РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б.Д. М. - длъжник по изп. дело №
20138240403424 по описа на ЧСИ Константин Павлов, чрез адв. Д.Р., АК
Пловдив, против Разпореждане от 17.02.2021 г., в частта, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Последното изпълнително действие по делото,
предприето по искане на взискателя, било налагане на възбрана върху
недвижим имот на длъжника В.Д. на 13.12.2013 г. След тази дата по делото не
били извършвани изпълнителни действия, двугодишният срок за
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
бил изтекъл на 13.12.2015 г., поради което изпълнителното производство
следвало да бъде прекратено на тази дата. Сключено било споразумение от
25.03.2014 г. между страните, в изпълнение на което взискателят е следвало
1
да предприеме действия за спиране на изпълнителното производство, при
наличие на предпоставките, заложени в самото споразумение между страните.
Жалбоподателят поддържа, че искане за спиране на изпълнителното
производство от взискателя не е правено, липсва акт за спиране на
изпълнителното производство, нито такова е настъпило по закон. Излага и
съображения, че дори да е било спряно изпълнителното производство по
молба на взискателя, то това не спира и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
доколкото противното би дало възможност за поддържане единствено по
волята на взискателя на висящност на изпълнителния процес за неограничен
период от време, за който период да запазват действието си всички
предприети изпълнителни действия, включително наложени възбрани и
запори, в подкрепа на което сочи съдебна практика. Поради това счита, че
дори да се приеме, че е било спряно изпълнителното производство по молба
на взискателя, на предполагаема дата 14.04.2014 г., то към датата, на която е
поискано продължаване на изпълнението – 07.11.2016 г., също е бил изтекъл
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен, постановения с Разпореждане №
13028/17.02.2021 г. отказ на съдебния изпълнител да прекрати по реда на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 3424/2013 г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов. Претендират се направените в настоящето производство
разноски в размер на 25 лв. ДТ и сумата от 200 лв. заплатен адвокатски
хонорар.
Ответникът по жалбата – „Юробанк България“ АД - взискател в
изпълнителното производство, взема становище за неоснователност на
жалбата, като твърди, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е
изтекъл, тъй като изпълнителното производство е било спирано на два пъти –
при сключване на споразумение от 25.03.2014 г. и при сключване на
споразумение между страните на 01.03.2017 г., като страните се споразумяват
изпълнителни действия да не бъдат извършвани, поради разсрочване на
задължението. Позовава се на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ГПК, според
която, при спиране на производството се спират и всички започнали да текат,
но неизтекли още срокове. Счита, че от спиране на изпълнителното
производство с постановление на съдебния изпълнител срокове не текат, като
2
законът не прави разлика между основанието, на което е спряно
изпълнителното производство. Твърди, че при спряно изпълнително
производство никоя страна, включително и взискателят, не може да иска
изпълнителни действия. Счита, че не е изтекъл срок по-дълъг от две години, в
който изпълнителното дело да не е било спряно и в който да не са били
искани изпълнителни действия.
Длъжникът В. ИЛ. Д. и взискателят ТД НАП Пловдив, редовно
уведомен, не са взели становище по жалбата.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин
Павлов излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че с депозиране
в производството на писменото споразумение между страните, в което е
договорено спиране на изпълнителното производство, за взискателя не е
съществувал интерес от принудително изпълнение на вземането му. Счита, че
поради това, от 14.04.2014 г., когато от взискателя е представено писменото
споразумение между страните, принудителни способи не са искани и
перемпционен срок не е текъл, като обратното би означавало взискателят да
наруши договорения с длъжниците погасителен план. Твърди, че при спряно
изпълнително производство не текат срокове, включително по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, тъй като законът не прави разлика на какво основание е спряно
производството. Счита също, че направените от длъжниците плащания
извънсъдебно прекъсват перемпционния срок, доколкото са предприети след
реализирани изпълнителни способи, а предвид извършваните към взискателя
доброволни плащания не може да се приеме, че същият е бездействал и
поведението му следва да се санкционира от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Счита, че жалбоподателят злоупотребява с права, поради което
оплакванията му в жалбата са неоснователни, следва да бъдат оставени без
уважение, а действията на ЧСИ потвърдени като законосъобразни и правилни.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок (съобщението за обжалвания отказ е
връчено на жалбоподателя на 18.02.2021 г.,а жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК на 04.03.2021г.) срещу подлежащ
3
на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 20138240403424 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, е образувано по молба от 25.11.2013 г. на „Алфа банк“ АД, въз
основа на изпълнителен лист от 06.11.2013 г., издаден по ч.гр. д. №
17646/2013 г. по описа на РС Пловдив срещу солидарните длъжници Б. М. Д.
и В.И. С., за непогасеното от тях парично задължение по договор за
потребителски кредит от 21.10.2008 г.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на
запор на вземания, движими вещи, възбрани на недвижим имот и насочване
на принудителното изпълнение към движимото имущество, намиращо се на
постоянния адрес на длъжниците. След извършване на справки за
имущественото състояние е наложена възбрана на недвижим имот,
собственост на длъжника В. ИЛ. Д., вписана от СВ Пловдив на 16.12.2013 г.
Продължава проучването на имущественото състояние на длъжниците, като
на 14.04.2014 г. е представена вносна бележка от длъжника Б.Д. с посочено
основание адвокатски хонорар изп.производство, внесен в полза на
Адвотакско дружество „****“ и е приложено споразумение от 25.03.2014 г.
между взискателя и длъжниците в изпълнителното производство. На
02.10.2014 г. е представено по делото адвокатско пълномощно за
преупълномощаване от представител на взискателя. Липсват приложени по
делото доказателства за направено искане от страна на взискателя, нито акт
на съдебния изпълнител за спиране на производството. С молба от 07.11.2016
г. от „Юробанк България“ АД, правоприемник на взискателя, е поискано
възобновяване на производството, с твърдения, че длъжниците не са
изпълнявали постигнатото споразумение, като последното плащане от тяхна
страна било с дата 21.03.2014 г. Приложен по делото е протокол за извършено
погасяване на дължа от 21.03.2014 г.
От ЧСИ е изискан актуален размер на задължението и са продължени
действията по изпълнителното производство, като са изпратени призовки за
принудително изпълнение и искания за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника Д. и на собствени лек автомобил и мотоциклет
4
на длъжника Д., наложен на 15.11.2016 г. от ОД на МВР Пловдив. Насрочен е
опис на движими вещи, собствени на длъжниците, за 18.04.2017 г. По молба
на взискателя от 14.03.2017 г. е спряно производството по изпълнителното
дело, тъй като страните са постигнали ново споразумение. Изпълнителното
производство е спряно с постановление на ЧСИ Павлов от 30.03.2017 г., като
постановлението е връчено на страните, които не са го обжалвали в указания
им едноседмичен срок.
С молба на взискателя от 23.12.2020 г. производството по делото е било
възобновено, като са направени искания за изискване на актуални справки за
имущественото състояние на длъжниците, както и насочване на изпълнение
към притежаваното от тях движимо и недвижимо имущество. Наложени са
запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците и банкови сметки.
Последвала е молба от длъжника Б.Д. М. за прекратяване на
образуваното изпълнително дело, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 или т. 8 от ГПК,
по която е постановен отказ с обжалваното разпореждане, в частта му, с която
е отказано прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
При тези данни по делото, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателя не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Възраженията на жалбоподателя, че след налагане на възбраната през
март 2013 г. по делото не са извършвани изпълнителни действия и
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който е изтекъл са
основателни. В конкретния случай разпоредбата на на чл. 61 от ГПК не
намира приложение, доколкото липсва както искане на взискателя, така и акт
на съдебния изпълнител, с който да е спряно изпълнителното производство.
Поради което неоснователно се явява възражението на взискателя, изразено в
отговора на жалбата, че след като изпълнителното дело е спряно с
постановление на съдебния изпълнител срокове не текат, доколкото липсва
постановление за спиране на изпълнителното производство по искане на
5
взискателя, както и основание за постановяването му – искане на взискателя
за това. Прилагането към изпълнителното производство на сключено между
страните споразумение няма действието, което му се приписва – спиране на
изпълнителното производство, което, на осн. чл. 432 от ГПК с акт на съда,
или съдебния изпълнител, или по силата на закона, какъвто не е настоящия
случай.
От налагане на възбраната върху недвижим имот, собственост на
длъжника С., вписана в АП на 16.12.2013 г. не е правено друго искане от
взискателя, което да прекъсне давността. Поради това и към декември 2015 г.
са изтекли две години, през които не е направено искане от взискателя за
извършване на изпълнителни действия. Дори да се приеме, че представянето
на споразумение от 25.03.2014 г., сключено между взискателя и длъжниците в
изпълнителното производство, което е станало, с оглед входящия номер
върху предходния лист, на 14.04.2014 г. и с което се заявява доброволно
погасяване на вземането директно на взискателя, което е в състояние да
прекъсне срока, доколкото е направено в следствие на приложена принуда по
изпълнителното дело, чрез налагане на възбрана и насочване на изпълнение
върху движимо имущество, то последното плащане, което се твърди и доказва
по делото, е с дата 21.03.2014 г. Поради това нито плащането на 21.03.2014 г.,
нито споразумението от 25.03.2014 г., нито дори представянето му на
14.04.2014 г. са в състояние да опровергаят извода, че до поискване от страна
на взискателя на изпълнителни действия с молба от 07.11.2016 г.,
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е бил изтекъл.
Ако взискателят не поиска извършване на конкретно изпълнително
действие в продължение на повече от две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК по право и
съдебният изпълнител следва да констатира това чрез издаване на
постановление за прекратяване, което има декларативен характер - само да
прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, което е разяснено
в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК.
Изложените съображения налагат извода, че срока по чл. 433, ал. 1, т.8
6
от ГПК, който като започнал да тече на 16.12.2013 г. е изтекъл на 16.12.2015 г.
Следващото изпълнително действие е поискано едва на 07.11.2016 г., когато
от взискателя е подадена молба за продължаване на изпълнителните действия,
поради неизпълнение на сключеното споразумение от страна на длъжниците,
с поискани запори върху вземания върху трудовото възнаграждение на
длъжника и от притежавани банкови сметки, депозити и вещи в трезори,
което обаче е след прекратяване на изпълнителното дело по право с оглед
бездействието на взискателя.
Предвид гореизложеното разпореждането на съдебният изпълнител, с
което е оставил без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото следва да
бъде върнато на ЧСИ Константин Павлов за съответно процедиране,
съобразно дадените указания.
С оглед изхода на настоящето производство в полза на жалбоподатателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на
сумата от 225 лева, съгласно приложен списък и представени по делото
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв., удостоверено в договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Д. М., ЕГН: **********, длъжник по изп. дело
№ 20138240403424 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 на НК,
с район на действие района на ОС Пловдив, чрез адв. Д.Р., АК Пловдив,
Разпореждане от 17.02.2021 г., в частта, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес гр. София, бул. „Черни връх“
№ 33Е, ет. 4, Адвокатско дружество ****“, да заплати на Б.Д. М., ЕГН:
**********, гр. Пловдив ул. „***, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „* **,
чрез адв. Р., направените в настоящото производство разноски в размер на
7
225 лв. (двеста двадесет и пет лева), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Константин Павлов, с рег.
№ 824 на НК, с район на действие Пловдивски окръжен съд за съответно
процедиране при съобразяване с дадените указания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8