РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 22 юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДОБРОМИРА
КОЖУХАРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 229 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ден Бравен
България“ ЕООД, с ново наименование „Бостик България“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник
Б. Ж. ***, против Решение
№ 240 от 25.02.2020 г.,
постановено по АНД № 99/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 38-0001447 от 28.10.2019 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на касатора на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3
от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева. Като касационно основание се сочат допуснати
нарушения на материалния закон. По подробно изложените в жалбата оплаквания се
иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез
отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна
администрация“ – Русе не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата. Навежда доводи за материална
незаконосъобразност на решението на РРС поради неприлагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна,
срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На първо място, с оглед наведено от страна на
жалбоподателя възражение, касационната инстанция намира за необходимо да
посочи, че не е налице твърдяното неправилно приложение на материалния закон –
чл.7, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Текстът на последната разпоредба, в относимите му
части, изисква лицензираните превозвачи, какъвто е и касаторът, да осъществява
превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл. 152, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че наредбата по чл.12б, ал. 1 от
ЗАвПр, а именно Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, в случая е
неприложима, тъй като тя се отнася само до извършването на превози за собствена
сметка, какъвто процесният случай не е. Не съставлява процесуално нарушение
липсата на препращане към Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр) и
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания (наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП) при описанието на нарушението в наказателното постановление. Според
чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., лицето по чл. 2, ал. 1 (т.е.
лицензираният превозвач) допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически
годни, а според чл. 58, ал. 1, т. 3 от същата наредба тази годност се доказва
от водачите чрез притежаването на валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Начинът на
издаване и реквизитите на това удостоверение са регламентирани в глава шеста от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Следователно, за да е надлежно описано
нарушението, е достатъчно в наказателното постановление да бъде посочено, че
лицензираният превозвач е допуснал извършването на международен обществен
превоз на товари от водач, който не притежава удостоверение за психологическа
годност, без да е необходимо да се препраща към конкретни разпоредби от
посочените две наредби, които уреждат реда за неговото издаване и преповтарят
задължението на превозвача, което е уредено в самия закон – чл. 7а, ал. 2, пр. 3
от ЗАвПр.
Спорно в случая е приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Приетото от РС - Русе, че не са налице предпоставките за прилагане на
законовата хипотеза на маловажен случай, настоящата инстанция счита за
неправилно.
В конкретния казус по делото са установени множество
смекчаващи обстоятелства, които определят случая като маловажен, тъй като
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид: на първо място нарушението
е било отстранено на 04.01.2019 г., много преди то да бъде установено от страна
на контролните органи при извършената на дружеството комплексна проверка на
дата 26.09.2019 г. Транспортното предприятие само е констатирало пропуска и е
взело мерки за отстраняването му, организирайки провеждането на преглед на
водача. От значение е и обстоятелството, че липсват данни посоченият в НП водач
да е извършвал и друг превоз, освен констатирания еднократен случай.
Поради гореизложените обстоятелства касационният съд
счита, че в конкретния казус е приложима правната норма на чл. 28 от ЗАНН и
случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на закона.
С оглед изложеното настоящият състав на съда приема,
че районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.
След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва
да реши спора по същество. При извършване на тази дейност и с оглед изложените
по-горе правни съображения издаденото наказателно постановление също следва да
бъде отменено.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 240 от 25.02.2020 г.,
постановено по АНД № 99/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0001447 от 28.10.2019 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
38-0001447 от 28.10.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на „Ден Бравен България“ ЕООД, с ново наименование „Бостик България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3 000 (три хиляди) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.