишаваща 10 000 лева. Съдът счита, че
аминистративнонаказателна отговорност по посочения по-горе текст се носи
не само при извършване на плащания в брой на стойност 10 000 лева и
повече, в класическия смисъл на понятието „плащане“, когато се дават пари
срещу стока или услуга. Целта на ЗОПБ, с оглед и на посочените в него
видове сделки, налага извод, че понятието „плащане“ следва да се разбира в
по-широк смисъл от вложения в ЗЗД - изпълнение на парично задължение, а
като „прехвърляне на парични средства“, „парична престация“.
Причината за извършване на плащането не е предмет на изследване при
прилагането на ЗОПБ. Законът регламентира ограничаването на всички
плащания в гражданския и стопанския оборот на страната, поради което
качеството на страните, вида на сделките, договорите или операциите по
принцип не са от значение по отношение на обхвата на закона.
Правнорелевантен следва да бъде единствено размерът на извършеното
плащане.
Съгласно чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани
помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща
стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Такъв е и настоящия случай и
съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ.
Доколкото в настоящия случай административните нарушения са
извършени от юридическо лице, то правилно е била приложена санкционната
разпоредба на чл.5 ал.1 ЗОПБ. Съгласно същата, който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от
общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане - ако е юридическо лице. Наложените имуществени санкции са
изцяло съобразени с това изискане – 50% от общия размер на направеното
6
плащане и възраженията в обратната насока са неоснователни.
Не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност
на конкретните деяния в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №698618-
F699362/19.04.2023 г. на директор на дирекция „Средни данъкоплатци и
осигурители“ в ТД на НАП – София, с което на „ЮРОСПИЙД“ ООД, с ЕИК
********* за четири нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/, са наложени на основание чл.5 ал.1 ЗОПБ -
имуществена санкция в размер на 4 500 лв. на основание за извършено
плащане в брой на сумата от 9 000 лв. по РКО №85/20.01.2023 г.;
имуществена санкция в размер на 4 300 лв. за извършено плащане в брой на
сумата от 8 600 лв. по РКО №90/23.01.2023 г.; имуществена санкция в размер
на 4 500 лв. за извършено плащане в брой на сумата от 9 000 лв. по РКО
№100/26.01.2023 г. и имуществена санкция в размер на 4 300 лв. за извършено
плащане в брой на сумата от 8 600 лв. по РКО №127/27.01.2023 г.
ОСЪЖДА „ЮРОСПИЙД“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на ТД на
НАП – София сума в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХ с ЕИК ********* срещу наказателно
постановление №698618-F699362/19.04.2023 г. на директор на дирекция
„Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП – София, с което за
четири нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой /ЗОПБ/ са наложени на основание чл.5 ал.1 ЗОПБ - имуществена
санкция в размер на 4 500 лв. на основание за извършено плащане в брой на
сумата от 9 000 лв. по РКО № 85/20.01.2023 г.; имуществена санкция в размер
на 4 300 лв. за извършено плащане в брой на сумата от 8 600 лв. по РКО
№90/23.01.2023 г.; имуществена санкция в размер на 4 500 лв. за извършено
плащане в брой на сумата от 9 000 лв. по РКО №100/26.01.2023 г. и
имуществена санкция в размер на 4 300 лв. за извършено плащане в брой на
сумата от 8 600 лв. по РКО №127/27.01.2023 г.
Жалбоподателят-ЮЛ излага доводи за нарушение на процесуалните
правила - чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН не посочена дата на извършване на
нарушението/ята, като едновременно е посочен период 20.01.2023 -
27.01.2023 г., но и е посочено, че нарушенията са извършени на съответната
дата на изплащане на сумите и издаване на съответния РКО за всяко от
плащанията; не е налице яснота относно колко нарушения са вменени в
отговорност на дружеството; няма яснота защо дружеството е санкционирано
върху пълния размер на посочената престация, като същевременно
визираният в ЗОПБ праг от 10 000 лв. се надвишава не с първото цитирано
плащане по РКО № 085/20.01.2023 г., а с второто по РКО №090/23.01.2023 г.;
не е посочено мястото, където е извършено нарушението/ята. Твърди се и
недоказаност на нарушението/ята, поради размера на предадената сума по
РКО, която е под 10 000 лв. Прави се възражение за евентуална липса на
компетентност на СРС при разглеждане на делото.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. А-САК, която предлага на съда да
отмени НП. Претендира разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г, който излага
доводи за правилност и законосъобразност на НП, тъй като коректно е
посочено колко на брой нарушения са вменени на жалбоподателя, посочено е,
че датите на извършване на нарушенията са тези на издаване на РКО,
съотвестващи на извършени плащания. Предлага на съда да потвърди НП
като законоссъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканите разноски от жалбоподателя-ЮЛ.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира
същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
1

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:

На 28.02.2023 г. в ТД НАП София дирекция СДО била извършена
проверка от контролните органи на въззиваемата страна, като било
установено следното:
На дата 01.01.2016 г. е сключен договор за заем между „ЮРОСПИЙД"
ООД в качеството му на заемодател и ИЦИ в качеството му на
заемополучател.
Съгласно чл. 1, заемодателят се съгласява да отпусне заем на
заемополучателя, с максимален размер до 200 000 лв. Заемополучателят има
право многократно да възстановява получени по този договор средства, както
и да иска повторното им отпускане до посочения размер в чл.1. Договорът
няма уговорен срок на действие.
С Анекс от 01.06.2019 г. е променен максималният размер на сумата по
чл.1 - на 400 000 лв.
С Анекс от 01.10.2020 г. е променен максималният размер на сумата по
чл.1 - на 500 000 лв.
От страна на „ЮРОСПИЙД" ООД на контролните органи са
предоставени РКО за възстановени суми, както следва:
1/ РКО №085/20.01.2023 г. за възстановени средства, съгласно Договор
от 01.01.2016 г., изплатена сума в брой в размер на 9 000 лв. от страна на
„ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
2/ РКО №090/23.01.2023 г. за възстановени средства, съгласно Договор
от 01.01.2016 г., изплатена сума в брой в размер на 8 600 лв., от страна на
„ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
3/ РКО №100/26.01.2023 г. за възстановени средства, съгласно Договор
от 01.01.2016 г., изплатена сума в брой в размер на 9 000 лв., от страна на
„ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ; 4/ РКО №127/27.01.2023 г. за
възстановени средства, съгласно Договор от 01.01.2016 г., изплатена сума в
брой в размер на 8 600 лв., от страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
Всички тези РКО са намерили отражение по дебита на сметка 49912 01
Други кредитори в лева.
Контролните органи приели, че дружеството е извършило наушение на
чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ, тъй като в качеството си на заемодател е извършило
плащания в брой на суми под 10 000 лв. по посочените по-горе РКО, които
обаче представляват част от парична престация в общ размер на 35 200 лв. по
Договор за заем от 01.01.2016 г., Анекс от 01.06.2019 г. и Анекс от 01.10.2020
г.
Тези четири нарушения са извършени в периода от 20.01.2023 г. до
2
27.01.2023 г., на съответната дата на изплащане на сумите и издаване на
съответния РКО за всяко от плащанията. Нарушенията са установени на
28.02.2023 г.
Свидетелката ЛХР заемаща длъжността главен инспектор по
приходите при Териториална дирекция на НАП София съставила и връчила
надлежно на представляващ АУАН cep. AN № F699362/17.03.2023 г.
Жалбоподателят-ЮЛ депозирал писмено възражение в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН с оплаквания, идентични с тези в жалбата.
Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелката ЛХР, както и от събраните по делото писмени доказателства
- ИПДПОЗЛ №П-22222523034772-040-001/20.02.2023 г., хронология
счетоводна сметка 501 „Каса в левове" за периода от 01.11.2022 г. до
31.01.2023 г., Договор за заем от 01.01.2016 г., анекс от 01.10.2019 г., анекс от
01.10.2020 г., РКО, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК.
Анализираната по-горе доказателствената съвкупност, събрана по
делото по реда на ЗАНН и НПК е еднопосочна, взаимно обусловена и
достоверна. По аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК съдът
намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Приложените по делото заповеди удостоверяват
компетентността на актостъставителя и наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се
разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и
също основание, чиято обша стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Между страните няма спор за фактите, а именно, че на дата 01.01.2016
г. в гр.София е сключен Договор за заем между „ЮРОСПИЙД" ООД в
качеството му на заемодател и ИЦИ в качеството му на заемополучател, като
заемодателят се съгласява да отпусне заем на заемополучателя, с максимален
размер до 200 000 лв., с Анекс от 01.06.2019 г. е максимален размер увеличен
на 400 000 лв. и с Анекс от 01.10.2020 г. - на 500 000 лв. /всички анекси са
сключени в гр-София/.
С РКО №085/20.01.2023 г. е изплатена сума в брой в размер на 9 000 лв.
от страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ, с РКО №090/23.01.2023 г.
е изплатена сума в брой в размер на 8 600 лв. от страна на „ЮРОСПИЙД"
3
ООД в полза на ИЦИ; РКО №100/26.01.2023 г. е изплатена сума в брой в
размер на 9 000 лв., от страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ и с
РКО №127/27.01.2023 г. е изплатена сума в брой в размер на 8 600 лв., от
страна на „ЮРОСПИЙД" ООД в полза на ИЦИ;
Тези 4 бр. РКО са отразени по дебита на сметка 49912 01 Други
кредитори в лева.
В тази връзка в отговор на възражението в жалбата, че СРС не е местно
компетентен да разгледа настоящото дело, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като видно от договора за заем и анексите към него,
всички те са сключени в гр.София. Четирите броя РКО са с място на издаване
с. Петърч, но правното основание за извършеното предаване на парична сума
в брой е именно Договорът за заем, който е сключен в гр.София. Дори да се
приеме обратното, то проверката за компетентност на съда, по правилата за
подсъдност на делото е следвало да бъде направена най-напред в стадия
„подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ на
основание чл. 247б НПК, приложим съгласно чл. 84 ЗАНН. Вече решен
обаче, този въпрос не подлежи на пререшаване от същия съд, като в тази
насока, следва да се има предвид, че евентуалното нарушение на правилата на
местната подсъдност не съставлява съществено процесуално нарушение. /в
този смисъл и Определение № 37 от 4.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. №
313/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова/.
По същество на спора, съдът намира, че договорите за заем не са
изключени от хипотезата на чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ, правната природа на
основанието за извършеното предаване на парична сума в брой, стига да не
попада в изключенията на чл.2 ЗОПБ се явява ирелевантна за
съставомерността на деянието, поради което е и неоснователно възражението
на жалбоподателя, че не е налице нарушение по чл. 3 ЗОПБ.
Отпускането на паричен заем представлява плащане по смисъла на
ЗОПБ. Съгласно чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ, плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, на стойност,
равна на или надвишаваща 10 000 лева. Съдът счита, че
аминистративнонаказателна отговорност по посочения по-горе текст се носи
не само при извършване на плащания в брой на стойност 10 000 лева и
повече, в класическия смисъл на понятието „плащане“, когато се дават пари
срещу стока или услуга. Целта на ЗОПБ, с оглед и на посочените в него
видове сделки, налага извод, че понятието „плащане“ следва да се разбира в
по-широк смисъл от вложения в ЗЗД - изпълнение на парично задължение, а
като „прехвърляне на парични средства“, „парична престация“.
Причината за извършване на плащането не е предмет на изследване при
прилагането на ЗОПБ. Законът регламентира ограничаването на всички
плащания в гражданския и стопанския оборот на страната, поради което
качеството на страните, вида на сделките, договорите или операциите по
принцип не са от значение по отношение на обхвата на закона.
4
Правнорелевантен следва да бъде единствено размерът на извършеното
плащане.
Съгласно чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани
помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща
стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Такъв е и настоящия случай и
съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ.
Доколкото в настоящия случай административните нарушения са
извършени от юридическо лице, то правилно е била приложена санкционната
разпоредба на чл.5 ал.1 ЗОПБ. Съгласно същата, който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от
общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане - ако е юридическо лице. Наложените имуществени санкции са
изцяло съобразени с това изискане – 50% от общия размер на направеното
плащане и възраженията в обратната насока са неоснователни.
Не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност
на конкретните деяния в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
5