РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Русе,
16.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№ 517 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „Рубишипс”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Духовно
възраждане“ № 1, представлявано от управителя Р. Р., чрез пълномощника му адв. П.И.,
против решение № 1040-17-60/29.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърденото разпореждане № 61/24.06.2021 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука Вх. № 61/14.06.2021 г.,
станала на 24.04.2021 г. с А.И.С. се признава за трудова.
В жалбата се излагат доводи за
незаконсъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването
му процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се
претендира неговата отмяна и признаване от съда, че процесната злополука не е
трудова.
Жалбоподателят намира за неправилен
извода на административния орган, че установените факти осъществяват
фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Твърди, че процесната
злополука следва да се приеме за настъпила в период на „почивка” по смисъла на
преходните и заключителни разпоредби от Наредбата за трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал
на кораба и корабопритежателя (наричана по-долу за краткост „Наредбата”), както
и че не е настъпила във връзка и по повод на извършваната работа, каквото е
изискването на чл. 55, ал. 1 от КСО. Иска се от съда да уважи жалбата и да
отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе като незаконосъобразно. Не се
претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Директорът на ТП
на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И.К., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че при издаване на административния акт са
спазени всички изисквания за неговата законосъобразност. Моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди оспореното решение на директора на ТП на НОИ като
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Конституиран като заинтересована
страна по делото е пострадалият А.И.С., чрез пълномощника си адв. В.В., оспорва жалбата като по
съществото на спора моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото производство е
Решение № 1040-17-60/29.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което на
основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е потвърдено
Разпореждане № 61/24.06.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО
при ТП на НОИ – Русе, с което декларираната от пострадалия А.И.С. злополука, настъпила
на 24.04.2021г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, с мотиви, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия е станало
през време и по повод на извършваната работа.
От доказателствата по делото е видно,
а и между страните не се спори относно обстоятелството, че между жалбоподателя
и пострадалото лице А.С. към момента на злополуката е съществувало трудово
правоотношение от 06.04.2021 г., въз основа на сключения между страните трудов
договор № 412/05.04.2021 г. (л. 13-19 от преписката). Според този трудов
договор С. е назначен на длъжност „моряк”. Не е спорно и обстоятелството, че на
24.04.2021 г. С. се е намирал на м/к Рубишипс ХVІІ, собственост на
жалбоподателя, за да изпълнява задълженията си по трудов договор. На посочената
дата корабът плавал в района на Кремс, Австрия. В тази връзка не е спорно и обстоятелството,
че пострадалият С. е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Страните не оспорват и обстоятелството, че пострадалият е бил осигурен за
всички осигурителни случаи, включително и трудова злополука. Според подписаната
от С. длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност „моряк“,
основните му длъжности задължения са да: действа при швартови работи с кораба;
извършва всички такелажни и малярни работи; действа при работа с лодбалката и
управлява лодка с гребла; измерва с лот, децищок и футщок дълбочините под кила
на кораба; действа при работа с котвения рудан и винчовете; поддържа чистотата
и хигиената на вътрешните помещения, санитарните помещения, столовите, както и
външните части на кораба; носи вахта /дежурства/ с бодърстване на стоянка и при
ход на кораба, според одобрен график на ДВС от капитана и изпълнява всички
изисквания по охрана на труда, ОТТБ и ППО. От изброените задължения единствено
извършването на такелажни и малярни работи, поддържане на чистота и хигиена и
спазването на изискванията по охрана на труда, ОТТБ и ППО са дефинирани като
ежедневни дейности, докато останалите се изпълняват при необходимост. Съгласно
клаузите да сключения между жалбоподателя и заинтересованата страна в настоящото
производство трудов договор работното време на работника е с максимална
продължителност на ден до 8 часа като се изчислява сумарно за период от 12
месеца.
От данните по делото става ясно, че
на 24.04.2021 г. при пътуване по течението в района на Кремс, Австрия А.С.
срязва пръста на дясната си ръка на стъклена бутилка с вода, която се счупва
при заварянето на тапата й с удар на ръката от С.. На пострадалия е оказана
медицинска помощ в Университетска болница в Кремс, Австрия, където е проведено
двудневно лечение.
От приложената по делото ежемесечна
отчетна форма действително отработеното време (в часове) или времето (в часове)
за почивка и временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова
злополука или професионална болест за А.С. за месец април 2021 г. (л. 28 от
преписката) е видно, че на 24.04.2021 г. С. е полагал труд в часовете от 03:00 часа до 09:00 часа (6 часа) и от
15:00 часа до 17:00 часа (2 часа) или общо осем часа е работил и 16 часа е
почивал в това денонощие. От същата отчетна форма, както и от тази за месец май
2021 г. е видно също така, че С. е продължил да работи и в следващите (след
24.04.2021 г.) дни – до 02.05.2021 г. След това С. е в отпуск за временна
неработоспособност по издадени му два броя болнични листове, съответно за
периода от 05.05.2021 г. до 18.05.2021 г. и от 19.05.2021 г. до 07.06.2021 г. с
диагноза свързана с полученото при злополуката нараняване.
Със заповед № 44/11.05.2021 г. на
управителя на дружеството жалбоподател (л. 33 от преписката) е сформирана
комисия, която да извърши разследване на настъпилата със С. злополука. За
резултатите бил съставен протокол от 04.06.2021 г. (34-36 от преписката),
според който увреждането на работника се дължи на нарушение от негова страна на
чл. 126, ал. 1, т. 6 и т. 10 от КТ относно спазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е, че С. не е спазил и
изискването за спазване на БЗР (безопасност и здраве при работа) в т. 4.8 от
длъжностната му характеристика. Прието е, че специфичното действие (затваряне
на стъклена бутилка с удар с дясна ръка върху капачката) не е свързано пряко
или косвено с изпълнение на трудовите задължения, със задачи, поставени от
капитана на кораба и не е свързано с полагане на труд на борда на кораба ,
полагане на труд по кораба или полагане на труд за кораба по смисъла на чл.
23г, от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабодържателя. Заключението
на комисията е, че инцидента, настъпил с А.С. на 24.04.2021 г. на МК Rubiships ХVІІ не представлява трудова
злополука, тъй като до него се е достигнало след неразумните действия на
потърпевшия в извън работно време и действията му не са свързани с изпълнение
на трудовите му задължения съгласно длъжностната му характеристика, нито с
такива, извършвани по или за кораба.
С Декларация за трудова злополука,
вх.№ 61/14.06.2016 г. (л. 11-12 от преписката) А.С., в качеството му на пострадало
лице е декларирал пред ТП на НОИ - Русе настъпилата с него злополука на
24.04.2021 г. на борда на м/к Рубишипс ХVІІ. В декларацията е посочено, че
увреждането е настъпило при изпълнение на домакинска работа и счупване на
стъклен съд.
Със Заповед № 1015-17-120/16.06.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е разпоредено извършването на разследване
на декларираната злополука. Резултатите от разследването са отразени в протокол
№ 13/24.06.2021 г. (л. 25-27 от преписката). В него се посочва, че удар с дясна
ръка върху капачката на стъклената бутилка е довел до счупване на бутилката,
вследствие на което С. си срязва пръста на дясната ръка. Комисията не е
установила допуснати нарушения на нормативни актове.
Въз основа на проведеното разследване
с Разпореждане № 61/24.06.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО (л.
8 от преписката) злополуката била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.
1 от КСО. Осигурителят оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред
Директора на ТП на НОИ – Русе, който с Решение № 1040-17-60/29.07.2021 г.
отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, за което
е налице правен интерес от оспорването на административния акт, за който
изрично в чл.118 от КСО е предвидена възможност за съдебно оспорване. Жалбата е
подадена и в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от съобщаване на
решението на директора на ТП на НОИ – Русе. Решението е съобщено на дружеството
осигурител, чрез пълномощника му, на 03.08.2021 г. (л. 3 от преписката) и
жалбата е депозирана в деловодството на административния органа, издал
оспорвания административен акт, на 13.08.2021 г. (неправилно отбелязано като
13.07.2021 г. – л.3 от делото).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящия правен спор както
вече се посочи е Решение № 1040-17-60/29.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 61/24.06.2021 г. на длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе.
По
отношение на валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт съдът приема, че актът – решение, както и потвърденото с него разпореждане на
длъжностното лице, са издадени от компетентни органи, в рамките на правомощията
им. Решението съдържа мотиви и всички необходими реквизити. Спазена е процедурата,
предвидена в КСО и нормативните актове по прилагането му относно начините на деклариране
на злополуката, в случая от осигурителя. Съобразно нормативно предвидената в чл.58
ал. 2 КСО възможност, е било извършено разследване на злополуката преди издаване
на разпореждането, с което същата се определя като трудова такава.
По
делото не е налице спор относно механизма на настъпване на злополуката. Спорът
е свързан с квалифицирането й като трудова и по-конкретно с въпроса налице ли
са всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал.
1 от КСО. Съдът намира, че в случая правилно е приложен материалният закон в
съответствие с целта му.
Съгласно
чл. 55 ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или
смърт. Тази нормативна разпоредба означава, че фактическият състав на злополуката, която законодателят
приема за трудова изисква наличието на следните обстоятелства: 1/ да е налице
внезапно увреждане на здравето на осигурено лице; 2/ увреждането да е довело до
неработоспособност или смърт на осигуреното лице; 3/ увреждането да е настъпило
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа извършвана в интерес на предприятието.
В
случая безспорно се установява, че на 24.04.2021 г. е настъпило внезапно
увреждане на здравето на А.С. – срязване на пръст на дясната ръка, което е
довело до временна неработоспособност на пострадалия, т.е налице са първата и втората
предпоставки от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО. В случая спорен е
единствено въпросът относно наличието на третата предвидена в чл. 55, ал. 1 от КСО предпоставка. Това е връзката между настъпилото увреждане и извършваната
работа. Законът е предвидил, че злополуката се приема за трудова само ако
увреждането е настъпило през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа извършвана в интерес на предприятието. В конкретния случай
следва да се съобрази специфичния характер на трудовото правоотношение на
пострадалото лице, както и спецификата по полагания от него труд. Независимо от
установеното работно време лицето е следвало да се намира на кораба по време на
неговото придвижване. Самият нормативен акт, регламентиращ този вид отношения
се казва Наредба за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия
персонал на кораба и корабопритежателя – с него се регламентиран и
непосредствено свързани с трудовите отношения. По този начин са регламентирани
множество задължения, които екипажът на кораба следва да изпълнява, дори когато
членовете му не извършват конкретна работа – чл. 75, ал.2, чл. 103, чл. 104 ал.
2, чл. 105, чл. 111 и пр. и пр. от наредбата.
Съществено
за настоящия случай е, че цитираната наредба прави разграничение между
понятието „работно време” и „ непрекъсната работа на борда на кораб”. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
Наредбата "работно
време" е времето, през което членът на екипажа е задължен да
извършва работа, свързана с кораба, а съгласно т. 10 от същия параграф - "непрекъсната работа
на борда на кораб" е периодът от качването на члена на
екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който изпълнява трудовите
си задължения. Видно от съпоставката на двете определения е, че понятието
„непрекъсната работа на борда на кораб” е по-широко и включва освен работното
време, също така и почивките по смисъла на т. 2 от § 1 на ДР на Наредбата. През
това време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във
връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършва всякаква
друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Използваната
от Кодекса за социално осигуряване терминология – „през време и във връзка или
по повод на извършваната работа”, определено сочи на извод, че законодателят не
е имал предвид единствено и само работното време на осигуреното лице, а е
обвързал настъпилото увреждане в причинна връзка с извършваната работа като е
посочил, че същото може да е настъпила както по време на извършване на
работата, така и във връзка и по повод на нея, а дори и при всяка друга работа
в интерес на предприятието.
В настоящия случай както се посочи
по-горе към момента на настъпване на злополуката със С. същият е бил на работа,
т.е настъпила е в работно време, видно от попълнената и утвърдена от капитана
на кораба ежемесечна отчетна форма, според която на 24.04.2021 г. в периода
15:00 – 17:00 часа А.С. е изпълнявал преките си служебни задължения по трудовия
договор. Независимо, че конкретното физическо действие, от което е настъпило
внезапното увреждане, не е пряко действие по изпълнение на възложената на
пострадалия работа на борда на кораба, а свързано със задоволяване не
елементарни жизнени нужди (пиене на вода), то това действие е във връзка с
извършваната работа, доколкото е пряко свързано с поддържане на
жизнеспособността на работника по време на работния процес. Тук следва да се
посочи, че твърденията на жалбоподателя, че в момента на злополуката С. не е
бил на вахта са ирелевантни за спора, доколкото носенето на вахта е само едно
от задълженията на моряка, а работното му време не се определя единствено от
периодите на носене на вахта. Дори и да се приеме обаче, че злополуката е
настъпила извън работното време на пострадалото лице, то следва да се съобрази
посоченото по-горе разграничение между понятията „работно време“ и
„непрекъсната работа на борда на кораб“ като безспорно С. се е намирал в период
на непрекъсната работа на борда на кораб и както вече се посочи дейностите
извършвани на кораба, включително и ежедневни житейски дейности се явяват
извършвани във връзка и по повод на възложената му работа. При това положение дори
и когато злополуката е настъпила по време на непрекъсната работа на борда на
кораба по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредбата, то е налице причинна връзка
между увреждането и последвалия резултат, и извършването на работата по
трудовия договор.
От друга страна не са налице никакви
данни пострадалият умишлено да е увредил здравето си, за да може злополуката да
не се квалифицира като трудова. Възраженията на жалбоподателя, че увреждането
на С. е настъпило поради грубо нарушаване от негова страна на изискванията за
безопасност и здраве на борда на кораба (макар че никъде жалбоподателят не сочи
кои точно изисквания не са изпълнени), са неотносими към настящото
производство, доколкото наличието или липсата на извършени нарушения от страна
на работодателя или на работника не е елемент от фактическия състав на
трудовата злополука. Твърдения за евентуално виновно поведение и от страна на
пострадалия имат отношение единствено към доказването в производство по
присъждане на обезщетение по реда на КТ, но не и в настоящото производство.
В случая съдът намира, че безспорно е
установено наличието на всички елементи от фактическия състав на трудовата
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което оспорваното решение
и потвърденото с него разпореждане, са правилни. Това налага решението на
директора на ТП на НОИ – Русе да бъде оставена в сила, а жалбата – отхвърлена
като неоснователна.
Предвид
изхода на делото и своевременно заявената претенция на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Рубишипс”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Духовно
възраждане“ № 1, представлявано от управителя Р.Р., против решение № 1040-17-60/29.07.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе.
ОСЪЖДА „Рубишипс” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Духовно възраждане“ № 1,
представлявано от управителя Р.Р., да заплати на Териториално
поделение на НОИ гр. Русе сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: