Решение по дело №110/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. С. С., подадена против Решение № 1 от 02.01.2024 г., постановено по АНД № 525/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0306-000514 от 13.06.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на М. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, [улица], за нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178е от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на закона, при липса на мотиви за определени обстоятелства, касаещи приложението на конкретни правни норми досежно търсенето на административнонаказателна отговорност на наказаното лице. Изложени са съображения във връзка с тези твърдения. Касаторът счита, че в съдебния акт липсват мотиви, въз основа на които да се разбере защо са отхвърлени оплакванията му. Посочва, че е нарушено правилото ne bis in idem. Моли съда да отмени изцяло решението на Районен съд – Нова Загора и постанови нов съдебен акт, с който по същество да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно - постановено в нарушение на закона.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становището си по същество. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение, поради което моли да бъде постановен съдебен акт в този смисъл. В случай, че насрещната страна претендира разноски, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е за установено, както самото административно нарушение, така и неговото авторство. Направил е извод, че в АУАН и в НП ясно е описано в какво се изразява извършеното от жалбоподателя нарушение, нарушените и санкционни норми. Приел е възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в НП за неоснователни.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 16.03.2023 г., в 11:35 часа, в [населено място], по [улица]до а. „Д.“, при извършена полицейска проверка е било установено, че водачът М. С. С. е паркирал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], с. на Щ. М. Б. с [ЕГН] от [населено място], на тротоар извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя. На водача е съставен фиш серия GT № 1875312, който водачът заявил, че ще разпише, но при предявяването му, същият отказал да подпише. По автомобила имало незначителна техническа неизправност, изразяваща се в счупен заден десен стоп с габарит.

На 16.03.2023 г. от С. Й. - с. п. при ОДМВР, РУ - ***, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA780027, в присъствието на свидетелите П. И. и В. У., присъствали при установяване на нарушението.

Въз основа на АУАН, е било издадено и процесното НП.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, урежда начина за престой и паркиране в населените места, според който пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

С нормата на чл. 178е от ЗДвП е предвидено, че лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места, се наказва с глоба от 50 до 200 лева.

По делото пред Районния съд са разпитани свидетелите С. Й. – а., П. И. и В. У. – свидетели по АУАН. Показанията им са последователни, безпротиворечиви и съответстващи на описаното в съставения АУАН. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт.

Пред първоинстанционния съд е представена и приобщена като доказателство по делото Мотивирана резолюция № 23-0306-М000065 от 27.05.2023 г., с която АНО е прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН единствено по отношение на описаното в акта нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че не е било указано, че административнонаказателното производство по съставения АУАН продължава за другото нарушение. Производството по установеното нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е приключило с издаденото НП, обжалвано пред Районен съд – Нова Загора.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа ne bis in idem, който гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също деяние. Възражението е бланкетно заявено, без посочване на конкретен акт, с който жалбоподателят е бил санкциониран за същото деяние. По делото пред Районния съд е представен фиш серия GT № 1307576 от 07.04.2023 г., с който на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Представено е и НП № 23-1228-001559 от 21.04.2023 г. за нарушение от 27.03.2023 г. по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което на С. е наложена глоба в размер на 10 лева. И двата санкционния акта са за нарушения, извършени на различни дати с различна от процесното правна квалификация.

По отношение изложените в касационната жалба доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, настоящият касационен състав приема, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на доказателства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател за извършването на описаното нарушение, като наложеното от АНО наказание съответства на предвидения в закона минимален размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 02.01.2024 г., постановено по АНД № 525/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно.