Р Е Ш Е Н И Е
№……… 23.07.2021 година, гр. София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-ри въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети март
през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ :
Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
секретар Ели Гигова,
при участието на прокурор Радослав Стоев от Софийска градска
прокуратура, след като разгледа докладваното от съдията Ангелова
гражданско дело № 3477 по описа на
съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 35710 от 07.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 39078
по описа на съда за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, оставил
без уважение молбата на А.П.П. за промяна на собственото й име от А. на С., на
основание чл. 19 от ЗГР като неоснователна.
Недоволна от така постановеното решение останала молителката А.П.П. (въззивник
в настоящето производство), която обжалва същото в законоустановения срок с
оплакване за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност. Оспорва
изводите на първоинстанционния съд, като излага подробни съображения за
наведените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното съдебно решение и постанови друго такова, с което да допусне
промяна на собственото име на въззивницата от А. на С..
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото,
поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Не претендира
деловодни разноски.
Заинтересованите страни по
първоначалната молба – Столична община, в срока по чл. 263 от ГПК не са
депозирали писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат
представители и не вземат становище по жалбата, както и участие в
производството.
Софийска градска прокуратура,
чрез прокурор Стоев изразява становище за основателност на жалбата.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид
следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с молба на А.П.П., с правно основание чл. 19, ал. 1 от
ЗГР. В молбата си сочела, че е родена през 2000 г., като в съставения за това
акт за раждане била записана със собственото име С.. От 2003 г. родителите й се
установили да живеят в Испания, като произнасянето на името й съвпаднало с
произнасянето на думата стол. Поради това, по искане на родителите й, с Решение
№ 86/17.12.2013 г., постановено по гр. д. № 20477/2013 г. на СРС, 87 състав,
била допусната промяна на собственото й име от С. на А.. Понастоящем тя самата
вече била пълнолетна и намирала нуждата от тази промяна е отпаднала. Самата тя
била известна и сама се представяла с рожденото си име С.. Освен това осъзнала,
че въпреки еднаквото звучене на името й и на испанската дума за стол, важен бил
и начина по който същите се изписвали на испански. Молела съда да постанови
решение, с което да допусне исканата промени на собственото й име.
За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд приел
за установена следната фактическа обстановка :
Молителката била родена на *** г. от майка Р.К.П. и П.П.П., за което бил
съставен акт за раждане № 214/08.09.2000 г. на СО, Район „Възраждане“, в който
тя била записана с имената С. П.П..
С решение № 86 от 17.12.2013 г. постановено по гр. д. № 20477/2013 г. на
СРС, 87 състав била допусната промяна на собственото име на молителката от С.
на А.. Тази промяна била отразена в съставения акт за раждането й, като на ***
г. било издадено удостоверение за раждането й, в което тя била записана с
имената А.П.П..
От изисканите от съда справки от МВР, Дирекция „Български документи за
самоличност“, Прокуратурата на Република България, Национална следствена служба
и СДВР е установено, че спрямо молителката нямало данни за наложени
принудителни мерки по глава VІІ на Закона за българските лични документи, както
и данни за образувани и водени наказателни и досъдебни производства срещу нея.
При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд приел, че не са
налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, като постановил обжалвания
съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните
в двете съдебни инстанции и доказателствата по делото, по реда на въззивното
производство, приема за установено следното:
Въззивният съд
споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка,
като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание
чл. 272 от ГПК. Същата се установява от събраните писмени доказателства.
Във въззивното
производство също са събрани писмени доказателства, а именно : служебно изискани справки от Национална
следствена служба, СДВР; СДВР Сектор „Български документи за самоличност“ и
Национална база данни „Население“, както и представените от въззивницата
свидетелство за съдимост и от заинтересованата страна СО акт за раждане с
отразена промяна на собственото име. Анализът на тези доказателства сочи, че
въззивницата не е осъждана за престъпления от общ характер,
спрямо нея няма данни за водещи се досъдебни производства, като не са й били
налагани санкции по реда на глава VІІ, раздел І и ІІ от ЗБДС.
Други относими към предмета на доказване по делото, не са ангажирани от
страните.
При така приетата за установена фактическа
обстановка и по свое убеждение, въззивния съд достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на въззивната
жалба : същата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването и е срещу подлежащ но въззивно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 258 от ГПК допустим съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В производствата пред двете съдебни инстанции са събрани доказателства,
установяващи факта, че при раждането си, въззивницата била вписана в съставения
акт за раждането си със собственото име С., като до инициираната от родителите
й промяна на името й от С. на А., станало с решение постановено по гр. д. № 20477/2013
г., влязло в сила на 17.12.2013 г., тя носела именно това собствено име. Причина
за допусната промяна на собственото име на въззивницата от С. на А., била
установяването на семейството й в Испания, където името С. се явявало осмиващо
и обществено неприемливо, поради еднаквото си звучене с испанската дума за стол.
Към този момент въззивницата била малолетна и не можела сама валидно да изрази
собствена воля по отношение на носеното от нея собствено име. Понастоящем, като
пълнолетна, същата не възприема името С., което по собствените си твърдения
продължила да ползва, като осмиващо или обществено неприемливо. Действително,
въззивницата не е ангажирала доказателства за твърдяната известност с името С.,
като едновременно с това, от събраните данни за личността й, липсват данни за
наличието на користни цели, подтикнали я да иска възстановяване на рожденото си
име.
Горните обстоятелства, следва да
се третират като важни и обективно съществуващи обстоятелства, при чието
наличие, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е допустимо да се
допусне исканата промяна на собственото й име от А. на С.. Следва да се
отбележи, че въззивницата носела именно името С. от рождението си до 17.12.2013
г., като и понастоящем през по-голяма част от живота си е носела собственото
име С.. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават
твърденията на въззивницата, че и след допуснатата промяна продължила да ползва
собственото име С., вместо А.. Допълнително основание в тази насока е и
разпоредбата на чл. 12 от ЗГР, която дава възможност за свободен избор на
собственото име на всяко лице от родителите му. В случая, въззивницата е
солидарна с първия направен от родителите си избор на собственото й име, което
при липсата на доказателства за преследвани от нея користни цели с допускане на
исканата промяна, се явява достатъчно основание за уважаване на молбата й.
Предвид това и поради
несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд обжалваното съдебно решение следва да се отмени.
По разноските :
Въззивния съд не е сезиран с
претенция за разноски, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 35710 от 07.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 39078 по описа
на съда за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА, на
основание чл. 19, ал. 1, предложение ІV от ЗГР, промяна на собственото име на въззивницата А.П.П., с ЕГН **********, от „А.“
на „С.“, като за в бъдеще се именува С.
П.П..
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на
страните, като заверен препис от него се изпрати на заинтересованата страна –
Столична община, за отбелязване на промяната в личния регистрационен картон на
въззивницата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………
ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …………