Решение по дело №2872/2015 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№        47          /26.01.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на девети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2872 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Банка Пиреос България" АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М.И.М., М.И.М. и А.К.Я..

Ищецът твърди, че на 05.10.2007 г. между него от една страна, в качеството му на кредитор, и от друга страна М.И.М. и М.И.М., като кредитополучатели, и А.К.Я., в качеството му на солидарен длъжник, бил сключен Договор за жилищен кредит № 3869/R/07, в последствие изменен и допълнен с Анекс № 1448/AMR/09 от 23.12.2009 г., Анекс № 665/AMR/2010 от 16.07.2010 г. и Анекс № 3 от 31.07.2013 г. към него. На основание така сключения договор „Банка Пиреос България" АД предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 103 500 лева за закупуването на недвижим имот, с краен срок за изплащане на всички задължения по кредита бил 216 месеца от датата на първото поред усвояване – чл. 25 от договора, като за ползвания кредит те дължали годишна лихва съгласно уговореното в чл. 14, ал. 1. С подписването на Анекс № 1448/AMR/09 от 23.12.2009 г. страните се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит се изменял на 103 337.79 лева, че цялата сума на главницата била изцяло усвоена към датата на подписване на анекса, като бил уговорен намален лихвен процент в размер на 6.78% за първите 6 месеца след подписването му /чл. 3/, а крайният срок за издължаване на кредита бил удължен на 240 месеца, считано от датата на подписване на анекса – чл. 8. С подписването на Анекс № 665/AMR/2010 от 16.07.2010 г. страните се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 106 914 лева и отново бил договорен намален лихвен процент за срок от 6 месеца, считано от 16.07.2010 г., а крайният срок за издължаване на кредита бил определен на 234 месеца от датата на подписване на анекса. С подписването на Анекс № 3 от 31.07.2013 г. към Договора за жилищен кредит № 3869/R/07 страните се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит се изменял на 107 957.15 лева, а съгласно чл. 5 от същия анекс крайният срок за издължаване на кредита бил определен на 216 месеца от датата на подписването му. Поради забава в плащането на 20 поредни дължими вноски по гореописания договор, започнала на 23.01.2014 г., на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ ищцовата банка подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 17925/28.08.2015 г. по описа на Районен съд – Хасково за сумите, формирани от дължимите и изискуеми, но неизплатени на падежа месечни погасителни вноски по кредита, по което било образувано ч. гр. дело № 1864/2015 г. по описа на същия съд. По това дело били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца солидарно срещу ответниците за следните суми: 3 384.68 лева - част от усвоената и изискуема главница; 16 036.87 лева - просрочена възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 23.08.2015 г. и 24.10 лева - наказателна лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2015 г. до 27.08.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2015 г. до окончателното й изплащане, както и 388.91 лева – заплатена държавна такса и 816.14 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Сочи се още, че срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК постъпили възражения от ответниците, поради което с Определение от 27.11.2015 г., получено от "Банка Пиреос България" АД на 19.11.2015 г., Районен Съд - гр. Хасково й предоставил едномесечен срок за предявяване иск за установяване на вземанията си. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че по договор за жилищен кредит № 3869/R/07 от 05.10.2007 г. и анекси към него дължат на ищеца при условията на солидарна отговорност следните суми: 3 384.68 лева - част от усвоената и изискуема главница; 16 036.87 лева - просрочена възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 23.08.2015 г. и 24.10 лева - наказателна лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2015 г. до 27.08.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответниците считат предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението от ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение не била настъпила предсрочна изискуемост на претендирания остатък на дължимият банков кредит, тъй като банката не била предприела действия за обявяването й чрез уведомяване на ответниците. Оспорват се и претендираните размери на процесните вземания, тъй като от датата на разрешаване на кредита до месец декември 2015 г. те били внесли повече от 70 000 лева. На няколко пъти искали да сключат споразумение с банката, но оттам само устно им отговорили, че могат да преговарят с тях само ако внесат сумата от 20 000 лева, като в противен случай нямало вариант да бъде погасявано процесното им задължение. Счита се, че се касаело за едностранно принудително поведение и прилагане на недобросъвестни търговски практики, в явно противоречие с разпоредбите на европейското право, което водило умишлено към обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо и до неоснователно начислява на наказателни лихви върху главницата по кредита. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и на ответниците да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.10.2007 г. страните са сключили Договор за жилищен кредит № 3869/R/07, а впоследствие и Анекс № 1448/AMR/09 от 23.12.2009 г., Анекс № 665/AMR/2010 от 16.07.2010 г. и Анекс № 3 от 31.07.2013 г. към него, които са представени по делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва да се излага отново текстуално съдържанието им, като при необходимост техните клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1864/2015 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 17925/28.08.2015 г. в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение № 963/31.08.2015 г. за процесните вземания, ведно със законната лихва върху главницата от 28.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 388,91 лв. за държавна такса и 816,14 лв. - адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответниците и с разпореждания от 10.11.2015 г. и от 26.11.2015 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че първоначално разрешеният размер на кредита по процесния договор е усвоен на 21.06.2007 г., безкасово по разплащателната сметка на ответника М.И.М.. Общият размер на непогасеното и дължимо вземане на банката е 19 445,68 лева, от което 16 036.87 лева - просрочена възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 23.08.2015 г., 24.13 лева - наказателна лихва за периода от 11.08.2015 г. до 27.08.2015 г., и 3 384.68 лева - редовна главница.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу солидарните длъжници в едномесечния срок от уведомяването му за депозирани от страна на последните възражения срещу издадена заповед за незабавно изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано в приетите Договор за жилищен кредит № 3869/R/07 и Анекси № 1448/AMR/09 от 23.12.2009 г., № 665/AMR/2010 от 16.07.2010 г. и № 3 от 31.07.2013 г. към него. Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение си по договора, като на 21.06.2007 г. е предоставил по уговорения начин сумата по банковия кредит. При това положение следва да се приеме, че в тежест на кредитополучателите е възникнало задължението да погасяват главницата и лихвите в сроковете и размерите съобразно договорните клузи, но след 23.01.2014 г. е налице закъснение и непълно плащане на дължимите месечни погасителни вноски. Вещото лице изяснява и че размерът на непогасеното и дължимо вземане на банката е общо 19 445,68 лева, от които 16 036.87 лева - просрочена възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 23.08.2015 г., 24.13 лева - наказателна лихва за периода от 11.08.2015 г. до 27.08.2015 г., и 3 384.68 лева - редовна главница. Тук е уместно да се посочи, че позоваването от страна на ответниците на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е некоректно, тъй като процесните вземания са били възникнали и изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като уговореният падеж за тяхното изпълнение вече е бил настъпил. Освен това, нито в исковата молба, нито в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се съдържат доводи за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Изложеното относно опитите за сключване на някакво споразумение между страните и неговите параметри е без правно значение в случая, тъй като не представлява основание за освобождаване от договорната отговорност на ответниците спрямо ищеца-кредитодател. Направеното едва в хода на устните състезания възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД също е ирелевантно, защото вземането за сумата 16 036.87 лева представлява възнаградителна лихва, а не неустойка. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за банков кредит е възмездна двустранна сделка, доколкото съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят следва да плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По своето правно естество възнаградителната лихва представлява възнаграждение за използвания финансов ресурс, което длъжникът на пари трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Ето защо тя се определя в правната теория като цената на кредита.

Накрая, като констатация следва да се отбележи, че според приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на наказателна лихва възлиза на 24.13 лева. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът трябва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 24,10 лева и не може и да присъжда по-голям.

Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1864/2015 г. по описа на РС – Хасково - 28.08.2015 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1864/2015 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 1 205,05 лева за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 454,09 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.И.М., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН ********** и А.К.Я., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, че по Договор за жилищен кредит № 3869/R/07 от 05.10.2007 г. и анексите към него дължат на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, при условията на солидарна отговорност следните суми: 3 384.68 лева - част от усвоената, падежирала и изискуема главница; 16 036.87 лева - просрочена възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 23.08.2015 г. и 24.10 лева - наказателна лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2015 г. до 27.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1864/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково – 28.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН ********** и А.К.Я., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, сумата от 2 659,14 лева, от която 1 454,09 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 1 205,05 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1864/2015 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 963/31.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                       СЪДИЯ:  /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./