№ 30
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500031 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 274 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№14018/21.12.2022г. от Н. А.
Н. от гр.В. против Определение №1454/20.12.2022г. по в.ч.гр.дело №772/22г.
по описа на Старозагорския окръжен съд, с което се оставя без разглеждане
частна жалба, подадена от Н. А. Н. против Разпореждане №1843 от
20.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 503/2022г. по описа на РС-Харманли, с
което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в
сила Заповед № 768/05.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2546 по описа за 2021г. на РС-Хасково,
поради липса на правен и се прекратява производството по в.ч.гр.д. №
772/2022г. по описа на ОС-Стара Загора.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
определението на въззивния съд, основани на тезата, че жалбоподателят Н.
има правен интерес от обжалване на разпореждането на районния съд за
издаване на изпълнителен лист в негова полза въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по негово заявление
по реда на чл.410 ГПК. Иска се да се отмени обжалваното определение и да
се върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената
частна жалба съд.
Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е процесуално
1
допустима, тъй като е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на
въззивния съд, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. По
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
По заявление на Н. А. Н. е издадена Заповед № 768/05.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №
2546 по описа за 2021г. на РС-Хасково. След осъществяване на процедурата
по връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и след като е приел
на база на събраната при връчването информация, че длъжникът живее на
адреса, на който е залепено уведомлението, поради което не е налице
хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, РС-Харманли (на когото делото е
изпратено по реда на чл.23, ал.3 ГПК) е приел, че поради неподаване на
възражение в законния срок, заповедта за изпълнение е влязла в сила, с оглед
на което е постановил разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз
основа на същата в полза на заявителя Н. А. Н.. Последният е подал жалба
срещу това разпореждане по съображения, че заповедта за изпълнение е
следвало да бъде обезсилена и да бъдат дадени указания на самия него да
предяви иск срещу длъжника. Тази жалба е била счетена за недопустима от
въззивния съд, който е оставил същата без разглеждане и е прекратил делото.
Според настоящата инстанция, изводът на Окръжен съд-Стара Загора за
липса на правен интерес от обжалването на разпореждането за издаване на
изп. лист в полза на жалбоподателя е съвършено правилен. Това е така, тъй
като, наличието на правен интерес винаги е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебна
защита на едно нарушено право, за която съдът следи служебно, независимо
дали се касае за образуване на исково производство, при което законът
изрично е въздигнал необходимостта от интерес у иницииращата страна или
за обжалване на актове на съда, в които случаи интересът винаги е обусловен
от това дали с тях се засягат права на страната и за което в съдебната
практика няма спор. В случая, издаденото разпореждане за издаване на изп.
лист е в полза на жалбоподателя, не засяга никакви негови права и на
практика финализира образуваното по негова инициатива заповедно
производство, чрез издаване на изп. лист за парично вземане на заявителя
срещу посочения от него длъжник. Жалбоподателят излага съображения
относно бъдещи несигурни събития, при настъпване на които той евентуално
2
би могъл да бъде обременен с разноски, но тези доводи са голословни и не
обуславят наличието на твърдяния от него правен интерес.
По изложените съображения, частна жалба вх.№14018/21.12.2022г. от
Н. А. Н. от гр.В. против Определение №1454/20.12.2022г. по в.ч.гр.дело
№772/22г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ще се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №14018/21.12.2022г. от
Н. А. Н. от гр.В. против Определение №1454/20.12.2022г. по в.ч.гр.дело
№772/22г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3