Решение по дело №183/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 457
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20181100900183
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, …  март 2019 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 

при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 183 по описа за 2018 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени  искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

 

Постъпила е искова молба от М.М.Б., ЕГН **********, срещу „А.Б.“ АД, ЕИК ********, в която се твърди, че ищецът има качество на акционер в ответното дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ********, като участието му в капитала на ответника е с 1 225 броя поименни налични акции, всяка с номинал от 10лв. Твърди, че на 15.01.2018 година е проведено общо събрание на акционерите на ответника, свикано от надзорния съвет /НС/, за което е получил покана на 19.01.2018г. Дневният ред на събранието е включвал следните въпроси и проект за решения, а именно: прекратяване на дружеството на основание чл.252, ал.1,т.1 ТЗ; започване на ликвидация и срок на същата - 8 месеца; назначаване на ликвидатор; възлагане на ликвидатора да извърши необходимите действия по вписване на решенията. Твърди, че като акционер, притежаващ повече от 5% от капитала, на основание чл.223аТЗ, е поискал чрез обявяване по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, допълване на дневния ред на събранието. Обявяването на този акт е извършено на 22.12.2017г. - предложение за обсъждане на финансовото състояние на ответника към 31.12.2017 г. Твърди, че във връзка с предложението за допълване на дневния ред е поискал от ответника оборотна ведомост за 2017 година, счетоводна справка за външни услуги, счетоводна справка за изплатени възнаграждения на членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет за 2017 година. Ищецът твърди, че на общото събрание на акционерите са присъствали посочените от него лице, имащи посоченото участие в капитала на ответника. Сочи какви решения са взети от общото събрание на акционерите, въз основа на които обаче не е извършено вписване по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, а именно:за прекратяване дейността на дружеството, на основание чл.252, ал.1, т.1 ТЗ; за започване и срок на ликвидация; за назначаване на ликвидатор на дружеството и за възлагане на ликвидатора лично или чрез упълномощено лице да извърши необходимите действия по вписване на взетите решения в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника, както и изготвяне на начален баланс на дружеството и отчет към него. Твърди, че взетите от върховния орган на дружеството решения са незаконосъобразни, поради наличие на основания, водещи до процесуална и материалноправна незаконосъобразност.

          Процесуална незаконосъобразност, изразяваща се в неспазване на императивни правила за свикване на ОСА, уредени с нормата на чл.223, ал.5 ТЗ и чл.19, ал.З и 4 от действащия устав; нарушено право на информация, поради това, че предоставените му материали относно финансовото състояние на дружеството, са му били предоставени в срок, който е крайно недостатъчен.

         Материално-правна незаконосъобразност се изразява в противоречие с императивни норми на ЗСч – чл.27 и Закона за независимия финансов одит – неизвършен задължителен независим финансов одит. Това е така, тъй като представените счетоводни документи не установяват необходимостта от прекратяване на дейността на дружеството.

        По подробно изложени съображения, чиято база са горните твърдения, моли съда да отмени взетите от ОСА, проведено на 15.01.2018 година, решения.Претендира разноски по делото.

        В срока за отговор ответникът „А.Б.“ АД, ЕИК ********, чрез адв. М.Х., със съдебен адрес ***, не спори относно наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове относно това, че искът е предявен от лице, което има качество на акционер в ответното дружество към момента на провеждане на ОСА и че е спазен преклузивният срок по чл.74, ал.2 ТЗ.

       Твърди, че решението за свикване на ОСА на ответника е взето на заседание на НС, проведено на 11.12.2017 година. На председателя на НС е възложено лично или чрез пълномощник да изпрати покани за свиканото ОС. Твърди, че поканата до ищеца Б. е изпратена на 13.11.2017г., чрез упълномощените за изпращането адвокати. Последните са изпратили на ищеца поканата чрез куриер „Е.Е.“ ООД и това е пратка №*********/13.12.2017г., а също и на електронната поща на ищеца. Поканата е достигнала до ищеца на 14.12.2017 година. По отношение на процедурата по чл.223а ТЗ ответникът твърди, че на 22.12.2017 година И.В. лично предава „на ръка“ в седалището и адрес на управление на ответника, на адв. М.Х., искане от 21.12.2017 година на ищеца, отправено до членовете на НС на дружеството, за допълване на дневния ред на събранието. Твърди, че изявлението на ищеца, обективирано в документа е, че е получил покана за ОСА на 19.12.2017 година.Твърди, че се касае за фактическа грешка, за което уведомява И.В., а последната потвърждава това, като пояснява, че тя е получила поканата за ОСА на 14.12.2017 година, но е предала поканата на ищеца Б. на 19.12.2017 година, поради отсъствието му от страната.

         По искането за счетоводните документи- същите са били съставени и одобрени от ответника възможно най-скоро след Коледните и Новогодишни празници и отговорът е изпратен от адв.М.Х., на 11.01.2018      година, със същия куриер - пратка №*********/11.01.2018г., а също и на електронния адрес на ищеца. Куриерът е доставил пратката на ищеца на 12.01.2018 година. Твърди, че на ОСА са били обсъдени всички точки от дневния ред, включително и въпроса на ищеца, с който дневния ред е допълнен. Събранието е проведено при участие на всички акционери.        

          По отношение на твърдяната материална незаконосъобразност на взетите решения, оспорва това твърдение на ответника. Сочи какво представляват посочените счетоводни документи. Навежда доводи относно неоснователността на предявените искове. Претендира разноски по делото.

           В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника. По отношение на твърдението на ответника, че поканата е получена на електронния адрес на ищеца, последният твърди, че съгласно текста на полученото електронно писмо от 13.12.2017 година не се установява същото да съдържа дневния ред на ОСА, причина за свикването му и проект на решенията, липса информация дали ОСА е редовно или извънредно, а уставът не предвижда ОСА да се свика чрез покани, отправени по електронен път. Твърди, че е получил поканата на 19.12.2017 година, след пристигането си на територията на страната, в офиса на „M3 К.Т.“. Оспорва поканата да е получена от И.В. на 14.12.2017година, а тя не е и упълномощена да получава такива книжа, нито е разполагала с мандат за това действие. Твърди, че правото му на информация е нарушено, независимо от оспорването от страна на ищеца на това твърдение. Твърди и съществуваща материална незаконосъобразност, произтичаща от счетоводните документи.

             В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа заявената теза.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

            Не се спори между страните в настоящото производство и е видно от събраните доказателства, че ищецът е записал капитал от 1 225 бр. поименни налични акции с номинална стойност 10 лв. всяка или общо 12 250 лв. при учредяването на дружеството-ответник.Качеството му на акционер е налично и към деня на провеждане на ОСА, както и към момента на предявяване на отменителните искове.Следователно ищецът разполага с изискуемата процесуална легитимация да упражнява признато му от закона потестативно право да иска отмяна на взетите от ОС на ответника решения.
                    Исковата молба е постъпила в съда в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, поради което са налице предпоставките на закона, за да се направи извод за допустимост на предявените искове.

          По делото е представен  устав на „А.Б.“ АД, за който не съществува спор, че е действият към момента на свикване и провеждане на общото събрание на акционерите в ответното дружество. В чл. 19 от устава е предвидено общото събрание да може да бъде свиквано от управителния съвет, надзорния съвет или по предложение на акционерите с писмена покана, изпратена до всеки акционер. Съгласно ал. 4 на посочената разпоредба времето от датата на изпращане на поканите до откриване на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни, освен при единодушие на акционерите да бъде проведено по-рано. Предвидено е също, че всички писмени материали, свързани с дневния ред на ОС трябва да бъдат на разположение на акционерите не по-късно от датата на изпращане на поканите. Писмените материали се предоставят на всеки акционер при поискване безплатно – чл.20 от устава.

             На 22.01.2015 г. ищецът е предоставил на управителния съвет на дружеството-ответник свои адреси за кореспонденция и покани, а именно: гр. София, бул. „***********и ул. „***********, ет. *******, както и имейл – *******.com.

           От протокол от 11.12.2017 г., подписан от тримата членове на НС на дружеството-ответник, Я.Д., Е.К.и А.Х., се установява, че на същата дата е проведено извънредно заседание на надзорния съвет, на което е взето решение за свикване на общо събрание на АД, което да вземе решение за прекратяването му и започване на процедура по ликвидация.

             По делото е представена покана от надзорния съвет на дружеството-ответник до ищеца за участие на последния на общо събрание на акционерите на дружеството на 15.01.2018 г. от 11:00 часа в седалището на му. Подробно е описан и дневният ред, свързан с прекратяване на дейността на АД и започване на процедура по ликвидация. В екземпляра на поканата, представена от ответника е отбелязано, че същата е получена от ищеца на 19.12.2017 г. Представени са и поканите до другите двама акционери – „А.“ АД и „Ш.“ АД, получени на 11.12.2017 г.По делото е представена оборотна ведомост на ответника за период от 01.01.2017 година до 31.12.2017 година, носеща неоспорена дата 04.01.2018 година, 16:14 часа.

          С имейл от 13.12.2017 г. от адв. М.Х. с имейл адрес *********-attorneys.com до ищеца на адрес *******.com е изпратена покана до М.Б. за общо събрание на дружеството-ответник и информация, че същото ще се състои на 15.01.2018 г. от 11 ч на седалището и адреса на управление на дружеството.

              С имейл от 14.12.2017 г. адв. М.Х. с адрес *********-attorneys.com до ищеца на адрес *******.com е поискала от М.Б. да потвърди получаването на поканата за общото събрание и дали ще присъства.

            Представена е и товарителница от куриерска агенция „Е.Е.“ от 14.12.2017 г. с подател „М.Х. от адвокатско дружество „М.“ и адресат М.Б.  с адрес *** 60. Пратката е получена от И. В. за М.Б. на 14.12.2017 г., видно от подписа на обратната разписка, приложена по делото.

             Безспорно е между страните и се установява от събраните доказателства, че ищецът е отправил искане до дружеството-ответник, получено на 22.12.2017 г., за допълване на дневния ред на общото събрание, като е изискал и да му бъдат предоставени за запознаване и преглед оборотна ведомост, счетоводна справка за външни услуги и за изплатени възнаграждения на членовете на управителния и надзорния съвет за 2017 г.След извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника са установява, че на 04.01.2018 година е обявено предложение на акционера М.Б., направено по чл.223а ТЗ, за допълване на дневния ред на събранието със следните въпроси: обсъждане на финансовото състояние на „А.Б.“ АД към 31.12.2017 година и искане за предоставяне на писмени материали по тази точка, въз основа на заявление Г1 от 22.12.2017 година.

        Безспорно е между страните е, че ищецът е получил отговор от председателя на надзорния съвет на „А.Б.“ АД от 10.01.2018 г., в който се съобщава, че предложената допълнителна точка за общото събрание е включена в дневния ред и му е изпратена исканата дружествена документация. По делото са приложени поисканите от ищеца документи, като е безспорно, че са получени от ищеца за запознаване преди провеждане на общото събрание.

          На 11.01.2018 г. е изпратен имейл от адв. М.Х. с адрес *********-attorneys.com до ищеца на адрес *******.com, че му изпраща поисканите дружествени документи.

          Представена е и товарителница от куриерска агенция „Е.Е.“ от 12.01.2018 г. с подател „М.Х. от адв. дружество „М.“ и адресат М.Б.  с адрес *** 60. Пратката е получена от К.Д.за М.Б. на 12.01.2018 г., видно от подписа на обратната разписка, приложена по делото.

             Безспорно е между страните и се установява от приложения по делото протокол, че на 15.01.2018 г. е проведено общо събрание на дружеството-ответник, на което са приети всички предварително предложени проекти на решения по дневния ред. Ищецът е гласувал против всички предложения по отделните точки.

          По делото е приложена покана от 26.04.2018 г. от надзорния съвет на „А.Б.“ АД за общо събрание на акционерите в дружеството за разглеждане и одобрение на годишния финансов отчет за 2017 г. Поканата е изпратена с придружително писмо от 09.05.2018 г. до ищеца, който, видно от известието за доставяне, е получил документите на 14.05.2018 г. чрез третото лице И.В. на адрес ***. Поканата е връчена на 10.05.2018 г. и от нотариус В.М.с рег. № 53 от НК на същия адрес на личния асистент на ищеца – К.Д..

        От разпита на свидетеля И.В., юрисконсулт в собственото на ищеца дружество „М – 3 К.“ ЕООД, се установява, че в седалището на последното е получила призовка, лятото, за „А.Б.“ АД. На адреса са получавали много кореспонденция, свързана с дружеството-ответник. Получила е поканата за свикване на ОС на последното, зимата, преди Коледа. Предала е поканата на секретарката на ищеца, която да му я даде, тъй като свидетелката няма пълномощно да приема кореспонденцията на ищеца, а и през този период той е бил в чужбина. Разпознава предявената ѝ в съдебно заседание обратна разписка от 14.12.2017 г. , като заявява, че саморъчно я е подписала. Твърди, че на поканата за ОС от 11.12.2017 г. е задраскала датата „получена на“ и е положила буквата „и“.

          Съгласно заключението на вещото лице А.А. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че е налично съобщението, изпратено на 13.12.2017 г., сряда, в 9:52 ч. до получатели, обозначени като „M. B.” (основен получател), „K.M.”, “K. V.”, “M3 C. G., Inc.” (cc, carbon copy, или получатели на копие от съобщението). В суровия вид на съобщението се съхранява и информация, която идентифицира имената на получателите с техните пощенски кутии. За име на получател „М.В.” установения адрес на пощенската кутия е „*******.com”. За име на получател „K. M.” установения адрес на пощенската кутия е „******.com”. За име на получател „****V*” установения адрес на пощенската кутия е „V..K.@agel.cz”. За име на получател „M3 Communications Group, Inc.” установения адрес на пощенската кутия е „s.@m3bg.com”.

          Съгласно експертизата към изходящото съобщение от 13.12.2017 г., установено в съдържанието на електронната поща с адрес „h.@m.-attorneys.com”, има данни за два прикрепени текстови файла във формат „.pdf’. Форматът е създаден от компанията Adobe, като в последствие е предложен като отворен стандарт за пренос на електронни документи и представянето на информацията в него по един и същ начин, независимо от оборудването и обезпечението, на което те се изобразяват. Един от най- разпространените файлови формати за съхранение и управление на документи (може да бъде визуализиран от най-различни устройства - компютри, таблети, мобилни телефони, ползващи различни операционни системи - Windows, Linux, Android, iOS и др.). Първият файл е с име „Invitation GM AGEL BG_Mr. B..pdf, с големина 904 килобайта. Вторият файл е с име „РоА A. B. AD_Invitacions.pdf, с големина 790 килобайта.

           Вещото лице е заключило, че от извършеното изследване на съдържанието на пощенската кутия на ищеца *******.com се установява, че е налично получено съобщение, изпратено на 13.12.2017 г., сряда, в 9:52 АМ (09:52 ч.) от подател, обозначен като „М.Н.”, до получатели, обозначени като „М.В.” (основен получател), „К.М.”, “К.V.”, “M3 C. G., Inc.” (cc, carbon copy, или получатели на копие от съобщението). При анализ на служебната информация в съобщението, е установило, че то е изпратено на 13.12.2017 г. в 09:52:07 ч. от подател с адрес за електронна поща "******.com" Установило е, че същото е получено на локалния пощенски сървър на 13.12.2017 г. в 09:52:08 ч., а е изтеглено от клиентското приложение на локален компютър на 13.12.2017 г. в 09:52:15 ч. като крайна електронна пощенска кутия стои адрес „******.com”. Това е така, защото най-вероятно съществува правило по неустановени от вещото лице критерии за пренасочване на входяща поща от „*******.com” към „******.com”.

           Съгласно заключението на вещото лице С.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че „А.Б.“ АД прилага Националните счетоводни стандарти. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството, годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се изготвят на база на Националните счетоводни стандарти.

          След запознаване с данните, посочени в счетоводния баланс към 31.12.2017         г. и в отчета за приходи и разходи, както и със записванията по счетоводните сметки, вещото лице е установило, че нетните приходи от продажби и балансовата стойност на активите е 0,00 лева. Не са надвишени най-малко два от посочените показатели (балансова стойност на активите, нетни приходи от продажби, средна численост на персонала за отчетния период), т.е. въз основа на направените констатации „А.Б.“ АД може да бъде класифицирано като микропредприятие. През 2017 г. ответното дружество не е извършвало дейност. В отчета за приходи и разходи не са посочени реализирани приходи от оперативна дейност. Налице са и четири от условията, посочени в Параграф 1, т. 30 от Закона за счетоводството.

            Според експертизата са съставяни счетоводните статии – д-т сч. См. 7090 – „Приходи от други продажби“, к-т сч.см. 6020 – „Разходи за външни услуги“, както и д-т сч. см. 1230 – „Печалби и загуби от текущата година“ и к-т сч. см. 7090 – „Приходи от други продажби“. Сумата от 7 298,17 лева не представлява оборот от продажби, а стойността на отчетени разходи за външни услуги, представляващи дебитни обороти по счетоводна сметка 6020 - „Разходи за външни услуги“, кредитирана при приключването и отнасянето и по дебита на 7090 - „Приходи от други продажби“.

         Вещото лице е заключило, че фактурите, формиращи външни услуги на обща стойност от 7 298,17 лева, са следните: **********/20.03.2017 г. с доставчик К.М. е на стойност 885,94 лв., **********/03.04.2017 г. с доставчик „Л.“ ЕООД е на стойност 2 323,53 лв., **********/12.06.2017 г. с доставчик адв. друж. „М.“ е на стойност 2 507,76 лв., 00000000023/10.07.2017 г. е на стойност 759,49 лв., **********/26.10.2017 г. е на стойност 821,45 лв. Фактурата, с доставчик „Л.“ ЕООД, е с предмет на доставката счетоводни услуги, а останалите са с предмет правни услуги. Стойността на всяка една от фактурите е намерила отражение по дебита на счетоводна сметка 6020 - „Разходи за външни услуги“ и представлява част от разходите за оперативна дейност на ответното дружество на обща стойност от 7 298,17 лева. Сумата от 7 хил. лв. е посочена и в отчета за приходи и разходи за 2017 г.

            Съгласно заключението на вещото лице счетоводните статии, съставени при приключване на счетоводна сметка 6020 – „Разходи за външни услуги“ и 7090 – „Приходи от други продажби са съставени правилно.

          „А.Б.“ АД прилага Националните счетоводни стандарти според вещото лице. След запознаване със счетоводните записвания за периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. се установява, че текущото счетоводно отчитане през посочения период е осъществено на базата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като са спазвани изискванията на действащото законодателство.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

           Както съдът е заключил по - горе предявените отменителни искове с правно основание чл.74 ТЗ се явяват процесуално допустими.

           По основателността на същите.

     По претенция за отмяна на решенията на ОСА, поради това, че общото събрание не е надлежно свикано – ищецът е получил покана за същото в срок, по- малък от предвидения в нормата на чл.19, ал.4 от действащия устав и нормата на чл.223, ал.5 ТЗ, установяваща изискване за спазване на 30 дневен срок от момента на поканата до провеждането на общото събрание.Разпоредбата на закона касае свикване на ОСА чрез обявяване на поканата в търговски регистър.

      По отношение на това как следва да се процедира при свикване на ОСА чрез писмени покани до акционерите, липсва изрично норма относно това кой е меродавният момент за свикване на събранието – връчването или изпращането на поканата. С Решение№48 от 29.07.2013г., постановено по т.д.№830/2012г. по описа на ВКС, ТК, първо т.о., съставът на касационната инстанция е приел, че правнозначимият момент за преценка на свиканото ОСА е моментът не на връчване на поканата, а на нейното изпращане, тогава, когато събранието се свиква чрез писмени покани, отправени до акционерите.В това решение съдът е приел, че няма законова пречка с устава на дружеството да се гарантират правата на акционерите като се предвиди допълнително условие и минимален срок за връчване на писмената покана на акционерите, преди датата на свикване на събранието, стига да е спазен 30 дневния срок от изпращане на поканата до акционерите.Действащият устав на ответника възпроизвежда дословно законовия тест, при който меродавен е моментът на изпращане на поканата за свиканото ОСА, но в устава не е предвиден срок за връчване на поканата.ОСА на ответника е свикано за 15.01.2018 година.Поканите са изпратени на 13.12.2017 година, чрез куриер и чрез електронни съобщения на електронната поща на ответника.Заключението от изслушаната СТЕ безпротиворечиво и категорично установява, че съобщението е изпратено на 13.12.2017 г. в 09:52:07 ч. от подател с адрес за електронна поща "*******-attomeys.com" Установило е, че същото е получено на локалния пощенски сървър на 13.12.2017 г. в 09:52:08 ч., а е изтеглено от клиентското приложение на локален компютър на 13.12.2017 г. в 09:52:15 ч. като крайна електронна пощенска кутия стои адрес „********.com”. Това е така, защото най-вероятно съществува правило по неустановени от вещото лице критерии за пренасочване на входяща поща от „*******.com” към „********.com”.Следователно на 13.12.2017 г. в 09:52:15 ч. съобщението, съдържащо покана за свиканото общо събрание на ответника е достигнало до ищеца – т.е. месец преди датата на свиканото общо събрание.Съдът приема този факт за доказан, поради това, че по делото няма спор, че пощенска кутия ********.com принадлежи на ищеца, а това означава, че поканата е достигнала до своя адресат.Заключението на вещото лице също така установява по канегоричен начин, че писмото от 13.12.2017 година съдържа прикачени файлове / покана и пълномощно/, даващи възможност същите да бъдат възпроизведени.Следователно ищецът е надлежно уведомен за датата на общото събрание, чрез връчване на поканата по електронен път, а самата покана има необходимото минимално съдаржение, съобразно нормата на чл. 223, ал.4 ТЗ. По отношение на довода, че уставът не предвижда поканата да се връчва по електронен път- то този довод се явява несъстоятелон дотолкова, доколкото уставът не съдържа и забрана връчването на книжата да се извърши по този начин.В постоянаната практика на ВКС се приема, че след като дружественият акт не ограничава способите за връчване на покана за ОС на дружеството, то поканата може да бъде изпратена и връчена на съдружника/акционера чрез всички възможни начини – нотариус, пощенски, кориерски услуги, по електронен път, по факт и т.н., като единственото условие е поканата да е достигната лично до страната, имаща членствена връзка с дружеството.Няма основание да се тълкува стеснително нормата на закона и дружествения акт, тъй като и двата текста, които са с идентично съдържние не предвиждат способ за връчване на поканата за ОСА, а ако такъв способ не е изрично ремгламентиран в дружествения акт, следва да се приеме, че правнозначимият момент е върху доказаността на факта на получаване на поканата, без значение на начина и на връчване.Ето защо това твърдение, като основание за процесуална незаконосъобразност не се установява по делото.

   По отношение на твърдението, че поканата няма изискуемото съдържание, тъй като в нея не е посочен вида на събранието – дали е обикновени или извънредно.В закона не се садържа подобно изискване, такова няма и в дружествения акт, поради което не е налице основание да се вменява на дружеството изискване да сочи в поканата вида на събранието.

                   Ищецът твърди, че по делото не е установено, че съдържанието на поканата му е станала известно.Такова твърдение, както и горното не се съдържа в исковата молба, поради което съдът не му дължи произнасяне, но за пълнота на изложението следва да се отговори на това твърдение, че съгласно практиката на ВКС:“Не би могло да се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаването на съдържанието на поканата от съдружника, тъй като за дружеството съществува единствено задължение да изготви съответните книжа, в това число и поканата за събранието, със съответния дневен ред и да се погрижи тези покани да бъдат получени от всеки съдружник преди законово установения минимален срок за провеждането му. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали ще приеме поканата, или ще откаже да я получи, както и съображенията му за отказа не съставляват елемент от фактически състав, нито му дават основание за събиране на доказателства с оглед предявяване на иск по чл.74 ТЗ, тъй като не е налице нарушение на императивна правна норма, въвеждаща изискване за субективна преценка на отказа, както е приел решаващия съд, а и въвеждането на подобно отграничение би довело и до злоупотреба с права от страна на съдружник, който счита, че общото събрание би приело решения, които не са в негова полза.“ – Решение №104 от 03.10.2011 година по т.д.№876/2010 година на ТК, Първо т.о. на ВКС.

   По твърдението, че решенията са незаконосъобарзони защото  на ищеца е нарушено правото на информация, чието конкретно проявление е недостатъчният срок за ищеца, за да се запознаие с писмените материали, касаещи допълнително включената точка от дневния ред, на основание чл.223аТЗ, а именно оборотните ведомости, счетоводните справки за външни услуги и такива за изплатените възнаграждение на членовете на съветите.         

                   Правото на информация, закрепено с нормата на чл.224 ТЗ е неимуществено право на сведения по въпросите от дневния ред на общото събрание.Както е прието в последователната съдебна практика то представлява запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид, освен ако, с оглед обема и съдържанието на тази информация, предоставянето й на самото ОС не би затруднило упражняване правото на глас на акционера.С Решение №187/25.05.2016г. по т.д.№1514/2014г. на Второ т.о. на ТК на ВКС, касационната инстанция приема, че: Императивната разпоредба на чл.224, ал.1 ТЗ предвижда задължение за изготвяне и поставяне на разположение на акционерите на писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Изключение от това императивно правило е налице само в случаите, когато наличието на писмени материали за общото събрание не е било задължително или необходимо за формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото му на глас. Целта на тази законова норма е предоставяне на информация за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение по предложения дневен ред. Съдържанието на поканата, с която се свиква общо събрание на акционерите, трябва да отговаря на императивните изисквания на чл.223, ал.4 ТЗ, като съгласно т.5 трябва да съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Следователно писмените материали, които според чл.224 ТЗ следва да бъдат поставени на разположение на акционерите, трябва да предоставят информация за обстоятелствата, обосноваващи предложените в поканата решения по въпросите, включени в дневния ред. Когато според предмета на бъдещото решение и направеното в поканата конкретно предложение е било необходимо изготвянето на писмени материали, но такива не са били изготвени или не са били предоставени на акционера, е допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ. Това нарушение на установено с императивна правна норма право е винаги съществено, независимо дали общото събрание е взело решение за приемане на направените конкретни предложения за решения. Задължението за предоставянето на материали е свързано с необходимостта на акционера да бъде дадена информация, за да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на правото си на глас, като гласува за или против приемане на предложените решения по въпросите от дневния ред. Поради това, независимо дали предложеното решение е прието или не, непредоставянето на писмени материали представлява съществено нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ, тъй като и в двата случая е довело до лишаване на акционера от възможността за информирано упражняване на правото му на глас. Съдържанието на взетото от общото събрание решение няма отношение към преценката дали нарушението на правото на сведения е съществено, а с оглед конкретните правни последици на решението има значение за преценката за наличие на правен интерес за акционера от атакуването му с иск по чл.74 ТЗ.“ – Решение №187/25.05.2016г. по т.д.№1514/2014г. на Второ т.о. на ТК на ВКС.

                   По делото няма спор относно това, че съгласно упраженото от ищеца право по чл.223а ТЗ, станало достояние на ответника на 22.12.2017 година, в отговор на искане за предоставяне на писмени материали, материалите са  изпратен на ищеца на 11.01.2018 година, като страните не спорят, че тази информация е достигнала до ищеца на 12.01.2018 година.

                   Този факт налага обсъждане на факта налице ли е необходимост от исканите от ищеца писмени материали за ОСА, за да формира мнение и ако е налице необходимост от предоставяне на тези материали, кога е следвало да стане това и ако е налице забава в предоставяне на тези материали на ответника, дали забавата  е въпрос по целесъобразност или тази забава може да се приравни на нарушено право на информация на акционера, водещо до процесуална незаконосъобразност на взетите решения.

                   Добавената от ищеца точка в дневния ред е обсъждане на финансовото състояние на дружеството към 31-ви декември 2017 година.

                   Финансово-икономическото състояние на ответника, по твърдение на ищеца, следва да намери отражение в оборотните ведомости на дружеството за 2017 година, счетоводни справки за външни услуги и счетоводни справки за възнагражденията на членовете на НС и УС.
                   Оборотната ведомост е обобщаваща таблица за проверка верността на данните от текущото счетоводно отчитане. В зависимост от степента на обобщеност на проверяваните данни се разграничават: оборотни ведомости за синтетичните сметки и оборотни ведомости за аналитичните сметки.

                      Оборотната ведомост за синтетичните сметки е предназначена за проверка на данните от синтетичните сметки, чрез които се създава обобщена информация за средствата, които имат еднороден характер. Тя се съставя задължително в края на отчетния период, като в зависимост от счетоводната политика и практика в предприятието може да се съставя в края на всеки месец, тримесечие, шестмесечие.
За да се приеме, че пред отчетния период счетоводителят е работил вярно и коректно, е
необходимо да се получат следните три равенства:
- сборът на сумите на началните салда по дебита на сметките, да е равен на сбора от сумите на началните салда по кредита на сметките.
- сборът на сумите на оборотите по дебита на сметките, да е равен на сбора от сумите на оборотите по кредита на сметките.
- сборът на сумите на крайните салда по дебита на сметките, да е равен на сбора от сумите на крайните салда по кредита на сметките.

                              Оборотната ведомост за аналитичните сметки е предназначена за обобщаване и проверка на аналитичните сметки. Тяхната форма и съдържание зависят от характера на обекта на отчитане. Срещат се основно два вида оборотни ведомости за аналитични сметки:
- за сч. обекти, които имат натурално и стойностно изражение.
- за сч. обекти, които имат само стойностно изражение.

                             За правилността на работа се съди по наличието на определени връзки между синтетичните и аналитичните сметки. Те най-общото се изразяват в следното:
- сборът на началните салда на аналитичните сметки към дадена синтетична трябва да е равен на началното салдо на същата синтетична сметка.
- сборът на дебитните и кредитните обороти на аналитичните сметки към дадена синтетична, трябва да е равен на дебитните и кредитните обороти на същата синтетична сметка.
- сборът на крайните салда на аналитичните сметки към дадена синтетична трябва да е равен на крайното салдо на същата синтетична сметка.


                          Специфичен вид е шахматната оборотна ведомост. Тя се основава на групирането на дебитните и кредните обороти на синтетичните сч. сметки по кореспондиращи сметки. По хоризонталните редове на оборотната ведомост се отразяват сч. сметки, които се дебитират, а вертикално ( по колони) - сметките, които се кредитират.

                   Оборотните ведомости на предприятието представляват вторичен счетоводен документ, в който са отразени началните салда, оборотите и крайните салда на използваните от предприятието счетоводни сметки за определен период от време. Оборотната ведомост се представя в табличен вид, в който по редовете са разположени използваните от предприятието счетоводни сметки, а по колоните са представени началните дебитни и кредитни салда, дебитните и кредитните обороти, и крайните дебитни и кредитни салда. Всеки ред от оборотната ведомост се формира от началното дебитно или кредитно салдо на съответната сметка, дебитните и кредитните обороти от счетоводните статии, в които сметката е участвала през периода и крайното дебитно или кредитно салдо на сметката в последния ден от периода (като резултат от началните салда и оборотите). Чрез оборотната ведомост може да се направи бърз преглед на финансовото състояние на предприятието, като се проследят салдата и оборотите по съответните сметки. Чрез преглед на оборотната ведомост могат бързо да бъдат открити съществени несъответствия при счетоводното отчитане в предприятието, което ще разгледаме в следващата точка. С данните от оборотната ведомост се съставят финансовите отчети – баланс, отчет за приходите и разходите (отчет за доходите или отчет за всеобхватния доход), отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал. За съставянето на отчета за паричните потоци по прекия метод, освен оборотната ведомост е необходима и главна книга.

                            От гледна точка на хронологията оборотната ведомост /ОВ/ регистрира всички извършени операции в за­висимост от фактора "време". За тази цел се използват тъй наречените дневници регистри, чрез които се отразява извършената операция. Те имат контролно значение, тъй като всеки документ отразяващ стопан­ската операция получава номер. Хронологичното отчитане включва и съставянето на стопанската операция.

                   Представената по делото оборотна ведомост е синтетична такава и е предназначена за проверка на данните от синтетичните сметки.В исковата молба не се съдържат твърдения, че всичките искани оборотни ведомости не са били предоставени, а че времето за запознаване на ищеца с тези документи е било недостатъчно, поради което съдът не обсъжда дали аналитичната оборотна ведомост  е била предоставена на разположение на акционера или не, с оглед диспозитивното начало.

                   Третата искана счетоводна справка касае възнагражденията на членовете на съветите.

                   От тези три вида документи единствено оборотната ведомост е тази, която има значение за преценката на това какво е финансово-икономическото състояние на дружеството, тъй като съдържа обобщена информация, която включва и останалите две справки и въз основа на нея се съставя и финансовия отчет на предприятието.

                   Ето защо настоящият състав на съда приема, че исканите оборотни ведомости се явяват писмени материали, необходими за съставяне на информирано мнение на ищеца с оглед дневния ред на събранието и в частност обсъждане на финансовото състояние на ответника.Ето защо настоящият състав на съда приема, че предоставянето на оборотната ведомост на разположение на ищеца е гаранция за надлежното упражняване на неговото неимуществено право на сведение.

                   Съгласно чл.20 от устава на дружеството всички писмени материали, свързани с дневния ред на събранието трябва да бъдат на разположение на акционерите не по-късно от датата на изпращане на поканата, като тези материали се предоставят на всеки акционер при поискване, безплатно.

                   Представеното заверено копие от оборотната ведомост сочи, че документът е съставен на 04.01.2018 година.По делото няма спор, че на 11 същия месец на ищеца са изпратени тези материали и получени от него на 12.01.2018 година.

                   След извод на съда за необходимост от съставяне на този документ за вземане на информирано становище от страна на ищеца, необходимо му при обсъждане на финансово-икономическото състояние на дружеството, предпоставя необходимост и от обсъждане на това кога дружеството е длъжно да осигури тези писмени материали в хипотеза на упражнено право по чл.223а ТЗ.След като касационната инстанция приема, че писмените материали, необходими по смисъла на чл.224, ал.1 ТЗ следва да са на разположение на акционерите към момента на обявяване на поканата в ТР, респективно на нейното изпращане, то по аналогия следва да се приеме, че писмените материали следва да са на разположение на акционерите, при упражняване на техните малцинствени права, към момента на обявяване на допълването на дневния ред в търговски регистър, за да им се гарантира възможността да се запознаят с тях.

                   Както е посочено по- горе допълването на дневния ред, по искане на ищеца, е извършено чрез обявяване на допълните точки от дневния ред на ОСА в търговския регистър на 04.01.2018 година.На същата дата е съставена и оборотната ведост, поради което следва да се приеме, че този документ е бил наличен в седалището на дружеството на тази дата.Кога този документ е изпратен на ищеца е ирелевантен въпрос, защото дружеството, чрез своя дружествен акт не е поемало задължение да изпраща писмените материали, а да ги оставя на разположение на акционерите.Поело е задължение да му ги предостави – т.е. да предаде фактическата власт по отношение на тези материали на акционера при поискване. Конкретният начин на снабдяване на акционера с тези материали зависи от неговата лична прецнека при упражняване на правото му на сведение и глас в ОСА.Следователно, ответникът е създал искания от ищеца документ на 04.01.2018 година и поради това съдът счита, че от тази дата, съвпадаща с датата на обявяване на допълнения дневен ред на ОСА, този документ е бил на разположение на акционерите.Ето защо изпращането на тези документи на акционера на 11.01.2018 година е факт, ирелевантен и не следва да се третира като нарушено право на сведение, защото, както е посочени и по- горе въпрос на лична преценка е по какъв начина акционерът ще се снабди с тези писмени материали.

                   Ето защо настоящият състав на съда не приема за установено и второто твърдение на ищеца за съществуваща процесуална незаконосъобразност на взетите решения, поради нарушено право на информация, в контекст на недостатъчно време да се запознание с писмените материали за събранието.

                   По твърденията на ищеца за налична материална незаконосъобразност на взетите решения, като противоречащи на чл.27 и чл.37 от ЗСч и на Закона за независимия финансов одит.

                   Съгласно нормата на чл.27 ЗСч предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември за отчетния период, а съгласно  параграф 1, т.14 от ЗСч отчетен период е календарната година (1 януари - 31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго. Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение – чл.29 от ЗСч. Съгласно чл.37 от същия закон на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на изброените предприятия.

   Вещото лице е констатирало, че ответникът е микропредприятие по смисъла на чл.19, ал.2 ЗСч и представлява предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период от време, по смисъла на параграф 1, т.30 от ДР на ЗСч, а съгласно законовата дефиниция това са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите- чл.29, ал.4 ЗСч.

Тези разпоредби на закона облегчават ответника да не съставя ГФО в посочените от закона съставни части, а да съставя опростен финянсов отчет, съобразно НСС.

   Въпросът е дали несъставянето на тези документи влияе върху законосъобразността на взетите решения.

   По виждане на състава това не е така.

                 Решенията на ОСА са за прекратяване дейността на ответника и започване на ликвидационно производство, срок на ликвидация и избор на ликвидатор. Прекратяване на дейността следва да се разбира, че дружеството не сключва нови договори и не генерира нови приходи и разходи. Прекратяването на търговското дружество е необходима предпоставка за откриване на производството по ликвидация, която цели да бъде осребрено цялото имущество на дружеството, да бъдат довършени всички действащи договори, т.е. да се упражнят правата и да се изпълнят задълженията, произтичащи от тях, да се съберат всички възможни събираеми вземания, да бъдат удовлетворени всички кредитори, а остатъкът от имуществото да бъде разпределен между С.те/акционерите. Допустимо е сключването на нови сделки само доколкото по този начин се изпълняват целите на ликвидацията – напр. сключването на договори за покупко-продажба на недвижимо имущество с цел осребряването му.Основанята за прекратяване на дейността са уредени с нормата на чл.252 ТЗ, като конкретното основание в случая е решение на ОСА – т.е. касае се за доброволно ликвидация. Прекратяването на дейността на предприятието в този случай се извършва въз основа на решение на върховния орган на дружеството и за това не е налице, като предпоставка, дружеството да не осъществява дейност и да няма приходи.За да се започне ликвидация е достатъчно да е налице взето решение при необходим кворум и изискуемо мнозинство, като за това решение без значение е съставянето на финансов отчет на дружеството. Възможно е С.те/ акционерите да вземат такова решение не само поради липса на дейност на предприятието, липса на приходи и др., а защото стратегическите му цели не позволяват продължаване на дейността в този регион или по други причини. Ликвидацията на търговското дружество, извън случаите, когато е започнала въз основа на акт на съда, е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между С.те.След назначаване на ликвидатора, съгласно нормата на чл.270, ал.1 ТЗ, същият следва да състави баланс към момента на прекратяване на дружеството и доклад, който го пояснява, а в края на всяка година ликвидаторът извършва годищно приключване, представят ГФО и годишен доклад за дейността си пред ръководството.

                   Действително АД, в общия случай, е длъжно въз основа на записването в счетоводните книги да обобщи търговската си дейност и да изготви ГФО и годишен доклад за дейността си, но срокът за изготвяне на тези документи е 31 март на следващата година.Ето защо, освен, че ответникът е микропредприятие / правилността на изготвеното заключение на вещото лице С.М. не е оспорена и доказателства, които да опровергават нейните констатиции и изводи по делото не са събрани/, поради което съставя облекчена форма на считоводно отчитане, то и към момента на провеждане на събранието срокът за изготвяне на финансовите отчети и доклад на независим одитор/ чието значение е проверка на ГФО по законосъаброзност на финансовия отчет/.

                   Обобщено – за ответника, към момента на провеждане на събранието, не е съществувало законово задължение за представи финансов отчет на предприятието и доклад на независим одитор – чл.245, ал.1 ТЗ.Поради това твърденията на ищеца за налична материална незаконосоъбразност на взетите решения не е налице, а предявеният иск в тази насока се явява неоснователен.

                   При така изложеното настоящият състав на съда приема, че кумулативно съединените конститутимни искове са неснователно предявени и следва да бъдат отхвърлени.

                   По разноските.

                   С оглед на извода на съда за неоснователност на предявените искове, то разноските следва да бъдат определени на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.

                   Ответникът е представил списък на разноските, включващ в себе си адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 евро / 3 520,05лв левова равностойност/, депозити за вещи лица – общо от 1 000лв и депози за призоваване на свидетел.Общият размер на разноските е сумата от 4 560,05лв.

                   По делото са представени доказателства, че тези разноски са действително направени от страната.

                   Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно размера на адвокатското възнаграждение.

                   Съгласно нормата на чл.7, ал.1, т.10 Наредба №1/2004година на ВАС минималното възнаграждение за процесуално представително за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството е 800 лв. Предявените искове са три на брой, насочени срещу отмяна на взетите решения от проведеното на 15.01.2018 година ОСА на ответника.следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение е сума от 2 400лв.Проведени са две открити заседания, изслушани са две експертизи.Ето защо настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност на ищеца касателно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е частично основателно.Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 3 000лв.Следователно дължимите от ищеца на ответника разноски са от 4 040лв.

                   При изложеното съдът

                   Р             Е            Ш             И :

                  ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Б., ЕГН ********** ***, адвокатско дружество „Т., Т. и С.“, чрез адв.Т.Д.Т., срещу „А. Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокатско дружество „М.“, искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на взети от общото събрание на акционерите на ответника, проведено на 15.01.2018 година, а именно: за прекратяване на дружеството на основание чл.252, ал.1,т.1 ТЗ; за започване на процедура по ликвидация със срок на ликвидацията от 8 месеца, считано от датата на обявяване в ТР на поканата до кредиторите, съгласно чл.267 ТЗ; за назначаване на ликвидатор на дружеството П.С., гражданин на Република Чехия; за възлагане на ликвидатора, лично или чрез упълномощено по негов избор лице, да предприеме и извърши всички необходими действия с цел вписване на настоящите решения ва ТР и изготвяне на начален балнс на дружеството и отчет към него.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „А. Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на делото в размер на 4 040лв.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: