Решение по дело №2355/2011 на Районен съд - Хасково

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 368 /25.06.2015 година, гр. Хасково

                                                                                                                                    Том 4 стр.127-129

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                 Председател: Петър Вунов      

секретар: Десислава Вълканова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2355 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 5/05.01.2015 г., постановено по настоящето дело, е допуснато извършване на съдебна делба между К.Д.Ч., З.М.Ч. и Т.Д.С. на следните техни съсобствени недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.40.1.20 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” № , вх. , ет. , ап. , намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с 77195.735.40, с предназначение: жилище – апартамент, на 1 ниво, с посочена в документа площ от 65 кв.м., с прилежащи части - таванско и избено помещения, с 4,94% ид.ч. от 81,24% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж 77195.735.40.1.19 и 77195.735.40.1.21, под обекта 77195.735.40.1.14 и над обекта няма; и сграда с идентификатор 77195.735.40.5 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” №  – гараж № 4, разположена в ПИ с 77195.735.40, със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж; с предназначение жилище – хангар, депо, гараж; при квоти за всеки от имотите – 4/6 ид.ч. за З.М.Ч. и по 1/6 ид.ч. за К.Д.Ч. и за Т.Д.С..

Ищцата З.М.Ч., чрез пълномощника си по делото, е предявила претенция по чл. 349 ГПК за възлагане на недвижимия имот.

Ищецът К.Д.Ч., чрез пълномощника си по делото, счита предявената възлагателна претенция за основателна.

Ответницата Т.Д.С. не изразява ясно становище по начина на извършване на делбата.

В първото по делото заседание след допускането на делбата З.М.Ч. и К.Д.Ч. са предявили срещу Т.Д.С. претенции за присъждане на сумата от 9 680 лв., от които 7 040 лв. представляваща обезщетение за лишаване на З.М.Ч. от правото й на ползване върху нейните 4/6 ид.ч. от делбения апартамент и 2 640 лв. за делбения гараж,  за периода от 22.07.2011 г. до 16.03.2015 г., както и на сумата от 852.71 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9 680 лв., за периода от 01.04.2012 г. до 01.03.2015 г. и съотв. за присъждане на сумата от 990 лв., от които 720 лв. представляващи обезщетение за лишаване на К.Д.Ч. от правото му на ползване върху неговите 1/6 ид.ч. от делбения апартамент, и 270 лв. за делбения гараж, за периода от 08.09.2013 г. до 08.03.2015 г., ведно със законната  лихва върху сумата, считано от 13.03.2015 г. до окончателното им изплащане.

С влязло в сила протоколно определение от 23.04.2015 г. и по молба на ищцата З.М.Ч. е прекратено производството по отношение на предявените от нея претенции по сметки, на основание чл. 232 ГПК.

Ответницата Т.Д.С. оспорва предявената срещу нея от К.Д.Ч. претенция по сметки като неоснователна. Твърди, че не била получила писмена покана за предоставяне ползването на делбените имоти, а и не била създала пречки на другите съделители да ги ползват.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заключението на приетата съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че действителната средна пазарната цена на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 77195.735.40.1.20 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, възлиза на 43 650 лв., а на сградата с идентификатор 77195.735.40.5 – на 6 400 лв., като с оглед определените квоти на страните същите са неподеляеми. Размерът на претендираното обезщетение за лишаване на К.Д.Ч. от правото му на ползване на процесните имоти, на база средния пазарен наем за периода 08.09.2013 г. до 08.03.2015 г., съобразно дела на ищеца в съсобствеността, е 522 лв. за апартамента и 126 лв. за гаража, или общо 648 лв.

Според декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 23.03.2015 г. на З.М.Ч., тя не притежава други недвижими имоти освен делбените.

По делото е прието и удостоверение изх. № 14/20.04.2015 г. на нотариус № 081  Христина Колева, в което се сочи, че на 07.07.2009 г. пред нея се явил К.Д.Ч. и представил нотариална покана за връчване на Т.Д.С.. След двукратно посещение на посочения в нотариалната покана адрес, никой не бе намерен там, поради което на 08.07.2009 г. в 8,35 часа било залепено уведомление на вратата на жилището, адресатът да се яви в кантората й в 14 дневен срок, за да получи нотариалната покана, съгласно разпоредбите на ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По извършването на делбата:

Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, е всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, така и посредством разпределение на имотите от съда. Съсобствеността може да бъде  прекратена и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

В настоящия случай до делба между три лица с различни квоти са допуснати два неподеляеми имота, единият от който е жилищен, поради което способите - теглене нa жребий и разпределение на имотите, са неприложими. Не са налице и предвидените в чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК хипотези по отношение на З.М.Ч., поради което претенцията й за поставяне в дял на процесния жилищен имот се явява неоснователна. На първо място, липсва една от предвидените кумулативно в първата хипотеза предпоставки, а именно на претендиращия възлагането бивш съпруг да е било предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Безспорно е, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция децата отдавна са навършили пълнолетие. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 5 на Тълкувателно решение /ТР/ № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, непълнолетието на роденото от брака дете като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм.,/, чл. 349, ал. 1 по действащия ГПК, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. От постановяването му до момента не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да дават възможност на съда да се отклони от тази практика. По отношение на втората хипотеза също не е налице една от предвидените кумулативно в чл. 349, ал. 2 ГПК предпоставки, а именно ищцата постоянно и продължително да е живяла в процесното жилище към момента на откриване на наследството на наследодателя на страните Д. К. Ч. /13.09.2006 г./. Toва законово изискване предполага трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя – така т. 7 от цитираното вече ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Не е достатъчно съделителят само да е ползвал претендирания имот, а е необходимо това ползване да е било във формата на реално живеене в него. В тази връзка следва да се отбележи, че в о.с.з. на 15.10.2014 г. /л. 193 по делото/ ищцата изрично признава, че през месец септември 1995 г. заедно със съпруга си се преместили от процесния имот и заживяли в апартамент на ул. „**”, като там останала ответницата заедно със своето семейство. След смъртта му З.Ч. била за около три месеца при дъщеря си, а после отново се върнала в апартамента на ул. „**”. Посоченото изявление има характер на признание за неизгоден за страната факт и несъмнено има доказателствено значение. То се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.А.С. и А.Д.Р. /л. 229 - л. 230 по делото/. Ето защо и доколкото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт следва да се приеме за безспорно доказан. Поради това следва да се приеме, че спрямо З.Ч. съществуват пречки за исканото възлагане и претенцията й следва да бъде отхвърлена. Останалите съделители не са предявили претенция за възлагане в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК. При това положение делбата на имотите следва да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

По претенцията по сметки:

Претенцията за присъждане на сумата от сумата от 990 лв., представляваща обезщетение за лишаване на К.Д.Ч. от правото му на ползване върху неговите 1/6 ид.ч. от делбения имоти за периода от 08.09.2013 г. до 08.03.2015 г., е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС. В нея е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно, за да бъде уважена тази претенция, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост на страните върху процесните имоти; ползването им от ответницата по начин, възпрепятстващ или ограничаващ останалите съсобственици да ги ползват, съобразно правата им; отправена и съотв. получена писмена покана за заплащане на дължимото обезщетение, както и размерът на ползата, която е пропусната след поканата.

В случая съсобствеността между страните и техните дялове в нея са безспорно установени с постановеното в първата фаза на делбата съдебно решение.

Няма спор по делото, а и от показанията на свидетелите С.А.С. и А.Д.Р. се установява, че през процесния период само ответницата – лично и с членовете на своето семейство, пряко и непосредствено си е служила с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични и на семейството си/ потребности. От друга страна нито се твърди, нито са ангажирани доказателства ищецът да е имал достъп до имотите или да е бил допускан от ползващия съсобственик да си служи реално с тях /например като му се предостави ключ или му се даде възможност да съхранява свои вещи там/. Нещо повече, снабдяването на ответницата с нотариален акт за собственост върху имотите /нотариален акт № 158, том 2, рег. 7933, дело № 338/2010 г. на нотариус Владилена Сиртова/ безспорно представлява действие, с което тя недвусмислено отрича правата на останалите съсобственици, в т.ч. и правото им на ползване на същите. Тук е уместно да се посочи и че съгласно дадените с ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има право да получи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС. Според настоящия състав до знанието на ответницата е доведено предвиденото в закона писмено поискване от ищеца, като съображенията за това ще бъдат изложени по-долу.

В случая е налице и третата предпоставка за възникване на задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик. Приема се, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието /така и в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС /. Безспорно е, че ищецът е отправил такова към ответницата, но е спорен въпросът дали тя го е получила, доколкото именно от този момент изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение. В тази връзка следва да се има предвид, че е ирелевантно дали й е била връчена редовно нотариалната покана от нотариус Христина Колева. Това е така, защото същата е едно от приложенията към исковата молба, а видно от приложеното по делото съобщение /л. 36/ препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответницата на 25.08.2011 г. Следователно, на тази дата Т.Д.С. е получила отправеното от К.Д.Ч. до нея писмено поискване. Касае се за факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено поискването по чл. 31, ал. 2 ЗС и доколкото в настоящия случай то обхваща период след връчването на исковата молба, то получаването на същото в рамките на образуваното съдебно производство не може да бъде игнорирано. Още повече, че съгласно задължителната съдебна практика веднъж отправено, писменото искане се разпростира неограничено във времето, докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Съгласно цирираното вече ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС размерът на дължимото обезщетение се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота съсобственик -длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице И.И. се установява, че този размер за периода от 08.09.2013 г. до 08.03.2015 г., е 522 лв. за апартамента и 126 лв. за гаража, или общо 648 лв. за двата делбени имота. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за плащане на тази сума, поради което тя е дължима заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на претенцията - 13.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен за горепосочената сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 990 лв. – да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК З.М.Ч. следва да заплати държавна такса в размер на 1 334,67 лв., а К.Д.Ч. и  Т.Д.С. – на по 333,67 лв., равняващи се на 4% върху стойността на дяловете им. Съобразно чл. 355, изр. 2 ГПК ответницата  дължи и държавна такса върху уважения размер на предявената против нея претенция по сметки, а именно сумата от 50 лв. Въпреки този изход на делото, на страните не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на изрично и своевременно заявено искане за тяхното заплащане.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следните допуснати до делба вещи, а именно: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.40.1.20 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” № , вх. , ет. , ап. , намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с 77195.735.40, с предназначение: жилище – апартамент, на 1 ниво, с посочена в документа площ от 65 кв.м., с прилежащи части - таванско и избено помещения, с 4,94% ид.ч. от 81,24% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж 77195.735.40.1.19 и 77195.735.40.1.21, под обекта 77195.735.40.1.14 и над обекта няма; и 2. сграда с идентификатор 77195.735.40.5 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” №  – гараж № 4, разположена в ПИ с 77195.735.40, със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж; с предназначение жилище – хангар, депо, гараж, като получените при публичната продан суми да се разпределят между съделителите З.М.Ч., ЕГН **********, К.Д. Черакчиев, ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, партер – адв. М.Ц., и Т.Д.С., ЕГН ********** ***, съобразно квотите им, а именно: 4/6 ид.ч. за З.М.Ч. и по 1/6 ид.ч. за К.Д.Ч. и за Т.Д.С..

ОТХВЪРЛЯ предявената от З.М.Ч., ЕГН ****** ***, съдебен адрес:***, партер – адв. М.Ц., претенция за поставяне в нейн дял на гореописания жилищен имот.

ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ******** ***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на К.Д. Ч., ЕГН ******** ***, съдебен адрес:***, партер – адв. М.Ц., сумата от 648,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на следните съсобствени вещи, а именно: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.40.1.20 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” №, вх. , ет. , ап. , намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с 77195.735.40, с предназначение: жилище – апартамент, на 1 ниво, с посочена в документа площ от 65 кв.м., с прилежащи части - таванско и избено помещения, с 4,94% ид.ч. от 81,24% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж 77195.735.40.1.19 и 77195.735.40.1.21, под обекта 77195.735.40.1.14 и над обекта няма; и 2. сграда с идентификатор 77195.735.40.5 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Х., бул. „**” № 1 – гараж № 4, разположена в ПИ с 77195.735.40, със застроена площ от 18 кв.м., на един етаж; с предназначение жилище – хангар, депо, гараж, за периода от 08.09.2013 г. до 08.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 990,00 лв. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА З.М.Ч., ЕГН ******* ***, съдебен адрес:***, партер – адв. М.Ц., да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 1 334,67 лв., представляваща дължима държавна такса по дело

ОСЪЖДА К.Д. Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер – адв. М.Ц., да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 333,67 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ******** *** да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 383,67 лв., представляваща дължими държавни такси по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                            СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Й.Д.