Решение по дело №60/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано по жалба вх. №360/25.01.2024г. в АСВТ, депозирана от името на С.Д.К., действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се изричен отказ на директора на ОД на МВР – Велико Търново, обективиран в Писмо с рег. №366004-1/11.01.2024г., да предостави достъп до обществена информация по Заявление с вх. №366004-57/29.12.2023г. Жалбоподателят твърди, че отказът е неоснователен, тъй като за него е налице право на достъп до исканата информация и няма правно основание същата да бъде отказана с аргумент, че не е обществена. Поддържа, че по същество информацията е служебна, тъй като въпросите касаят дейността на ОД на МВР – Велико Търново, както и че претенцията не касае чувствителна информация или лични данни. Обосновава, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт. Моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен и да задължи директора на ОД на МВР – Велико Търново да му предостави информацията на посочената е-поща.

В открито с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на жалбоподателя е представено подробно писмено становище, с което се поддържа подадената жалба и се излагат доводи по същество на спора. Моли за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗА и заплатена държавна такса, за което представя списък. В случай, че съдът прецени жалбата за неоснователна, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Към становището е приложена съдебна практика на други административни съдилища по сходни казуси.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, действащ чрез упълномощения юрисконсулт, представя писмено становище по спора. Прави възражение, че жалбата е недопустима, алтернативно излага съображения за неоснователност. По същество поддържа, че исканата информация няма качеството „обществена“. Твърди, че същата касае дейността на трети правни субекти, а не на ОД на МВР – Велико Търново и реално е налице частен интерес. Намира за неправилно позоваването на чл. 7 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли за присъждане на такова под минимума. В открито с. з. процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне н оспорването.

Съдът констатира, че Писмо с рег. №366004-1/11.01.2024г. е съобщено на заявителя на 11.01.2024 г. по електронна поща/вж. л.20/. Жалбата е подадена на 24.01.2024г. по е-поща/вж. л.9/, т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Макар и оспореният акт да не отговаря с прецизност на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ, доколкото не съдържа информация за редът за неговото обжалване, оспорващият е съумял да организира защитата си в срокове, регламентирани в чл. 149, ал. 1 от АПК и приложение в случая не намира разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК.

От съдържанието на оспореното писмо е видно, че в отговор на заявление за достъп до ОИ, подадено от С.К., директорът на ОД на МВР – Велико Търново е посочил, че търсената информация не представлява обществен такава и не касае дейността на ОД на МВР – Велико Търново, поради което не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Съобразно формираната воля на органа и крайния фактически резултат /информация не е предоставена/, съдът приема, че писмото е акт по същество, с което реално се отказва предоставянето на конкретно посочена и твърдяна като съществуваща от заявителя информация. Освен това, на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по силата на този закон/така в Реш. по АД № 11943/2012г. на ВАС/. По тези съображения неоснователно се поддържа от ответника възражението за недопустимост на оспорването.

С оглед гореизложеното, съдът прие жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определението за насрочване на делото съдът указа разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка ответникът представи административната преписка. В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства.

Съдът като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

С процесното Заявление за достъп до обществена информация вх. №366004-57/29.12.2023 г. /вж. л.17 от делото/ С.Д.К. е поискал да получи на посочена електронна поща следната информация:

1. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. колко сигнала са регистрирани на спешен телефон 112 за нарушаване на обществения ред и нощната тишина от бар „Hipster“, находящ се на адрес ул. „Поп Матей Преображенски“ №1, гр. Велико Търново?

2. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. колко предупредителни протокола са съставени от органите на МВР на управителя на бар „Hipster“?

3. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. колко броя административнонаклазателни производства са образувани срещу управителя на бар „Hipster“ и за какви нарушения?

4. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. как са приключили образуваните административнонаказателни производства (с какъв акт на АНО – брой наказателни постановления, предупреждения, резолюции за прекратяване)?

5. При издадени наказателни постановления на каква стойност са наложените глоби и колко от тях са влезли в законна сила?

6. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. колко сигнала са регистрирани на спешен телефон 112 за нарушаване на обществения ред и нощната тишина от Wine Tasting Centre/Винен Дегустационен Център (бивша механа Меча дупка), находящ се на адрес ул. „Георги Мамарчев“ №14, гр. Велико Търново?

7. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. колко предупредителни протокола са съставени от органите на МВР на управителя/ползвателя на Wine Tasting Centre/Винен Дегустационен Център?

8. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. колко броя административнонаклазателни производства са образувани срещу управителя/ползвателя на Wine Tasting Centre/Винен Дегустационен Център и за какви нарушения?

9. За периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2023 г. как са приключили образуваните административнонаказателни производства (с какъв акт на АНО – брой наказателни постановления, предупреждения, резолюции за прекратяване)?

10. При издадени наказателни постановления на каква стойност са наложените глоби и колко от тях са влезли в законна сила?

С оспореното понастоящем Писмо с рег. №366004-1/11.01.2024г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново е посочил, че търсената информация не представлява обществен такава и не касае дейността на ОД на МВР – Велико Търново, поради което не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.

Писмото е получено от С.К. на 11.01.2024 г.по електронна поща. Недоволен от отказа, К. е сезирал Административен съд Велико Търново с жалба, въз основа на която е образувано настоящото административно дело.

Като част от административната преписка са представени: Писмо с рег. №366004-1/11.01.2024г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново, Заявление за достъп до обществена информация вх. №366004-57/29.12.2023 г., Становище №336р-1069/11.01.2024 г., разпечатка от ел. поща за връчван, както и три разпечатки от АИС БДС относно жалбоподателя и родителите му.

При тези фактически установявания, съдът формира следните изводи по правото:

От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от 2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

По смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции са основни структури на МВР. Съгласно чл. 43, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗМВР областната дирекция се ръководи и представлява от директора. Цитираната нормативна уредба е доразвита в утвърдените със Заповед №8121 з-73 от 28.01.2016 г. Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по постъпили заявления по ЗДОИ /достъпни на интернет сайта на ОД на МВР – Велико Търново/, като в чл. 5, ал. 2 от същите е прието, че по заявление за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява в ОДМВР, се произнася съответният директор. Предвид това и на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ ответникът се явява задължен субект, който е длъжен при поискване да осигури достъп до обществената информация, която се създава и съхранява в МВР и няма ограничения по закон за предоставянето й. Предвид това и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ съдът намира, че произнасянето на директора на ОД на МВР – Велико Търново по процесното заявление е валиден ИАА.

Отказът, макар и да не е постановен прецизно във формата по чл. 38 от ЗДОИ, е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава необходимото съдържание. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице съществени процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.

Относно приложението на материалния закон:

ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Обществената информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ бива официална и и служебна, като официална е тази информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е директорът на ОД на МВР – Велико Търново, да я предоставят, когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице двете, визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

Съображенията, мотивирали оспорения отказ, са правилни и законосъобразни, като настоящият състав ги споделя в пълнота. Реално, поисканата от жалбоподателя със заявлението информация касае заведенията, находящи се на Самоводската чаршия в гр. Велико Търново: Хипстър и Винен дегустационен център, и обхваща сведения относно регистрирани срещу тях сигнали на 112 за нарушаване на обществения ред и на нощната тишина, съставени предупредителни протоколи, образувани административнонаклазателни производства и как са приключили, в това число брой наказателни постановления, предупреждения, резолюции за прекратяване, вкл. на каква стойност са наложените глоби и колко от тях са влезли в законна сила. Нещо повече, със заявлението се търси информация за издадени протоколи, актове и постановления, както и за размер на наложени глоби на управителите на тези заведения. Тоест, жалбоподателят цели да изгради собствено мнение относно дейността на посочените обекти, на правните субекти, които ги стопанисват, и на техните управители и по-конкретно има ли оплаквания срещу тях за нарушаване на нощната тишина и съответно понасят ли административнонаказателна отговорност.

В конкретния случай значимите за преценката обстоятелства са естеството на данните, чието предоставяне се изисква, както и наличието на специална цел у заявителя, различна от тази, за която е регламентирано производството за достъп до обществена информация. Информацията, която заявителят претендира да получи по реда на ЗДОИ, касае извършвани в рамките на правомощията на органите на МВР проверки по сигнали, но подавани за конкретни търговски обекти, и образувани срещу тях и управителите им административнонаказателни производства. Така както са формулирани въпросите по отношение на управителите на заведенията, те касаят информация, свързана с лични права на конкретни граждани, включително и лични данни. Интересът на жалбоподателя за снабдяване с процесните сведения не сочи на съставяне на мнение за дейността на задължения по закона субект – директорът на ОД на МВР – Велико Търново, а на опит за узнаване на информацията по отношение на трети лица.

С оглед посочената законова дефиниция, както правилно е преценил административният орган, поисканата от жалбоподателя със заявлението информация няма характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с функционирането на търговските обекти, стопанисвани от трети лица и санкционирането на управителите им. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /от лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица, което в случая не е така.

Действително с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е предвидено предоставяне на информацията в случаите на надделяващ обществен интерес, независимо дали третите лица са дали съгласие или не, когато достъпът засяга интересите им. По смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. Надделяващ обществен интерес в случая не се установява, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения от жалбоподателя не се цели постигането на определени в закона цели – да се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект, както и да се гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законови задължения, а се цели постигането на лични цели чрез осведомяване за конкретни заведения, функциониращи в района на Самоводската чаршия в гр. Велико Търново, където живеят и родителите на жалбоподателя видно от приложените по делото доказателства. В този смисъл е недопустимо черпенето на права от жалбоподателя по реда на ЗДОИ, а в случай, че заведенията произвеждат нерегламентиран шум всеки заинтересован гражданин разполага с правото да подава сигнали и да сезира компетентните органи.

ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Видно от съдържанието му, най-общо искането касае информация, съдържаща се в административнонаказателни преписки срещу лицата, стопанисващи и управляващи Хипстър и Винен дегустационен център. Правото на достъп до информация по такива се осъществява от страните и техните представители в производствата по реда на процесуалните закони. В настоящия случай не се твърди и не се доказва жалбоподателят да е страна нито по подадените сигнали, ако са налице такива, нито по образуваните административнонаказателни преписки. По изложените съображения следва да се приеме, че при произнасяне на отказа не са допусната нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна.

В обобщение съдът намира, че безспорно в случая директорът на ОД на МВР – Велико Търново е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, но исканата информация е свързана с контролната дейност на административнонаказващ орган по конкретни административнонаказателни производства. Така исканата информация безспорно е служебна по смисъла на чл. 11, предл. второ от ЗДОИ, тъй като е такава, която е свързана с дейността му, но същата не е с обществен характер, тъй като засяга частни интереси. Поисканите данни позволяват съответните лица да бъдат идентифицирани във връзка с проведени срещу тях административнонаказателни производства. По този начин се цели единствено осигуряване на достъп до данни, касаещи дейността на две конкретни заведения, но не и създаване на мнение за дейността на ответника .

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от ответника, на същия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. На юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ (НПП) по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева. В случая съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, VII - ми адм. състав на Административен съд Велико Търново

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.К., ЕГН **********,***, против изричен отказ на директора на ОД на МВР – Велико Търново, обективиран в Писмо с рег. №366004-1/11.01.2024г., да предостави достъп до обществена информация по Заявление с вх. №366004-57/29.12.2023г.

ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********,*** да плати на ОД на МВР – Велико Търново разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия: