№ 654
гр. Варна, 23.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500492 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №492/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, на всяка от страните,
срещу различни части на решение № 77/14.04. 2025 г., постановено по гр.д. №
82/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
- По въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез юрисконсулт
Ш., против решение № 77/14.04. 2025 г., постановено по гр.д. № 82/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които Гаранционен фонд е осъден:- да заплати на
ищеца В. А. Б. на основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, сума в
размер на 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на брат му Божидар А. Б., настъпила в резултат на ПТП, на 09.04.2023 г.,
причинено от С. А. Д. при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; - да заплати законна лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. на ищците А. Б. Х. и Д. Т. Х., за
периода от 12.04.2023 г. до 29.02.2024 г. Въззивникът е настоявал, че решението на
окръжния съд в обжалваната му част е неправилно - постановено в нарушение на
процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в
посочените части, за отхвърляне на иска на В. А. Б. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 50 000 лв. и на претенцията за законни лихви върху присъдените
обезщетения на А. Б. Х. и Д. Т. Х. в частта за периода от 12.04.2023 г. до 29.02.2024 г.,
евентуално за присъждане на обезщетение на В. А. Б. до размер на 5000 лв. в съответствие с
чл. 493а, ал. 4 във връзка с § 96. (1) от КЗ. Молил е за присъждане на сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Навел е оплаквания, че окръжният
съд не съобразил Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
допускащо по изключение, при наличие на определени предпоставки, присъждане на
обезщетение и присъдил обезщетение на брата на починалия при липса на релевантните за
основателността на претенцията такива: легитимираното лице да е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия; да е било в особено близка връзка с починалия;
1
действително да търпи от смъртта на починалия продължителни болки и страдания;
конкретният случай да представлява изключение; и в конкретния случай да е справедливо
болките и страданията да бъдат обезщетени. Сочил е, че първоинстанционният съд
неправилно присъдил лихвите за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди на А.
Б. Х. и Д. Т. Х. -бащата и майката на пострадалия, считано от 12.04.2023 г., а не от датата на
отказа за присъждане на такива на 29.02.2024 г., постановен от ГФ след предявяване на иска.
Изложил е, че окръжният съд не съобразил, че по отношение присъждането на дължимите
от Гаранционен фонд лихви за забава е налице изрична законова уредба в чл.558, ал.1, изр.2
КЗ, която препраща към разпоредбата на чл. 497 КЗ, предвиждаща, че се дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не е определено и
изплатено в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или изтичането на срока по
чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ, както и това, че в случая ищците в
първоинстанционното производство са заявили претенциите си едва на 04.12.2023 г., а ГФ се
е произнесъл с решение от 29.02.2024 г., с което отказал изплащането на обезщетения. Съдът
не съобразил също, че ищците не били представили всички доказателства за изплащане на
обезщетение, поради което и началният момент на дължимост на законната лихва
следвало да бъде от 29.02.2024 г., съобразно определения максимален срок за произнасяне
по образуваната преписка пред ГФ след представяне на необходимите документи.
Лицата на насрещната страна – А. Б. Х. и Д. Т. Х. и В. А. Б., чрез адв. Д. и
адв. Р., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили
същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за
правилността на решението в обжалваната му част, са молили за
потвърждаването му в същата част, за присъждане на разноските, както и в
полза на адвоката - на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т.2
от ЗА.
- По въззивна жалба на А. Б. Х. и Д. Т. Х., чрез адв. Д. и адв. Р., против
решение № 77/14.04. 2025 г., постановено по гр.д. № 82/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете им по
чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането срещу Гаранционен
фонд за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на сина им Божидар А. Б., настъпила в резултат на ПТП, на
09.04.2023 г., причинено от С. А. Д. при управляване на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за горницата над
присъдените им по 100 000 лв. до претендираните от всеки от тях 200 000
лв., като са молили за отмяна на решението в посочените части и осъждане на
Гаранционен фонд да заплати на всеки от тях допълнително суми от по
100 000 лв., ведно с лихви от 12.04.2023 г. до окончателното им изплащане.
Молили са за присъждане на разноските както и в полза на адвокат Р. на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Навели са
оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в отхвърлителната
му част, поради допуснати процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон –чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Изложили са съображения
за присъждане на занижен размер на обезщетенията в разрез с принципа за
2
справедливост, в отклонение от задължителната съдебна практика по
приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на
чл.290 ГПК решения на ВКС с оглед конкретните факти, при липса на анализ
на доказателствата и игнориране на такива. Сочили са, че окръжният съд не
съобразил, че всеки един от ищците осъзнава и страда от факта, че е завинаги
е лишен от пълноценното и щастливо семейство преди загубата на Божидар
Б., че той им е давал опора и любов в продължение на дълги години и че губят
своя син в период, когато имат най-голяма нужда от неговата помощ и
подкрепа - в своите старини. Съдът не отчел също обстоятелствата, че:
смъртта настъпила по нелеп начин, внезапно и с изключителна жестокост; че
споменът за това стресогенно събитие ескалирал интензитета на търпените от
тях болки и страдания, а особената жестокост на събитието подсилвали
мъката им; изпадането им в „Остра стресова реакция“, последвана от
„Протрахирана депресивна реакция“ и нееобходимостта от провеждане на
лечение с антидепресанти, както и че не са преодолели загубата; че са имали
затруднения в нормалното функциониране след инцидента, състояние на
силен шок, ступор, липса на желание за живот, силна тревожност и безсъние.
Окръжният съд недооценил също особено близките отношения и силната
духовна и емоционална връзка на въззивниците с починалия им син и
интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от нейното
прекъсване както и в достатъчна степен цялостното негативно отражение на
деликта върху психичното и емоционалното им състояние, че бъдещето им е
трайно и безвъзвратно увредено, възрастта на всяко едно от увредените лица и
отражението на загубата в живота им. Окръжният съд не преценил и
действащите застрахователни лимити (че застрахователната сума била в
размер на 10420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, и че през 2024 г., нормата на чл. 492 от КЗ била изменена и
минималната застрахователна сума била увеличена до 6 450 000 евро за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите), увеличаващият се
инфлационен индекс и социално-икономическите условия в страната към
момента на приключване на съдебното дирене и възможността размера на
обезщетението да бъде определен към по-късен момент - до приключването
на устните състезания.
Третото лице – помагач С. А. Д. и ответникът Гаранционен фонд не са
подали отговори на жалбата на ищците.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частите, с които ГФ е
осъден за заплати на ищците А. Б. Х. и Д. Т. Х. обезщетение за неимуществени
вреди от по 100 000 лв., както и в частта на присъдените върху тези
обезщетения законни лихви за периода от 29.02.2024 г. до окончателното им
изплащане.
И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части като
неизгодно за тях и са допустими. Следва, обаче да бъдат дадени указания на
въззивниците А. Б. Х. и Д. Т. Х. и В. А. Б. да представят пълномощното на адв.
3
Тодоров (един от процесуалните им представители, чрез които жалбата и
отговорът им са подадени) във вид на оригинал или заверен препис, доколкото
приложеното в първоинстанционното производство не е заверено, както и
указания на въззивника ГФ да поясни изложените в жалбата оплаквания с
посочен размер на присъдено обезщетение от 20 000 лв. и отчетено
съпричиняване от 1/3 принос, при положение, че такова с обжалваното
решение не е постановявано.
Искания за нови доказателства не са заявени, а и не са налице
предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивниците А. Б. Х. и Д. Т. Х. и В. А. Б. в едноседмичен
срок от съобщението, да представят пълномощното на адв. Тодоров (един от
процесуалните им представители, чрез които жалбата и отговорът им са
подадени) във вид на оригинал или заверен препис, доколкото приложеното в
първоинстанционното производство такова не е заверено.
УКАЗВА на въззивника Гаранционен фонд гр.София, в едноседмичен
срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да
поясни изложените в жалбата оплаквания с посочен размер на присъдено
обезщетение от 20 000 лв. и отчетено съпричиняване от 1/3 принос, при
положение, че такова с обжалваното решение не е постановявано.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 29.10.2025 г. от 9.00 ч., за която дата да се призоват страните (ищци,
ответник и помагач).
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4