№ 247
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500177 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Районен съд - Плевен от 28.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 2437/2021 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от „***”
ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***, против ЕТ „***“ гр. Плевен, ЕИК ***, иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът
„***“ ЕООД е собственик на релсов телфер, монтиран в сграда „Техническа
работилница“, със застроена площ от 486 кв.м., представляваща едноетажна
масивна сграда № 2, построена в имот, находящ се в с.***, обл. Плевен, в
местността „***“.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение,
подадена от „***” ЕООД, със седалище гр. Плевен, представлявано от
управителя Б. Д., чрез пълномощника адв. Л.Т. от АК-Плевен. В жалбата са
изложени съображения, обосноваващи довод за неправилност на атакувания с
нея съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се
отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения
1
установителен иск.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на страната адв. Л.Т., която е представила и писмена защита по
делото.
Ответникът по въззивната жалба ЕТ „***“ гр. Плевен, представляван от
В. Р. М., изразява становище за нейната неоснователност и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение чрез пълномощника адв. Д.Д. от АК-
Плевен. Подробни съображения са изложени в представените писмен отговор
на жалбата и писмена защита по делото.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира
разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил
сезиран с установителен иск за собственост на движима вещ – релсов телфер,
монтиран в сграда „Техническа работилница“ със застроена площ от 486
кв.м., представляваща едноетажна масивна сграда № 2, построена в имот,
находящ се в с. ***, обл. Плевен, в м. „***“, която сграда е възложена с
постановление за възлагане от 26.10.2020 г. по изп.д. № 630/2017 г. по описа
са ЧСИ Т. К. на ответника ЕТ „***“. Твърди се в исковата молба, че
релсовият телфер не е част от извършената продажба на сградата от ЧСИ и
ищцовото дружество „***“ ЕООД е придобило собствеността върху
движимата вещ по силата на договор за покупко-продажба от 01.02.2021 г.,
сключен с „***“ ЕООД, за което има и издадена фактура.
Ответникът е оспорил основателността на предявения иск, като е навел
твърдения, че процесният релсов телфер е изграден заедно със сградата и
представлява неразделна част и трайно прикрепено съоръжение към
закупения чрез публична продан недвижим имот. Счита договорът за
покупко-продажба на движима вещ, на който ищецът се позовава за нищожен
поради това, че има невъзможен предмет – към момента на сключването му
продавачът не е бил носител на правото на собственост върху предмета на
сделката, противоречи на закона – с разпореждането със запорирана вещ
длъжникът по изпълнителното дело цели да увреди правата на взискателя и
също така представлява привиден договор – сключен е между свързани лица
2
по силата на § 1 от ПЗР на ТЗ.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с
постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2020 г., влязло в
законна сила на 14.12.2020 г., по изп.д. № 20178150400630 по описа на ЧСИ Т.
К. са възложени недвижими имоти на ЕТ „***“, чийто правоприемник е
ответникът ЕТ „***“, в т.ч. и сграда „Техническа работилница“ със застроена
площ от 486 кв.м. , представляваща едноетажна сграда № 2, построена в
поземлен имот № ***, с площ от 1.533 дка, с начин на трайно ползване –
стопански двор, находящ се в с. ***, обл. Плевен, в местността „***“, при
описани съседи на имота.
В хода на първоинстанционното производство като свидетели по делото
са разпитани ЧСИ Т. К. и Л. С. -вещото лице, изготвило доклада за оценката
на имуществото, предмет на принудително изпълнение по изпълнителното
дело. От показанията на същите се установява, че сградата „Техническа
работилница“ е описана и оценена заедно с намиращия се в нея мостови кран
с телфер, трайно прикрепен и представляващ неделима част от самата сграда,
както и че предмет на публичната продан е бил недвижим имот,
представляващ сграда – „Техническа работилница“ с функционално
свързания релсов път с подемник, като неделима част от имота.
По делото е приложен доклад от инж. Л. С. за извършената от него
оценка по изпълнителното дело, от съдържанието на който е видно, че в
раздела, касаещ сграда „Техническа работилница“ е включен и порталов път,
обслужващ телфер.
От приетото по делото заключение на вещите лица по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, сградата представлява
сглобяема стоманобетонна конструкция, изпълнена по начин, свързан с
нейното предназначение на техническа работилница за монтиране на
портален кран с подемник. В заключението е посочено, че порталният кран
може да се демонтира, без това да увреди конструкцията на сградата.
Посочено е също така, че и подемникът, който представлява отделно
съоръжение, монтирано на крана, може да се демонтира и това няма да
наруши целостта на сградата. При изслушването им в съдебно заседание
вещите лица са пояснили, че телферът е част от крана и не може да
функционира без този кран, както и че сградата е направена специално за това
3
съоръжение /кран с подемник/ и за да се демонтира гредата, трябва да се
наруши целостта на сградата, тъй като конструкцията й е такава, че трябва да
се махне покрива, защото първо са поставени колоните с релсовия път,
гредата и след това е монтиран покривът. Това е скелетно гредова
конструкция и няма как да се демонтира.
Ищцовото дружество е представило договор за покупко-продажба на
движима вещ, сключен между „***“ ЕООД, като продавач, и „***“ ЕООД,
като купувач, чийто предмет е релсов телфер – пълно оборудван, находящ се
в сграда-работилница в стопански двор на с.***. Представена е и данъчна
фактура за движимата вещ, предмет на същия договор, със стойност 9840 лв.
с ДДС.
С оглед на гореизложените фактически констатации, основани на
събрания по делото доказателствен материал, въззивната инстанция направи
следните правни изводи:
Писменият договор, на който ищцовото дружество основава
претендираното от него субективно право, е частен диспозитивен документ,
който няма достоверна дата за ответника , явяващ се трето лице. Независимо
от това, посочената в същия датата на сключването му – 01.02.2021 г. е след
датата на влизане в сила на постановлението за възлагане по изпълнителното
дело.
По делото е установено по безспорен начин, че предметът на този
договор – релсов телфер, находящ се в сграда-работилница в стопанския двор
на с. ***, е неделима част от самата сграда, която има обслужващо телфера
предназначение и при евентуалното демонтиране на цялото съоръжение /кран
с подемник, които са функционално свързани/ ще се наруши целостта на
сградата.
Наред с това, имотът е закупен от публична продан като сграда с
монтирания в същата релсов телфер. Телферът е описан от ЧСИ, оценен и
включен в цената на имота /Техническа работилница/, съгласно
икономическата експертиза, въз основа на която е определена началната цена
на публичната продан за този имот.
Следователно от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът от публичната продан е придобил всички права, които
длъжникът е имал върху имота, в т.ч. и правото на собственост върху
4
процесния релсов телфер.
Сключената впоследствие сделка, обективирана в приложения договор
за покупко-продажба на движима вещ, е непротивопоставима на ответника,
който е собственик на същата вещ по силата на възлагателното постановление
на ЧСИ.
В този смисъл предявеният положителен установителен иск за
собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Плевенският
районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски и при този
изход на спора следва да й бъдат присъдени сторените такива в настоящото
производство в установения по делото размер от 850 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1537 от 28.12.2021 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 2437/2021 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК
***, да заплати на ЕТ „***“ гр. Плевен, ЕИК ***, сумата от 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5