Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 23.04.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори март  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                              Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Радослава Манолова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1648 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, вр. § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗБН.

Синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност твърдят, че на 23.06.2011г. между „К.т.б.“ АД и „Б.-***“ ЕООД е бил сключен договор за банков кредит, средствата по който са били предназначени за финансиране заплащането на покупна цена на 189 броя акции с номинална стойност  50 000 лева всяка, представляващи 50% от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД, съгласно договор за покупко-продажба от 17.06.2011г., сключен между „А.“ ЕАД, като купувач, и „Ф.И.АД, като продавач. Договорът за кредит е трябвало да бъде обезпечен, включително чрез учредяването в полза на банката на реален залог върху закупените акции.

Акциите от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД са били придобити от „А.“ ЕАД, но задълженията по договора за кредит не са били изпълнени и кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. В последствие за задълженията е била подадена и молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Б.-***“ ЕООД (т.д. № 3550/2015г. на Софийски градски  съд).  Не е бил надлежно учреден и залог върху акциите от „А.“ ЕАД.

При придобиване на акциите от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД от „А.“ ЕАД, съгласно Алонж 2 от 22.06.2011г. (Временно удостоверение № 7 от 10.10.2010г.), без изпълнение на насрещна престация, съответно при насрещна престация на значително по-ниска стойност,  без учредяване на уговореното обезпечение и без изпълнение на задълженията по договора за кредит, от синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност се иска да бъде осъдено ответното дружество да върне в патримониума на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност собствеността върху 189 броя поименни налични акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка, съгласно Временно удостоверение № 7 от 10.10.2010г. от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД, с ЕИК*******, което имущество е с произход от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.

Ответникът „А.“ ЕАД оспорва исковете.

Като възражение по допустимостта на производството излага, че разпоредбата на чл. 60а от ЗБН (нова ДВ, бр. 22 от 2015г., в сила от 24.03.2015г.) не е приложима към нееквивалентно имуществено разместване, което накърнява масата на несъстоятелността и се е осъществило преди влизането на разпоредбата в сила. Ответникът се позовава на произнасянето в Решение № 4 от 2014г. по к.д. № 12/2013г. на Конституционния съд и Решение № 10 от 2011г. по к.д. № 6 от 2011г. Прилагане на разпоредбата към придобиването на акциите от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД от ответника представлява преуреждане на възникналото членствено правоотношение, което е допустимо единствено при изрично уредено обратно действие на нормата, каквото не е налице. Същевременно ответникът не е пасивно процесуално легитимиран по спора. Ако средствата по договора за банков кредит от 23.06.2011г. действително са били получени от ответника с цел придобиване на акции от капитала на „ТЕЦ Х.“АД, то цената по договора за покупко-продажба на акции от 17.06.2011г., е била получена от продавача на акциите „Ф.И.АД.   

По същество исковете се оспорват като неоснователни. Неотносими към предмета на делото са дължими лихви и неустойки по договора за кредит (така Решение № 667 от 14.04.2016г. на Софийски градски съд по т.д. № 6972/2015г.); за ответника не е възниквало задължение да учредява реален залог върху акциите, тъй като не е бил страна по договора за кредит; оспорва се отпускането на кредита и превеждането му на ответника или използването му по предназначението, упоменато в договора; неподкрепено с доказателства по делото остава становището на ищеца за това, че ответникът не е изпълнил насрещна престация към „Булит“, респективно насрещната престация е на значително по-ниска стойност.

След приключване на съдебното дирене по делото,  в писмената си защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК            , ответникът основно потвърждава възражението, че сумата по договора за кредит не е била използвана за закупуване на акциите.

Ищцовата страна не е представила писмена защита.   

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Дружеството „ТЕЦ Х.“ АД, с ЕИК*******, е с капитал от 18 900 000 лева, формиран въз основа на парични и непарични вноски, с 378 обикновени поименни налични акции с право на глас, всяка една от които с номинална стойност в размер на 50 000 лева. В този смисъл са вписванията в търговския регистър при Агенция по вписванията.

Към 17.06.2011г. 189 броя от акциите са били записани на „Ф.И.АД, с ЕИК *********, съгласно  временно удостоверение № 007 от 10.12.2010г.

На 17.06.2011г. между  „Ф.И.АД и ответника е бил сключен договор за покупко-продажба на акции, съгласно който „Ф.И.АД е продавало акциите, удостоверени във временно удостоверение № 007 от 10.12.2010г. за обща цена в размер на 4 831 708 евро, платима по банкова сметка *** „К.т.б.“ АД с IBAN ***ни дни от датата на сключване на договора. Прехвърлянето на акциите е трябвало да се извърши чрез прехвърляне на временното удостоверение с джиро, вписано в книгата на поименните акционери, за да има  действие спрямо дружеството. В този смисъл са клаузите на т. 1 и т. 2 от представения по делото договор. Останалите клаузи  от договора са уреждали отношенията във връзка с обратното изкупуване на акциите, което  е трябвало да бъде осъществено на цена, платена от купувача, увеличена с лихва в размер на 9% годишно върху цената на акциите и изчислена на база 365 в годината, която лихва се изчислява за периода от датата на плащане на цената по договора от 17.06.2011г. до датата на плащане на цената за обратното изкупуване на акциите.

Прехвърлянето на временното удостоверение   № 007 от 10.12.2010г. с джиро не е спорно между  страните по делото, както и се представят алонж № 2 и  уведомление – заявление на ответника по чл. 185, ал. 4 от ТЗ за вписване в книгата на акционерите на „ТЕЦ Х.“ АД  на прехвърлянето с джиро, положено на дата 22.06.2011г., от „Ф.И.АД на приобретателя – ответник на временното удостоверение.

Същевременно съгласно  изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение), на същата дата  - 22.06.2011г., от сметка на „А.“ ЕАД в „КТБ“ АД по сметката  с IBAN ***  „Ф.И.АД в същата банка е било наредено плащане на сумата от 4 831 708 евро, с основание „по договор за покупко-продажба на акции от 17.06.2011г.“. Заключението на вещото лице е въз основа на представено от представител на  „Ф.И.АД извлечение от разплащателна сметка, както и преводно нареждане от 22.06.2011г.  с уникален регистрационен номер № BORD00828351, които като документи са били  приети по делото, след заверката им по чл. 183 от ГПК от ответника. От ищеца не е оспорено заключението на вещото лице, нито верността на извлечението като частен удостоверителен документ се опровергава от други доказателства по делото, и съдът приема, че такова плащане е било извършено. Отделно, съгласно пояснението на вещото лице в открито съдебно заседание при приемане на основното заключение, за превода от 22.06.2011г. има осчетоводяване и при „КТБ“ АД.

Сумата по превода е била осчетоводена при „Ф.И.АД по сметка 221 „Инвестиции в дъщерни предприятия“, без по делото да е възразявано по редовността на воденото счетоводство при дружеството.

При ответника са осчетоводени 39 броя акции (сметка 222“Инвестиции в асоциирани предприятия“).

Не се установяват други осчетоводявания, включително за плащането на сумата от 4 831 708 евро. От ответника не са били предоставени данни на вещото лице за такива осчетоводявания, но няма обстоятелства по чл. 161 от ГПК, които в тази връзка, и  при съобразяване  на всички обстоятелства и доказателства по делото,  да се приемат доказани. Такива релевантни обстоятелства, за доказването на които ответникът да е създал пречки, не са посочени и от ищеца, въпреки изричната му констатация в съдебното заседание при приемане на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че  ответникът не дава изцяло съдействие на вещото лице за работата му.    

   На 23.06.2011г. между „К.т.б.“ АД и „Б.-***“ ЕООД е бил сключен договор за банков кредит за сума от 4 900 000 главница. Съгласно клаузите на договора, средствата по кредата са били предназначени за финансиране заплащането на покупна цена на 189 броя акции с номинална стойност  50 000 лева всяка, представляващи 50% от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД, съгласно договор за покупко-продажба от 17.06.2011г., сключен между „А.“ ЕАД, като купувач, и „Ф.И.АД, като продавач.

На 24.06.2011г. с банково бордеро № 328723 банката  е наредила по сметка с IBAN *** „Б.-***“ ЕООД сумата от 4 900 000 евро по кредита. На същата дата с банково бордеро № 829911 е бил нареден директен превод по сметка с титуляр ответникът „по договор“ (IBAN ***) и отново на същата дата от ответника са били наредени преводи  - 1 023 000 евро на „К.Д.“ ООД, 140 310 евро на „А.Ф.“ ЕООД, 1 853 838, 59 евро на „Б.-***“ ЕООД, 476 170 евро на „А.Ф.“ ЕООД и 1 669 030 евро за покупка на валута.  Обстоятелствата се установяват от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото. При разпореждането от ответника със средствата към други дружества, съответно с предназначение различно от това по договора за продажба от 17.06.2011г., няма основание да се приеме, че ответникът не е давал съдействие по смисъла на чл. 161 от ГПК на съдебно-счетоводната експертиза за установяване на движението по средствата по договора за кредит.     

Също съгласно заключенията на вещото лице, към датата на исковата молба  дружеството „Б.-***“ ЕООД има неизплатени задължения по договора за кредит от 7 152 249. 32 евро, от които 4 446 309 евро просрочена главница, 204 299. 38 евро просрочени лихви върху редовна главница, 2 182 611. 85 евро просрочени лихви върху просрочена главница, 4 940. 34 евро текущи лихви върху просрочена главница и 314 089. 24 евро неустойка върху просрочена лихва. При работата си вещото лице е работило по документи, представени от ищеца. По делото не е имало достъп до счетоводството на дружеството – кредитополучател   „Б.-***“ ЕООД.

Не е било изпълнено и задължението на кредитополучателя по договора за кредит да осигури учредяването в полза на банката като обезпечение на залог върху акциите на „ТЕЦ Х.“ АД. Същевременно по делото нито се твърди, нито се установява последващо прехвърляне на акциите от страна на ответника.

С  решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.  С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено  в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане, съгласно  определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

По отношение на дружеството „ТЕЦ Х.“ АД, с ЕИК*******, също е било открито производство по несъстоятелност и дружеството е било обявено в несъстоятелност, съгласно решения по т.д. № 76/2015г. на Окръжен съд – гр. Търговище.

Искане за откриване на производство по несъстоятелност има и по отношение на  „Б.-***“ ЕООД.

При тези установени от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

С новата разпоредба на чл. 60а от ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2015г., в сила от 24.03.2015г.), са били въведени искове за връщане на получено имущество с произход банка в несъстоятелност. Исковете целят попълване на масата на несъстоятелността на банката  при хипотези, най-общо, когато парични средства и/или имущество на банката са станали част от патримониума на трето лице, независимо от  броя на междинните прехвърляния и правната им форма,  но за придобиването липсва дадена от третото лице еквивалентна  насрещна престация. Съгласно хипотезата, установена в чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН,  синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото. „Произход от банката“ е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на  всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма (§ 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗБН).

В случая ищецът твърди, че придобиването от ответника на  189 броя поименни налични акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка, съгласно Временно удостоверение № 7 от 10.10.2010г. от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД, с ЕИК*******, е имущество  с произход от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, след предоставяне на средства на ответника по сключен  договор за кредит с „Б.-***“ ЕООД с цел придобиване на акциите, и това имущество следва да бъде върнато, тъй като ответникът не е изпълнил насрещна престация по отношение на кредитополучателя  или същата е на значително по-ниска стойност от полученото.

Искът е неоснователен, тъй като, съответно на възприетото от фактическа страна, не се установява акциите да са придобити със средства с произход от банката – че акциите са били придобити с паричните средства, отпуснати от банката по договора за кредит, сключен с „Б.-***“ ЕООД.  Средствата по кредита са били предоставени на ответника в деня на получаването им от дружеството – кредитополучател, но не са били използвани за заплащане на цената по акциите по договора за продажба, сключен с „Ф.И.АД , а използвани (преведени) на други дружества, съответно с различно предназначение. Същевременно цената на акциите по договора за продажбата, като основание за джиросването им, е била платена от ответника отделно,  два дни преди сумата по договора за кредит да бъде предоставена от банката на кредитополучателя, съответно на ответника. Плащането от 22.06.2011г. е било с погасително действие по отношение на задължението на ответника – купувач да плати цената на акциите. Така имуществото, чието връщане се иска, не е придобито с парични средства с произход банката и не може да й бъде предоставено  на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, така както се води искът по делото.

Възражението на ответника в този смисъл е основателно, независимо от неоснователността на останалите му възражения  по същество – за неотносимост към предмета на делото на дължими лихви и неустойки по договора за кредит,  че  ответникът не е обвързан от уговорките по договора за кредит, че договорът за кредит не е бил отпуснат, съответно, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че  ответникът не е изпълнил насрещна престация към „Булит“, респективно насрещната престация е на значително по-ниска стойност.

Не се установява и разпореждане от страна на ответника с акциите след 22.06.2011г. – чрез обратното им изкупуване от  „Ф.И.АД или друго.

Възражението на ответника за действието на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН (нова ДВ, бр. 22 от 2015г., в сила от 24.03.2015г.) по време не е по допустимостта на производството, а е по същество на делото. Съдът, в настоящия си съдебен състав, намира  това възражение на ответника също неоснователно.  

  По-конкретно възражението на ответника е, че щом придобиването от него на акциите на „ТЕЦ Х.“ АД е от 2011г., преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, то имуществото не може да бъде отнемано и акциите предоставяни на банката (променяно възникналото членствено правоотношение), тъй като на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН не е придадено обратно действие.

 Забраната за обратно действие на законите е общ принцип, който се извлича от понятието за правова държава (преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Принципът може да се извлече с аргумент от противното и от чл. 14, ал. 1 от ЗНА – обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба при определени предпоставки. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА има характер на обществен ред и следва да се прилага служебно от правоприлагащите органи. В този смисъл е становище към Решение № 11 от 09.07.1996г. по к.д. № 10/1996г. на Конституционния съд, както и най-общо решенията по множество други дела на същия съд (к.д. № 4/1992г., к.д. № 9/1994г., к.д. № 9/1996г., к.д. № 12/1997г., к.д. № 1/2001г., к.д. № 8/2013г.,  к.д. № 1/2017г. и др.). В подобен  смисъл са и решенията на Конституционния съд, посочени от ответника.

В случая обаче няма приложение на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН с обратно действие,  а нейно приложение занапред спрямо отношения, които заварва, така както тези отношения са посочени в исковата молба на ищеца като съществуващи към датата на влизане в сила на разпоредбата. Това са висящо правоотношение по договор за кредит, задълженията на кредитополучателя по който не са изпълнени, твърдяно придобиване от ответника на имущество (акции) със средствата, предоставени по договора за  кредит, без изпълнени никаква насрещна престация, съответно такава на значително по-ниска стойност, по отношение на длъжника – кредитополучател и висящо членствено правоотношение във връзка с притежаваните от ответника акции. Независимо, че договорът за продажба на акции е от 17.06.2011г., а придобиването им чрез джиро – от 22.06.2011г., разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН  преурежда за в бъдеще, от момента на влизането в сила на закона, на заварени правоотношения, каквито се твърдят по исковата молба. По твърденията в исковата молба, предоставянето на парични средства от банката е във функционална връзка с придобиването на акциите от ответника, налице е твърдяно съществуващо  фактическо състояние на имуществено разместване, за което няма икономическо оправдание, и чрез иска по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, това разместване, като противоречащо на справедливостта, се иска  да бъде преодоляно.

 Също съответно на посоченото в исковата молба, ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по исковете и е без значение какви действия са били извършени от „Ф.И.АД. Тези възражения на ответника, които са по същество на делото, също са неоснователни. 

Както се посочи обаче не се установяват твърдените от ищеца обстоятелства в исковата му молба - че акциите на „ТЕЦ Хаско“ АД са придобити от ответника със средства с произход от ищцовата банка, при което и искът по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН по делото се отхвърля.                

По разноските         

Поради отхвърляне на иска по делото, разноски на „КТБ“ АД - в несъстоятелност по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.

Съгласно изявлението на ответника при приключване на устните състезания по делото, той не претендира разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК относно такива разноски.   

От масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна такса по иска в размер на  377 999. 98 лева, съответно на цената му от общо 4 831 708 евро, стойност на акциите, чието връщане се иска (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 60а, ал.2 от ЗБН). Разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 от ЗБН е процесуалноправна и с действие по отношение на всички образувани и висящи  производства по този ред.

Воден от горното съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, вр. § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗБН, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК******и със седалище и адрес на управление ***,  срещу „А.“ ЕАД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, за връщане от „А.“ ЕАД  в патримониума на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност собствеността върху 189 броя поименни налични акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка, съгласно Временно удостоверение № 7 от 10.10.2010г. от капитала на „ТЕЦ Х.“ АД, с ЕИК*******, което имущество е с произход от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.

            ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, сумата от 377 999. 98 лева  (триста седемдесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) държавна такса по исковата молба делото, която такса да се събере от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: