№ 1089
гр. ****, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206718 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „К.С.“ ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. ****, **** срещу наказателно постановление № 10/03.04.2023г. на
изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие, с което на основание
чл. 53, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на
чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания
акт. Жалбоподателят оспорва редовността на процедурата по връчване на обжалвания акт.
Счита, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения относно
процедурата по тяхното съставяне и издаване. Допълва, че в двата акта липсват
законоустановените реквизити. Поддържа, че възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка не отговаря на обективната истина и излага своите възприятия относно
случилото се. Намира, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Моли за отмяна на наказателното постановление. При условията на евентуалност, моли
наложената имуществена санкция да бъде намалена до законоустановения минимум на
наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно
развитие, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като направи внимателен анализ на доказателствения материал
поотделно и в неговата съвкупност намери за установено следното от фактическа страна:
1
„К.С.“ ЕООД е производител на енергия от възобновяем източник. За периода
01.06.2022г. – 30.06.2022г. дружеството жалбоподател реализирало инсталирана мощност от
енергиен обект ФтЕЦ „****“, находящ се в **** УПИ III-113, 114, 117, кв. 17 в размер на
0.1656 MW. Дружеството жалбоподател било задължено да подаде заявление за издаване и
прехвърляне на гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници в Агенция за
устойчиво енергийно развитие по реда на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ за реализираната
инсталирана мощност през месец юни 2022г. до 31.07.2022г. Такова заявление било
подадено едва на 06.12.2022г.
Поради несвоевременното подаване на заявление за издаване и прехвърляне на
гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници за месец юни 2022г.,
експертите на Агенция за устойчиво енергийно развитие счели, че дружеството
жалбоподател е извършило нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ. На 05.01.2023г. свидетелят
С.С.К. – главен експерт в отдел „Контрол по възобновяемите източници на енергия“,
дирекция „Контрол и информация“ съставил акт за установяване на административно
нарушение № 9/05.01.2023г. в присъствие на П.И.К. и Г.К.В., както и на управителя на
дружеството – К.И.Г., който след като се запознал със съдържанието на акта, го подписал
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не било депозирано възражение
срещу така съставения акт.
На 03.04.2023г. И.В.А. – изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно
развитие издал наказателно постановление № 10/03.04.2023г., с което на основание чл. 53,
ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ на
жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение
на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г.. Препис от
наказателното постановление било връчено на дружеството чрез неговия управител на
06.04.2023г., като на 20.04.2023г. дружеството депозирало жалба.
Фактическата обстановка по делото се установява от събрания по делото
доказателствен материал – показанията на свидетеля С.С.К., договор за покупко-продажба
на фотоволтаичен парк, писмо с изх. № АДП-609/03.04.2023г., обратна разписка, писмо с
изх. № АДП-1281/09.12.2022г., писмо с изх. № РД-07-350/15.02.2023г., заповед № РД-04-
172/01.04.2022г., становище.
Съдът се довери на показанията на свидетеля С.С.К., доколкото същите са
добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен
материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното
нарушение и обстоятелства около извършената проверка. Свидетелят К. е актосъставител и
заявява, че проверката е извършена по документи, като е съставил акт за установяване на
административно нарушение, след като е преценил, че заявлението е подадено със
закъснение от четири месеца.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради
пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява
източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 06.04.2023г., докато
жалбата е депозирана на 20.04.2023г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
2
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно нарушение
и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица.
Съгласно представената Заповед № РД-04-172/01.04.2022г., свидетелят К., заемащ
длъжността „главен експерт“ в отдел „Контрол по възобновяемите източници на енергия“,
дирекция „Контрол и информация“е компетентен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗЕВИ. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 3 от ЗЕВИ, наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на АУЕР.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите
са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Съдебният състав намира възражението на жалбоподателя за нередовност на
процедурата по връчване на обжалвания акт за неоснователно. От приложените към
административнонаказателната преписка писмо с изх. № АДП-609/03.04.2023г. и обратна
разписка, в която е отбелязано, че е изпратено именно писмо с изх. № АДП-609/03.04.2023г.
става ясно, че препис от наказателното постановление бил връчен на представител на
дружеството на 06.04.2023г. срещу подпис за получаването му.
Двата процесуални документа съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Обстоятелствата дали произведената енергия била изкупена, както и
дали произведеното количество енергия е по-малко от това, за което може да бъде издадена
гаранция за произход, касаят основателността на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, но непосочването им в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. Не е налице и нарушение,
свързано с непосочването на вида на заявлението, което е следвало да подаде
жалбоподателят – за издаване/ за издаване и прехвърляне/ за прехвърляне на гаранции за
произход. Първоначално в наказателното постановление са изброени двата вида заявления –
за издаване/ издаване и прехвърляне на гаранции за произход, от които производителят на
енергия може да избира, но това не води до неяснота по отношение на въпроса какво по вид
заявление е следвало да подаде жалбоподателят, тъй като в обстоятелствената част на двата
акта е посочено по ясен и недвусмислен начин, че дружеството е трябвало да подаде
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход за произведената през юни
2022г. енергия.
Според разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, за изкупената електрическа енергия по
чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги
прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. Съгласно чл. 4, ал.
3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г. заявлението се подава в АУЕР по образец
съгласно приложението след изтичане на календарния месец, в който е произведена
енергията, но не по-късно от един календарен месец след месеца, в който енергията е
произведена - от производители извън тези по т. 1.
От обективна страна безспорно се установи, че „К.С.“ ЕООД е производител на
енергия от възобновяем източник. За периода 01.06.2022г. – 30.06.2022г. дружеството
жалбоподател реализирало инсталирана мощност на енергиен обект ФтЕЦ „****“, находящ
се в **** УПИ III-113, 114, 117, кв. 17 в размер на 0.1656 MW. Дружеството жалбоподател
било задължено да подаде заявление за издаване и прехвърляне на гаранция за произход на
енергия от възобновяеми източници в Агенция за устойчиво енергийно развитие по реда на
чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ за реализираната инсталирана мощност през месец юни 2022г. до
31.07.2022г. Такова заявление било подадено едва на 06.12.2022г.
Изложеното обуславя извод, че описаното нарушение е извършено чрез бездействие
на 01.08.2022г., когато е прекъснато продълженото противоправно състояние, следователно
именно до тази дата жалбоподателят е следвало да подаде заявлението. Нарушенията,
извършени чрез бездействие се считат за довършени на датата, на която е било дължимо
3
действието, в случая до последния ден, когато е следвало да се подаде заявление за издаване
и прехвърляне на гаранции за произход на енергивта, произведена за месец юни 2022г. до
АУЕР. Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените
материали показва, че вмененото нарушение се явява доказано по един категоричен и
несъмнен начин, доколкото по делото са налице преки доказателства за неговото
установяване. Извършеното деяние се доказа по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, които поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен извод за
съставомерност на извършеното от жалбоподателя деяние. Вмененото нарушение се доказа
от показанията на разпитания свидетел, както и от приложените по делото писмени
доказателства. Твърденията на жалбоподателя, че заявлението било своевременно
изпратено, съдът намира за изцяло недоказани, доколкото не са ангажирани доказателства от
дружеството в тази насока. В случая са без значение причините, поради които заявлението е
подадено със закъснение от четири месеца, тъй като изложените от жалбоподателя причини
касаят лоша организация на дейността на дружеството.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждана
субективната страна на деянието .
Санкционната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ предвижда, че на производител на
електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл.
34, ал. 8, се налага глоба от 300,00 до 3 000,00 лева или имуществена санкция в размер от
500,00 до 10 000,00 лева. Размерът на наложената имуществена санцкия е в
законоустановения минимум, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса относно
справедливата индивидуализация на административното наказание.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Без значение е обстоятелството дали са настъпили вреди
от деянието или не, доколкото самото нарушение е формално и не предвижда настъпване на
вредоносни последици. Касае се за неспазване на законоустановен срок, в който
дружеството е било длъжно да организира дейността си, така че да предаде надлежно
данните, касаещи произведената от него енергия, до компетентните органи, в предвидения
за това момент. Не следва да се подмине без внимание обстоятелството, че е налице
значително закъснение за подаване на изискуемото заявление от четири месеца, тъй като
същото е подадено едва на 06.12.2022г.
От страните в производството не са претендирани разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в този аспект.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано и размерът на наложената имуществена санкция е в минимален размер,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10/03.04.2023г. на изпълнителния
4
директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие, с което на основание чл. 53, ал. 1 вр.
чл. 83, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ на „К.С.“ ЕООД, с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ****, **** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от
Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията предвидени в НПК по
реда на Глава XII от АПК пред Административния съд - ****-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5