Номер 305129.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502675 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, чрез адв.В.Г. от САК срещу разпореждане от 11.08.2020г.,
постановено по ЧГД №7892/2020г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК
на жалбоподателя „ЮБЦ“ ЕООД от 10.07.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника В. Й. Й. .
В жалбата се излага, че постановеното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че заявителят своевременно е изпълнил всички дадени от
съда разпореждания и подаденото заявление отговаря изцяло на изискванията за редовност
на чл.127 и чл.128 ГПК, към които препраща чл.411 ГПК. Излага се, че заповедното
производство има за цел да създаде изпълнително основание, когато вземането не се
оспорва, а не да установи вземането, поради което заповедният съд е превишил дължимата
от него проверка за редовност. Поддържа се, че претендираната сума от 369,71 лева
представлява еднородна главница по приложените няколко договора за далекосъобщителни
услуги, формирана от месечни абонаментни такси и потребени услуги по договор за
далекосъобщителни услуги за периода 22.05.2017г. – 21.09.2017г.
Съдът констатира, че жалбата е редовна – подадена в срок от надлежно
легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени следното:
Производството е образувано по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника В. Й. Й. , ЕГН **********, от гр. Варна, за сумата от главница в размер на 369,71
лева и мораторна лихва в размер на 92,79 лева, за периода от 11.10.2017г. до 01.04.2020г.,
представляващи незаплатена цена за далекосъобщителни услуги по договори с клиентски
номер 16597623001 от 15.03.2017г., 17.05.2017г., 12.06.2017г., сключени между длъжника и
„БТК“ ЕАД, за които са издадени фактури: ********** от 22.06.2017г.;
№**********/22.07.2017г.; №**********/22.08.2017г., №**********/22.09.2017г. за
периода от 22.05.2017г. до 21.09.2017г. В заявлението се излага, че легитимацията на
1
заявителя произтича от извършени цесии – първа от 16.10.2018г. от БТК ЕАД в полза на
С.Г.Груп ЕАД и следваща от 01.10.2019г. между С.Г.Груп и заявителя ЮБЦ ЕООД. В т.12
от заявлението се уточнява, че претендираните суми представляват незаплатени
далекосъобщителни услуги по посочените няколко договора. Заявителят е изложил, че
длъжникът е уведомен за двете цесии на една и съща дата 12.02.2020г. В т.14 от заявлението
е индивидуализиран петитума досежно всяка от двете суми – по размер, вид и период. От
това уточнение следва, че се претендира една главница, за един период, представляваща
неплатена месечна такса за далекосъобщителна услуга по няколко договора и
доп.споразумения с БТК ЕАД. Претендира се и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на 92,79 лева, за периода от 11.10.2017г. до 01.04.2020г. Претендирани са и разходи
за производството, както и адв.възнаграждение в размер на 180 лева.
С разпореждане от 13.07.2020г. съдът е указал на заявителя да уточни начина на
формиране на главницата, като посочи фактическото основание, на което се претендират
сумите по всяка една от изброените в заявлението фактури, както и да уточни размера на
претендираната лихва върху всяка отделна главница. Със сходно съдържание е и
последващо разпореждане от 28.07.2020г. И по двете разпореждания страната е депозирала
писмени становища с уточнения, които не се различават от посоченото в заявлението. В
молбите се уточнява, че главницата в размер на 369,71 лева е еднородна и включва дължими
месечни такси за потребени от длъжника далекосъобщителни услуги и такси за
допълнителни услуги. Посочва се, че главницата не включва обезщетения, неустойки и др.
основания за плащане. Липсва уточнение по претендираните мораторни лихви.
Въз основа на горното съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:
Съгласно чл.410, ал.2 ГПК, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да
отговаря на изискванията за редовност към исковата молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК.
Съгласно ал.3 на чл.410 ГПК, когато договорът е сключен с потребител, както е в настоящия
случай, към заявлението се прилага договора /договорите/, ведно с всички приложения и
изменения. Към настоящото заявление е приложен цитирания договор за предоставяне на
мобилни услуги и допълнителни споразумения към договора, но не са приложени общите
условия и посочените в заявлението фактури.
Съгласно чл.411 ГПК, съдът служебно следи дали заявлението отговаря на
изискванията на чл.410 ГПК, т.е. дали претенцията, заявена по този ред е
индивидуализирана ясна и точно. При липса на изпълнение на дадените от съда указания
във връзка със служебното му правомощие, заявлението се отхвърля, както е сторено в
случая. Настоящият състав споделя изводите на заповедния съд, тъй като установява, че
заявените претенции не отговарят на изискването за пълно, точно и ясно
индивидуализиране на вземането. При посочени няколко договора и допълнителни
споразумения както и период на претенцията за главница, който попада в цитираните
няколко договора, страната следва да посочи естеството на сумата, основанието /въз основа
на кое от цитираните съглашения/ и периода на конкретното съставно задължение за
месечни абонаментни такси. Към заявлението не са приложени общите условия и
посочените в заявлението фактури. При наличието на издадени за задължението няколко /в
случая четири/ фактури, страната следва да уточни същото поотделно съобразно цитираните
фактури, като посочи размер на частта от главницата, периода и договора. Претендираните
мораторни лихви /съобр. т.14 и т.9, б.”б” от заявлението/ са начислени за периоди, които не
кореспондират с посочените фактури, като същевременно не е посочено върху каква част от
гравницата е начислена всяка отделна сума. Поради изложеното съдът не може да достигне
до извод за изпълнение изискването на чл.410, ал.2 и 3 ГПК, с оглед на което постъпилата
частна жалба срещу разпореждане за отхвърляне на заявлението е неоснователна.
2
Изложените от жалбоподателя съображения за пределите на служебна проверка при
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК са несъответни на въведеното
изискване по чл.411, ал.2, т.1 вр.чл.410, ал.2 ГПК, поради което и неоснователни.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.08.2020г., постановено по ЧГД №7892/2020г.
на ВРС, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК на жалбоподателя „ЮБЦ“ ЕООД от
10.07.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
В. Й. Й. , на основание чл.413 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3