О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260846 2.06.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На втори юни, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с.Александър
Муртев
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа
докладваното от съдия
Белева
частно гражданско
дело № 139 по описа
за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от юрисконсулт
Петър Петков.
Обжалва се разпореждане № 15526 от
12.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№5223 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас,
с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК против „МАКСТРОЙ-2013“ ЕООД, за сумата от 220
лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор.
Намира за неправилен изводът на
съда, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, а евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са
съизмерими с размера на задължението.
Сочи, че неустойките са начислени предвид срочния
характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил
преференциални цени за същите услуги, които би получавал на други цени при
безсрочни отношения. Операторът планирал и извършил разходи, за да се осигури
качествено предоставяне на услугата с оглед спазването на двугодишния срок на
ангажимента. Изтъква се, че идеята на договорната неустойка е предварително
уговорена от страните оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението
на едно задължение. Приемайки обратното, заповедният съд реално отхвърлял изначалната
идея на неустоечната клауза и създавал предпоставки
за обезсмисляне срочността на договорите. Така
поощрявал недобросъвестната страна по договора, като давал възможност да се
възползва от облагите на срочността на договора и
същевременно да не подлежи на санкция за нарушаването ѝ. Счита, че тези
виждания на съда не кореспондират с актуалната практика на СЕС- Решение от
22.11.2018г. по дело С-295/17, като са развити подробни съображения. Изтъква се
също, че в случая сделката е между търговци, като при сключването ѝ се презюмира, че същите ще изпълняват задълженията си с
грижата на добър търговец, която изисква притежаването на съответния търговски
опит, знания, умения, от което следва, че търговецът изначално може да прецени
дали размерът на една неустойка противоречи на добрите нрави според него или не
и така да вземе решение дали да се обвърже от конкретния договор. Развити са и
съображения, че отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя длъжникът-
юридическо лице в по-благоприятно положение от физическите лица, с които
дружеството има договор, доколкото е налице спогодба между жалбоподателя и КЗП,
утвърдена от СГС, според която когато абонатът е физическо лице, максималната
неустойка за предсрочно прекратяване на договора тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент
по техния стандартен размер без отстъпка.
Моли обжалваното разпореждане да
бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за
изпълнение и за претендираната неустойка, както и за
пълния размер на претендираните разноски. Претендира
разноски и за настоящото производство.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения
срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът
намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 5223 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез пълномощника- юрисконсулт Михаил Караколев.
Иска се издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против „МАКСТРОЙ-2013“ ЕООД за сумата от 3152,88
лв., дължима по договор №********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М6026594, сключен между
страните, включваща: 102,24 лв.- неплатени суми за ползвани и неплатени
електронни съобщителни услуги; 2830,64 лв.- неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане; 220 лв.- неустойки, начислени на основание
чл.54.12 от ОУ за предсрочно едностранно прекратяване на договора по вина на
абоната поради неплащане на дължими суми след изтичането на срока за плащане,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането. С допълнителна молба във връзка с
указанията на съда са конкретизирани обстоятелствата във връзка с предмета на
договора и предоставените от заявителя услуги, включително начина, по който е
формирана неустойката.
Претендират се деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение 150 лв. Към
заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.
Съдът е издал заповед от 12.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за претендираните главници,
включващи неплатените вноски за услуги и за цената на мобилното устройство,
ведно със законната лихва, както и за сумата от 105,17 лв. разноски.
С обжалваното разпореждане е
отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за неустойка.
Изложени са съображения, че уговорената
неустойка, формирана като сбор между сумата от 50 лв., представляваща 5 месечни
абонаментни такси без ДДС по отношение на номер ********** и сумата от 170 лв.,
представляваща 17 месечни абонаментни такси за допълнителна услуга UNL- 5 GB интернет номер **********, противоречи
на добрите нрави, тъй като размерът ѝ излиза извън пределите на присъщите
за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, а освен това евентуалните вреди от неизпълнението в срок са
несъизмерими с размера на задължението. Посочена е и съдебна практика на ВКС
според която съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция споделя извода
на районния съд, че уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, поради
виновно неизпълнение на задълженията на длъжника, в размер на оставащите до
края на срока на договора месечни такси за всяка от ползваните от длъжника
услуги, е в
отклонение на обезпечителната, обезщетителната
и санкционната функция, присъщи за неустойката,
предвидени в чл.92 ЗЗД.
На първо място следва да се
отбележи, че съдебната практика на СЕС, посочена в частната жалба, касаеща преюдициално запитване,
не е постановена по спор за нищожност на така уговорена неустойка поради
противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това дали върху така
уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен отговор,
като е приел в §48 от решението, че сумата, дължима при неспазване на
минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от оператора
услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва тези услуги до
края на посочения срок. В § 68 е посочено още, че за тълкуването на
разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали съгласно националното
право тази сума представлява обезщетение за вреди на деликтно
основание или неустойка, или пък е квалифицирана като обезщетение за вреди,
компенсаторно обезщетение или възнаграждение. Следователно тази практика не
намира пряко приложение в случая, в каквато насока са доводите в частната жалба.
В мотивите на това решение обаче
се съдържа разрешение на друг въпрос, които е от съществено значение за
преценката дали процесната неустойка противоречи на
добрите нрави.
Съгласно т.61 и 62 от Решение от
22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС сумата, дължима на оператора, предоставящ
телекомуникационни услуги, при неспазване минималния срок на обвързаност по
договора, гарантира на оператора фиксирана печалба под формата на предвидено в
договора минимално възнаграждение, следователно нейната цел- да бъдат възпирани
клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора през
минималния срок не е решаваща за квалификацията ѝ, тъй като предвид
икономическата ѝ същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по
принцип ще получава същите печалби като тези, които би получил, ако договорът
не е бил прекратен по вина на клиента преди изтичането на минималния срок на
обвързаност.
Този извод на СЕС според
настоящият съдебен състав е в подкрепа на формираната трайна съдебна практика
на ВКС /Решение №110 от 21.07.2016г. по т.д.№1226/15г. на I т.о. на ВКС и цитираните в него
актове, макар и постановена по спорове, касаещи договорите за финансов лизинг и
наем/, че уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция/, създава условия за неоснователно
обогатяване на оператора, който след
прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че процесната
сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него
вреди вследствие неизпълнението /неплащането на конкретните месечни такси, общо
в размер на 102,24 лв./, а пропуснатите от оператора ползи вследствие едностранното
прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
В случая, доводите за това, че
длъжникът също е търговец и като такъв е преценил дали процесната
неустойка противоречи на добрите нрави са несъстоятелни, понеже както ТЗ, така
и ГПК /чл.411, ал.2, т.2, предл.2/ не изключват
проверката за нищожност на клаузата за неустойка с добрите нрави /за разлика
например от нормата на чл.309 ТЗ, при която неустойката между търговци не
подлежи на намаляване поради прекомерност/.
Следователно, обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото искането
за присъждане на допълнителни разноски за първата, както и за настоящата
инстанция е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15526
от 12.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№5223 по описа за 2020г. на Районен съд-
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против „МАКСТРОЙ-2013“ ЕООД, за
сумата от 220 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.