Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 799
гр.
Пловдив, 23.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 447/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц.Д.-Т. против Наказателно постановление № 18-1030-010120,
издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив,
Сектор Пътна полиция, с което на Ц.Д.-Т. е наложена: 1. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6,
т.1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 150 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 6,
т.2 ЗДвП
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП- допуснати съществени процесуални нарушения при
описание на извършеното от жалбоподателката. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.10.2018 г. около 19:00 часа
в гр. Пловдив на ул. Македония до № 2 -
жалбоподателят като водач на товарен автомобил – Мазда 6 с peг. № ****** допуска
следните нарушения: 1. Излиза от паркинга на магазин Била, извършвайки завиване
на ляво, за да се включи в движението по улица Македония /бетонен мост/ в
нарушение на пътен знак Г-2, вследствие на което удря движещия се по пътя с предимство
специален автомобил Рено, с рег. № ******.
ПТП с материални щети. 2. Не изпълнява указанията на контролен орган на МВР,
като демонстративно продължава да се разхожда по платното за движение и мястото
на ПТП.
Както в АУАН, така и в НП първото
нарушение е квалифицирано като такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП- а в НП словесно е
описано по следния начин: не съобразява поведението си с пътните знаци и
маркировката. ПТП.
Второто нарушение е квалифицирано,
както в АУАН, така и в НП като такова по чл. 6, т.2 ЗДвП и словесно е описано в
НП по следния начин: отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението и реализира ПТП.
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира за съответна на действителността, доколкото се
установява по несъмнен начин от показанията на актосъставителя, който в съдебно
заседание изрично заяви, че поддържа констатациите в АУАН. Заявеното от актосъставителя кореспондира и
на приложените по делото писмени доказателства, а не се разколебава и от
показанията на разпитаните свидетели очевидци.
Относно нарушението по чл. 6, т.1 ЗДВП
Настоящият състав намира, че при
описание на извършеното нарушение в НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е
посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано
по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация
на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. Видно от
цитирания текст на НП при описание на фактите АНО е изложил твърдения за наличие на две нарушения на правилата
за ЗДВП- несъобразяване на предписанията на пътните знаци и несъобразяване на
правилата за предимство. При словесното описание на нарушената правна
норма пък е посочено, че деецът не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировката.
Допуснато е противоречие, което е до степен
да затрудни нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина и срещу
какво трябва да се защитава- дали срещу нарушението, така както е описано във
фактическата обстановка, сочещо на несъобразяване с пътните знаци и правилата за предимство или
срещу словесното описание на нарушената правна норма- индикираща на
несъобразяване с пътните знаци и пътната
маркировка. За допуснатата неяснота съществен принос има и цифровото
изписване на нарушената правна норма- посочено е само чл. 6, т.1 ЗДвП, но не и
колко и кои от предложенията от същата норма се считат за нарушени.
Разминаването между описанието на
фактите и словесното описание на правната квалификация на нарушението е
безусловно основание за отмяна на НП.
Така Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549 / 2018
г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016
г. по н. д. № 756/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 919 от
07.04.2014 г. по н. д. № 582/2014 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2362 от 31.10.2012 г. по н. д. № 2840/2012 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1982 от 13.9.2013 г. по н. д. №
2194/2013 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 207 от
15.02.2017 г. по н. д. № 2830 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1069 от 26.05.2016 г. по н. д. № 875/2016 г. на
Административен съд – Пловдив.
Налице
е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част. Вече се
посочи, че при описание на фактите са посочени две нарушения- несъобразяване на
пътните знаци и правилата за предимство, а при словесното описание на нарушената правна
норма също са посочени две нарушения- несъобразяване на пътните знаци и пътната
маркировка. В санкционната част на НП имплицитно също се съдържа разбирането на
АНО, че нарушенията са две, доколкото
като санкционна норма са посочени, както чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1, така и чл. 179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пр.2. В същото
време за двете нарушения по пункт първи от НП е наложено едно общо наказание в
размер на 200 лева. Процедирайки по този начин АНО е допуснал нарушение на чл.
18 ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения за всяко нарушение се налага отделно наказание, което се и
изтърпява отделно.
Допуснатото
от АНО нарушение на чл. 18 ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП- така Решение №
826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097
от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд
В
цитираната практика трайно и последователно се приема, че действително по този
начин наказаното лице се поставя в
по-благоприятно положение, защото вместо
да му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален
размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и
съставеното в този вид НП се явява несъобразено с правната рамка.
Действително несъобразяването с
пътен знак Г-2 от нарушителя се установява по несъмнен начин от доказателствата
по делото. Относно това конкретно нарушение на правилата на ЗДвП противоречие в
АУАН и НП не съществува. Доколкото обаче, както вече се констатира за това
несъмнено установено нарушение и за нарушението изразяващо се в несъобразяване
с пътната маркировка, за наличието на което не са изложени факти при описание
на фактическата обстановка в АУАН и НП, а не са и събрани доказателства, е наложено едно общо наказание в размер
на 200 лева, то за съдът не съществува възможност да потвърди НП само в
частта за нарушението изразяващо се в несъобразяване с пътните знаци, доколкото
е напълно неизвестно каква част от общата санкция АНО е определил именно за това
нарушение.
Относно нарушението по чл. 6, т.2 ЗДвП
Налице е основание за отмяна на
атакуваното НП и в тази част, доколкото АУАН и НП са издадени в нарушение на
изискванията чл. 42 и 57 ЗАНН за описание на всички съставомерни
признаци, относими към установеното нарушение. Както в АУАН, така и в
НП е описано поведението на наказаното лице след издаденото разпореждане.
Липсва обаче каквото и да е изложение в какво се е състояло самото
разпореждане. По този начин съдът се лишава от възможност да прецени последващото поведение отговаряло ли е на
даденото разпореждане и било ли е разпореждането в рамките на
правомощията на актосъставителя по контрол на движението. А съдебната практика
е категорична, че задължителни за
изпълнение са само тези разпореждания на актосъставителя, които са в рамките на
законоустановените му правомощия. Разпореждания, които излизат извън
обхвата на тези правомощия не са задължителни за изпълнение и не могат да
доведат до отговорност по чл. 6, т.2 ЗДвП.
В този изричен смисъл Решение № 2732 от 19.12.2018 г. по к. адм.
н. д. № 2737 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В
процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение да
гадаят и да предполагат какво е било разпореждането на актосъставителя, а както
е добре известно административно наказателната отговорност не може да почива на
предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на защита на
наказаното лице.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай, както вече се посочи не само липсва описание на всички
съставомерни белези, но и отсъства
каквото и да било описание на фактическото съдържание на даденото разпореждане
на контролния орган, поради което НП следва да се отмени и в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-1030-010120, издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор
Пътна полиция-Пловдив с което на Ц.Д.-Т. е наложена: 1. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
6, т.1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл. 6, т.2 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.