Р Е Ш Е Н И Е
№ 4287
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1013 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба с вх. № 4342 от 18.01.2019 г, от ЗAД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата
в размер на 321.91 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното заплащане на вземането. Претендират се разноски по
делото.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на ... в гр. П., при
движение по бул. „Р.“, лек
автомобил марка „Ауди А6“, с рег. №…….. .., управляван от А.Х.е
преминал през необезопасена шахта на пътното платно, в резултат на което са
настъпили материални щети по автомобила. водачът е съобщил за произшествието на
тел.112, където същото е регистрирано под № …. При
настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с
имуществена застраховка „Каско Стандарт“
в ЗAД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, обективирана в ЗП № …,
със срок на действие от 02.09.2017 г. до 02.09.2018 г.. В тази връзка на
24.04.2018 г.в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане
на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е
образувана щета с № ... Служител на ищеца е направил два
огледа на автомобила и е констатирал щети – кора под купето – лява, подкалник
пвс предел ляв и кора под скоростната кутия. Автомобилът е постъпил за ремонт в
доверен сервиз на ищеца, като ремонта на автомобила бил на стойност 321.91
лева. Ищецът заплатил за уврежданията на автомобила сума в размер на стойността
на ремонта – 321.91 лева, която сума била заплатена на 25.09.2018 г. на
„Автосервиз А.“ ЕООД, където бил извършен ремонта. С
изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице
против Община Пловдив. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията
си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно да сугнализира
неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети. С оглед
изложеното е предявен искът.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в
който се оспорват така предявения иск по основание и размер. Не се установявали
обстоятелствата, довели до вредосното събитие. Прави се възражение за
съпричиняване. Оспорва се механизма на произшествието и наличие на
причинно-следствена връзка на щети по автомобила. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ
.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден
договор за имуществено застраховане „Автокаско“,
причиняване на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от
трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната
отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се
презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на
застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на
произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията
за виновност.
От представената застрахователна полица № … от 31.08.2017
г. /л.7/, се установява, че между ищеца ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД и А.Х., е сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско”,
като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена
отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек
автомобил „Ауди А6”, рег. № …, като застрахователното правоотношение между
страните е възникнало като срочно и валидно за периода 02.09.2017 г. до
02.09.2018 г. В тази връзка в отговора на исковата молба ответникът не е
оспорил наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото
лице. В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от
нея е посочено, че застраховката покрива риск от ПТП, което е
събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена,
отворена шахта на пътното платно.
От разпита на
свидетеля А.Х. /протокол от о.с.з. от 26.06.2019 г. л.76/, водач на увредения
лек автомобил, се установява, че същият движейки се с управлявания от него лек
автомобил „Ауди А6“ е преминал през полуотворена шахта на пътното платно на
бул. „Р.“ към моста на Г., накрая, към № ... Капакът на шахтата ударил колата
отдолу, което причинило щети по автомобила. Наличието на отворена шахта на
пътното платно не било сигнализирано и обозначено.
Съдът кредитира показанията на така
разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по
делото доказателства. Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно,
че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена полуотворена
шахта на пътното платно, като при преминаване през нея капака на шахтата удря
лекия автомобил в долната му част и предизвиква щети.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.9/ собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета с № ….
От приложения по делото опис заключение по щета /л.13 и л.14/ се установява кои детайли от автомобила са увредени, а
именно, описаните в исковата молба.
Видно от
възлагателно писмо от 04.05.2019 г. /л.15/ ремонтът на увредения лек автомобил
е възложен на „Автосервиз А.“ ЕООД. От последния е издадена фактура /л.16/ в
която са описани отремонтираните детайли по автомобила и стойността на ремонта
в общ размер на 321.91 лева.
Видно от платежно
нареждане от 25.09.2018 г. /л.19/ сумата в размер на 321.91 лева е заплатена на
„Автосервиз А.“ ЕООД във връзка с щета № …, като е посочен и регистрационният номер на процесния
автомобил. Плащането на тази
сума не е оспорено от ответника.
С плащането на
застрахователното обезщетение на увреденото лице /в случая даване вместо
изпълнение/, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената
сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410,
ал.1 КЗ.
От приетите по
делото първоначална САТЕ /л.48/, изготвена преди разпита на свидетеля по
делото, вещото лице дава заключение, че между механизма на ПТП-то описа н в
исковата молба и вредите по автомобила няма пряка причинно-следствена връзка.
След разпита на
свидетеля Х., по искане на ищеца, е допусната допълнителна САТЕ. В
допълнителната експертиза /л.85/ вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през
полуотворена шахта на пътното платно, при
което капака на шахтата да е ударил автомобила. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Вещото лице не успяло да установи дали в процесния период
участъкът на бул. „Р“ около № .. е бил затворен за ремонт и не можело да се
преминава през него.
В случая от
показанията на свидетеля се установява, че именно на това място се е намирала
полуотворената шахта, която не е била сигнализирана, като не е опровергано това
обстоятелство от ответника.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата
на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на
Община Пловдив е да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва,
като на първо място недопуска наличието на отворени шахти и дупки по пътното
платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема действия
по отремонтирането им.
Доколкото общината
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и
по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил,
поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив
за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината
се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното
съдът приема, че по делото е доказан пълният
фактически състав на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ
при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети
/части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 740.57
лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по
основание и по размер.
Възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се
приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за
допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която
процесуална тежест е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с
доклада по делото. В случая по делото не се установи със своето поведение
водачът на увредения лек автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не
се налага редуциране на установения размер на претенцията по главния иск и
същата следва да се уважи в пълен размер.
Като законна
последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията за законната
лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда
18.01.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за
ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса /л.28/, 30 лева – депозит за свидетел, 100 лева – САТЕ /л.43/, 80
лв. – депозит за допълнителна САТЕ /л.80/ и 300 лева – платено адвокатско
възнаграждение /л.27 и л.93/. Общо 560 лева, които следва да бъдат присъдени в
пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад
„Позитано“ № 5 сумата в размер на 321.91 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
лек автомобил „Ауди А6”, рег. № .., от настъпило на дата 21.04.2018 г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 560 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП