Решение по дело №29894/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1665
Дата: 30 януари 2024 г.
Съдия: Цветелина Александрова Костова
Дело: 20221110129894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1665
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110129894 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, депозирана от „....
против .... за заплащане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на сумата от 2253,37 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение във връзка с претърпени в резултат
на ПТП имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. ...., рег. № ...., собственост
на ищеца.
Ищецът твърди, че на 16.09.2020 г. в гр. .... е настъпило ПТП с участници лек
автомобил .... с рег. № ...., управляван от .... и лек автомобил ...., рег. № ...., собственост на
...., управляван от ..... Твърди, че ПТП е било причинено по вина на водача на първия
автомобил, тъй като същият е предприел рязка маневра за излизане назад от паркирано
положение, без да се огледа, а в същия момент л.а. ...., рег. № .... се е движел по маневрената
улица в паркинга и е последвал удар, при което на последното МПС са причинени щети. Във
връзка с така реализираното ПТП, ищецът твърди, че е предявил на ответника, който към
датата на ПТП е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на сочения за деликвент, претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че ответникът не е заплатил дължимото застрахователно обезщетение за нанесените
имуществени вреди, поради което го претендира в размер на сумата от 2253,37 лв. /съгласно
изменение на иска, допуснато в о.с.з. на 25.10.2023 г./, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2022 г. до
окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
1
предявения иск при твърдение, че с изплатена извънсъдебно сума е погасил изцяло
дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ приложим в конкретния казус, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 КЗ и чл. 430, ал. 1, т. 1-4 и ал. 2 от КЗ, а по
задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите и възраженията по чл.363, ал.4,
чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2 във вр. чл.363, ал.4 и чл.364, ал.4 КЗ.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства – писмени и заключение
на вещо лице несъмнено се установява, че на 16.09.2020 г. в гр. .... е настъпило ПТП с
участници лек автомобил .... с рег. № ...., управляван от .... и лек автомобил ...., рег. № ....,
собственост на ...., управляван от ...., като ПТП е било причинено по вина на водача на
първия автомобил, тъй като същият е предприел рязка маневра за излизане назад от
паркирано положение, без да се огледа, а в същия момент л.а. ...., рег. № .... се е движел по
маневрената улица в паркинга и е последвал удар, при което на последното МПС са
причинени щети.
По делото няма спор, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на сочения за деликвент.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установяват
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя, а именно: (1) наличието на
деликт при съответното авторство, (2) противоправност и (3) вина, (4) наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
(5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя, (6) причинна връзка между настъпилото ПТП и
вредоносния резултат. От друга страна възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на водача на увреденото МПС останаха недоказани.
По отношение размера на обезщетението:
От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на процесните щети
към датата на ПТП, изчислена по средни пазарни цени, се равнява на сумата от 2253,37 лв.
От приетите като писмени доказателства по делото 2 броя платежни нареждания /31
и 32 от делото/ се установява, че извънсъдебно ответникът е възстановил на ищеца сумата в
общ размер от 1305,73 лв., поради което остава дължима сумата от 947,64 лв.
2
Искът е основателен и следва да бъде уважен именно за тази сума, а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 2253,37 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез плащане преди завеждане на делото.
Върху сумата от 947,64 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 329,77 лв., представляваща сторените от
последния съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, изчислени съразмерно
на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 278,14 лв., представляваща сторените от последния съдебно –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, изчислени
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ...., ЕИК ...., да заплати на „...., ЕИК ....,
сумата от 947,64 лв., представляваща непогасена част от дължимо обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 16.09.2020 г. в гр. ...., по
вина на водача на л.а. .... с рег. № ...., чията гражданска отговорност е била застрахована от
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца автомобил, а
именно: л.а. ...., рег. № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 2253,37 лв., като погасен чрез плащане преди завеждане
на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ...., ЕИК ...., да заплати на „...., ЕИК ....,
сумата от 329,77 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „...., ЕИК ...., да заплати на ...., ЕИК ....,
сумата от 278,14 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3