РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Благоевград, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело
№ 20231210200280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Мартин и Филип “ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя В. Стр. против Наказателно постановление № 42-
0004445/12.12.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за
нарушение на чл.57, ал.1 Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. Навежда се, че съставеният АУАН и издаденото НП не отговаряли на
предвидените към съдържанието им изисквания, тъй като липсвали дата и място на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се и несъответствие
между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Позовава се на
Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г., като се сочи,
че следва да бъде прието, че след като към датата на превоза водачът е имал валидно
свидетелство за МПС за съответната категория, е отговарял на изискванията за
психологическа валидност .
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Бочукова,
която поддържа изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП
и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.11.2022 г. около 15.50ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща се в
гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, служители на РД“АА“ – София – К. Р. и Е. Г.
извършили комплексна проверка на превозвача „Мартин и Филип “ ЕООД, притежаващ
лиценз на ЕО № 3178/02.09.2014 г. за международен автомобилен превоз на товари.
1
След проверка на документите, представени от управителя на дружеството и
справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА,
проверяващите установили, че на 12.07.2022 г. превозвачът е извършил международен
превоз на товари по маршрут Белгия –Германия с МПС с рег. № Е4332МН, управляван от
водача Б. Исм. М., който към датата на извършване на превоза не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност.
Проверяващите приели, че на 12.07.2022 г. „Мартин и Филип “ ЕООД е допуснало
извършването на международен превоз от Б. Исм. М., който не отговарял на изискването за
психологическа годност, като по този начин е извършило нарушение на нарушение на чл.57,
ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г.
Предвид установеното, Р. на 03.11.2022 г. в присъствието на свидетеля Г. и
представител на дружеството съставила срещу последното АУАН № 328230. Актът бил
връчен на същата дата на представител на дружеството, който го подписал без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Резултатите от извършената комплексна проверка на дружеството са отразени в
Констативен протокол № 81-00-56-877/1/04.11.2022 г.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на управителя на наказаното дружество на 07.02.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК писмени доказателства: аверено копие на СУМПС на Б. М., Писмо от РДАА
с рег. №52-00-56-10335/4/08.03.2023 г.; Заверено копие на разпечатка на АУАН Серия А-
2012 №328230/03.11.2022 г.; Справка в регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване на Б. Исм. М.; Разпечатка от
дигиталния тахограф на МПС с рег. №Е4332МН – 4 бр.; Заверено копие на известие с рег.
№81-00-56-877/19.10.2022 г.; Заверено копие на заповед №РД-12-3/8/03.11.2022 г.; Заверено
копие на известие с изх. №52-00-56-10335/1/31.01.2023 г.; Заверено копие на констативен
протокол за извършена комплексна проверка с рег. №81-00-56-877/1/04.11.2022 г.; Заверено
копие на известие за доставяне; Заверено копие на длъжностна характеристика на К. Р.;
Заверено копие на заповед №РД-08- 30/24.01.2020 г.; Заверено копие на заповед
№355/19.09.2022 г.; Заверено копие на АУАН с №328230/03.11.2022 г.; Оригинал на АУАН
с №328230/03.11.2022 г.
В основата на фактическите си констатации съдът постави показанията на свидетеля
Г., като съобрази липсата на каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на
делото, тяхната непротиворечивост и хронологична издържаност. Показанията на свидетеля
се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на
преките му възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства и подкрепата им
от приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд приема за достоверни и надлежно приобщените писмени
доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на Г. и приетите по делото писмени доказателства съдът установи
детайли за извършената проверка и установените при нея резултати, както и процедурата по
съставяне и връчване на АУАН
Съгласно данните от дигиталния тахограф и извлечение от картата на водача, МПС
с рег. № Е4332МН е управлявано от водача Б. М..
От справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА
/л.16/ се установява, че за водача Б. М. са издавани удостоверения за психологическа годност
с валидност от 19.06.2013 г. -19.06.2016 г. и от 09.07.2019 г. – 09.07.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.02.2023 г., а жалбата е от
17.02.2023г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице
на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган,
упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по връчване им. Неоснователно е и
възражението за несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002
г. лицето по чл.2, ал. 1 /едноличен търговец или търговско дружество, което притежава
лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/
допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и
товари само водачи, които са психологически годни.
При доказателствена обезпеченост на нарушението, на превозвача следва да се
наложи определената с чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на
3000 лева, предвидена за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано
пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на
нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са
основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на
въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното
описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
В случая нито в съставения акт, нито в издаденото наказателно постановление се
съдържат данни за мястото на извършване на нарушението, което не е сградата на ОО „АА”-
Благоевград, където е извършена комплексната проверка, а е седалището на съответното
дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз
3
на товари. В съдебната практика последователно се приема, че отговорността на
дружеството/едноличния търговец се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач,
като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото чл.57, ал.1,
Наредба 11/31.10.2002г изискване е именно седалището на дружеството, от където се
осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този смисъл са
Определение № 14 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 17/2020 г., III н. о., НК Решение №
2420 от 10.11.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от
24.10.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019
г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на наказаното дружество и
обуславящи отмяна на издадения санкционен акт.
За пълнота следва да се посочи, че според съда превозвачът не е извършил
нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция“ по следните съображения.
Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да
се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни
превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и
лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията,
уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът
по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се
предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
такива превозни средства“. Като т.9 предвижда, че „доказателство за изпълнение на
съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на
пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично
след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с
минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне
изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на други превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за
управление на превозно средство и поради това следва да се определят от срока на
валидност на свидетелството.".
Съгласно чл. 7, т.1 б."А" от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО, свидетелства за управление
на моторно превозно средство се издават само на кандидатите: а) които са взели изпит по
умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в
съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ - Минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи при
първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при неговото подновяване.
На държавите-членки се дава възможност да въведат в националните си законодателства и
периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност.
Разпоредбата на чл.151, ал.4 ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и
Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл.152, ал.1 т.2,
б. „б“ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
4
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
От посочените законови текстове става ясно, че националният законодател е
регламентирал при първоначалното придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, всеки кандидат да отговаря на изискванията за физическа и
психологическа годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно
превозно средство удостоверява наличието на правоспособност за управление и
психологическа годност.
С Решение № 2080, постановено по к.н.а.х.д 431/2021г съставът на АдмС
Благоевград е имал възможност да посочи, че „Периодичното психологическо изследване на
водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006г. (чл. 8), в допълнение към проверката за
психологическа годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление от съответната
категория(чл. 51, ал. 3-5 ЗБЛД). Всъщност правилата за проверка на психологическата
годност в националния закон се различават съществено с тези в Директива 2006/126 относно
„умствената годност“, така че прилагането на психологическото изследване по чл. 5 за срока
по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. дублира това при издаване на свидетелството за
управление. Това допълнително изискване, като наложен по-строг стандарт за
психологическа годност на професионалните водачи, при положение че е установена при
издаване на свидетелството за управление, не улеснява свободното движение, като цел на
хармонизацията по Директива 2006/126 (съображение 2), а е непропорционално на
преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при свободното упражняване на
правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното движение на лица – свобода на
установяване и свобода на предоставяне на услуги (вж. по аналогия решение от 28 ноември
1978 г., Choquet, Case 16/78, ECLI:EU:C:1978:210, т. 8). Изискването за допълнително
удостоверяване на психологическата годност, при издадено и валидно свидетелство за
управление на водача поставя в по-неблагоприятно положение българските професионални
водачи, респ. наеманите на работа водачи от превозвачи със седалище в страната, и е
несъвместимо с общия принцип на недопускане на дискриминация по член 18 ДФЕС при
упражняване на основни права и свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49
ДФЕС и 56 ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската комисия до
България от 15.07.2021 г. за неправилно транспониране на Директива 2006/126
(https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/INF_21_3440).
В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на целите на Директива
2006/126 (съображение 2), разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002г. следва
да се тълкува по начин, че удостоверяването на психологическата годност на водач при
международен автомобилен превоз на товари не може да се изисква на основания, различни
от тези по Директива 2006/126 – при издаване и при подновяване на свидетелство за
управление от съответната категория. Прилагането на това изискване (чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г.) при обстоятелствата по делото би довело до несъответстващ на
правото на Съюза резултат, поради което, за да гарантира пълната ефективност на правото
на ЕС (вж. в този смисъл решение от 15 май 2003, Mau, C-160/01, ECLI:EU:C:2003:280, т.
34), разпоредбата следва да бъде оставена без приложение (вж. в този смисъл решение от 18
декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C-357/06, EU:C:2007:818, т. 28).“
Същевременно считано от 21.10.2022 г. е налице изменение в разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Според новата нова редакция на тази
разпоредба удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
5
Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
доколкото към датата на издаване на НП вече е приета по-благоприятна за нарушителя
разпоредба за безсрочност на удостоверението за психологическа годност, тъй като старата
редакция е ограничавала срока на валидност в рамките на три години с изключение на
случаите, при които валидността е за срок от една година. Смисълът на изменението е за
безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на
МПС и тъй като НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на СУМПС на Б.
М. към датата на деянието – 12.07.2021 г., то приложението на по-благоприятния закон
обуславя извод за несъставомерност на описаното в НП административно нарушение,
санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр. /В този смисъл Решение № 401
от 29.11.2022 г. на АдмС Добрич по к. а. н. д. № 455/2022 г. и Решение № 1418 от 4.11.2022
г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 2281/2022 г. /
При този изход на делото, право на разноски възниква само за дружеството-
жалбоподател, което прави искане за присъждане на разноски в размер на 600,00 лева,
представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна
помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна
помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно
установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 3000лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 600.00
лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004445/12.12.2022 г., издадено от
директора на РД“АА София, с което на „Мартин и Филип “ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя В. Стр. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 Наредба 11/31.10.2002
г. на МТС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
6
агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Мартин и Филип “ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя В. Стр. сума в размер на 600,00 лева (шестстотин
лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7