Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 26.04.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 830 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 е предявило против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК
********* адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 иск за заплащане
на сумата от 1137,00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
и обичайните разноски за неговото определяне и сумата от 346,47 лева,
представляваща мораторна лихва от 23.04.2017 г. до датата на предявяване на
иска-05.05.2020 г..
В
исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по
щета № 10016030125788 по застраховка „Каско“, във връзка с настъпило на
12.08.2016 г. застрахователно събитие , а именно ПТП, при което лек автомобил
„Ауди А4“, рег. № ** **** **, управляван от И.И.М. е попаднал на препятствие –
паднали камъни, находящи се на републикански път и в резултат на което на лекия
автомобил са причинени вреди. На 13.01.2017 г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1787,33 лева. Сочи се, че ищецът е встъпил на основание
чл. 410 КЗ в правата на увредения срещу причинителя на вредата за това, което е
платил. На АПИ е възложено изграждането, ремонтът и поддържането на участъка от
пътя, в който е настъпило застрахователното събитие, като в резултат от
бездействието на нейни служители са причинени имуществените вреди.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди се, че са налице противоречия между декларирания от
водача механизъм на настъпване на ПТП и описанието му в исковата молба.
Навеждат се доводи за това, че евентуалното ПТП /за което няма надлежни
доказателства/ е настъпило по субективни причини от страна на водача на МПС. В
условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на
водача.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От
представената по делото преписка по щета № 10016030125788 по застраховка
„Каско“, включваща уведомление – декларация за щета, , декларация за настъпване
на застрахователно събитие, застрахователна полица, общи условия за застраховка
„Каско“, снимков материал, опис на претенция от 15.08.2016 г. и от 10.11.2016 г., възлагателно писмо, експертиза
по претенция от 18.12.2016 г., фактура № **********/13.10.2016 и преводно
нареждане от 13.01.2017 г., се установява, че ЗАД „Армеец“ АД във връзка с
възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Ауди А4, рег. № ********, е
изплатило в полза на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, в качеството му на доверен
сервиз сумата от 1787,33 лева.
В цитираната декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско на МПС“ управлявалият лекия автомобил И.М.
е заявил, че на 12.08.2016г. по пътя от Костенец към Мирково на излизане от гр.
Момин проход част от пътя е пропаднал и е преминал през неравност и паднали
камъни, вследствие на което се е счупила кората под купето. Обадил се на
застрахователя, от където получил указания след като автомобилът е в движение и
няма сериозни щети да се яви на оглед.
На 15.08.2016 г. е бил извършен първоначален оглед на
автомобила, при който видно от описа на претенциите е било констатирана
повредена кора под двигателя и лява кора под купето, както и повреди по
облицовката на предната броня. На същата дата е изготвено възлагателното писмо
на автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ за извършване на ремонт на автомобила.
На 13.10.2016 г. е изготвена фактура от страна на
„Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД на стойност 1787,33 лева с включен ДДС за извършването
на ремонта на лекия автомобил, в който са включени две предпазни кори и ремонт
на решетка. Във фактурата фигурира и сумата от 1317,74 лева, без същата да
отразява за каква дейност се отнася.
Впоследствие на 10.11.2016 г. е изготвен нов опис на
претенция, при който допълнително е вписано увреждане на кора под купе предна
лява част, лека деформация на левия праг и решетката на предната броня.
На 07.02.2017 г., видно от представената обратна
разписка, на Областното пътно управление е била връчена регресна покана по щета
№ 10016030125788 за заплащане на сумата от 1797,33 лева
От показанията на св. И.М., който е бил водач на
увредения лек автомобил, се установява, че в отсечката от Мирово за гр. Костенец
е преминал през дупка, при което е била повредена кората под двигателя. Не е
повикал полиция, а след обаждането на застрахователя, тъй като автомобилът е
бил в движение, го уведомили, че следва да се яви на оглед. Впоследствие автомобилът
бил отремонтиран в оторизиран сервиз на „Ауди“.
От заключението на изготвената автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се
установява, че механизмът на настъпилото
на 12.08.2016 г. е свързан с преминаване през неравности на пътното платно
на излизане от гр. Момин проход в посока
с. Мирово. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че стойността на
ремонта на лекия автомобил като се съобрази описа на щетата от 15.08.2016 г.
възлиза на 303.60 лева, а ако се съобрази допълнителният опис от 10.11.2016 г.
– на 555,78 лева. Според вещото лице по делото няма данни за сумата от 1317,74
лева, отразена в представената фактура като „пренос“.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията
си, като твърди, че стойността за един
час труд е съобразена с Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1
и 2
от Кодекса за застраховането
и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Сочи, че е механизмът на настъпилото ПТП отговаря за
заявеното от водача при подаване на застрахователната претенция – с оглед на
уврежданията на кората под купето е необходимо да има пропадане на автомобила в
дупка на пътя, като е възможно да е имало и камъни на пътното платно.
От правна
страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите
от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване,
са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно
обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на
вредата и размера на същата.
От представените по делото доказателства се установи,
че е съществувал застрахователен договор между увредено лице и ищеца, като на 12.08.2016
г. е възниквало застрахователно събитие. Установява се и че
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1787,33 лева,
т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
Неоснователно е възражението на
ответника, свързано с липсата на протокол за ПТП. От общите условия за
сключване застрахователни договори се установява, че при настъпване на
застрахователно събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат
документи, които доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо
изплащането на застрахователно обезщетение и при липсата на представен протокол
за ПТП. Регресната отговорност се
обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не обуслява
това доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той
няма задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Освен това,
съобразно действащата към момента на
настъпване на произшествието редакция на чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г.
за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между
МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от
органите на МВР-"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди
на МПС, които не са причинени от друго МПС. Съдът намира за уместно да
отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила
на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на
ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, доколкото в тази си част
протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което го съставя,
относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления
за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент. Затова и
независимо че за настъпилото събитие няма представен протокол за ПТП,
обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите
могат да бъдат установени с други доказателствени средства.
В случая от показанията на св. И.М. и
изслушаната автотехническа експертиза, се установи, че застрахователното
събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетеля лек автомобил в
необезопасена неравност /дупка/ на пътя и преминаване през камъни, намиращи се
на пътното платно, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на
автомобила. Съгласно § 1, т. 37
от ДР на ЗДвП,
"препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи както наличието на дупка на пътното
платно, така и камъни, представлява нарушаване на целостта на пътното покритие
и създава непосредствена опасност за движението.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а съобразно чл. 30, ал. 1 от
Законът за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в
участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за
неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Това е
така, защото от показанията на св. М. се установи, че ПТП е настъпило на участък
от пътя между с. Мирово и гр. Момин проход. В случая мястото на настъпването на
произшествието е в достатъчна индивидуализирано, така че са се приеме, че то е
настъпило на първокласен път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“ В
този смисъл, съдът приема, че допуснатата техническа грешка при изписване
на с. Мирово, като с. Мирково в
декларацията за настъпване на застрахователното събитие не е от естество, което
да доведе до съмнение относно мястото на настъпване на ПТП и възникване на
отговорността на възложителя на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното
събитие. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е бил поддържан, нито пък е бил сигнализиран за
препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и
според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за
ангажиране отговорността на евентуалния ответник в качеството му на възложител
при условията на чл. 49
ЗЗД.
Размерът на дължимото регресно
обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна
стойност, която съобразно приетото заключението на автотехническата
експертиза към момента на настъпването
им възлиза на 303,60 лева. В случая съдът се доверява на посоченото от вещото
лице, че допълнително констатираните увреждания на автомобила на 10.11.2016 г.
са били видими и към момента на първия оглед – на 15.08.2016 г. Това означава,
че не се установи по категоричен начин, че те са настъпили именно в резултат на
възникналото на 12.08.2016 г. застрахователно събитие.
След като не се събраха доказателства
за това, че действителната стойност на причинените на застрахования автомобил
щети възлизат, на претендираната от ищеца стойност, то така предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 303,60 лева, а за разликата до 1137,00 лева
– да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
По отношение на претендираното обезщетение за забава,
следва да се съобрази , че вземането възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е
срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание алинея
втора от същия закон ответникът изпада в забава, след като бъде уведомен за
извършеното плащане, съответно поканен от кредитора да изпълни задължението си.
В случая от представените доказателства бе установено, че на ответника е била
връчена регресна покана, т.е. той е бил уведомен за размера на задължението си.
Ищецът претендира заплащането на мораторна лихва за периода от 23.04.2017 до датата на завеждане на иска /05.05.2020 г./,
която установена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на
претендираната сума от 93,53 лева и в този случай искът по чл. 86 ЗЗД следва да
бъде уважен в този размер.
По разноските
При този изход на спора, ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в производството съответно на уважената част от иска,
а именно за сумата от 113,79 лева. Внесеният депозит за разноски за разпит на
свидетеля подлежи на връщане на ищеца, доколкото възнаграждение на свидетеля не
е изплатено.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Македония“ № 3
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 303,60
лв. /триста и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща част от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 10016030125788, сумата от 93,53 лв.
/деветдесет и три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва
за забава от 23.04.2017 г. до 05.05.2020 г., и законната лихва
от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 113,79 лв.
/сто и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата до пълния предявен размер от 1137,00 лева и за мораторната лихва
до пълния предявен размер от 346,47 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)