Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260528
гр.Бургас,10.05.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря ***, като разгледа НАХД № 703 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
А.Н.Д. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФ) серия К № 3859178
на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
ЕФ. На първо място се застъпва, че в ЕФ не е посочен издател (орган), дата на
издаване, начин и срок за обжалване. Жалбоподателят застъпва, че не му е било
връчено копие от протокола, с който е констатирано нарушението, доказателства
за техническата годност и калибровка на използваното средство, доказателства относно
това дали се касае за стационарно или мобилно техническо средство и др., което
според него нарушава правата му по чл. 56 от Конституцията. Твърди се, че в ЕФ
липса задължителен реквизит – описание на извършеното нарушение, няма описание
на местоположението на пътния знак, липсват и три имена на длъжностното лице,
връчило фиша. Счита се, че производството е опорочено, защото не е приложена
скица/схема на пътния участък, нито такава, доказваща, че координатите на
мястото, където се твърди, че е извършено нарушението, съответстват на
координатите, които са изписани на ЕФ. Счита се, че в самата снимка липсват
задължителни реквизити, описани в методически указания на МВР, а именно – обсег
на действие на радара, режим на излъчване на радара, момент на сработване на
радара. Допълва се, че не е ясно дали снимката действително е направена на
посочените координати, като след проверка на място жалбоподателят е констатирал
разминаване между наличната растителност (храсти), които се наблюдават на
мястото и тези, които са заснети на изображението. Отделно от това се застъпва,
че лицето на управляващия МПС не се вижда, което в допълнение с изтеклия период
от време е попречило на жалбоподателя да си спомни дали той или друго лице е
управлявало автомобила му него ден. Счита се, че от направената снимка не се
вижда цялото пътно платно, поради което и се прави предположение, че е възможно
измерената скорост да е на друго МПС, което се е движело по това време в
съседната лента. На последно място се
застъпва, че не е отбелязано дали е използван пътен знак „Е24”, информиращ, че
се навлиза в участък под контрол. В тази връзка се посочва, че въпреки
измененията от 2018 г. все пак контролните органи следва да поставят такъв
знак, а липсата му се приравнява на съществено нарушение на правата на
санкционирания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Допълва, че данните са измерената скорост и географски координати не са върху
самата снимка, а на черно поле под нея, което според него е съществен порок,
доколкото биха могли да бъдат манипулирани. Заявява, че протоколът по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 е опорочен, доколкото е него е отбелязано, че няма
дигитална снимка на мобилното техническо средство, когато в действителност
такава е приложена по делото. Пак във връзка с тази снимка допълва, че има
разлика в пейзажа между снимката на техническото средство и тази, послужила за
издаване на ЕФ, което според него допълнително разколебава тезата на АНО. Счита
се, че има разминаване между номерата на първото и последното изображения,
заснети от техническото средство, както и че времето за работа на същото е
поправено на ръка, а датата на проверка от длъжностното лице е оставена празна.
Счита се, че не може да се направи извод на колко метра е бил позициониран
пътен знак В26 и дали въобще има такъв, доколкото в протокола по чл. 10 от
Наредбата това не е ясно. Счита се, че доколкото такъв знак няма поставен между
километри 233 и 300, то и не е доказано, че действително такава забрана е била
надлежно въведена. Пледира се за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не се представлява. В писмено становище от упълномощен
юрисконсулт се заявява позиция за законосъобразност на издадения ЕФ, поради
което и се пледира за неговото потвърждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката
на л. 6, фишът е връчен лично на жалбоподателя на 30.01.2021 г., а жалбата
срещу него е депозирана на 09.02.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 08.08.2020 г. в
14:33 часа в гр. Бургас на път І-9, км.233+300, в посока от ПВ „***” (пътен
възел „***”) към ПВ „Север“ (пътен възел „Север“), техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1” с № 11743D1, разположена на
пътния участък, засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 110
км/ч. лек автомобил „***” с рег. № ***. На това място от пътя имало въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/час. Въпросното нарушение било записано
на файл с наименование „Снимка № 11743D1/0060329”. По-късно записите от
системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл установили, че заснетият
автомобил „***” с рег. № *** е собственост на А.Д., както и че скоростта следва
да се счита на 106 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3859178 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта - „ARH CAM S1” с № 11743D1,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 7 и л. 9).
По делото липсват данни, а и не се твърди, на
основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на
автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Противно на застъпеното от жалбоподателя, съдът счита,
че в конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички
необходими реквизити. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн.,
ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.)
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на
ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо,
като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в
нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение
и писмо (л. 7-8 ) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743D1 е автоматизирано техническо
средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на
доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а
операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед
на качеството на заснетия видеоматериал.
Както вече беше
посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието
или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния
автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно
постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. №
110/2017г. на АДмС-Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Видно от приложения на л. 10 фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението – „път І-9, км.233+300, в посока от ПВ „***” към ПВ „Север”, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 26 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Цитираните от жалбоподателя методически указания, издадени от МВР, са вътрешноведомствен акт по приложението на закона и по никакъв начин не могат да противоречат или да имат приоритет пред същия този закон, в това число да въвеждат реквизити, които не са предвидени в нормативния акт, поради което и съдът не се спира подробно на тези доводи на жалбоподателя.
Следва да се има
предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11
от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на
тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия
принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Действително в
процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване,
но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което
това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е
константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015
г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г.
на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно
законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.189, ал. 4
от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така,
защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със
система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган,
каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес
регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са
предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез
предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване
на наказателно постановление (Решение №
1227/08.07.2015г. по к.н.а.х.д. № 943/2015г. на АдмС-Бургас). Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал. 14
от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това
означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е
и така както е уредена в специалния закон и само за неуредените случаи, както и
само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се прилага общия закон
– ЗАНН. За това, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани
реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема като
изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези реквизити и да
е издаден според образеца утвърден със Заповед № Із-305/04.02.2011г. на
Министъра на вътрешните работи. В случая процесният електронен фиш е именно
такъв. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в
закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на
длъжностно лице, подпис и пр. - то такъв реквизит не е задължително да
притежава и фишът.
Действително съдът
констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателят е
успял в срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се
е отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Представен е и задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством
които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение и др.
Във връзка с
направените от жалбоподателя възражения съдът следва да посочи следното. На
първо място неоснователни са доводите за това, че има неяснота, относно посочените
в ЕФ координати. Тъкмо напротив – координатите на разположението на техническото
средство се получават и изписват
автоматично от техническото средство, след като то осъществи връзка с „GPS”. Координатите
не се въвеждат ръчно от оператора и не съществува възможност за тяхното
манипулиране. Жалбоподателят не е представил никакви конкретни доказателства,
нито е навел някакви обосновани възражения, които да водят до извод, че
изписаните в ЕФ координати са неправилно отразени. Това, че според
жалбоподателя храстите около снимката на техническото средство не съответстват
на тези, на снимката, въз основа на което е издаден ЕФ, не са достатъчни
доводи, за да опровергаят горните изводи. Нещо повече – от беглия поглед на
снимката на разположеното техническо средство се вижда, че мястото на което е
било позиционирано напълно съответства на описаната локация, като на съдът е
служебно известно, че точно на това място в платното към гр. Варна има
изградена шумо-защитна стена, която ясно е заснета и на изображението (тази стена
е заснетата и на снимките, приложени от самия жалбоподател, но там тя все още
не е довършена, вероятно поради това, че изображенията в „Google maps” са с
по-голяма давност). Пак във връзка със снимката на техническото средство съдът
следва да посочи, че действително в Протокола по чл. 10 от Наредбата е
записано, че такава снимка не е направена. В действителност обаче снимка е била
направена и е приложена по делото, поради което и изискването на закона де
факто е било изпълнено, въпреки неточността при отразяването на това
обстоятелство в Протокола. По отношение на снимката на процесния автомобил,
съдът следва да посочи, че не възприема доводите на Д. за това, че тя не
отговаря на изискванията на закона. Тъкмо напротив – снимката съдържа всички
нужни реквизити, като това, че показанията са изписани на черно поле под самото
изображение на автомобила, не променя извода, че това поле е част от самата
снимка. Изображението е достатъчно ясно
и не представлява никаква трудност да се разчете регистрационния номер на
автомобила. На изображението има заснет само един автомобил, поради което и
хипотетичните разсъждения, че е възможно заснетата скорост да е на друго МПС –
не се възприемат от съда.
Съдът не споделя
доводите и за недоказаност на това, че в процесния пътен участък е било
въведено ограничение от 80 км/ч. Видно от приложените по делото - протокол (л. 13 гръб) и справка от собственика на пътя – Община
Бургас, придружена със скици (л. 20 -21) - безспорно се установява, че към дата
на нарушението в процесния участък е имало поставен пътен знак (В26),
предписващ максимално допустима скорост на движение от 80 км/ч., който пътен
знак е бил позициониран на 1700 метра от мястото на поставяне на АТСС. Именно
заради това и платното, разположено в дясно по посока на движение на
жалбоподателя, което реално служи за вливане на потока автомобили, идващи от
кв. *** в главния път I-9, в посока към гр. Бургас, има също монтиран пътен
знак В26, предписващ максимална скорост от 80 км/ч., така както твърди самият Д.,
в представените от него снимки. Това е направено, за да може автомобилите,
които навлизат от кв. *** в главния път да бъдат предупредени, че по главния
път максимално разрешената скорост е именно 80 км/ч. и което допълнително подкрепя по косвен начин
тезата на АНО, относно максимално разрешената скорост за движение в този
участък.
Не се споделят от съда и доводите за незаконосъобразност на Протокола по чл. 10 от Наредбата. Действително под него не е попълнена дата на извършване на проверката от длъжностното лице, в графата за наличие на дигитална снимка на монтираното АТСС е посочено „Н“ (НЕ), когато в действителност такава снимка има приложена и има извършена корекция на ръка на часа на приключване на работата със средството. Всички тези недостатъци обаче, по мнение на съда, по никакъв начин не са повлияли на законосъобразността на цялото производство. Касае се за незначителни пороци на документа, които нямат никакво пряко отношение към доказването на конкретното нарушение и поради това по мнение на съда – не са съществени. В тази връзка съдът не може да не посочи и че съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление (в случая ЕФ) е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Следва да се има предвид и позицията на касационната инстанция, като например – Решение № 675/05.05.2021 г. по к.н.а.х.д. № 611/2021 г. на АдмС-Бургас, съгласно която – несъстоятелността на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазването на правилата на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за работа с АТСС, произтича от това, че регулираната от тази наредба дейност не съдържа процесуални правила, чието нарушаване да може да бъде квалифицирано като съществени процесуални нарушения. Такива нарушения могат да се осъществят единствено при осъществяване на дейност, която е в рамките на започнал процес, в случая административнонаказателен. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Затова нарушенията на правилата за дейността на контролните органи, допуснати преди съставянето на АУАН нямат белезите на процесуални нарушения в рамките на образувано в последствие административнонаказателно производство. В случая - допуснатите нарушения преди издаването на ЕФ нямат процесуален характер, а процесуалното им значение се свежда до разколебаване на доказателствената сила на доказателствата, сочещи наличието на визираното във фиша административно нарушение, които доказателства са изготвени по реда Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.. „При констатиране на такива нарушения съдът преценява приложените доказателства, като ги цени наред с всички останали по делото“.
Именно прилагайки тези принципни положения, настоящият състав счита, че цитираните пороци не са от естество да разколебая тезата за извършено административно нарушение, поради което и самостоятелно те не влекат до отмяна на санкционния акт.
По специално внимание следва да се обърне на твърдението за незаконосъобразност, поради разминаване между номерата на първото и последното заснето изображения на техническото средство, доколкото този порок потенциално би могъл да има отношение към законосъобразността на настоящата процедура. Действително съдът констатира, че неправилно в Протокола по чл. 10 от Наредбата са били отразени номерата на първото и последното статично изображение, както и общия брой на заснетите нарушения, но отдава това на техническа грешка. Този пропуск не отрича наличието на представената снимка към ЕФ, която е датирана и има номер, вкл. в която е отразен номерът на средството за измерване с фабричен номер. Във въпросната снимка е отразено точното разположение на техническото средство, измерената скорост и изображение на процесния автомобил. Тоест, единствено несъответствието в номерата на първото и последното статично изображение и техния общ брой, в конкретиката на фактите – не разколебава и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия материал /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП – официалният документ служи за доказване на факти от предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/. Преценката за същественост на сгрешените реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени коректно реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката /в този смисъл - Решение № 1036 от 19.06.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1090/2020 г./. В тази смисъл е и актуалната практиката на касационната инстанция по повод произнасяне по напълно аналогични възражения, като в Решение № 497/31.03.2021 г. по к.н.а.х.д. № 454/2021г. на АдмС-Бургас се приема, че самò по себе си това несъответствие не опорочава административнонаказателното производство до степен да обоснове отмяна на издадения санкционен акт само на това основание. Това е така, защото видно от приложената снимка, онагледяваща движението на автомобила в този пътен участък, в 14,33 ч. същата е направена от АТСС „ARH S1“ № 11743d1, което е и стационарният преносим уред за контрол на скоростта, чието разположение в същия този участък е документирал контролният орган с Протокола по чл. 10 от Наредбата. След като е безспорно доказано движението на автомобила в този пътен участък, в конкретния ден и час, то несъответствието на номера на снимката не опровергава нито един от тези релевантни за нарушението факти.
Мястото за контрол
не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6
от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 08.08.2020 г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин. Поради това
доводите на жалбоподателя в обратна посока не се споделя от съда.
От приложените към административнонаказателната преписка доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение, което е било годно и калибрирано. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства, като това, че тези доказателства не са били предоставени на жалбоподателя при връчване на ЕФ, в никой случай не сочат на нарушено право на защита, гарантирано от Конституцията и не могат да обосноват извод за отмяна на фиша. Жалбоподателят не е бил ограничен да оспорва издадения ЕФ и да наведе пред съда всички свои доводи, включително и относно техническата изправност на АТСС, които да бъдат взети предвид от съда при произнасянето, поради което и правото му на защита е било съхранено.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на Д.. Твърденията му, че на снимката не е заснето лицето на водача, поради което и той не е могъл да си спомни, кой точно е управлявал автомобила му него ден, са ирелевантни и не могат да доведат до отпадане на отговорността на собственика, щом не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 2 и ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП – „Глоба” в размер на 100
лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваният ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане
за присъждането им. В конкретния случай, с оглед на изхода на правния спор,
разноски принципно се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал
присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по
въпроса.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 3859178 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на А.Н.Д.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
В.О. М.Р.