Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7015 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
К.А.И. срещу решение от 04.01.2019 г. по гр.д. №66829/2016 г. на Софийския
районен съд, 154 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу IT SERVICES
HUNGARY KFT искове с правно основание чл.71 ал.1
т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. за признаване за установено, че спрямо ищеца ответникът
е осъществил акт на дискриминация, изразяваща се в прекратяване на трудовото му
правоотношение, като е осъществил преследване по см. на пар.1 т.3 ДР на
ЗЗДискр., за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови
положението отпреди нарушението, както и да са въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, а също и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с размер на
претенцията в имуществената част 125 955,00 лв., предявена като част от
претенция, чийто пълен размер се равнява на дължимата от ищеца брутна работна
заплата за периода от 19.11.2011 г. до деня на възстановяване на заеманата по
силата на трудовия договор, сключен между страните, длъжност, като
неоснователни.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, на практиката на
ВКС и на установените по делото факти и обстоятелства. Сочи, че по делото е
установено, че е налице дискриминация спрямо него, предприети действия за
защита от дискриминация и преследване, обективирано в прекратяване на трудовото
му правоотношение в резултат на конкретно предприетото от него действие за
защита от дискриминация. Поддържа, че ответникът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че уволнението му не е дискриминация по смисъла на
чл.5 вр. пар.1 т.3 б. „а“ ЗЗДискр. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Д.Т.С.С.У.“ ООД /с предишно
наименование IT SERVICES
HUNGARY KFT/ в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. -
оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
В
изпълнение на дадените му от въззивния съд указания по реда на чл.129 ГПК
ищецът е депозирал на 22.07.2019 г. молба, с която е отстранил нередовностите
на исковата молба.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическа обстановка е
установено правилно от СРС, поради което въззивният съд не излага собствена
такава, а от правна страна намира следното:
ЗЗДискр. забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл.4 ал.1 от
закона. Според чл.4 ал.2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а
според чл.4 ал.3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите
признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно
неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно
оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. От значение за установяването на
дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при
упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано
или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели
уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4 ал.1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр. приравнява на дискриминация преследването, което е дефинирано в
разпоредбата на пар.1
т.3 б. „а“ ДР на ЗЗДискр. С посочена разпоредба законът дава
защита срещу по-неблагоприятното третиране на лице, което е
предприело или се предполага, че е предприело или ще
предприеме действие за защита от дискриминация., а в т.4 ДР на ЗЗДискр. е посочено неизчерпателно кои действия се считат за действия за
защита от дискриминация - подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или
свидетелстване в производство за защита от дискриминация. Следва обаче
неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на
жалба до компетентен антидискриминационен орган.
С
разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба
относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена
тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в
този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи
обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай
не е нарушено. Неизпълнението
от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е
достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения
иск /в
този смисъл е трайната практика на ВКС - решение №511/27.07.2010 г. по гр.д. №587/2009 г. на III ГО,
решение №1002/07.01.2010 г. по гр.д.
№3800/2008 г. на ІV ГО, решение №115/02.08.2012 г. по
гр.д. №626/2012 г. на ІV ГО, решение №62/19.06.2014 г. по гр.д. №3920/2013 г. на ІV
ГО, решение №183/08.06.20 и др./.
В конкретния случай,
с оглед твърденията на ищеца, следва да се установи, че работодателят е
предприел мерки като реакция срещу производство, образувано от него за нарушено
равно третиране. В случая ищецът не твърди, а и от събраните по делото
доказателства не се установява, да е образувал производство или да е подавал
жалба до антидискриминационен орган, в отговор на което работодателят да е
предприел мерки като реакция срещу това производство. Единственото сочено от
ищеца доказателство в тази насока е представеният имейл от 26.09.2011 г.,
изпратен от ищеца до Юлия Соверфи – служител на ответното дружество, по въпроси,
отнасящи се до работата, от който обаче не може да се направи извод, че ищецът
е предприел или ще предприеме действия за защита от дискриминация пред
компетентния антидискриминационен орган. Освен това трябва да е налице и причинно-следствена връзка между
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и евентуално предприетите
от него действия за защита от дискриминация, т.е. поддържано в случая
съзнателно поведение на работодателя на неравно третиране, в каквато насока не
са ангажирани доказателства. Фактът на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице вероятност за дискриминация. Наличието
на защитен признак не означава, че уволнението на ищеца се дължи и има причинна
връзка и с този признак, а не само на други обстоятелства, които не са във
връзка с него.
Предвид изложеното,
следва да се приеме, че не са установени факти, които да обосновават вероятност
за наличието на дискриминация, което е достатъчно основание за отхвърлянето на
исковете, с оглед уредената в чл.9 ЗЗДискр. доказателствена тежест.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски във възззивното производство в размер на сумата
от 5409,83 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. С.Б., според който
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на
сумата от 5409,83 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.2 Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2344/04.01.2019 г.,
постановено по гр.д. №66829/2016 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, офис 30, да заплати на „Д.Т.С.С.У.“ ООД, седалище и адрес на управление:***/Б, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 5409,83 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.