Р Е Ш Е Н И Е
№95
гр. Нови пазар, 12.04.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело № 1444 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от страна на ищеца Х.Й.Г. ***, против ответната страна Община К., обл. Ш., представлявана от кмета М.Н..
В исковата молба ищецът заявява, че през 1962 година баща му Й. Г. С. закупил от И.К., без да съставят писмен договор за това, поземлен имот в землището на с. К.. Сега имотът представлявал ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36590.48.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. К., с площ 784 кв.м. в местността „Долни лозя“,ТПТ-земеделска, начин на трайно ползване –лозе, категория шеста, при граници:36590.48.103, 36590.48.69, 36590.129.132. От тогава бащата на ищеца започнал да владее лозето. През 1980 г. ищецът изцяло получил владението на лозето от баща си, обработвал го и го владял като собствено, без противопоставянето на никого. Построил в него сезонна барака, в която складирал сечивата си. Имотът същевременно имал статут на земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Това ищецът научил, когато направил постъпки да се снабди с нотариален акт за собствеността си. Имотът никога не е бил отчуждаван, включван в блок на ТКЗС или друга сходна селскостопанска организация. Тъй като владението не било прекъсвано повече от 37 години, ищецът счита, че е собственик на имота по давностно владение. Всичко това пораждало правния интерес у него да заведе настоящия установителен иск, с който той моли съдът да признае за установено спрямо Община гр. К., обл. Ш., че той е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, на горепосочения поземлен имот.
Ответната страна оспорва твърденията на ищеца, тъй като процесният имот попадал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и бил общинска земя. Бил предоставен на Община К. след приключила процедура по посочения текст. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, именно общината стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Според ответната страна, процесният имот е подлежал на възстановяване, защото е бил включен в одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и бил в регистъра на имотите към картата за възстановена собственост. За имотите, попадащи в приложното пола на чл.19 от ЗСПЗЗ правото на собственост не можело да се придобива по давност, предвид законодателните ограничения, поради което изтеклият срок не следвало да се зачита като придобивна давност. Давността започвала да тече от 22.11.1997 г., а по отношение на общински имоти спирала да тече до 31.12.2017 г. Затова ответната страна намира иска за изцяло неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен, като ѝ се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като
съобрази представените по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели В.И.Т. и Т.В.И., че през 1962 година бащата на ищеца Й. С. е закупил процесното лозе от И.К., който бил родственик на свидетеля И.. Всъщност бащата на ищеца заплатил покупна цена за имота, без за покупката да е съставен нотариален акт, или между него и И.К. да е подписан документ. Единствено бащата на ищеца заплатил цена, а К. му предал владението на имота. От тогава бащата на ищеца, а в последствие само ищецът са владяли имота. След 1980 година ищецът е отглеждал на мястото животни. Самото лозе било водоснабдено, с постройка в него. Установява от показанията на свидетелите също, че като географска позиция мястото е труднодостъпно и нямало кака да се обработва посредством селскостопанска техника, затова никога не е било част от блок на ТКЗС, АПК или други селскостопански организации. Съседи на мястото били М. Г., Г.Н. и лице на име П.. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от представената обяснителна записка за обект проект за узаконяване на сезонна постройка на Х.Й.Г. ***:200 на лозето и застроената барака на Х. И. Г. ***, с указани на скицата съседи „лозе на Г.Н.“, се установява наличието на постройка в процесния имот. От представените доказателства - разрешително №16, издадено от СД „Водоснабдяване и канализация“-Ш. от 12.03.1990 г., фактура №0438 от март 1990 г. за извършена услуга и поръчка №54 на името на ищеца се установява, че процесният имот - лозе е и водоснобдено.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение установява следните факти относно процесния имот: Имотът е със статут на земеделска земя, като не е бил в регулация и не е изключван от нея; по картата за възстановената собственост и по кадастралната карта е записан на Община К., като преди 1990 г. няма кадастрални документи за този имот, или записвания; няма данни да е записван на И.К., Й. Г. С. или на името на ищеца; няма данни да е включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация; обработва се; има изградени граници със съседните имоти, с построена постройка за сезонно ползване, водоснобдена.
Предвид гореизложеното съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Наследодателят на ищеца Й. Г. С. през 1962 г. е придобил владението на имота. Предвид липсата на писмен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, собствеността не е била придобита тогава, тъй като продажбата не е сключена в предвидената форма за нейната валидност – с нотариален акт. Започнало е от тогава владението на имота, първоначално от бащата на ищеца, а от 1980 г. от самия ищец. В периода 1962 г. - 1980 г. в полза на бащата е изтекъл придобвния давностен срок, но очевидно той не се е позовал на давността като основание за придобиването на имота. След това владението е предадено но ищеца, който от тогава и до момента непрекъснато, явно и необезпокоявано владее имота. Водоснабдил го е, построил е в него сезонна постройка. Очевидно е, че в полза на ищеца от 1980 г. до сега е изтекъл придобивният давностен срок, поради което той е придобил собствеността върху имота. Следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че към настоящия момент имотът има статут на земеделска земя и се води земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, то ищецът следва да бъде признат за собственик. Безспорно е по делото, че процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС или друга организация, никога не е бил отчуждаван, или въобще по някакъв начин обработван от ТКЗС или друга организация, а е бил владял от ищеца. Затова обстоятелството, че за този имот ищеца не е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е без значение в случая.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана и намира, че като такава следва да се уважи.
От страна на ищеца не е направено искане за присъждане на разноски по делото, не е представен и списък с направени разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА – ГР. К. обл. Ш., ЕИК *********, представлявана от Кмета на Общината М.Н., че Х.Й.Г. ***, с ЕГН **********, е собственик по давностно владение на следния поземлен имот в землището на с. К., област Ш.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36590.48.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. К., с площ 784 кв.м. в местността „Долни лозя“,ТПТ-земеделска, начин на трайно ползване –лозе, категория шеста, при граници: 36590.48.103, 36590.48.69, 36590.129.132.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: