Р
Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ,
първи административен състав, в
публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия ВЪЛКОВ адм. д. № 232/2021 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с гл. десета,
раздел І от АПК.
Образувано е по жалба на
В.М.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат К.Ч. от САК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0356-000069 от
12.06.2021 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР – Ловеч, РУ Тетевен, с която,
на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от
ЗДвП, му е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство (ППС) /лек автомобил Фолксваген Голф с
рег. № ********/, за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; отнето е СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели с номер: ********, който автомобил е
собственост на жалбоподателя В.Г..
Жалбоподателят моли да
се отмени оспорвания административен акт като незаконосъобразен. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
доводи за липса на фактическите основания за издаването на ЗППАМ, които да
обосновават налагането на ПАМ. Твърди, че в конкретния случай служителите на
МВР не са установили дали жалбоподателят е управлявал МПС, поради което не може
да се приеме посоченото в ЗППАМ, че именно той е управлявал МПС. Счита, че в
диспозитива на заповедта не е посочен регистрационен номер на МПС, чиято
регистрация се прекратява, поради което счита, че като не са посочени значими
за предмета на спора факти това изключва предмета на доказване, така и
преценката за съответствието на акта с материалния закон, тъй като не е ясно
кои факти следва да се отнесат към хипотезата на съответната правна норма, за
да се изведат правните последици и целта на закона. На следващо място, твърди,
че с оглед съдържанието на заповедта, в недостатъчна степен е спазена
установената от закона форма, изискуема съгласно нормите на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК, като
в нея се съдържат семпли мотиви и са посочени фактически основания за издаване
на заповедта, но същите не отговарят и не изпълняват изискванията на цитираните
законови разпоредби. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай изискването
на закона за мотивиране на ЗППАМ не е спазено. Релевира доводи за нарушение на административнопроизводствените
правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят В.М.Г. – редовно призован – не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило становище вх. № 2899/16.09.2021 г. от адв. К.Ч. –
процесуален представител (ПП) на жалбоподателя, с което заявява, че е служебно
ангажирана и няма да се яви. Не възразява да се даде ход на делото, заявява, че
нямат други доказателствени искания, освен да се приеме представено със
становището копие от Постановление от 13.08.2021 г. от Районна прокуратура (РП)
- Ловеч, териториално отделение Тетевен, излага съображения по съществото на
спора и претендира разноски по делото съобразно представен списък. В
становището от ПП се сочи, че приложеното постановление доказва, че образуваното
досъдебно производство по отношение на В.Г. е прекратено поради това, че не е
установено по категоричен начин, че доверителят й е управлявал МПС.
Жалбоподателят претендира и разноски по делото.
Ответникът - Началник РУ
към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен – редовно призован – не се явява, представлява се
от главен юрисконсулт Радослав Р., който сочи, че издаденият индивидуален
административен акт е правилен и законосъобразен. Излага съображения, че
административното производство е различно от наказателното производство; че към
момента на издаването на оспорваната ПАМ органът е доказал, за него е било ясно
кой е управлявал автомобила и е изпълнил състава на чл.171, т.2, б.“б“ от ЗДвП,
а именно „водач, който управлява МПС под въздействие на алкохол, на същия се
налага ПАМ“. Тя има за цел да възпрепятства по-нататъшни действия с това МПС, а
именно собственикът, водачът, който го е управлявал под въздействие на алкохол,
да не извърши друго нарушение и да не причини други имуществени и неимуществени
вреди. Към онзи момент на издаване на ПАМ са били налице всички обстоятелства
за неговото прилагане. Същият е дал
проба на Дрегер, който е отчел 1,63, годно доказателствено средство и той е
приел неговите показания. Административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, той няма как да не приложи съответната правна норма
при установяването на водач, собственик на автомобил, управлявал под
въздействие на алкохол, затова счита, че към момента на издаването АО е
действал правомерно. Такъв акт се налага и на собственик, който е предоставил
на друго лице, но в случая водачът и собственикът съвпадат. Моли съда да остави
жалбата без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице притежаващо правен
интерес, поради което намира същата за допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
По делото е изискана и
приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като
към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GА № 181746 от 12.06.2021 г. против В.М.Г., констатациите по който се
свеждат до следното:
На 12.06.2021 г., в 07:23 часа, в с.
Гложене, на ул. „*“, пред дом номер 6 в посока дом номер 4 управлява собствения
си лек автомобил Фолксваген Голф с рег. номер ********, след употреба на
алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер. Водачът е изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNJ-0025, като уреда отчита 1.63
промила алкохол, поредна проба 105 от 07.23 часа на 12.06.2021 г., с което виновно
е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0356-000069 от
12.06.2021 г. по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на В.М.Г. е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП и е постановено прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство /лек автомобил Фолксваген Голф с рег.
№ ********/, за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, отнето е СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели с номер: ********.
Към административната
преписка от АО са приложени: Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0356-000069 от 12.06.2021 г.; Заповед №
295з-805/25.04.2017 г. на директор ОДМВР – Ловеч; АУАН серия GА № 181746 от 12.06.2021
г.; талон за изследване № 00382228; справка за нарушител/водач на В.М.Г..
В хода на съдебното производство от ПП на жалбоподателя по делото е представено заверено копие от постановление за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 144/2021
г. по описа на РУП Тетевен с изх. № 2443/21 от 13.08.2021 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Ловеч, Териториално отделение – Тетевен, с направено
отбелязване, че е влязло в законна сила на 24.08.2021 г.
В представеното прокурорско
постановление от 13.08.2021 г. е
посочено, че се прекратява наказателното производство по ДП № 144/2021 г. по
описа на РУП Тетевен, пр. № 2443/2021 г. по описа на прокуратурата, образувано
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Констатациите, изложени в него се свеждат до установяване на невъзможност
за доказване по категоричен начин, че на дата 12.06.2021 г., в с. Гложене, обл.
Ловеч, ул. „*“ пред дом № * В.М.Г. е управлявал моторно превозно средство – л.
а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, собственост на В.М.Г. с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 промила,
установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
фабр. № 0025. В прокурорското постановление е изложено, че: При проведен разпит
на свидетелите С.И.С и А.Л.Л.полицейски служители на РУ Тетевен, извършили
проверката и констатирали деянието, същите сочат, че на 12.06.2021 г. около
07.00 часа били уведомени от ОДЧ при РУП Тетевен и изпратени на сигнал за
възникнало ПТП с незначителни материални щети и без пострадали лица в с.
Гложене на ул. „*“ близо до дом №*. Сигналът бил подаден от В.Г., който е
посочил, че той е управлявал автомобила си и той е причинил ПТП-то. Пристигайки
на място около 07.15 ч. полицейските служители установили пътно транспортно
произшествие пред дом № 6 в посока дом № 4 на ул. „*“, при което л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** се бил блъснал в ел. стълб срещу
адреса на подалия сигнала. На място бил и В.М.Г. ***, който живеел на същата
улица в дом № 1. От дом № 1 била излязла М.Г. – майка на водача и заявила пред
полицейските служители, че тя е управлявала автомобила, а не сина й, като между
нея и последния възникнал спор в това отношение. В постановлението също така са
изложени и твърденията на свидетели очевидци, съгласно които процесният лек
автомобил е бил управляван от майката на Г. и тя е причинила ПТП-то, а
жалбоподателят Г. излязъл от дома си на същата улица и се е появил на
местопроизшествието след удара на автомобила в ел. стълб.
Оспорваната заповед е
издадена в деня на съставяне на АУАН.
При така установената
фактическа обстановка и след извършена цялостна проверка на законосъобразността
на процесния индивидуален административен акт (ИАА), на основание чл. 146 и чл.
168 от АПК съдът намира, че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е
незаконосъобразна.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. По делото от страна на АО
за обосноваване на материалната компетентност на органа, издал процесната ЗППАМ
е представена Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч (на
л. 27-28). С последната Директорът на ОДМВР Ловеч е оправомощил да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред
които в т. 1.5. фигурират Началниците на РУ при ОДМВР - за нарушения на ЗДвП,
извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Ловеч. Обжалваната заповед е издадена на 12.06.2021
г. от
Началника на РУ Тетевен в това му качество и е
налице необходимата компетентност. Нарушението на ЗДвП е
установено в с. Гложене, община Тетевен. Този район се обслужва от РУ Тетевен
към ОДМВР Ловеч.
Поради изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване
е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е
посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за
мотивиране, визирано в чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59 ал. 2 от АПК. В тази
връзка твърденията на оспорващия за немотивираност на акта се явяват
неоснователни.
Оспорената заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма. Фактически и правни основания се съдържат както в нея,
така и в преписката по издаване на административния акт.
За пълнота, във връзка с
оплакванията на жалбоподателя относно непосочването на регистрационния номер на
автомобила в диспозитива на ЗППАМ, следва да се отбележи, че същите са
неоснователни предвид факта, че рег.№ ********
е изписан в обстоятелствената част на ЗППАМ, в АУАН, към който препраща
ЗППАМ и в частта от диспозитива на ЗППАМ, с която се нарежда изземването на
регистрационните табели на автомобила. Поради което липсва неяснота по
отношение на л.а., чиято регистрация се прекратява и оттам ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не констатира допуснати
от административния орган съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на административното производство.
При извършена проверка и
за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, съдът констатира, че
обжалваната заповед не съответства на материалния закон, като съображенията за
това са следните:
Преди издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ, административният орган следва да изясни фактите
и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът
за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК.
В конкретния случай
заповедта е издадена във връзка с установено нарушение по чл. 171 , т. 2а , б.
„б” от ЗДвП.
С оглед приложеното по
делото писмено доказателство – постановление за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 144/2021 г. по описа на РУП Тетевен, пр. № 2443/2021 г. по
описа на прокуратурата, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
съдът счита, че се доказва, че към момента на извършване на проверката, лицето В.Г.,
не е притежавало един от двата кумулативно изискващи се елемента, за да бъде
осъществен съставът на административното нарушение, а именно, да е управлявало
МПС. От прокурорското постановление е видно, че не може да бъде доказано по
категоричен начин, че на дата 12.06.2021 г. в с. Гложене, обл. Ловеч, по ул. „*“
пред дом № * В.М.Г. е управлявал МПС – л. а. марка Фолксваген, модел Голф, с
рег. № ******** собственост на В.М.Г..
Доказано е единствено, а и не се оспорва от жалбоподателя наличието на
концентрация на алкохол в кръвта на същия над 1,2 на хиляда, а именно 1,63
промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, фабр. № 0025. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по
съставянето на акта за установяване на адм. нарушение – С.С. и А.Л., дадени в
хода на досъдебното производство, не се сочи при пристигането им на място да са
възприели управляване на процесното МПС от Г., напротив – при пристигането им
на място, се сочи, че същото вече се е било блъснало в ел. стълб срещу адреса
на Г., който бил подал сигнала (л. 41), т.е. не е било в движение.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от правоспособен водача на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Следва да се посочи, че
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта
за прилагане на ПАМ, което в настоящия случай е сторено от Г. посредством
представянето на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното
производство, в което изрично се сочи, че същото се прекратява на основание чл.
243, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, а именно – поради това, че обвинението за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК не е доказано.
От представеното по
делото постановление за прекратяване на наказателното производство се установява, че жалбоподателят
не е управлявал МПС след употреба на алкохол в момента на проверката и
съответно на съставяне на АУАН, съответно на прекратяването на регистрацията на
ППС.
В тежест на
административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на
извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена
принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е представен
редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена
сила (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), но както бе упоменато и по-горе, жалбоподателят разполага с всички
процесуални средства за нейното оборване.
Предвид изложеното се
налага изводът, че от събраните по делото доказателства се установява липсата
на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като
процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се
във временно прекратяване на
регистрацията на превозното средство собственост на В.Г..
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат
такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото
визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че принудителната административна мярка, наложена със заповед №
21-0356-000069/12.06.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР Ловеч, РУ Тетевен е
издадена при липса на всички необходими материалноправни предпоставки за това и
като такава следва да бъде отменена.
По отношение на заявените от жалбоподателя
разноски съгласно представен от процесуалния му представител списък (л. 44) -
адвокатски хонорар – 600,00 лева и държавна такса – 10,00 лв., както и с оглед
своевременното направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на ответника, съдът счита, че същото следва да бъде уважено, като
размерът на адв. хонорар следва да се намали до размера, посочен в чл. 8, ал.
3, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на особена фактическа и правна
сложност по делото, а именно – 500,00 лв. Тъй като настоящото производство е с
административен, а не с административнонаказателен характер, то няма как
размерът на присъденото адв. възнаграждение да бъде 300,00 лв. (съгл. чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) съобразно поисканото от ПП на ответника.
Съгласно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012, т. 1, в договора за
правна защита и съдействие следва да е указан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това с платежни
нареждания, банкови извлечения и т. н. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и действително
заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният по делото договор за
правна защита и съдействие е надлежно оформен. Посочено е основанието за
неговото сключване, договореното адвокатско възнаграждение, като е отразено, че
договорената сума е изплатена в брой, в пълен размер и е подписан от страните.
Издател на оспорваната заповед е Началник
РУ Тетевен към ОДМВР – Ловеч. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, областните
дирекции на МВР са юридически лица. Съобразно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт. Предвид изложеното, сторените от жалбоподателя
разноски, в размера посочен по-горе, следва да се възстановят от бюджета на
Областна дирекция на МВР Ловеч, в чиято структура е РУ Тетевен.
С оглед горното и при
този изход на спора и претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват и същите се дължат в общ размер на
510,00 (петстотин и десет) лева, от които: 10,00 лв. внесена държавна такса и
500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Административен съд – Ловеч, първи
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0356-000069 от 12.06.2021
г., издадена от Началник РУ към ОДМВР – Ловеч, РУ Тетевен.
ОСЪЖДА ОДМВР – Ловеч да
заплати на В.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 510,00 (петстотин и десет)
лева, разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: