РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. Сливен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230100865 по описа за 2021 година
В депозираната пред Сливенски районен съд искова молба се твърди,
че по силата на договор от 23.12.2005г. “Българска пощенска банка“АД
предоставила на Е. Г. К. от Сливен, в качеството й на картодържател,
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1 450лв. Същият
жената можела да ползва съгласно Общите условия на банката/ ОУ/, които са
неразделна част от договора, като усвоява различни суми през различни
периоди- когато намери за нужно. Поради това било възможно за някои
месеци тя да не дължи нищо.
Твърди се, че банката изпращала на К., на основание чл.9 от общите си
условия, с обикновена поща, месечни извлечения, които отразяват всички
транзакции с картата, както и всички операции, извършени в съответния
месечен отчетен период. Пояснява, че съгласно чл.10 от същите ОУ,
картодържателя може да погаси задължението си по картата до датата на
издължаване, посочена в това месечно извлечение и ако го стори изцяло няма
да й се начислява лихва, или пък може да избере да погаси дълга си на части.
Във вторият случай обаче върху усвоената и непогасена част се начислявала
възнаградителна лихва. Така също, в случай, че картодържателя предпочете
да погасява задължението си на части, трябвало да изплати най-малко
1
минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава
и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане
на минималната вноска, картодържателя дължи обезщетение за забава-
мораторна лихва.
Освен това, за предоставянето на кредита и другите услуги, свързани с
ползване на картата, които се предоставят от банката, картодържателя
следвало да й заплаща възнаграждения, вкл. и такси, предвидени отново в
Общите условия.
Твърди се, че в случая ответницата не е изпълнила задълженията си да
заплати поне минималната месечна вноска, както и всички задължения, за
които е в забава и всяка сума, с която е превишила кредитния лимит, а също и
споменатите възнаграждения, вкл. лихви и такси.
Твърди се в исковата молба още, че на 02.11.2017г. между банката и К.
било сключено Допълнително споразумение към този договор, с което е
извършена промяна във вида на кредитната карта, като същата била заменена
с карта „MasterCard Cash”. Било предвидено обаче, че кредитния лимит
остава непроменен, а всички непогасени задължения на картодържателя по
старта карта се прехвърлят по баланса на новата. Бил предоговорен и
дължимия възнаградителен лихвен процент, както и били променени
приложимите Общи условия.
Твърди се, че ответницата не погасила две последователни месечни
вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок на плащане
съотв. 05.02.2018г. и 08.03.2018г. и банката изпратила до нея нотариална
покана, връчена й лично, с която обявява всичките й задължения за изцяло
предсрочно изискуеми.
На 26.06.2020г. банката-кредитор, вече с фирмата „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, подала пред съда заявление по чл.417 от ГПК и й били
издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист. К. обаче подала
възражение, след което кредитора получил указание от заповедния съд, че
трябва да предяви искове, с които да установи съществуването на паричните
си вземания по тях. При това положение „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД
претендира съда с решение да приеме за установено, че Е. К. й дължи:
главница в размер на 1 382.25лв., ведно със законната лихва, считано от
26.06.2020г. и до окончателното й изплащане; 201.58лв.- договорна
2
възнаградителна лихва; 344.59лв.- мораторна лихва; 196.59лв.- също
мораторна лихва; 161.01лв.- такси и 78лв.- нотариалната такса, заплатена от
банката за нотариалната покана, връчена на К., с която всичките й
задължения са обявени за предсрочно изискуеми.
Ищецът търси сторените от него разноски- направени както в
заповедното производство: 40.39лв.- за държавна такса и 240.70лв.- за
адвокатско възнаграждение, така и в исковия процес: 214.90лв.- доплатена
държавна такса и 445.63лв.- адвокатско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, съда приема за установена следната фактическа
обстановка:
От документите, представляващи листи №№ 7-20вкл. се установява, че
на 23.12.2005г. между „Българска Пощенска банка“ и работещата тогава като
продавач-консултант в ЕТ“Косер- К.Костадинов“ Е. Г. Г. с ЕГН: ********** е
бил сключен договор за издаване на EUROLINE кредитна карта. Част от
доказателствения по делото материал са Общите условия на банката по този
вид договори. Установява се и че на 02.11.2017г. между „Юробанк
България“АД и Е. Г. е подписано Допълнително споразумение към заявление-
договор за издаване на кредитна карта, по силата на което старата карта
Златна American Eхpress се заменя с нова карта Mastercard World Premium;
старата карта American Eхpress се заменя с новата Mastercard Standart; старата
карта Euroline American Eхpress се заменя с новата Mastercard Cash.
Съгласно чл.3 ал.1 от доп.споразумение, кредитния лимит остава
непроменен, а съгл.ал.2 на чл.3, всички непогасени задължения на
картодържателя към банката съгласно договора, в т.ч. всички задължения за
транзакции със старата карта, извършени от картодържателя преди датата на
подписване на допълнителното споразумение, се прехвърлят по баланса на
новата карта. Общите условия на „Юробанк България“АД за издаване и
използване на кредитни карти Visa, American Eхpress и Mastercard също са
част от доказателствения по делото материал.
Представени са и две месечни справки, издадени от „Българска
пощенска банка“.
На 27.06.2019г. чрез нотариус с рег.№ 514 - Н.Колев, на Е. Г. К. с ЕГН
********** е връчена нотариалната покана на „Юробанк България“АД, с
3
която последната обявява цялото й задължение към нея по Договор за
издаване на кредитна карта от 23.12.2005г. и Допълнително споразумение
към него от 02.11.2017г., за предсрочно изискуемо, поради неплащане на две
последователни месечни плащания, по месечни извлечения с кроен срок на
издължаване съотв. 05.02.2018г. и 08.03.2018г.
Видно от платежното нареждане от 09.07.2019г., на тази дата банката е
превела на нотариуса, за нотариална покана до К., сума в размер на 60лв., а с
платежно нареждане от 30.05.2019г.- сума в размер 18лв. в полза на нотариус
Петьо Петров, за нотариална заверка на подпис.
Видно от справката, представляваща лист № 57 от настоящото дело, Е.
Г. Г. е променила фамилното си име на К., считано от 24.11.2017г. /поради
сключен граждански брак/.
За изясняване на обстоятелствата по делото бе назначена съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по нея, по
време на действието на договора от 23.12.2005г. Е. К. е усвоявала суми от
разрешения й кредитен лимит, като е усвоила общо 1 815.86лв. Така също, тя
е направила 18 вноски към „Юробанк България“АД в общ размер 531.11лв.
От заключението съда приема, че към 26.06.2020г. задължението на
жената към банката е общо 2 019.43лв., от които: главница 1 382.25лв.;
възнаградителна лихва от 201.58лв.; мораторна лихва от 196.59лв.; такси в
размер 161.01лв. и нотариални такси в размер 78лв.
На същата тази дата „Юробанк България“АД е депозирала пред съда
заявление по чл.417 от ГПК. То е уважено и са й издадени, в производството
по ч.гр.д.№ 1813 по описа на СлРС за 2020-та година, заповед за изпълнение
/незабавно/ и изп.лист, като на К. е разпоредено да й заплати точно тези суми,
както и разноски: 40.39лв.- за държ.такса и 240.70лв.-адвокатско
възнаграждение.
Заключението съда кредитира като обективно и компетентно
изготвено; като неопровергано от останалия събран по делото доказателствен
материал и като неоспорено от страните по делото.
Общоизвестно е обстоятелството, че предишното наименование на
„Юробанк България“ бе „Българска Пощенска банка“.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
4
Предявени са положителни установителни искове, за съществуването на
няколко парични вземания, за които на ищеца е издадена в заповедно
производство и на осн.чл.417 от ГПК заповед за изпълнение /незабавно/, а
също и изп.лист.
Против последната е депозирано възражение от ответника в
заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това и
указания от заповедния съд са мотивирали „Юробанк България” АД в
законоустановения срок да предяви установителни искове по чл.415, ал.1
ГПК. Те са основателни, защото този извод се налага от събраните в хода на
делото доказателства и процесуалното поведение на ответника, тъй като:
Категорично се установи, че на 23.12.2005г. е бил сключен Договор за
издаване на кредитна карта, между страните по делото, макар тогава с по-
различни от сегашните им наименования- съотв. „Българска Пощенска банка“
и Е. Г. Г. / понастоящем „Юробанк България“ и Е. Г. К./. По-късно, с
допълнително споразумение от 02.11.2017г. картата е заменена с друга/нова,
но съгласно изрични текстове от това споразумение, са запазени кредитния
лимит и всички съществуващи по старата карта задължения на жената към
банката.
Видно от кредитираното от съда заключение на вещото лице,
ответницата е усвоявала парични суми по този договор, които са на обща
стойност 1 815.86лв. Тя е правила и вноски, но те са само за общо 531.11лв.
Поради това и тъй като К. не ангажира доказателства да е осъществила
всички дължими или и други, освен тези на обща стойност 531.11лв., вноски,
а то бе в нейна тежест, съда приема, че тя е неизправна по договора страна,
вкл. не е внесла посочените в исковата молба две последователни вноски,
които са с краен срок на плащане съотв. 05.02.2018г. и 08.03.2018г., както и
останалите, с падеж след тях. Всъщност, тя и не оспори това ищцово
твърдение. По този начин се е задействала договорна клауза, даваща право на
кредитора да направи всички задължения на жената предсрочно изискуеми.
Той се е възползвал от това си право, като е обявил предсрочната
изискуемост, при това съгласно изискванията на съдебната практика- с
нарочно изявление, доказано достигнало до адресата му -К. / с нотариална
покана/.
Т.е., вземанията на банката са били предсрочно изискуеми, когато тя на
5
26.06.2020г. е депозирала пред съда заявление по чл.417 от ГПК /нот.покана
на банката е връчена на жената на 27.06.2019г./. Поради това правилно съда
/Сливенски районен съд/ й е издал заповед- № 723/ 30.06.2020г. и изп.лист, с
които е разпоредил на Ел.К. да й заплати няколко парични суми. Видно от
заключението на вещото лице, към същата тази дата, на която е подадено в
съда заявлението, задълженията на ответницата към банката са точно тези-
като основание и размер, за които е издадена заповедта. Ето защо
предявените в настоящото исково производство претенции ще бъдат уважени,
изцяло.
Този изход на делото предопределя становището на съда по въпроса за
разноските- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право на направените то нея
разноски, в пълен размер- разноски, сторени както в настоящия исков процес,
така и в предхождащото го заповедно производство.
Разноските на банката в заповедното производство са толкова, колкото
са посочени в заповедта за изпълнение /40.39лв.- за държ.такса и 240.70лв.- за
адвокатско възнаграждение/.
Разноските му в настоящото дело са следните: 214.90лв.+ 50лв.- за
държавна такса за образуване на делото; 150лв- депозит за вещо лице и
445.63лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, видно от платежния
документ, представляващ лист № 41 от делото. Т.е. общо 860.53лв.
Ръководен от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е. Г. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.***, ул. „***” №
**, ет.**, ап.**дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище гр.
София, с ЕИК ********* и съдебен адресат адв.Хр.Х. от САК на адрес-
София, ул.“Три уши“ №8, ет.4 сумите, за които на това дружество е издадена,
в производството по ч.гр.д.№ 1813/ 2020г. на Сл.РС заповед за незабавно
изпълнение № 723/ 30.06.2020г. и изпълнителен лист от същата дата.
ОСЪЖДА Е. Г. К. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от
ГПК на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище гр. София, с ЕИК
6
********* направените от дружеството разноски в заповедното
производство- ч.гр.д.№ 1813/2020г. на СлРС - общо 281.09лв. /двеста
осемдесет и един лева и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Е. Г. К. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от
ГПК на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище гр. София, с ЕИК
********* направените от дружеството разноски в исковия процес- гр.д.№
865/2021г. СлРС- общо 860.53лв. /осемстотин и шестдесет лева и петдесет и
три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7