№ 284
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330202833 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 105/26.04.2022г. на
Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в О., с което на М. Д. З.-Л.,
ЕГН ********** от ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.4 ал.1 т.4 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на О. /НОДПТОП/, на основание
чл.43 ал.5 от НОДПТОП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си, които
поддържа и в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна О., чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Т., моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, пир наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.01.2022г. около 14:30ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III
1
Обединител“ при извършена проверка от св. А. М. Г., на длъжност старши
полицай към Сектор „Общинска полиция – Пловдив“, било установено, че л.
а. „Тойота“ с рег. № *** е бил паркиран върху велосипедна пътека, за което
бил съставен фиш № **********/18.01.2022г. в отсъствие на водача и
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.4 ал.1 т.4 от
НОДПТОП, срещу който била подадена жалба до РС - Пловдив.
Образуваното производство пред РС - Пловдив по повод обжалването
на така наложената глоба било прекратено и административната преписка
била върната на Сектор „Общинска полиция – Пловдив“ за съставяне на
АУАН съгласно ЗАНН.
На 03.02.2022г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 000376/03.02.2022г. срещу жалбоподателя З.-Л. за
извършено нарушение по чл.4 ал.1 т.4 от НОДПТОП. При запознаване със
съдържанието на акта, жалбоподателят саморъчно вписала в графата за
възражения и обяснения, че автомобилът е бил спрян за престой и че била
присъствала лично при съставянето на фиша. На датата на съставяне на акта
от З.-Л., като собственик на МПС с рег. № ***, била попълнена и подписана
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП, в която тя посочила, че на 03.02.202 г. автомобилът е бил
управляван от нея. В законоустановения седемдневен срок пред
административнонаказващия орган не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и нарушението,
посочено в него.
Въз основа на издадения АУАН било съставено и процесното НП, с
което на жалбоподателя З.-Л. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.4 ал.1 т.4 от НОДПТОП, на основание
чл.43 ал.5 от НОДПТОП.
В показанията си актосъставителят Г. заявява, че поддържа акта, който
е съставил и констатациите в него, като доуточнява, че на процесната дата и
място л. а. „Тойота“ с рег. № *** е бил паркирал върху велосипедна пътека, а
не престояващ, тъй като в него не е имало никой. Именно заради това той
приел, че автомобилът е бил паркиран, защото ако е бил престояващ водачът
му е щял да бъде наблизо и на последния да се състави АУАН, а не фиш.
Актосъставителят сочи също, че след като констатирал неправилното
паркиране, съставил фиш в отсътвие на нарушителя, а впоследствие след
справка на автомобила бил установен и неговият собственик, а именно М. Д.
З.-Л., която била поканена да се яви и да попълни декларация по чл.188 от
ЗДП, в която заявила че тя е управлявала автомобила на процесната дата и й
бил съставен процесният акт.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе
разпитана и Б.Н.Б., която потвърждава, че на процесната дата и място тя е
била с жалбоподателя З.-Л., като не отрича, че автомобилът се е намирал на
велопътека, а двете с жалбоподателя са били близо до колата, когато са
2
видели как полицаите са се насочили към автомобила, държейки фиш в
ръцете си, преди да го залепят.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и
кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото - АУАН/ № 000376/03.02.2022г., фиш **********/18.01.2022г.,
Заповед № 2201-231/01.02.2022г. на Кмета на О..
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От съвкупния доказателствен материал се установява, че на 18.01.2022г.
около 14:30ч. в гр. Пловдив, л. а. „Тойота“ с рег. № *** действително е бил
паркиран на велопътека на бул. „Цар Борис III Обединител“. Съгласно §1 от
НОДПТОП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, a
съгласно §2 паркирано пътно превозно средство е това, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо. По делото
безспорно се установи както от разпита на актосъставителя, така и този на
свидетеля Бедрова, че в момента на проверката от органите на Общинска
полиция в л. а. „Тойота“ с рег. № *** не е имало никой, а последният е бил
ситуиран в неподвижно състояние на велопътека на бул. „Цар Борис III
Обединител“. От тези обстоятелства безспорно се доказва, че той е бил
паркиран, а не в престой и то именно от жалбоподателя, което се
потвърждава и от приложената по делото декларация, попълнена лично от
нея.
Въпреки гореизложеното при извършената служебна проверка по
законосъобразното издаване на АУАН и НП, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните и материалните правила.
След запознаване с обжалваното НП настоящият съдебен състав
намира, че същото не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН относно
неговото задължително съдържание, като при съставянето му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В нарушение на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН в НП липсва пълно и конкретно описание на онези съставомерни
фактически елементи на вмененото на жалбоподателя деяние и
обстоятелствата, при които е извършено, от които да се направи безспорен и
категоричен извод за извършено от обективна и субективна страна
административно нарушение, като не става ясно какво точно е правил
автомобилът на жалбоподателя на велосипедната пътека – дали е престоявал
или е бил паркиран.
По този начин е допуснато съществено нарушение относно
задължителното и минимално необходимото съдържание, което засяга
3
правата на жалбоподателя, така че последният да не може да разбере в какво
точно се изразява поведението му и какво не е изпълнил, както и да упражни
в пълнота правото си на защита, включително и да ангажира и да иска да се
съберат доказателства.
Отделно от горното съдът намира, че е налице неправилно приложение
и на материалния закон при квалифицирането от правна страна на
извършеното административно нарушение, като неправилно е определена и
приложимата санкционна разпоредба. Тези пороци не могат да бъдат
санирани за пръв път пред въззивната инстанция и същевременно съществено
ограничават правото на защита на жалбоподателя. В случая деянието, за което
жалбоподателя З.-Л. е наказана, е квалифицирано като административно
нарушение по чл.4 ал.1 т.4 от НОДПТОП, според която разпоредба престоят и
паркирането са забранени: на пешеходни или велосипедни пътеки и на
разстояние, по-малко от 5 м. преди тях. Цитираната разпоредба обаче изцяло
преповтаря разпоредбата на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП. Административното
наказание е наложено на основание чл.43 ал.5 от НОДПТОП, но
същевременно за нарушението по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП е предвидена
нарочна санкционна разпоредба – чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП. Анализът на
посочените разпоредби на НОДПТОП и на ЗДвП недвусмислено сочи
тъждество на признаците на деянието, въздигнато в административно
нарушение във всяка от тях. Нормата на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП не разкрива
бланкетен характер, поради което не подлежи на детайлизиране посредством
друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, уредени
изчерпателно със закон, да бъдат предмет на повторна регламентация с
подзаконов нормативен акт, още повече, когато за същото нарушение
(описано словесно по идентичен начин) се предвижда по-високо по размер
административно наказание – ЗДвП предвижда 20 лв., а НОДПТОП – 50 лв.
Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт не обуславя
съотношение на общ спрямо специален закон, а единствено изключва
приложението на нормите на по-ниския по ранг такъв. По този начин е бил
нарушен и §7 от НОДПТОП, който повелява, че разпоредбите на тази наредба
се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока
степен, а в случая посочената за нарушена норма по чл.4 ал.1 т.4 от
НОДПТОП е в противоречие със закона, тъй като предвижда по-висока
санкция от последния.
По тези съображения съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, рефлектират върху
законосъобразността на атакуваното НП. Не съществува процесуална
възможност констатираните пороци да бъдат санирани от настоящия съдебен
състав, поради което процесното постановление следва да бъде отменено в
своята цялост.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
отмяна на обжалваното НП, доколкото от страна на жалбоподателя не е
4
направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени
доказателства за осъществена защита, съдът не следва да се произнася по тях.
Предвид отмяната на обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията
на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 105/26.04.2022г. на
Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в О., с което на М. Д. З.-Л.,
ЕГН ********** от ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.4 ал.1 т.4 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на О. /НОДПТОП/, на основание
чл.43 ал.5 от НОДПТОП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5